Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 12417 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „З.А.Д.А.“ АД, чрез надлежно упълномощен
представител, срещу постановление с изх. № 00560 от 06.10.2020г. по изп. дело №
20207870400111 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787, с район на действие СГС, съобщено
на длъжника на 07.10.2020г. за определяне разноските в изпълнителното
производство.
В жалбата се
твърди, че определеният в обжалвания акт размер на адвокатското възнаграждение е
прекомерно завишен с оглед на фактическата и правна сложност на защитата. Счита
за незаконосъобразни действията на ЧСИ, с които не е намален размера на
законната лихва, както и размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която не
е съобразена с дължимия размер. Иска съдът да отмени постановлението за разноските
на ЧСИ М.Д., в посочените части, като бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лева, размера на лихвата, както и да бъде
коригиран размера на начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя М.Ю.З., който е
уведомен за жалбата чрез упълномощената адв. П. К. от САК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.Д., с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че разноските за адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а при изчисляването на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не са
включени изпълнителните разноски, а същата е изчислена върху задължението,
представляващо главница и изтекла законна лихва. Излага доводи, че разпоредбата
на чл. 6 от ЗМДВИП се отнася за плащане на задължения на частноправни субекти,
а не и за вреди от непозволено увреждане. Иска жалбата да бъде оставена без
уважение. Представя заверено копие от изп. дело № 20207870400111.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20207870400111 по описа на ЧСИ М.Д. е образувано на 21.09.2020г. въз основа
на изпълнителен лист от 08.09.2020 г., издаден по гр. дело
№ 241/2020г. от Апелативен съд – гр. Варна. С молбата за образуване,
взискателят М.Ю.З., действащ чрез упълномощената адв. П. К. от САК, е
представил и договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат в размер от 1290 лв., платена изцяло на
21.09.2020г., т.е. договорът служи за разписка за получената сума (лист 3 от
изп. дело), както и пълномощно за адв. П. К. от САК. От приложения изпълнителен
лист от 08.09.2020 г., по гр. дело № 241/2020г. от Апелативен съд – гр. Варна се
установява, че „З.А.Д.А.“ АД е осъдено да заплати на М.Ю.З. парични суми за
застрахователно обезщетение от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано
изпълнително дело срещу „З.А.Д.А.“ АД, като на
длъжника се изпрати покана за доброволно изпълнение. Посочен е способа за
изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника.
От
приложеното копие на изп. дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д. се установява, че на
21.09.2020г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 23.09.2020г. (лист 14 от
изп. дело).
На 28.09.2020г. пред ЧСИ М.Д. е подадено възражение от длъжника срещу размера на претендирания от
взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 1290 лв. на 200.00
лв., както и е възразено срещу размера на законната лихва върху сумата от 30000
лева, считано от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата. Заявено е
искане за намаляване и размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ (лист 17-19 от изп. дело).
С обжалваното
постановление с изх. № 00560/06.10.2020г. по изп. дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д., е отказано намаляване на
приетите по делото разноски, както и е отказано да бъде редуцирана изчислената
законна лихва върху главницата.
Длъжникът е
уведомен за постановлението с изх. № 00560/06.10.2020г. на 07.10.2020г. (лист
25 от изп. дело).
Видно от справка
на „Централна кооперативна банка“ АД, получила запорното съобщение на
24.09.2020г., с преводно нареждане от 28.09.2020г. „З.А.Д.А.“ АД е наредило
сумата от 44 898.68 лева, с посочено основание изп. дело № 20207870400111.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Обжалваният акт е съобщен на жалбоподателя на 07.10.2020г., а жалбата е
подадена на 15.10.2020г. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по
изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и
дължимата държавна такса по сметка на СГС (лист 35 от изп. дело). В този смисъл
съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Спорните
въпроси между страните по делото са дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на
действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело,
до размера на сумата от 1290 лв., дали следва да бъде начислена и законната
лихва върху сумата от 30000 лева, считано от 03.05.2017г. до окончателно
заплащане на сумата, както
и в какъв размер е пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При проверка
за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
В чл. 79, ал.
1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
Съдебните
разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а
с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер
на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са
указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК.
Установи се,
че изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен
лист по молба на взискателя М.Ю.З., действащ чрез упълномощения адв. П. К. от
САК, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1290 лева с ДДС. С молбата за образуване
на изпълнителното производство молителят е посочил изпълнителен способ, а в
срока за доброволно изпълнение процесната сума, определена в поканата за
доброволно изпълнение, е била изцяло събрана чрез посочения изпълнителен способ.
Поради така установеното, съдът приема, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай.
Дължимите
минимални размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна помощ и съдействие от 21.09.2020 г., както и на извършване
на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение (в същия смисъл е
определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по
описа на ВКС, II Т.О.). В конкретния случай, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. (съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата в
редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Жалбоподателят,
в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско
възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото приема, че следва да бъде
в размер от 240 лева (с оглед правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби по
Наредба № 1/2004г.). В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен
изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. В конкретния случай се установи, че иницииращата изпълнителното
производство молба е редовна, тъй като взискателят е посочил изпълнителен
способ. В рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният
съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил
никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими
действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По
изложените съображения следва, че в случая не се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане
на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на
изпълнителното производство. Последното налага да бъде отменено обжалваното
постановление на ЧСИ М.Д.. В този смисъл начислените от ЧСИ М.Д. разноски по
изпълнителното дело в размер на 1290 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, следва да бъдат намалени до 240 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (доколкото по делото
няма спор, че в сключения договор адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат
включва и ДДС). Дължи се именно този размер с оглед на незначителната правна и
фактическа сложност на действието по образуване на изпълнителното производство
и своевременно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Относно
начислената от ЧСИ законна лихва върху сумата от 30000 лева, считано от
03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата съдът приема следното:
Частният
жалбоподател се позовава на приложението на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), която норма постановява,
че до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са
придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Законодателят изчерпателно е посочил в кои случаи не следва да се начисляват лихви
за забава. Видно от основанието на вземането по изпълнителния лист, настоящият
случай не попада в тази хипотеза, тъй като то не следва от договор за кредит и
друга форма на финансиране. Установи се, че вземането за лихва е изчислено
точно, като е съобразен размера на главницата и периода за който се дължи (лист
12 от изп. дело). В този смисъл правилно ЧСИ е отказал да редуцира изчислената
законна лихва върху главницата. В тази й част жалбата е изцяло неоснователна.
По отношение
дължимостта и размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът
приема следното:
Безспорно
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в
тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на
дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се
установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се
налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично
изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които
са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в
случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат
съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от
съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите
не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато
съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на
производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено
изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане
неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде
възстановена сумата, заплатена като такса, но
тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Установи се,
че сумата изцяло е събрана в предоставения на длъжника срок за доброволно
изпълнение. В забележка 6 (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014
г.) на т. 26 от ТТРЗЧСИ бе прието, че върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира. Но с решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 4389/2015 г. на
ВАС, 5-членен състав, е обявена за нищожна разпоредбата на т. 6 от т. 26
„Забележки“ от ТТРЗЧСИ, поради което тази норма не е приложима. Т.е. таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е дължима не само в
случаите, когато длъжникът е платил в предоставения му срок за доброволно
изпълнение, но и в настоящия случай, когато е принудително събрана в срока за
доброволно изпълнение.
Според
забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ за определяне на размера на пропорционалната
такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на
събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват
само авансовите такси, заплатени от взискателя. Когато изпълнителният лист е
предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на
изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови
такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими
действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално
представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна
сложност на делото, а също и т. нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). В този смисъл е и решение
№ 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО.
След като в
забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е регламентирано, че в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси, то следва, че е изключена
възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса и върху
разноските по изпълнението, които по своето естество могат да се приравнят на
авансови такси (доколкото са направени преди събиране на процесното вземане по
изп. дело). В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява
разноски, които взискателят е направил във висящото изпълнително
производство-авансово. Т.е. адвокатският хонорар, като разход по изпълнението
следва да се признава (приема) като авансов разход във връзка с изпълнителното
дело поради което и не следва да бъде включен в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както правилно е приел
ЧСИ Д.. Следва, че пропорционалната такса се дължи само върху вземането по
изпълнителения лист, което в настоящия случай включва главницата от 30000 лева
и законната лихва от 10317.49 лева. В паричното вземане, върху което се
изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не
се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от
взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Настоящият
съдебен състав приема, че съгласно забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, като в случая главницата е определена по основание
и размер в изпълнителния лист, а лихвата е определяема и е изчислена точно от
ЧСИ. Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
формирана правилно и законосъобразно.
Следователно
жалбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
в настоящото производство съдът приема следното:
В
производството по реда на чл. 435 от ГПК
предмет на съдебен контрол и проверка за процесуална законосъобразност са
действията и актовете на органа по принудителното изпълнение, поради което и
субект на отговорността за обезщетяване причинените вреди (в това число и
разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител.
Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият
исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Отделно от
изложеното, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, че в
производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и
процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 от ГПК
не намира приложение (виж определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.).
В този смисъл
съдът не присъжда разноски на жалбоподателя по делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ******* постановление с изх. № 00560 от 06.10.2020г. по изпълнително дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д., рег. № 787, с район на действие Софийски градски съд, съобщено на длъжника на 07.10.2020г., в частта за определяне разноските в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение на взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя М.Ю.З., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д., рег. № 787, с район на действие Софийски градски съд до размера на сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева (с ДДС);
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ******* срещу постановление с изх. № 00560 от 06.10.2020г. по изпълнително дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д., рег. № 787, с район на действие Софийски градски съд, в частта с която е отказано редуцирането на изчислената законна лихва върху сумата от 30000 лева, считано от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата, както и в частта за дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 3 166.86 (три хиляди, сто шестдесет и шест лева осемдесет и шест стотинки) лева (с включен ДДС).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.