Р Е
Ш Е Н
И Е № 260122
гр. Шумен,
20.07.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
при секретаря Г. Георгиева, с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Шумен Я. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 54 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на Я.Ц.Я., ЕГН ********** срещу Г.Ц.Я., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че
ответницата е негова сестра. От началото на 2017 г. същата страда от „
Маниакална депресия „, във връзка с което се е лекувала няколко пъти,
включително и чрез принудително настаняване, в психиатрична клиника. Първия път
била настанена доброволно през периода м. януари – м. март 2017 г., в
психостационар в гр. Ш.. След това била в отлично състояние докато спазвала
предписаната й медикаментозна терапия. По- късно спряла приема на лекарства и
здравословното й състояние започнало да се влошава. Станала агресивна към
околните, постоянно влизала в конфликти с колегите си на работното място, както
и със съседите в жилищната сграда, в която живеели. Често говорела сама на себе
си, изнасяла и продавала от жилището им различни вещи, ровела из боклукчийските
кофи, занемарила личната си хигиена и външен вид. Наред с това, теглела кредити
от фирми за бързи кредити, като в иден момент имала наложен запор на банковата
сметка. Откакто била в това състояние постоянно пишела жалби до различни
институции като си внушавала, че я следят. Тъй като във времето състоянието й
градирало, в един момент станала опасна за себе си и за околните, в резултат на което през 2019
г. ищецът пуснал жалба до Районна прокуратура, като след проверка по случая, в
края на м. юни 2019 г. било образувано ЧНД № 1505/219 г. по описа на ШРС, който
разпоредил ответницата да бъде принудително настанена за лечение за три месеца.
Последвал период на подобрение, през който тя приемала редовно предписаните й
лекарства. След началото на тази година обаче
ответницата отново започнала да проявява агресия, която този път била насочена
основно към него. Обвинявала го, че е виновен за всичко, че я тормози, че я бил
настанил в лечебно заведение. Освен това го заплашвала, че ще го съди и ще го
изгони от дома им. Отново занемарила личната си хигиена, което в условията на
настоящата епидемиологична обстановка започнало силно да го притеснява.
Налагало се да влизат в спорове. Когато оставала без пари, ответницата
пребърквала личните му вещи, въпреки, че все още работела и получавала заплата,
която й позволявала да посреща личните си нужди, тъй като разходите за
консумативи и лекарства поемал единствено той. Поради горното, на 23.10.2020 г. отново пуснал жалба
за принудително настаняване на сестра му за лечение. Междувременно същата била
диагностицирана и със заболяването „ неврином „ в лявото ухо, което й
предизвиквало световъртежи и замаяност, тъй като не спазвала предписаната й
медикаментозна терапия. Двамата с ответницата живеели заедно, като състоянието
й се влошило след смъртта на майка им преди година. Опитвал се да осъществява
всякакви видове грижа за нея и правел всичко в защита на нейните интереси и
физическа и психическа безопасност. Тя обаче започнала да насочва агресията си
към него, включително обвинявайки го, че й нанасял физическо насилие, което не
отговаряло на истината. В момента ответницата била настанена за лечение в ДПБ –
Ц. б.. Самият той ставал нееднократно обект на престъпни деяния, като през м.
март 2019 г. бил злоумишлено запален личния му автомобил. През последните
седмици на два пъти били потрошени стъклата на апартамента им. На 19.01.2021
завел жалба в РУ – Ш. за изчезнали вещи от дома му – таблет, телевизор и др., тъй като се притеснявал, че някой се
възползва от психичното състояние на сестра му и я принуждава да продава негови
вещи на абсурдно ниска стойност. Другото му притеснение било, че някой
упражнява натиск върху ответницата за продажба на наследственото им жилище,
където живеят в момента. Именно с това си обяснявал злонамерените действията на
неизвестни лица срещу него – понеже виждали в него евентуална пречка за
продажба на наследственото им жилище и се притеснявал за своя и живота на
близките си. Сестра му била доверчива и имал притеснения заради добрината й да
не пострадат и двамата, тъй като, според него тя не е в състояние да се грижи
сама за себе си. Освен това, състоянието
й налагало да бъде наглеждана ежедневно и да се следят отблизо действията й,
както и да й бъдат давани предписаните й медикаменти. Позовавайки се на
изложеното, моли съдът да постави ответницата под запрещение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата Г.Ц.Я. не е
депозирала отговор на исковата молба. Назначеният й в хода на производството
служебен представител оспорва иска като недоказан, поради липса на юридическия
критерии за поставяне на лицето под запрещение.
Предявеният иск, имащ за
правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, евентуално чл.5, ал.2 от
ЗЛС е заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата
молба – отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При изслушване на
ответницата съдът установи, че същата има правилна ориентация за средата,
събитията и хората, които участват в тях. Демонстрира висока степен на
образованост и интелект. Установява контакт с лекота. Има адекватно поведение,
отговаря точно на поставените й въпроси, изразява мнение и защитава
аргументирано позицията си. Ориентирана е правилно относно собствената си
личност и тази на близките си, както и за събитията, които съпътстват живота
им. Има ясна представа за време и място. Възпроизвежда коректно събития от
миналото. Изглежда леко тревожна и лесно възбудима. При провокация от
насрещната страна, проявява несигурност и заема отбранителна позиция. Признава,
че има нужда от лечение, но счита, че е в състояние да се грижи сама за себе
си.
По същество, от изявленията
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното: Ответницата е 44 години,
несемейна, с висше образование. От 2007 г. работи като реставратор –
консерватор в Регионален исторически музей – гр. Ш.. След смъртта на родителите
им, живее с ответника, който е неин брат, в
наследствен на двамата апартамент в гр. Ш.. В началото на 2017 г. е
постъпила за първи път на лечение в ДПБ – Ц. б., където й е поставена диагноза „
Персистиращо налудно разстройство „. Впоследствие е лекувана в същото лечебното
заведение във връзка с посоченото заболяване за времето 11.07.2019 г. –
01.10.2019 г. и 15.12.2020 г. – 14.05.2021 г..
От приложените по делото
2 бр. епикризи се установява, че признаците на заболяването на ответницата
датират от 2015 г., когато у нея се появили подозрения, прераснали по-късно в
убеждения, че от мястото, където работи изчезват, подменят се или се повреждат експонати.
Поради конфликти с ръководството смятала, че е наблюдавана и подслушвана и
сезирала различни органи. Впоследствие била временно отстранена от работа. През
2017 г., след самоволно прекъсване на предписаната й терапия, започнала да твърди,
че я подслушват чрез въздухопроводи и я наблюдават чрез сателити. Опасявала се,
че има поставени микрофони в организма, от които чува глас, който изрича обидни
думи за нея. Започнала да пише жалби до различни институции. През 2019 г.,
отново след самоволно преустановяване приема на предписаните й лекарства, започнала
да създава проблеми на работното си място и да влиза в конфликти със съседи.
От показанията на
свидетелите П. И.П. / вуйна на страните / и Ю.Й.Р./ тяхна съседка / се
изяснява, че до преди 4 – 5 години състоянието на ответницата било нормално. Впоследствие
започнали да се наблюдават промени в поведението й – говорела си сама, имала
странно държане, започнала да проявява грубо отношение към близките си. След
като започнала лечение, често забравяла да приема предписаните й лекарства и
тогава състоянието й се влошавало драстично. Започвала да занемарява външния си
вид, преставала да се грижи за домакинството, не можела да направи
разпределение на средствата си и започвала да проси пари от роднини и познати.
Изнасяла вещи от дома си и ги продавала. Проявявала грубост към майка си, ако
откажела да й даде пари. Карала се с брат си и, ако не й дадял пари, започвала
да буйства. Дадените й средства за заплащане на консумативни разноски
изхарчвала не по предназначение. Влизала в конфликти със семейството на свид. Р.
/ техни съседи /, без да е била провокирана. Обиждала ги, държала се грубо,
отправяла клевети. При един от случаите майката на ответницата, която била в
деменция хвърлила по тях камък през оградата, а самата ответница започнала да
отправя клетви към внука им, което наложило да подадат жалба в полицията. Когато
приемала лекарства, Я. имала адекватно поведение, но било необходимо постоянно
някой да й напомня да ги взема редовно. След смъртта на майка й, преди две
години, за нея се грижел брат й, който правел всичко необходимо за поддържане
на домакинството и за задоволяване на потребностите им. Същият бил пряко ангажиран
и със здравословното състояние на сестра си.
На л.8 от делото е
приложена жалба до РУ на МВР – Ш., депозирана от ищеца на 19.01.2021 г., в
която е посочил, че в периода 26.10.2020 г. – 21.12.2020 г. е отсъствал от дома
си, като при завръщането си установил липсата на таблет марка „ Леново „, с
поставена в него служебна карта на „ Виваком „, плазмен телевизор 51 инча и
малък лаптоп, като предполага, че те са били изнесени и продадени от сестра му,
която страда от психично заболяване. На л.70 – 71 от делото е приложено
постановление от 02.04.2021 г. на прокурор при ШРП за отказ да де образува
наказателно производство по посочената жалба, в което е отразено, че в хода на
проверката е било снето сведение от Г.Я., която е обяснила, че е заложила
телевизора в заложна къща, таблетът е в нея и го ползва при престоя си в ДПБ –
Ц. б., а лаптопът би следвало да е в дома им, тъй като не го е вземала. В
допълнително снето сведение жалбоподателят Я. обяснил, че при една от последващите
срещи със сестра му, тя му съобщила, че е взела таблета със себе си и той решил
да й го остави за ползване. Между страните е спорно чия собственост са
процесните движими вещи, като в хода на делото не са представени доказателства в
тази насока, нито такива в чие владение се намират същите към момента.
На л.10-11 от делото е
приложена жалба до директора на ОДМВР – Ш., депозирана на 25.01.2021 г. от
ищеца, в която е посочил, че на 23.01.2021 г. установил, че по външните
прозорци на дома му, който се намира на втория етаж, както и по прозорците на
първи етаж, където живеел братовчед му има малки кръговидни дупки, като в
стъклопакета на единия от прозорците на втори етаж и на пода на една от стаите
на първи етаж намерил малки метални топчета с диаметър около 1 см., по повод на
което моли да бъдат предприети необходимите действия за разкриване на
извършителя. От съдържанието на жалбата става ясно, че през м. март 2019 г.
ищецът е сезирал органите на реда за това, че личният му автомобил е бил
запален, а на 19.01.2021 г. – за това, че от дома му са изчезнали вещи, като
притесненията му във връзка с тези инциденти са, че те са свързани или с
качеството му на общински съветник в ОбС – Шумен и директор на СУ „ Панайот
Волов „, гр. К. или с обстоятелството, че
някой упражнява натиск върху психично болната му сестра за продажба на
наследственото им жилище. По делото не са представени доказателства във връзка
с движението на жалбата и произнасянето на компетентния орган.
На л.64-69 от делото са
приложени съдебно – медицинско удостоверение от 12.10.2020 г., издадено от
Отделение „СМ“ при МБАЛ – Ш., заповед за незабавна защита по ЗЗДН, издадена на
18.05.2020 г. по гр.д. № 765/2020 г. на ШРС и заповед за незабавна защита, издадена
на 23.10.2020 г. по гр.д. № 2328/2020 г. на ШРС, от които се установява, че
ответницата двукратно е сезирала съда с искане за предоставяне на защита от
домашно насилие, упражнено спрямо нея от страна на брат й, като втория път е за
нанасяне на побой. Ищецът оспорва да е упражнявал насилие над ответницата, а
представителят на последната заявява, че посочените две дела са били прекратени
по финансови причини.
От заключението на
вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните се установява, че при освидетелстването й у ответницата
се наблюдават ситуативно леко
психомоторно напрежение; несъответен, леко приповдигнат афект; говорно
оживление с леко ускорена на времена реч, скъсено реактивно време и чести
тангенциални отговори на зададени въпроси, запазена автопсихична и алопсихична
ориентация; мисловен процес с епизодично убързен темп, разкъсан на големи
интервали, паралогичен по структура, в чието съдържание персистират
систематизирани параноидни налудности за отношение, преследване и увреждане;
съмнения за наличие на епизодични слухови измами; отсъствие на възбудни прояви;
оставащо зле организирано и непродуктивно поведение; декларативна готовност за
терапевтично сътрудничество на фона на липсваща критичност към състоянието;
оформена личностова промяна, болестно ангажирани памет и интелект. Преди
хоспитализацията й психичното й състояние се е отличавало с поведенческа и
мисловна дезорганизация, налудни интерпретации и психотично мотивирани
действия, създаващи рискове от противообществени деяния, опасност за близките й
и преди всичко за собственото й здраве. Продължителното активно медикаментозно
лечение в контролирана среда е успяло само частично да заглуши някои от
психопатологичните и поведенчески разстройства – понастоящем е налице
задоволителна подредба на ежедневните дейности и самообгрижването в защитена
среда, афективните колебания са смекчени, липсват възбудни прояви, персистират
обаче в значителна степен неразколебани налудности за отношение, преследване и
увреждане. Въпреки отсъстващата критичност, се декларира формална готовност за
терапевтично сътрудничество. Според експерта, за осъществяване и поддържане на
приемлива по качество и устойчивост медикаментозна ремисия на състоянието,
респ. дълготрайно и относително безпроблемно пребиваване в социална среда,
освидетелстваната се нуждае от постоянно наблюдение и подкрепа, тъй като не
притежава / поради естеството и степента на развитие на страданието си /
достатъчни умения за напълно независим живот. Заболяването персистиращо налудно
разстройство има продължаващ във времето ход. Неговата симптоматика е парциално
неподатлива на лечение със съвременните психофармакологични и нефармакологични
подходи. В случая на Я. то има и негативна прогресия, изразяваща се в оформянето
на личностова промяна, която пък от своя страна поражда диагностични
предположения за по-тежко заболяване от шизофренния кръг. Заключението на
вещото лице е, че страданието на ответницата отговаря на критериите за „ душевна
болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС, като към настоящия момент неговата
степен на изява и тежест не отнемат напълно способността й да се грижи за
своите работи, да ръководи и управлява действията си и да разбира свойството и
значението на постъпките си.
На зададени му в съдебно
заседание въпроси експертът отговаря, че към момента ответницата е на депо
лечение и идва редовно за поставяне на инжекции, вследствие на което
състоянието й е стабилно, психопатологичната продукция е частично заглушена,
поведението й е подредено, има формална критичност, не е имала груби нарушения
в поведението, може да полага труд и да се грижи за делата си, но под
наблюдение и контрол от страна на близък човек. Състоянието на ремисия, в което
се намира може да бъде прекъснато при спиране на лечението или при настъпване
на стресови събития. В пристъпно състояние на заболяването й, ответницата е
напълно неспособна да се грижи за своите работи, поради липса на критичност и
патологична убеденост в болестните изживявания.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979
г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е
дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически
критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване
недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето
недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва
да е по причина болестното му състояние (респ. - слабоумието).
В конкретния случай, от
заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че, заболяването на ответницата – персистиращо налудно
разстройство покрива критериите за „ душевна болест „ по смисъла на чл.5, ал.1
от ЗЛС. Ето защо, съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по
чл.5 от ЗЛС.
Касателно юридическия
критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото
доказателства, достига до извод, че, вследствие заболяването й, при ответницата
са налице негативна личностова промяна, нарушена семейна, социална и трудова
адаптация, дезорганизационно поведение и невъзможност за полагане на адекватни
грижи за опазване на собственото й здраве и живот. При спазване на предписаната
й поддържаща терапия същата може сама да задоволява потребностите си от храна,
облекло и лична хигиена, да се грижи за домакинството си, да полага труд и да
се впише в семейството и социума, но, поради проявяваната безкритичност към
здравословното й състояние, има нужда от постоянно наблюдение и чужда помощ за
да приема редовно предписаните й лекарства. В остра фаза на болестта,
поведението й се повлиява от психопатологичната продукция и тогава е напълно
недееспособна. В съответствие с изложеното, заключава, че поради душевната й
болест Я. е с ограничени възможности за оценка условията на средата и
последиците от нейните и на другите действия, за отстояване и постигане на
конкретни цели, за адекватна защита на себе си и своите интереси, както и за
самостоятелно и пълноценно участие в гражданския оборот, което налага извод, че
не е в състояние без чужда помощ да се грижи за себе си и своите работи.
Предвид изложеното,
намира, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии
за поставяне на ответницата под запрещение. Доколкото обаче към момента психичното
й страдание не е такова, че да я лишава напълно от възможността да осъзнава и
ръководи действията си и се грижи за себе си, счита, че същата следва да бъде
поставена под ограничено, а не под пълно запрещение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Я.Ц.Я.,
ЕГН ********** за поставяне на Г.Ц.Я., ЕГН ********** под пълно
запрещение.
ПОСТАВЯ Г.Ц.Я., ЕГН **********,*** под ограничено
запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
След влизането му в сила, препис от
решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
– Шумен, за определяне попечител на лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: