№ 384
гр. П., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720102856 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, ЗДР. Г. СТ., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „ул. „И.” *** е поиска да бъде признато за установено по отношение на
ответника - „Топлофикация- П.” ЕАД, че ищеца не дължи на посоченото дружество,
сумите по Изпълнителен лист, издаден на 17.10.2011г, от ПРС въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 971 по описа на съда за 2009г., а именно:
4137,71лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до
31.07.2009г. включително; 689,92лв. - законната лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.07.2007г. до 30.09.2009г., респективно сумите по изп. лист от изпълнително
дело № ***************. по описа на ЧСИ С.Б., като му се присъдят и направените
разноски по делото.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № ***г по описа на ЧСИ С.Б.,
с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че изпълнително дело е
образувано по молба на ответника Топлофикация П. АД, въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 17.10.2011г. от ПРС въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, издадена
1
по ч.гр.д. № 971 по описа на съда за 2009г„ за заплащане на сумите по листа, а именно:
4137,71лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до
31.07.2009г. включително; 689,92лв. - законната лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.07.2007г. до 30.09.2009г„ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 05.10.2009г„ до окончателното му
изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 214,83лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Първоначално въз основа на посочения изп.лист е имало образувано на 07.02.2012г.
изп.дело № 378/12г., като видно от печата поставен на гърба на изпълнителния лист,
изрично е отбелязано, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е
било извършено именно на тази дата - 07.02.2012г.
Пет години по-късно въз основа на процесния лист на 20.01.2017г. е било образувано
изпълнително дело № ************** пред ЧСИ Д. с район на действие СГС. По същото
дело, след образуване на производството е било извършено проучване на имущественото му
състояние /справки ГРАО, НОИ, НАП, Банкови сметки и т.н./, като чак на 07.03.2017г. е
изпратено запорно съобщение то ТД на НОИ за налагане на запор на пенсията на длъжника,
както и запорно съобщение до Уникредит Булбанк АД за налагане на запор на банковите
му сметки. На същата дата е изпратено и ПДИ по пощата до длъжника, което видно от
обратната разписка, не е надлежно връчено на длъжника. В тази връзка е изпратена нова
ПДИ по пощата с обратна разписка до длъжника на адрес в гр. Р., която видно от обратната
разписка също не е връчена, т.к. длъжникът е на друг адрес.
На 30.11.2017г. е депозирана молба от взискателя за предаването му за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.Б. с район на действие ОС - гр. П..
През 2019г. по делото е депозирана молба от взискателя с искане за извършване на
справка в БНБ за длъжника за наличието на нови банкови сметки, с искане за налагане на
запор на същите, в случай че такива бъдат открити. ЧСИ Д. изготвила протокол за предаван
на изпълнителното дело и изпратила същото за продължаване на изпълнителните действия
на ЧСИ С.Б., per. № *** където делото е преобразувано и се води под № ***************.
След преобразуване на делото пред ЧСИ С.Б. и съобразно молба на взискателя вх. №
23100 от 17.12.2020г., са предприети нови действия по извършване на справки и налагане на
запори на банковите сметки на длъжника, както и е изпратено съобщение за образуване на
изпълнително произ водство до последния — отново невръчено.
Ищеца се позовава на ТР № 2 от 02.06.2015 год. на ВКС по тълк. д № 2 / 2013 год.
ОСГТК, и по конкретно на мотивите на т.14. Изразено е становище, че новият ГПК урежда
заповедното производство, като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността.Тя се прекъсва с предявяването на
иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал.1 ГПК.Ако иска не е предявен ,
както е в настоящия случай, давността не се счита прекъсната със заявлението. Също така
2
заповедта за изпълнение по чл. 410 и сл. 417 ГПК и издаденият въз основа на заповедта
изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването
на вземането по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД или във всеки случай срокът на новата давност
по чл. 117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение
Съдът не споделя, доводите на ищцовата страна. В случая безспорно е било налице
производство по реда на чл.410 ГПК и сл., като изпълнителния лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. В мотивите на т.14. ТР № 2 от 02.06.2015 год. на ВКС
е застъпено становището, че едностранните производства без участието на длъжника не
прекъсват давностния срок по смисъла на чл.116 ЗЗД, като самото тълкуватлено решение
касае производство за издаване на изп. лист по на извънсъдебно основание по отменения
ГПК. В случая в произдството по чл.410 и сл. от ГПК, неподаването на възражение от
длъжника от една страна е признание на вземането на кредитора, което по смисъла на
чл.116, б.”а” от ЗЗД, също прекъсва давностния срок, като връчването на заповедта на
длъжника и възможността за оспорване на вземането правят производството двустранно. С
неподаването на възражение също така възпрепятства образуването на исково производство,
поради липса на правен интерес, доколкото заповедта за изпълнение влиза в сила.
Последната получава стабилитет, към момента на издаването и, и длъжника в последствие
може оспорва вземането, само като се позовава на факти настъпили след издаването и.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, на която разпоредба се позовава и ищцовата
страна.
Настоящият състав обаче поддържа становището, че след като за вземането за е
издадена заповед за изпълнение, то последното също следва да се погасява с общата
петгодишна давност, така както ако делото се беше развило в исков процес и имаше
постановено съдебно решение. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по
същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила
заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа
на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е
разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от
ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме, че законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно
вземането, доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването
на влезли в сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна
практика – напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
3
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
От горното следва, че първоначално изпълнително дело е било образувано на
07.02.2012г., което е било прекратено /перимирано/ на 07.02.2014г. до който момент не е
текъл давностен срок, доколкото цитираното тълкувателно решение е постановено през
2015г. и до този момент е действала практика, че при висящ исков процес не тече давностен
срок.
По малко от три години по-късно въз основа на процесния лист на 20.01.2017г. е
образувано ново изпълнително дело и доколкото с молбата за образуване се сочи способ за
принудително събиране на вземането, то от тази дата също е бил прекъснат давностния
срок, за вземанията. Както бе посочено по –горе на 17.12.2020г., са предприети нови
действия по извършване на справки и налагане на запори на банковите сметки на длъжника,
като отново не е бил изтекъл 5 годишен давностен срок.
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5 годишен срок от последното действие по
принудително събиране на вземането, към настоящия момент.
С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените искове от ЗДР. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. „ул. „И.” *** с които се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника - „Топлофикация- П.” ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино", че ищеца не дължи на посоченото дружество, сумите по Изпълнителен лист,
издаден на 17.10.2011г, от ПРС въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 971 по описа на съда за 2009г., а именно: 4137,71лв. - главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 31.07.2009г. включително; 689,92лв. -
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007г. до 30.09.2009г.,
респективно сумите по изп. лист от изпълнително дело № ***************. по описа на
ЧСИ С.Б., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗДР. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „ул. „И.” *** да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* с адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино", сумата от 100.00 лева, юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5