РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Разград, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Чолакова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500199 по описа за 2025 година
С Решение № 11 от 09.01.2025 г. по гр. д. № 20233330101134 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Разград П. М. П. е осъден да заплати на Р. В. П.,
сумата 1480 лв., представляваща стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест
прозореца – по два в спалнята, детската и хола/ в имот индивидуална
собственост на ответника с адрес ***, ведно със законната лихва от 30.06.2023
г., като искът е отхвърлен до предявения размер от 2000 лв. С решението са
отхвърлени предявените от Р. В. П. искове срещу П. М. П. за заплащане на
сумите:
-967.50 лв., представляваща половината от общо направените от нея в
периода 30.03.2007г. – 28.11.2008 г. 23 погасителни вноски по кредитна карта
на ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД;
-1059 лв., представляваща половината от направените от нея в периода
01.10.2007г. – 05.03.2009 г. 18 погасителни вноски по Потребителски банков
кредит на ответника от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД;
-17640 лв., представляваща стойността на направените от нея в периода
1
05.07.2010г. – 28.06.2018 г. 89 погасителни вноски по Договор за банков
кредит №********* г. на ответника с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяването на иска
до окончателното изплащане.
Страните са осъдени за сторените в производството разноски,
съразмерно с уважената, съотв. отхърлената част от исковете.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано от ищцата Р. П. в
частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 17640 лв., представляваща стойността на
направените от нея в периода 05.07.2010г. – 28.06.2018 г. 89 погасителни
вноски по Договор за банков кредит №********* г. на ответника с „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ведно със законната лихва върху сумата.
Сочи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с разпределяне на доказателствената тежест, тъй като с
решението си първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищцата да
докаже и повишената стойност на имота в резултат на разходваните средства
от кредита. Счита, че изводите на съда не са подкрепени от събрания по делото
доказателствен материал, както и че материалният закон е неправилно
приложен, като излага съображения за това. Моли съда да го отмени в
обжалваната част и да се произнесе по същество. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от насрещната по жалбата страна П. П. не
е депозиран отговор.
От решението е останал недоволен и ответникът по
първоинстанционното производство, който го обжалва в частта, в която е
уважена исковата претенция на ищцата за сумата от 1480 лв., представляваща
стойността на монтирана ПВЦ дограма в имот, лична собственост на П. П..
Намира, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Излага подробни съображения, че решението е постановено при липса на
мотиви. Счита, че не е доказано по делото ищцата да е заплатила стойността
на подобренията в имота. Моли съда да отмени решението в обжалваната част
и да се произнесе по същество. Претендира присъждане на сторените
разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната по жалбата страна Р. П.,
депозира отговор на жалбата. Намира същата за допустима, но неоснователна.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено и излага своите
доводи.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно от приложеното по делото Решение № 426 от 19.11.2018 г. по
бр. д. № 1309 по описа за 2018 г. на Районен съд – Разград, влязло в законна
сила на 19.11.2018 г., е прекратен бракът (сключен на 15.05.1999 г.) между П.
П. и Р. П..
С Решение № 593 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 2173 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Разград е прието за установено на основание чл. 23 СК по
отношение на Р. П., че придобитият през време на брака с П. П. недвижим
имот с адм. адрес ***, находящ се в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***********, находяща се в имот с идентификатор ******** и
представляващ самостоятелен обект в сграда-жилище, апартамент с
идентификатор № ***********, със застроена площ от 79. 65 кв. м., състоящ
се от три стаи и салон с бетонно външно стълбище за него откъм двора, при
граници на обекта: на етажа-няма, под обекта- № ********, над обекта-няма,
както и северната половина на мазата с площ от 40 кв. м., с вход откъм двора,
като върху мазата е учредено право на ползване, целия таван на къщата с
площ от 80 кв. м., заедно със стълбището към него от втория етаж до тавана и
1/2 ид. ч. от покривната конструкция на къщата, е придобит изцяло с лични
средства на П. П..
Представен е договор – поръчка от 01.08.2016 г., сключен между Р. П. и
„Волирик и СИЕ“ ЕООД за доставка и монтаж на PVC дограма за имот с адрес
***. От чл. 3 на договора се установява, че продажната цена е в размер на 2000
лв., платима на два пъти – авансово плащане в размер на 200 лв., платими при
подписване на договора, както и 1800 лв., платими след извършване на
монтажа и приемането на обекта.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******, сключен на
3
28.07.2016 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, клон Разград и Р. П.
за сума в размер на 4000 лв. , както и Договор за банков кредит № ********,
сключен на 13.12.2006 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и
П. П. за сума в размер на 50000 лв., предоставен за ремонт и погасяване на
съществуващи задължения. За обезпечаване на вземането на кредитора е
учредена договорна ипотека с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** от 19.12.2006 г. на нотариус В.Т. с рег. № *** на НК, върху
недвижим имот, находящ се на адрес *** и представляващ втори жилищен
етаж от полумасивна двуетажна жилищна сграда с площ 79,65 кв.м.
Представени са договори за кредит, сключени от П. П., по 12 кредитни
експозиции, сред които е и посоченият по-горе Договор за банков кредит №
********, сключен на 13.12.2006 г.
По делото е изслушано и прието заключение от съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че в жилището на ответника с ид.
***********, находящо се на адрес: *** са извършени ремонтни дейности,
като е монтирана PVC дограма от „Волирик и СИЕ“ ЕООД в спалнята,
детската стая и хола на жилището. Сочи се, че стойността на монтираните
през 2016 г. прозорци е в размер на 2171,36 лв., като стойността на имота се
увеличава с 2960 лв. в резултат на монтирането на дограмата.
По делото е изслушано и прието заключение от съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява броя, вида и размера на изтеглените и
погасени кредити на страните по спора. За ищцата се установява една
кредитна експозиция по договор за потребителски кредит № ********,
сключен на 28.07.2016 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, клон
Разград и Р. П. за сума в размер на 4000 лв. Сочи се, че кредитът е обслужван
единствено от ищцата, като ответникът не е погасявал суми по него. За
ответника П. П. се установяват 12 кредитни експозиции, като видно от
подробния анализ на вещото лице, експозиции с номера 1, 5, 9, 10, 11 и 12 са
обслужвани единствено от П. П., като по останалите експозиции от страна на
Р. П. са изплатени и погасени значително по-малки по размер суми в
сравнение с тези от П. П.. От заключението на вещото лице се установява, че
Р. П. е извършвала плащания по сметка на П. П. с основание „вноска жилищен
кредит“ с посочване за кой месец се отнася плащането, но не може да се
установи по категоричен начин, че преводите са извършвани за погасяване на
4
кредитна експозиция № 5 (Договор за банков кредит № ********, сключен на
13.12.2006 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и П. П.), тъй
като същата е обслужвана от други две сметки на П. П. (стр. 26 от
заключението). Посочено е, че редовно превежданата сума представлява
половината от вноската за погасяване на посочения заем. При тези
констатации вещото лице сочи, че кредитът е обслужван единствено от П. П..
Назначената допълнителна ССЧЕ анализира каква част от получените кредити
рефинансират предишни, съотв. какъв е размерът на действително получените
от кредитополучателя суми.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Х., майка на ответника, която споделя, че ответникът закупил семейното
жилище в ***. Според думите на свид. Х., двамата съпрузи направили
основен ремонт, за която цел теглили заем в размер на 50 000 лв. В
показанията си свидетелите Т.Х. и Й. Х. разказват подробно за ремонта,
правен от семейството в семейното жилище – промени във ВиК системата,
нови подови покрития, разделяне на помещения. Според двамата ответникът е
участвал и с труд, помагал е и баща му. И двамата споделят, че семейството е
живяло в процесния имот, като поясняват, че ищцата е продължила да живее
там заедно с децата им и след развода.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбите на страните са процесуално допустими, като подадени в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва съдът да ги разгледа по същество.
Съдът намира жалбата на П. П. срещу решението в частта, в която е
уважена исковата претенция на ищцата за заплащане на извършените
подобрения в чужд имот, за основателна, а първоинстанционното решение в
тази му част за неправилно.
Безспорно установено по делото е, че жилището, находящо се на адрес
***, е признато за лична собственост на ответника П. П., както и че са
извършени ремонтни работи и подобрения, свързани с монтиране на PVC
дограма в три от стаите на посочения имот. От изготвената и приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява и стойността на
монтираните през 2016 г. прозорци (2171,36 лв.), както и увеличената
5
стойност на имота вследствие на подмяната на дограмата (2960 лв.). По
делото обаче не е доказано по категоричен начин, че ищцата е заплатила
сумата за тези подобрения. От представения договор - поръчка от 01.08.2016
г., сключен между Р. П. и „Волирик и СИЕ“ ЕООД за доставка и монтаж на
PVC дограма за процесния имот е видно, че цената е платима на две части, но
не са представени платежни документи (платежно нареждане, разписка за
заплатена сума), които да доказват действително направеното плащане.
Самият договор не съдържа клаузи, от които да се направи извод, че същият
служи като разписка за заплатена сума. Предвид това, съдът счита, че не е
доказано при условията на пълно и главно доказване, че именно ищцата е
заплатила с лични средства сумата за доставка и монтаж на дограма за
апартамента на адрес ***, което да е довело до увеличаване на стойността на
имота. Поетото договорно задължение би могло да се изпълни от всяко трето
лице, освен ако договорът не е сключен с оглед личността на длъжника,
каквито данни в случая не са налице. Заплащането на подобренията в чужд
имот, което да породи неоснователно имуществено разместване и
стойностното увеличаване на патримониума на ответника за сметка на този на
ищеца, е факт, който е останал недоказан от ищцата.
За пълнота следва да се обърне внимание, че не се установява по
безспорен начин, че средствата, отпуснати по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *******, сключен на 28.07.2016 г. между „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, клон Разград и Р. П., са използвани за закупуване
(доставка и монтаж) на дограма, тъй като от самия договор не може да се
изведе, че кредитът е целеви. Дори да се приеме, че средствата от
предоставения кредит са използвани за закупуване на дограма за имота,
следва да се обърне внимание, че кредитът е отпуснат по време на брака и е
използван за извършване на ремонтни дейности на семейното жилище на
страните, което води до извода за приложимостта на чл. 32, ал. 2 СК, която
разпоредба урежда солидарната отговорност на съпрузите за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството.
В този смисъл претенцията на ищцата се явява недоказана и следва да
бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в тази част - отменено.
Съдът намира за неоснователна жалбата на Р. П., с която е атакувано
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение на
6
иска за заплащане на сума в размер на 17640 лв., представляваща стойността
на направените от нея в периода 05.07.2010г. – 28.06.2018 г. 89 погасителни
вноски по Договор за банков кредит №********* г. на ответника с „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ведно със законната лихва върху сумата.
Изводите на съда по отношение на предявения иск по чл. 59 ЗЗД са правилни и
следва да бъдат споделени, а решението в тази част - потвърдено.
В частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на суми в размер
на -967,50 лв., представляваща половината от общо направените от нея в
периода 30.03.2007г. – 28.11.2008г. 23 погасителни вноски по кредитна карта
на ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, както и -1059 лв.,
представляваща половината от направените от нея в периода 01.10.2007г. –
05.03.2009 г. 18 погасителни вноски по Потребителски банков кредит на
ответника от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Претендираната сума в размер на 17640 лв., представлява стойността
на направените от ищцата в периода 05.07.2010 г.-28.06.2018 г. погасителни
вноски по кредит, изтеглен от ответника по време на брака, а не стойността на
направени подобрения в имот – лична собственост на ответника. Съгласно чл.
32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, като настоящият съдебен състав
счита, че презумпцията е приложима в отношенията между страните по спора
и споделя изводите на районния съд в тази насока. Предоставената сума по
Договор за банков кредит №*********г. на ответника с „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, е отпусната целево – за ремонт и
погасяване на съществуващи задължения (съгл. пар. 3, т. 4 от Договора).
Събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Т.Х. и Й. Х. също подкрепят изводите, че средствата са
разходвани за ремонт на семейното жилище на страните, намиращо се на адрес
***. С тези изводи кореспондират и самите заявления на страните, че
отпуснатата сума по договора за кредит е използвана за ремонт на процесното
жилище, за да се приведе в пригодно за живеене състояние. Още в исковата
молба подробно са изложени твърдения за какво е използвана сумата и какви
СМР са извършвани в имота, като това свое становище ищцата поддържа в
хода на цялото производство, вкл. и пред въззивната инстанция. Независимо
от това, че съгласно Решение № 593 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 2173 по описа
7
за 2019 г. на Районен съд – Разград, имотът, находящ се на адрес ***, е
признат за лична собственост на П. П. на основание чл. 23 СК, същият е
представлявал семейно жилище за страните към момента на теглене на
кредита, както и в периода, за който ищцата претендира да е заплащала вноски
в погашение на дълга. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ищцата е превеждала на ответника суми с основание „за жилищен кредит“ с
посочен месец, за който се отнася плащането, като същите са постъпвали по
банкова сметка на П. П., която не е обслужвала кредита. Въпреки посоченото
от вещото лице, че не може да заяви категорично, че преводите на сумите в
процесния период 05.07.2010 г.-28.06.2018 г., за които са представени
платежни нареждания от ищцата, са извършени за погасяване на дълга по
Договор за банков кредит №*********г., съдът счита, че са събрани
достатъчно доказателства, за да се приеме за установено, че преводите са
правени от Р. П. с цел погасяване именно на задължението към „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД по посочения договор. Обстоятелството, че
са превеждани по сметка, която не обслужва пряко кредита, не променя
предназначението на сторените от ищцата плащания, имайки предвид
вписаното от нея основание в платежните нареждания, както и изявленията й
в исковата молба и в цялото съдебно производство. Влагането на средствата
по отпуснатите кредити в ремонт на жилището, в което страните са живели
като семейство, е индиция и за физическа и икономическа връзка, която е
съществувала между тях към момента на превеждането на сумите от нейна
сметка по сметка на ответника. Именно в семейните отношения на съвместно
съжителство, разбирателство и просперитет имущественото разместване
намира своето основание.
Настоящият състав споделя изводите на първата инстанция, че
предявените претенции не са за сторени подобрения в чужд имот, а за връщане
на суми, с които са погасявани вноски по кредити, теглени от ответника по
време на брака им с ищцата за удовлетворяване на семейни нужди, предвид
което не е налице основание за възстановяване на платените от ищцата суми.
В производството не се твърди, съотв. не се доказва, наличието на
обстоятелства, от които би могло да се изведе липсата на семейна нужда, от
която произтичат изискванията за солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Такива обстоятелства биха били трайна фактическа раздяла, избор на режим
на разделност между съпрузите, сключване на брачен договор и др.
8
Следва да се обсъди и възражението на въззивника Р. П., че с
решението си първоинстанционният съд е възложил в доказателствена тежест
на ищцата нов факт, който не е бил включен в обявения за окончателен доклад
по делото. Въззивният съд счита така направеното възражение за
неоснователно. С доклада си по чл. 146 ГПК районният съд е разпределил
коректно тежестта на доказване по иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, като
в решението си е обърнал внимание, че въпросната претенция на ищцата не е
за заплащане на подобрения в чужд имот, а е облигационна за връщане на
даденото при липса на основание, именно поради което не е разглеждал
въпроса за увеличена стойност на жилището вследствие на усвояването на
средствата в рамките на претенцията по чл. 59 ЗЗД.
Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат
изцяло, то и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която П. М. П. е осъден да заплати на Р. В. П., сумата 1480 лв.,
представляваща стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест прозореца – по
два в спалнята, детската и хола/ в имот индивидуална собственост на
ответника с адрес ***, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г., като искът е
отхвърлен до предявения размер от 2000 лв. и следва да се отхвърли за целия
претендиран размер.
Предвид изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по сторените
в производството съдебни разноски, като възложи в тежест на Р. П. сторените
от П. П. разноски във въззивното производство в размер на 29,60 лв. за
държавна такса, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Следва да се преразпредели и отговорността за разноски в
първоинстанционното производство. Ответникът П. П. претендира разноски в
размер на 4710 лв., сторени пред първата инстанция, от които 750 лв. заплатен
адвокатски хонорар и 3960 лв. за изготвени по делото съдебно-оценъчна
експертиза (400 лв.), съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза (общо 3560 лв.). В разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
законодателят е уредил правото на разноски на ответника по иска като
своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано заведеното дело
срещу него, станало причина последният да извърши разноски за
организиране и провеждане на правната си защита по спора. Посочената
разпоредба намира приложение и във въззивното производство, като при тези
9
съображения, направените от ответника разноски следва да се възложат в
тежест на ищцата, съобразно изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 09.01.2025 г. по гр. д. № 20233330101134
по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград, в частта, в която П. М. П., ЕГН
********** с адрес *** е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. П., ЕГН
********** с адрес гр.***, район ***, ул.“*******“, ******* сумата 1480 лв.,
представляваща стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест прозорци – по
два с спалнята, детската и хола/ в имот индивидуална собственост на
ответника с адрес ***, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г., като за
горницата до пълния предявен размер от 2000 лв. решението е влязло в сила
като необжалвано, както и в частта с присъдените в полза на Р. П. разноски за
сумата 121,97 лв., съразмерно на уважената част от иска и вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. П., ЕГН ********** с адрес гр.***,
район ***, ул.“*******“, ******* против П. М. П., ЕГН ********** с адрес
*** иск с правно основание чл. 74 във вр. с чл. 72 ЗС за заплащане на сума в
размер на 1480 лв., представляваща стойността на монтирана ПВЦ дограма
/шест прозорци – по два с спалнята, детската и хола/ в имот индивидуална
собственост на ответника с адрес ***, ведно със законната лихва от 30.06.2023
г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 09.01.2025 г. по гр. д. №
20233330101134 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. В. П., ЕГН ********** с
адрес гр.***, район ***, ул.“*******“, ******* да заплати на П. М. П., ЕГН
********** с адрес *** сторените от него разноски в размер на 4739,60 лв.
/29,60 лв. държавна такса за въззивното производство и 4710 лв. разноски в
първоинстанционното производство/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11