№ 101
гр. гр. Лом, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620102487 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Ц. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, чрез адвокат Р. Р. - вписан в АК - П., против „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****. Предявени са:
иск за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД Договор за кредит № **** на 15.08.2023 г. поради неспазване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т 10 вр. чл. 22 от ЗПК.
В исковата молба се твърди следното: Ищецът е сключил с ответното дружество
Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който му е предоставена в заем
сумата от 3500 лв. за срок от 30 месеца, при годишна лихва от 41 %, при ГПР - 49,04 %. Към
Договора за кредит е включена допълнителна услуга „Фаст“, даваща приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, за която услуга
е предвидено възнаграждение в размер на 1925 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в
размер на 64,17 лв., ведно с погасителната вноска на кредита. На ищеца е предоставен
погасителен план, в който е включено възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“
като част от погасителната вноска на кредита. За срока на договора за заем в размер на 3500
лв. е следвало да върне сума в размер на общо 7518.58 лв. (главница, лихва и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги). Счита, че Договор за потребителски кредит
№ **** е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № **** лихвеният
процент по кредита е в размер на 41 %, а годишният процент на разходите е 49,0 1 %., като
действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в
договора. Твърди се, че кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 49,04 %, е заблудил
1
потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук - до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по
чл. П, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за
общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. кредиторът не е включил в
договорения ГПР от 49,89 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Във величината на ГПР като глобален
израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Уговорката, която предвижда потребителят да заплати
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по същество представлява скрита
възнаградителна лихва (конструкция да прикрие действителните разходи по този кредит) и
следва да бъде включена в ГПР. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за
санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната
икономически страна в гражданския оборот, законът предвижда при неизпълнение на
задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на
непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. Твърди се, че
е безспорно между страните по настоящето дело сключването на договор за потребителски
кредит (ДПК) № **** на 15.08.2023 г., по силата на който ответното дружество е
представило на ищцата заем в размер на 900,00 лева, а ищцата се е задължила да върне на
кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва
и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси"
съгласно условията на договора. От представените по преписи от процесния договор за
кредит, както и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички
условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищцата
изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Процесният
договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на
изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора
2
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК в процесния договор е посочен ГЛП, който е фиксиран за целия срок на договора и
съгласно изискванията на закона не е необходимо изготвянето на методика, когато
лихвеният процент е фиксиран. Не би ммогло да се приеме, че в ДПК липсва лихвен
процент, който е очевиден от представения от ищеца екземпляр на договора за кредит.В
процесния договор е посочен и годишният процент на разходите, който също е фиксиран
като абсолютна процентна величина. В такъв случай не е необходимо посочването на
взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от
фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия.
Въпреки това е разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за
срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита
се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от
Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави,
като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален
размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Наред с това в ЗПК не е
посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са
нормативно залегнали. В този изричен смисъл е Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. №
611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС. Дори и
да се приеме, че не е ясно защо ГПР е със стойност, по-висока от ГЛП, ако в него е включена
само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него, а е резултат от начина на изчисляване
на ГПР съгласно изискванията на закона. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с
фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които
формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест
в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се
чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР е правилно
посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Счита, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР.
Закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си
осигурява допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на
някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е
условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при
конкретните условия. Таксата за предоставената услуги „Флекси", включваща възможност за
„отлагане и намаляване на вноски" по волята на клиента, не отговаря на нито една от
характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлява такъв разход и не
следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за
3
потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай,
не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има
възможността да се ползва от нея. Таксата за процесната допълнителна услуга би
представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я
заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не е така в
случая. Доколкото е сигурно, предвид националната правна уредба и посочените правила на
Директива 2008/48/ЕО, че разходите за допълнителни услуги, които съставляват условие за
предоставяне на кредита, са част от общия размер на разходите за потребителя, а оттам и
следва да са включени в обхвата на ГПР, то това не е така по отношение на разходите за
допълнителни услуги, които не съставляват такова условие. В допълнение следва да се
посочи също, че уговорената между кредитора и длъжника възможност за „отлагане и
намаляване на вноски" е правна възможност, която кредиторът по настоящия кредит е
решил да предостави на ищцата. с цел да я улесни при заплащането/връщането на
уговорените суми. По този начин, с предоставянето на тази допълнителна услуга, ищцата е
сигурна, че в случай на невъзможност да заплати задължението си, няма да се пристъпи
незабавно към предсрочна изискуемост и да трябва да плати цялата сума незабавно, губейки
преимуществото на срока по договора за кредит. Видно от обстоятелствата по делото,
длъжникът не е бил в състояние да плаща и ако не е било сключено това допълнително
споразумение, ищцата се е възползвала от закупената допълнителна услуга като е
отложила плащането още на четвъртата вноска от погасителния си план. Няма пречка
потребителят да поиска отлагане и/или разсрочване и без да закупена процесната
допълнителна услуга, но кредиторът не би бил длъжен да се съгласи с такова
отсрочване/разсрочване и за потребителят не би била налице сигурност. Закупувайки
допълнителни услуги, кредитополучателят още към момента на подписването му изключва
настъпването на подобен риск и си осигурява, че задължението му ще бъде
отсрочено/разсрочено, така че да се намали икономическата тежест върху
кредитополучателя. Закупуването на предоставената от кредитора допълнителна услуги,
съобразно която длъжникът има право да се възползва от услуга, при която да бъде
постигнато отлагане/разсрочване на дължимите вноски срещу заплащане на такса за тази
допълнителна услуга, е базирано на допускане от страна на кредитополучателя, че има риск
кредитополучателят да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок задължението си за
плащане на някои вноски, при което да бъде обявена предсрочна изискуемост на цялата
сума по кредита. Тъй като тази допълнителна услуга се базира на допускане от страна на
кредитополучателя, че има риск той да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок
задължението си за плащане на някои вноски, разходите, базирани на това допускане, не
следва да се включват в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в
годишния процент на разходите, тъй като не отговарят на условията по чл. 19, пар. 3 от
Директива 2008/48/ЕО. Разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за
потребителски кредит, и по съществото си представляващи възможност за „отлагане и
намаляване на вноски", когато ползването на такива допълнителни услуги е условие за
4
отпускане на кредита, са част от годишния процент на разходите по кредита, но когато
закупуването и ползването на такива допълнителни услуги не е условие за отпускане
на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по
кредита за потребителя, респективно не са част от годишния процент на разходите.
Възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги не е част от
годишния процент на разходите в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма
неточно посочване на годишния процент на разходите. Неправилното посочване на
годишния процент на разходите, дори такова да е налице, а не е в конкретния случай, не
може да с приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно
нищожност на целия договор за кредит. Несъмнено надлежното изброяване и включване в
договора за кредит както на годишния процент на разходите, така и на всички други
плащания, каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на
вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде
подвеждащо или неясно за потребителя. Следователно, целта за информираност на
потребителя е спазена. Той е наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които
ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които формират общия размер на
разходите за потребителя по смисъла на чл.3, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, а оттам
формират и годишния процент на разходите. Отделно, потребителят е наясно и с
конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупените допълнителни услуги. Щом
има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за
допълнителните услуги, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по
закупените допълнителни услуги, няма как да се приеме, че годишният процент на разходите
е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва. Но дори да се приеме, че
има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова
съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Взимайки предвид
посочените по-горе правила на Директива 2008/48/ЕО и националното законодателство,
както и предвид цитираната практика на Съда считаме, че клаузи от договора за кредит,
отнасящи се за допълнителна услуга, чието закупуване не е условие за предоставяне на
кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за
кредит. Щом националното законодателство, а и правото на Съюза, съобразно практиката на
Съда, допуска недействителността да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от
основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези
недействителни клаузи, на по-силно основание това следва да важи за допълнителни услуги,
които не са част от основния предмет на договора. Това означава че клаузата за
допълнителна услуга в случая не съставлява част от основния предмет на договора за
кредит. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно,
независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за
недействителност на тази клауза. Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК,
дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за
5
кредит в съответствие със законодателната воля. Допълнителната незадължителна услуга
„Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на
кредитополучателя и използвана от последния. След като ищцата е решила да се възползва
от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите
на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитната способност на ищцата, подготвили са нужните документи и са сключили
договора в максимално кратки срокове. Тази услуга е безспорно е предоставена на ищцата и
последната се е възползвала от нея. Искането за кредит е подадено от ищцата на 15.08.2023
г., одобрено е в рамките на деня и договорът за кредит е сключен на същата дата, като дори
на същата дата е предоставена и исканата парична сума.
В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като е
постъпило становище от адв. Р. Р. от АК - П., който поддържа исковата молба.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява, като е постъпило становище, с
което се оспорва исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит на
осн. чл. 11, ал. 1, т 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Съдът е приел, че е безспорно по делото:
сключването на договора за кредит между ищеца и ответника, както и че в посочения в
договора за кредит ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги. Ищецът
по иска за прогласяване нищожност на договора за кредит, при пълно и главно доказване,
следва да докаже възникване на обстоятелствата, съставляващи съответното основание за
нищожност на договора по смисъла на ЗЗД и ЗПК. Ответникът следва да докаже
правоизключващите си възражения с всички допустими от ГПК доказателства.
Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит от 15.08.2023 г.
със заемна сума - 3500 лв., предвиждащ задължение за плащане на допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 1925,00 лв. предвидено в чл. VІ от договора, което не е включено в ГПР,
по който въпрос не се спори. Процесният договор представлява договор за потребителски
кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК са
посочени императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число –
общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В настоящия случай, видно от съдържанието на сключения договор
за потребителски кредит между страните, в чл. VІ на същия, е посочено, че размерът на
заема е 3500 лв., като сумата следва да бъде върната със заплащане на 30 бр. месечни
вноски, видно от приложения погасителен план, годишният лихвен процент е 41,00%,
лихвеният процент на ден е 0,11 %, а ГПР – 49,04 %, като общата сума за плащане е
6
отразена в размер на 5593,58 лв. На следващо място е разписан погасителен план, видно от
който заемателят дължи в допълнение на вноските, включващи главница и лихва – 30 бр. от
по 186,45 лв., така също и 30 бр. вноски от по 64,17 лв., като общата сума за връщане
съставлява 30 вноски от по 250,62 лв. /последната вноска е по-малка с 10 ст./, или 7518,58
лв. общо сума за връщане. Съгласно погасителния план общата сума, която
кредитополучателят следва да изплати, е 7518,58 лв.
Договореният в договора за кредит ГПР е 49,04 %, а съгласно чл. 19. ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, или
50 % при сключване на договора.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 ЗПК, като
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т.
10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период
от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,04 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер формално не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите по кредита, а именно предвидената в чл. VІ от
договора сума за допълнителна услуга Фаст в размер на 1925,00 лв., дължима още при
самото сключване на договора, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на
възнаграждението за допълнителната услуга Фаст в ГПР и в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи
се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.
7
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съдът
приема, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, невключвайки
сумата за услугата Фаст по чл. VІ от договора, кредитодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други. Предвид и факта, че
сумата за услугата Фаст представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той
очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен
процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на
потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в
размер на уговореното ГПР /49,04 %/, а не реалното такова, което възлиза над 100 %. В
случая се заема сума от 3500 лв., а се връща сума в над двоен размер – 7518,58 лв., като
реалният процент на ГПР не е 49,04 %, както е посочено в договора, а възлиза на над 100 %,
което е видимо и без нужда от специални икономически познания. Поради това следва
изводът, че кредитодателят не е оповестил действителния ГПР по кредита, а е посочил
занижен такъв.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. А съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за
посочване на действителния размер на ГПР по кредита, поради което договорът е нищожен
поради противоречие с цитираната законова разпоредба. Поради това искът за прогласяване
нищожността на сключения между ищеца и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД Договор за
кредит № **** на 15.08.2023 г. поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т 10 от
ЗПК следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски
съобразно уважената част от претенцията.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с определение от 27.09.2024 г.
8
на РС-В. по образуваното първоначално пред този съд производство по гр.д. 940/2024 г. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съгласно която разпоредба когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, то следва сумата за държавна такса
да се присъди в тежест на ответника и в полза на съдебната власт. В случая материалният
интерес възлиза на 7518,58 лв., видно от погасителния план, като дължимата държавната
такса е в размер на 300,74 лв., която следва да бъде присъдена в тежест на ответника и в
полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът е навел възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като се е позовал на Решение на Съда на ЕС по дело С-
438/2022 г. с твърдение, че справедливото възнаграждение в случая се явява в размер на
около 200 лева.
В свое определение № 139/05.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 60/2024 г. ОС - Монтана е
приел, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените
съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал присъждане на разноски,
като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за
адвокатското възнаграждение, което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес - при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв., минималният размер на възнаграждението съобразно уважената претенция в
случая се определя на 1051,86 лева при материален интерес 7518,58 лв. Тъй като в
настоящата хипотеза се касае за правен спор, който не се отличава с фактическа и правна
сложност, делото е решено в едно съдебно заседание, което е протекло без присъствието на
процесуалния представител на ищеца, и действията на ищцовия процесуален представител
се изразяват единствено в изготвяне на искова молба, съдът, с оглед цитираното решение на
СЕС, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 400 лева.
9
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката. За да упражни
адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., като не се проверява и не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на
което е уговорена безплатна правна помощ. /определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.
№2340/2015г. на ВКС, І т.о., определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч.т.д. № 894/2017 г. на
ВКС, І т.о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, І г.о.;
определение № 731 от 09.10.2014 г. по ч.гр.д. № 5256/2014 г. на ІІІ г.о. и др./. Ето защо се
дължи претендираното адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК,
ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **** от
15.08.2023 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, като кредитор, и Е. Ц. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****, като кредитополучател.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл.38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р., вписан в АК - П., личен № ****,
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт, по сметка на ЛРС, 300,74 лв. /триста лева и седемдесет и четири стотинки/
дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10