№ 157
гр. Свиленград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200903 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001268 от
18.03.2020 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОДМВР - Хасково, с което на Р. АТ. П. с ЕГН ********** от град
************, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Стефан Веркович” № 3,
етаж 1, офис № 2, чрез адвокат Г.М., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Р. АТ. П. чрез процесуалния си представител – адвокат
Г.М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен
(липсвал съществен елемент от обективната страна на деянието, а именно, че
управлението на процесния автомобил е по път, отворен за обществено
ползване) и неправилен (неясна била фактическата обстановка относно
1
обстоятелството дали процесният автомобил не е регистриран или
регистрацията му е била прекратена и случаят бил маловажен).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р. АТ. П., не се
явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният му представител
– адвокат Г.М. сочи, че поддържа Жалбата срещу обжалваното НП, което
намира за незаконосъобразно и неправилно.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
А.Г.Р. видно от Договор за покупко-продажба на МПС от дата
06.02.2015 година, заверен нотариално от Дарина Недялкова – Помощник -
Нотариус на Нотариус Кольо Димов с рег.№ 136 в Регистъра на Нотариалната
камара и който е с район на действие района на Районен съд – Пловдив,
продава лекия си автомобил марка „Мерцедес”, марка Ц 220 с държавен
регистрационен номер РА 98 52 АМ на „Мерджанови” ЕООД (по делото е
налична актуална Справка от Търговския регистър). Информация за покупко-
продажбата е постъпила в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково на дата
26.02.2018 година.
Законният представител (към онзи момент) на дружеството-купувач –
Г.Й.М. знае, че придобитият от дружеството автомобил подлежи в
определения срок на пререгистрация, но по технически причини не е
извършена такава.
2
На 26.06.2018 година спрямо процесния автомобил е извършено
служебно прекратяване на регистрацията му, тъй като не е пререгистриран от
новия собственик в определения за това двумесечен срок.
Към дата 15.10.2018 година жалбоподателят П. работи като багерист в
„Мерджанови” ЕООД с място на работа: строителен обект в село Капитан
Андреево, област Хасково. Процесният автомобил на посочената дата му е
предоставен за служебно ползване от управителя на дружеството към онзи
момент – Г.Й.М. и П. не знае, че регистрацията на този автомобил е
прекратена.
На същата дата около 16.00 часа свидетелите Ем. П. П. и Д. З. П. (към
този момент дежурен автопатрул - служители в Група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към Сектор
„ПП” при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения
се намират на Автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 84, до
бензиностанция „Елит”, находящ се на територията на община Любимец,
област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан
Андреево”. Посочените полицейски служители спират за проверка МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 220 с държавен регистрационен
номер РА 98 52 АМ, управлявано от жалбоподателя П. и движещо се в посока
към град Харманли, респ. София. При изпълнение на служебните си
задължения двамата посочени по-горе служители на МВР констатират (след
справка в Регистрационната система за отдалечен достъп (РСОД) и със
служител в ОДМВР – Хасково (ОДЧ)), че МПС-то, което управлява
жалбоподателят е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП от 26.06.2018 година за това че не е пререгистрирано в двумесечен срок
от придобиването му от новия собственик (т.е. не е регистрирано по
надлежния ред).
На посочената дата и в кръга на службата си, Ем. П. П. – Младши
автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР
- Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно
лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) със серия Д и с бланков № 0666656. След запознаване със
съдържанието на процесния АУАН, т.е. след предявяването му, той е
3
подписан от нарушителя П., който сочи, че няма възражения против
констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е
регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването
и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП,
която вписва за нарушена. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Прекратено е административнонаказателното производство, образувано
въз основа на посочения АУАН на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН на дата
15.11.2018 година. Административнонаказателната преписка (АНП) е
изпратена с Писмо с рег.№ 125300-17324 от 04.10.2019 година на Районна
прокуратура – Хасково, от където е изпратена по компетентност на Районна
прокуратура – Харманли и от там на Районна прокуратура - Свиленград.
Образувана е преписка с вх.№ 1727/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград), за престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК. С Постановление от 04.03.2020 година, Мария Кирилова -
Прокурор в Районна прокуратура – Свиленград, отказва да образува
Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не
съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че липсва
субективният елемент от състава на престъплението и че липсата на умисъл
за управление на нерегистрирано от съответния орган МПС води до липсата
на елемент от субективна страна на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1
от НК, а липсата на субективната страна, като елемент от престъпния състав
води до липсата въобще на състав на престъпление. Постановлението от дата
04.03.2020 година, ведно с преписката са изпратени с Писмо с № 1727/2019г.
от 04.03.2020 година на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград) на РУ –
Свиленград, от където са препратени на АНО с Писмо УРИ 351р-6264 от
10.03.2020 година.
След получаване на посоченото Постановление на Районна прокуратура
– Свиленград, Началникът на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково,
4
издава процесното НП № 20-1253-001268 от 18.03.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и налага на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца. НП е редовно връчено на 30.10.2021 година на съпругата на
жалбоподателя, видно от отбелязаното в обжалваното НП и от Справката за
нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на Група в Сектор „ПП” към
ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР и предвид факта, че Здравко Тончев Иванов заема длъжността
„Началник на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково” (, което
обстоятелство е служебно известно на настоящия Съдебен състав), т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че П. има наложени само две санкция с влезли в сила НП и Фиш
за нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин
от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 14.12.2021 година свидетели – Ем. П. П. и Д. З. П..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ем. П. П. и Д. З.
П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
5
жалбоподателя, което да ги провокира да дадат неверни показания.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания на
посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково към онзи
момент, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта – П., е и свидетел, присъствал при
установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителят са били в служебно правоотношение с АНО към онзи
момент, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт, че управлява МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е
регистрирано по надлежния ред). Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
6
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (фактът, че в
Разписката към НП не е посочена годината не променя изводите на Съда, тъй
като информация относно датата на връчване на НП се съдържа Справката за
нарушител. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
изписване на датата на получаване на НП в Жалбата явно е допусната
техническа грешка като месеца следва да е 10-ти вместо изписания 11-ти), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до този извод след служебна проверка на
7
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като санкционният
акт има необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание
съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано
точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът приема, че квалификацията на
процесното деянието е пълна – действително при квалифициране на деянието
АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо,
предложение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но фактическата обстановка по
отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички
изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира
датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което
Съдът не приема, че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на
жалбоподателя да разбере нарушението. Посочените обстоятелства са
безспорно доказани от данните, съдържащи се в Разпечатката от АИС КАТ за
регистрацията на процесния автомобил и за прекратената регистрация на
същия, която не се оспорва от нарушителя.
Спазена е изцяло административната процедура по издаване на
обжалваното НП.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП”
при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на
ОДМВР – Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на
8
процесното НП е служебно известно на Съда, както вече бе посочено.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 0666656, е
била изпратена на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), тъй като
АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК, като в тази връзка е била образувана прокурорска преписка с
№ 1727/2019 година, като с Постановление от 04.03.2020 година е отказано да
се образува наказателно производство. След като е налице отказ да се
образува наказателно производство, в случая не е налице едновременно
ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност
на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
прес тъп ление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и
опасността от нарушение на правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срок. Обжалваното НП е издадено в съответствие с чл. 36, ал.
2 от ЗАНН. АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, тъй като с
прекратяване на образуваното административнонаказателна производство,
отпада и правната сила на АУАН. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН. Възможност за изключение от посоченото общо правило е
регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която сочи, че АНП може да се
образува и въз основа на прекратено от Съда или Прокурора или при отказ на
Прокурора да образува наказателно производство. Конкретният случай е
точно такъв. Постановлението на Прокурора в този случай е основание за
издаване на НП без съставяне на АУАН. След като с Постановлението от
04.03.2020 година Прокурорът е отказал да образува наказателно
производство, са отпаднали пречките за реализиране на
9
административнонаказателната отговорност и Съдът приема, че вече не е
налице признака „idem”, описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
година на ВКС по т.д.№ 3/2015 година, ОСНК (както вече бе посочено). Това
е така, защото процесното НП е издадено след издаването на
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство, т.е.
налице е основанието, визирано в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не
съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на
дееца за едно и също деяние.
Вярно е че в НП са посочени серията и номерът на АУАН, въз основа на
който е образувана първоначално АНП, която е прекратена, но това не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Не се спори, че към дата 15.10.2018 година около 16.00 часа при
извършена полицейска проверка, жалбоподателят е имал качеството на
„водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална
10
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО
следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не
само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че
именно П. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй
като именно той го е управлявал, той не е възразил по отношение на това
обстоятелство, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този
факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Съставът на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП за осъществяване
на който е ангажирана отговорността на жалбоподателя е следният: Наказва
се ... водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Явно е, че се касае за деяние, състоящо се от два елемента – управление на
МПС (действие и положителен факт от обективната действителност) и
отрицателен факт - липса на надлежна регистрация. Т.е. субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП е водачът на МПС, какъвто е безспорно e П..
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и с факта на
привеждането в движение на МПС, което не разполага с административно
разрешение да участва в движението, по пътищата, отворени за обществено
ползване, какъвто път несъмнено е АМ „Марица” (независимо, че това
изрично не е посочено, тъй като това обстоятелство е ноторно известно,
поради което и наведеното в тази насока възражение в Жалбата е
неоснователно), нарушението е довършено от обективна страна.
Към момента на установяване на твърдяното нарушение, разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
11
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по
техни участъци се допускат само МПС с валиден винетен стикер, залепен по
начин, възпрепятстващ повторното му ползване.”. Ал. 2 на цитираната
разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент) посочва, че
условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна
Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС (Наредба № I-45 от 24.03.2000 година). В посочената Наредба са
уредени условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и редът за предоставяне на данни за регистрираните
ППС. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е
чия собственост е процесният лек автомобил, респ. дали не е регистриран или
регистрацията е прекратена, тъй като анализът на норма на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме
управлението, да се увери, че ПС е регистрирано по надлежния ред съгласно
терминологията на закона. Като не е сторил това, жалбоподателят е допуснал
нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение и
управлявал лекия автомобил. Т.е. правилно АНО е анализирал и приел, че е
налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. неоснователно е
възражението, наведено в Жалбата, касаещо неправилност на НП.
По делото не е спорно, че на 15.10.2018 година П. е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 220 с държавен регистрационен № РА
98 52 АМ, който обаче от 26.06.2018 година е бил със служебно прекъсната
регистрация (според легалното определение на § 6, т. 69 от ДР на ЗДвП
„прекратяване на регистрация” е отмяна на разрешението ППС да се използва
в пътното движение.”). Това е равнозначно на управление на нерегистрирано
МПС съгласно терминологията на закона. При това положение
жалбоподателят е нарушил именно задължението си по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Т.е. установи се, че регистрацията на процесния лек автомобил – собственост
на „Мерджанови” ЕООД, е прекратена служебно на 26.06.2018 година, тъй
12
като не е извършена пререгистрация в законния срок след промяна на
собствеността. Служебното прекратяване на регистрацията на ППС в
относимата за спора хипотеза по чл. 143, ал. 15 от закона, се извършва с
отбелязване в АИС КАТ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2
от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията
на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба.
Извършеното по ЗДвП нарушение се установява несъмнено от
показанията на свидетелите Е.П. и Д.П.. В подкрепа на гласните
доказателства са и писмените такива, а именно Постановление за отказ да се
образува наказателно производство по преписка № 1727/2019 година по описа
на Районна прокуратура – Свиленград и Справката от АИС КАТ.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. И това е така поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона, респ. приема наведеното
в тази насока възражение в Жалбата за неоснователно.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва се с Лишаване от право да
13
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Описанието на нарушението Съдът приема, че съответства на правната
му квалификация, така и наказанията приема, че са наложени на посоченото
правно основание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Така проведената индивидуализация на наказанията, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанията. Не се
констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са
завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
законосъобразни, както и справедливи - съответни по тежестта си на
извършеното, е индивидуализиране на наказанията в минимален размер, в
който именно са и наложените Глоба и Лишаване от право да управлява
МПС. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид факта, че административните санкции са
определена в минималния размер (както вече бе посочено), поради което по
пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този
минимум. Така наложените с обжалваното НП наказания Съдът намира за
правилни с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирано по коя нормативна разпоредба се
налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 175, ал. 3, предложение първо, а в чл. 6, ал. 1 от посочената
Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10 контролни
14
точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие
с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и
наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176
от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и
др.
Независимо от изложеното в конкретния случай настоящият Съдебен
състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, за което привежда
следващите правни съображения:
Подлежи на обсъждане субективният елемент от състава на
нарушението, тъй като формалният му характер не го изключва. От
субективна страна следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. За да е налице административно
нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите,
които се отнасят до обективната му страна така и онези, които засягат
субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от
елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо
15
от това дали е свързано с обективната или субективната страна, води след
себе си като последица невъзможността да се търси
административнонаказателна отговорност. При провеждане на
административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни
фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи
обосновани изводи - налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой
е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. Чл. 7
уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а именно когато е
умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11,
ал. 2 и ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК,
деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената
разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но
е мислил да ги предотврати. Като форма на вината разпоредбата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП предвижда деянието в двете форми на умисъла - пряк и
евентуален. Установи се по безспорен и категоричен начин, че за процесното
МПС е прекратена служебно регистрацията в АИС КАТ, тъй като след
промяна на собствеността новият собственик – „Мерджанови” ЕООД, не е
извършил необходимото за да пререгистрира процесното МПС в предвидения
от закона срок от придобиване на собствеността, за което няма вина
жалбоподателят, тъй като същият е само водач на лекия автомобил,
предоставен му за ползване от дружеството-собственик, което му е било
работодател. В подкрепа на изложеното е и факта, че лекият автомобил е
предаден на жалбоподателя с налични регистрационни табели и със
Свидетелство за регистрация. Съобразявайки целият събран по делото
доказателствен материал, се установява, че Р.П. не е знаел, нито е могъл да
предполага, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация
(поради липсата на пререгистрация в предвидения от ЗДвП срок след
придобиване на собствеността от страна на новия собственик) до спирането
16
му от полицейските служители. Изложеното налага извода, че деянието не е
извършено умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което
следва да се приеме, че липсва субективният елемент на визирания
състав. Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за
доказан умисъла при извършване на нарушението, респ. непредпазливост, а
оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се явява неправилно
издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение,
съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна
отговорност на Р.П.. Поради това, налице е самостоятелна предпоставка
(основание) на отмяна на санкционния акт като материално
незаконосъобразен.
В случай че не се възприема горната теза на настоящия Съдебен
състав, то се излагат следните мотиви:
Налице би била непредпазлива форма на виновно поведение на водача П.
и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му би било съставомерно и
наказуемо. Несъмнено водачът към датата на проверката е управлявал
нерегистрирано МПС и с това е нарушил закона. Наличието на
регистрационни табели и на Свидетелство за регистрация на МПС не биха
оневинили нарушителят. Както се посочи, при служебно прекратена
регистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, се извърша само
отбелязване в АИС КАТ без да се отнемат регистрационните табели и част ІІ
на Свидетелството за регистрация. Без значение
за административнонаказателната отговорност на водача би било дали е
изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за
прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното
производство по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен
съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на
регистрацията на ППС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1253-001268 от 18.03.2020 година на Началник Група
в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, с което на Р. АТ. П. с ЕГН **********
17
от град ************, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18