Определение по дело №86/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал.1 ГПК и е образувано по жалба на "Ю. И ЕФ Д. Б. със седалище гр.София - взискател по изпълнително дело № 92/2009г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с район на действие БлОС насочена против постановеното с протокол от 29.05.2009г. спиране на изпълнителното производство по посоченото изп.дело.

В жалбата се правят подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното действие на ЧСИ и се иска отмяната му.

В постъпилото възражение от синдика на «Фаворит 2002»ЕООД – длъжник по изп.дело се поддържа законосъобразност на атакуваното действие на ЧСИ и неоснователност на жалбата на взискателя.

Приложени са и мотиви на ЧСИ по обжалваните действия.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изп.дело, намира следното:

Предявената жалба е процесуално допускима, като депозирана в срок от надлежна страна в производството.

В случая жалбоподателя – взискател по изп.д., е бил уведомен за атакуваното действие със съобщение, връчено му редовно по смисъла на ГПК на 08.06.2009 г., поради което и жалбата, инициирала настоящето производство, се явява предявена в рамките на преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съображенията за това са следните:.

Производството по изп.д.№ 92/2009 г. по описа на ЧСИ Цеклеов е било образувано по молба на «Ю. и Еф Д. България» вх.№01586/29.05.2009г., към която е бил приложен изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 158/2008 г. по описа на БлРС, съгласно който “. 2002»О. е било осъдено да заплати на банката посочените в изп.лист суми.

За събиране на вземането са предприети съответните действия от ЧСИ, като са събирани данни за имуществото на длъжника.

На 26.05.2009 г. по делото е постъпила молба от Г.Г., в качеството му на бивш управител на дружеството длъжник, с която същият е поискал изп.дело да бъде спряно, т.к. “. 2002»ЕООСД било в несъстоятелност, като решението за това на Шуменския окръжен съд е било обявено в търговския регистър на 28.02.2008 г.

Ето защо и по арг. от чл.637, ал.1 ТЗ било поискано спиране на изп.производство.

Произнасяйки се по тази молба Частният съдебен изпълнител е приел, че задължението за спиране на изпълнителното производство по посоченото изп.дело произтича безусловно от нормата на чл.638, ал.1 ТЗ щом като за длъжника е било открито производство по несъстоятелност.

Така на 29.05.2009 г. същият изготвил протокол, с който уважил молбата на Г. и спрял принудителното изпърнение по изп.д. № 92/2009 г.

Решаващият състав намира, че това действие на ЧСИ е неправилно.

На първо място следва да се отбележи, че ЧСИ не е бил сезиран от надлежно представляващо дружеството длъжник лице, т.к. молбата от 26.05.2009 г. не е подадена от назначения от съда синдик /видно от приложените съдебни решения на ШОС/, а от лице, което няма представителна власт след откриване производството по несъстоятелност на “. 2002»О. – бившият му управител.

На самостоятелно основание установява се от приложеното към цитираната молба от 26.05.2009 г. доказателство - удостоверение за актуално състояние за вписванията в Търговския регистър по партидата на длъжника /а и след служебна справка за вписванията и обявените актове в търговския регистър по партидата на длъжниковото дружество/, че с решение от 31.01.2008г. на ШОС по гр.д.№506/2007г. е открито производство по несъстоятелност за длъжника “.-2.О..

С последващо такова - №39/13.02.2009г. по същото дело длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му и е постановено осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

При тези данни следва да се отлебежи от правна страна, че нормата на чл.638, ал.1 ТЗ за спиране на изпълнителните производства е императивна, но тълкуването й налага извода, че се отнася само за случаите на започнало принудително изпълнение срещу имущество на длъжника, включено в масата на несъстоятелността.

ТЗ е дал легално определение на това понятие в текста на чл.614, ал.1 ТЗ, които сочи, че масата на несъстоятелността включва две групи имуществени права на длъжника, в зависимост от момента на придобиването им – имуществени права към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и такива, придобити след тази дата.

В казуса видно е от молбата за образуване на изпълнителното дело, че поискания от взискателя изпълнителен способ за събиране на присъденото вземане е принудително изпълнение срещу ипотекиран в негова полза недвижим имот, който е собственост на трето лице.

От нотариален акт № 192, т.ІІ, д.№348/2007 г. на нотариус И.К. с район на действие РС-Б., вписан с вх.рег.№1559/04.05.2007г.,акт №103, т.ІV, д.№1192/2007г. на Службата по вписванията –Б. се установява оше, че на 04.05.2007 г. между длъжника “.-2.О., в качеството му на продавач и купувача “ЛИДЕР” О., е сключен договор за продажба на недвижими имоти, между които и магазинът - предмет на принудителното изпълнение по спряното изп.дело.

Прехвърлянето е отразено с пореден №6 по приложената към изпълнителното дело справка по лице изд.от Службата по вписванията -Б..

Впоследствие с договор за покупко-продажба на търговско предприятие, сключен на 08.06.2007 г., “ЛИДЕР” О. е прехвърлил търговското си предприятие на “АЛФА-06”ЕООД, като в активите на прехвърленото предприятие е включен недвижимия имот - предмет на принудителното изпълнение по изп.д.№92/2009 г.

Договорът за прехвърляне на търговското предприятие е вписан на 10.06.2007 г.

При гореустановеното от фактическа страна се налага изводът, че след като имотът, срещу който е насочено принудителното изпълнение, е отчужден от длъжника преди откриването на производството по несъстоятелност и няма данни за висящи дела по отменителни искове по чл.647 ТЗ ,той не е част от длъжниковото имущество и съобразно разпоредбата на чл.614 ал.1 ТЗ е извън масата на несъстоятелността.

Това обстоятелство не е било съобразено от ЧСИ при постановяване на атакуваното му действие, въпреки че доказателствата, обсъдени от съда, са били приобщени към изп.д.

Същите категорично сочат, че отчуждаването на имота, срещу който се иска насочване на принудителното изпълнение от длъжника, е извършено преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което и ипотекирания имот - предмет на принудителното изпълнение, е извън масата на несъстоятелността.

На самостоятелно основание следва да се отбележи, че ипотечното право следва имота и обезпечава изпълнението по кредитния договор на банката -жалбоподател с длъжника, като при прехвърляне на имота третото лице – приобретател, се явява ипотекарен длъжник.

Ипотекираното имущество, което служи за обезпечаване на вземане на банката срещу длъжника и е извън масата на несъстоятелността, понеже е прехвърлено на трето лице /в случая “Алфа-06”ЕООД/ може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение извън универсалното по производството по несъстоятелност./в този смисъл определение №4/09.01.2002г. на ВКС-V г.о. по чгр.д.№591/2001г./.

Само имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността не може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение и започнатото такова подлежи на спиране на основание чл.638 ал.1 ТЗ.

Разглежданият случай не е такъв ,поради което предприетото от жалбоподателя индивидуално принудително изпълнение срещу ипотекирания в негова полза имот на трето лице може да продължи.

По изложените съображения и на основание чл.437 ал.1,3 и 4 ГПК, БОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното с протокол от 29.05.2009г. спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № *0092 по описа на ЧСИ Г.Ц. с район на действие ОС-Б..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: