№ 1251
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501742 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Т. С. А. от гр. Пловдив,
ул. ***, ЕГН**********, чрез пълномощника й по делото адв. С. М., против
Решение №2262225 от 16.08.2021г., постановено по гр.д. №9727/ 2020г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 18-ти гр.с., в частите му, с които са били отхвърлени
предявените от нея против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че не
дължи сумата от 424,26 лв.- главница, представляваща задължение за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.07.2000г.-12.10.2005г.,
за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 16.12.2005г. по ч.гр.д.
№6932/2005г. на Районен съд- Пловдив, както и разликата над уважения размер
от 81,74 лв. до предявения размер от 1563,27 лв.- главница, представляваща
задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
17.05.2006г.-15.05.2012г., и сумата от 316,61 лв.- обезщетение за забава за периода
17.05.2006г.- 15.05.2012г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
20.08.2012г. по ч.гр.д.№9484/2012г. на Районен съд- Пловдив. Във въззивната
жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Искането до въззивния съд е за отмяната му и постановянатне на ново
решение за уважаване на отхвърлените искови претенции, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №250, подаден чрез
пълномощника му юрк. Р.Х., в който се поддържа, че решението в обжалваната му
част е правилно и се иска потвърждаването му с присъждане на направените във
1
въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от Т. С. А. против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД искове за признаване за установено, че не
дължи поради изтекла погасителна давност сумите от 424,26 лв.- остатък от
главница, представляваща задължение за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода 04.07.2000г.-12.10.2005г., за която сума е бил издаден
изпълнителен лист от 16.12.2005г. по ч.гр.д.№6932/2005г. на Районен съд- Пловдив,
както и сумите от 1563,27 лв.- главница, представляваща задължение за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 17.05.2006г.-15.05.2012г.,
и 316,61 лв.- обезщетение за забава за периода 17.05.2006г.- 15.05.2012г., за които
суми е бил издаден изпълнителен лист от 20.08.2012г. по ч.гр.д.№9484/2012г. на
Районен съд- Пловдив, като за събирането им е било образувано изпълнително
дело №595/2019г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824. С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че претендираните като
недължими от ищцата суми от 424,26 лв.- остатък от главница по изпълнителен
лист от 16.12.2005г., както и разликата над 81,74 лв. до 1563,27 лв.- главница и
316,61 лв.- обезщетение за забава за периода 17.05.2006г.- 15.05.2012г. по
изпълнителен лист от 20.08.2012г., са били заплатени, като част от сумите са
внесени доброволно от ищцата на касата на ответното дружество, а друга част са
събрани в резултат на извършени изпълнителни действия. Приел е, че предвид
извършените плащания искът за установяване на недължимостта на посочените
суми следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на сумата от
81,74 лв.- част от главница по изпълнителен лист от 20.08.2012г., която все още е
предмет на събиране по изпълнителното дело, съдът е изложил съображения, че
същата е погасена по давност предвид липсата на извършвани валидни
изпълнителни действия.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, като съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният съд следва да приложи императивни
материалноправни норми и без да има изрично направено оплакване в тази насока.
Обжалваното решение е валидно, но в обжалваната му част е процесуално
недопустимо. С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с
отрицателни установителни искове за недължимост на вземания- предмет на
изпълнително производство, поради изтекла след образуването му погасителна
давност. Видно от съдържанието на исковата молба, ищцата е твърдяла, че
оспорените от нея вземания са претендирани от ответника и за събирането им е
висящо изпълнително дело №595/2019г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№824. От заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се
установява, а и по това пред въззивната инстанция няма спор между страните, че
към датата на предявяване на иска вземането от 424,26 лв.- остатък от главница
по изпълнителен лист от 16.12.2005г., както и за разликата над 81,74 лв. до 1563,27
лв.- главница и 316,61 лв.- обезщетение за забава за периода 17.05.2006г.-
15.05.2012г. по изпълнителен лист от 20.08.2012г., са били заплатени в резултат на
извършени от ищцата доброволни плащания, както и на събрани по
2
изпълнителното дело суми, като изпълнителното дело е висящо за събиране само
на сумата от 81,74 лв.- главница по изпълнителен лист от 20.08.2012г. При това
положение съдът намира, че за ищеца- длъжник по изпълнителното дело липсва
правен интерес да иска установяване на недължимост на вземания, които поради
погасяването им към датата на предявяване на иска вече не са претендирани от
него в изпълнителното производство. Целта на иска за оспорване на изпълнението
по чл.439 от ГПК е прекратяване на изпълнителното производство /чл.433, ал.1, т.7
от ГПК/, поради което и този иск е приложим само по отношение на вземания, за
които такова се провежда и които не са погасени към датата на предявяване на
иска. В действащото право не е предвидена възможност за предявяване на иск
за оспорване на съществували към минал момент и вече погасени вземания,
поради което и подобен иск е недопустим. Ето защо следва да се приеме, че по
отношение на сумите от 424,26 лв.- остатък от главница по изпълнителен лист от
16.12.2005г., както и за разликата над 81,74 лв. до 1563,27 лв.- главница и 316,61
лв.- обезщетение за забава за периода 17.05.2006г.- 15.05.2012г. по изпълнителен
лист от 20.08.2012г., за които към датата на подаване на исковата молба вече не се
е провеждало принудително изпълнение, исковата претенция е недопустима. В
случай, че ищцата счита посочените суми за недължимо заплатени поради
изтекла към датата на заплащането им погасителна давност, то тя има
възможността да претендира връщането им на това основание с осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД, каквато претенция обаче по настоящото
дело не е била заявена. Предвид горното в частта му, с която искът е бил
отхвърлен за сумите, както следва: 424,26 лв.- остатък от главница по изпълнителен
лист от 16.12.2005г., както и за разликата над 81,74 лв. до 1563,27 лв.- главница и
316,61 лв.- обезщетение за забава за периода 17.05.2006г.- 15.05.2012г. по
изпълнителен лист от 20.08.2012г., обжалваното решение следва да се обезсили, а
производството по делото в посочената част да се прекрати на основание чл.270,
ал.3, изр.1 от ГПК.
Настоящият състав на съда не споделя изложените във въззивната жалба
доводи за допустимост на иска за установяване на недължимост на сумата от
424,26 лв.- остатък от главница по изпълнителен лист от 16.12.2005г., поради факта,
че изпълнителният лист бил издаден по реда на чл.237 от отменения ГПК. В тази
връзка неоснователно се явява и позоваването от жалбоподателя на практиката на
ВКС, формирана с Решение №93 от 24.09.2019г. по гр.д.№3221/2018г., 3-то г.о.
Действително в случаите, когато изпълнителният лист е издаден по реда на чл.237
от ГПК /отм./, какъвто е настоящият случай с единия от процесните изпълнителни
листове, длъжникът може да оспори съществуването на вземането с иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, като може да се позовава и на факти, настъпили преди
издаване на изпълнителния лист, тъй като за вземането на взискателя не е
формирана сила на присъдено нещо. Такъв иск обаче може да се предяви само
за вземания, които не са били погасени към датата на предявяването му, т.е. за
такива, които предстои да бъдат събирани, тъй като целта на исковата защита по
иска по чл.124, ал.1 от ГПК /чл.254 от ГПК/отм.// е да се отрече правото на
принудително изпълнение. При положение, че вземанията са вече погасени и не
предстои провеждане на принудително изпълнение, за длъжника липсва правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за същите вземания, с
който да се иска установяване на недължимостта им към някакъв минал момент,
тъй като постановеното по него решение не би могло да постигне
предназначението си- обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на
изпълнителното производство. В този случай редът за защита на длъжника е чрез
предявяване на иск за връщане на недължимо събраните и заплатени от него суми.
3
Тези изводи се налагат и от мотивите на цитираното от жалбоподателя решение на
ВКС, в което изрично се приема, че обстоятелството, че няма влязло в сила
решение за уважаване на иск по чл.254 от ГПК /отм./ не е процесуална или
материална предпоставка на претенцията на длъжника по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Що се отнася до приетото в решението, както и в останалата формирана в същия
смисъл практика на ВКС, че съдът по иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да
зачете задължителното действие на решението по чл.254 от ГПК /отм./, респ. по
чл.124, ал.1, от ГПК, то това се отнася до случаите, в които решение е било
постановено поради допустимост на иска- за оспорване на подлежащи на
принудително изпълнение към датата предявяването му вземания, които са били
погасени в хода на делото преди влизане в сила на решението. От посоченото
разрешение не следва, че отрицателен установителен иск на длъжника по чл.124,
ал.1 от ГПК /чл.254 от ГПК/отм.// за оспорване на вече събрани или доброволно
заплатени вземания по изпълнителен лист би бил винаги допустим.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2262225 от 16.08.2021г., постановено по гр.д. №9727/
2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18-ти гр.с., в частите му, с които са били
отхвърлени предявените от Т. С. А. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН**********,
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №250, искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи сумата от
424,26 лв.- главница, представляваща задължение за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 04.07.2000г.-12.10.2005г., за която сума е бил
издаден изпълнителен лист от 16.12.2005г. по ч.гр.д.№6932/2005г. на Районен съд-
Пловдив, както и разликата над уважения размер от 81,74 лв. до предявения
размер от 1563,27 лв.- главница, представляваща задължение за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 17.05.2006г.-15.05.2012г., и сумата от
316,61 лв.- обезщетение за забава за периода 17.05.2006г.- 15.05.2012г., за които
суми е бил издаден изпълнителен лист от 20.08.2012г. по ч.гр.д.№9484/2012г. на
Районен съд- Пловдив, и за събирането им е било образувано изпълнително дело
№595/2019г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в посочената му част.
ОСЪЖДА Т. С. А. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН**********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №250, сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5