№ 336
гр. Видин, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200750 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. И. Ч.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Асеновград, област Пловдив, ул. „Дружба“ №45
против Наказателно постановление №26 – 0000192 / 12.05.2022г. на Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Враца, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93,
ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози “глоба“ в размер на 2000.00 лв.
за извършено нарушение по чл. 58, ал.1,т. 4 от Наредба №11 от 31.10.2002г на
Министерството на транспорта и съобщенията.
В подадената жалба се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните
норми. Твърди се, че АУАН е издаден в противоречие с чл.53,ал. 1 от ЗАНН,
а именно , не е било установено по безспорен начин виновно извършване на
нарушението. Релевират се съображения по отношение изискването за
притежаване на карта за квалификация съгласно чл.7б от ЗавПр, като се
счита, дадено като алтернативно. Нещо повече съгласно Наредба №41 от
04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация водач –
гражданин на държава, която не е член на ЕС, удостоверява, че отговаря на
изискванията за начална квалификация и периодично обучение с карта на
водача или документ от вида на посочените в чл.4,ал. 2 от Наредбата. Изтъква
се, че при извършената проверка актосъставителят изискал единствено
картата за квалификация, без да се съобрази, че водачът представя СУМПС,
издадено в Република Турция и законът му предоставя възможност да
притежава и представя и други документи, изрично посочени по-горе в
законовите разпоредби.
1
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждение на
издаденото НП като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 04.05.2022г. около 06:55ч. в област Видин, на главен път Е- 79 на км
13+300 в района на ТЕЦ - Видин с посока на движение от гр. Дунавци към
Дунав мост 2 жалбоподателят управлявал влекач Скания кат. № 3 с рег. №
WWKL41 и полуремарке кат. О4 с рег. № WWKL42, собственост на ERVIN
KYAMIL KALACH, с който извършва обществен международен превоз на
товари от Р. Турция за Р. Германия, видно от CMR от дата 29.04.2022 г. със
заверено копие на лиценз на общността № D - 07 – 001 – С – 562489 – 0004.
При извършване на проверката се установило, че водачът извършва
гореописания превоз с МПС от кат. N3, за чието управление се изисква
СУМПС от кат. "C", като не притежавал карта за квалификация на водача.
В тази връзка свидетелят К. Г. на длъжност инспектор при отдел
„Контрол“ към РД „АА“ – Враца съставил акт за установяване на
административно нарушение серия № 315295. Той бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис. В законоустановения срок не били депозирани
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба №11 от
31.10.2002г на Министерството на транспорта и съобщенията и на основание
чл. 93, ал. 1,т.1ЗАвПр е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – заповед РД – 08 – 30/
24.02.2020 на Министъра на ТИТС, копие CMR от 29.04.2022г. и гласни
такива – разпит на свидетеля К. Г. –инспектор при отдел „ Контрол“ към РД
„АА“ – Враца – съставил АУАН и Венцислав Ц. – инспектор – свидетел при
съставяне на АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
показанията му. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Ц., които
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от
същата с нужната конкретика. Същите са логични, взаимно допълващи се и
съответстващи на останалия събран доказателствен материал по делото.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
2
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС, за което е
санкциониран по административен ред.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата
за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на
превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия
закон предоставя правомощие на тези лица при изпълнение на задълженията
си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които могат да
издават наказателни постановления по ЗАвПр са посочени в разпоредбата на
чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Това са министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със
своята Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната
агенция "Автомобилна администрация" да издават НП, като сред тях е и
длъжностното лице "началник" на отдел "Контрол" в РД "Автомобилна
администрация".
Съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено във вина на жалбоподателя, посочени са дата и място на извършване
както и нарушените подзаконовите и законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
На следващо място, безспорно бе установено по делото качеството на
жалбоподателя С. И. Ч. на водач на процесното МПС - товарен автомобил
влекач марка "Скания", Кат. № 3 с peг. № WWKL41 и полуремарке кат. О4 с
рег. № WWKL42, собственост на ERVIN KYAMIL KALACH и извършващ
видно от международна товарителница CMR от 29.04.2022 г. към датата на
проверката – 04.05.2022 г. - международен превоз на товари от Република
Турция до Федерална Република Германия.
По същество извършеното от жалбоподателя деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената
3
забрана на водача на МПС, с което се извършва международен превоз на
товари, да управлява установеното превозно средство без документ, който се
изисква от подзаконовите актове по прилагането на ЗАПр., в случая /без
карта за квалификация/ от цитираната по-горе норма на чл. 58, ал. 1, т. 4 от
посочената Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Картата за квалификация
представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с
правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация
или задължителното периодичното обучение за съответните категории.
Съгласно чл. 18 /алинеи 1, 2 и 3/от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ:
Периодичното обучение се провежда за усъвършенстване и актуализиране на
знанията на водачите на всеки пет години. Водачите преминават курс за
периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на картата за
квалификация на водача. Водачи, които притежават карта за квалификация на
водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл. 4 от
Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията,
подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да упражняват
професията.
Тоест, конкретният водач може да извършва обществен превоз, когато
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е
положил успешно изпит /изпълнил е изискването за начална квалификация/
или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на познанията на
всеки 5 години, като това обучение следва да е преминато преди изтичане на
срока на валидност на картата за квалификация на водача.
Съгласно изслушаните от настоящия съдебен състав свидетелски
показания на актосъставителя и свидетеля по съставения акт, се потвърждава
изцяло отразената в акта и възприетата в постановлението фактическа
обстановка. Именно поради това от контролните органи е било възприето, че
водачът е управлявал МПС без да притежава коментирания документ, а не че
такъв е имал или евентуално е бил забравен. В подкрепа правилността на този
извод се явява обстоятелство, че такъв документ не е бил представена на
АНО, в хода на проведеното административното производство, нито на
съдебното такова до приключване на съдебното следствие, от което и следва,
че извършеният международен превоз е осъществен от жалбоподателя без
наличие на валиден такъв. Съдът не приема направените в жалбата
възражения във връзка с това, че водачите, граждани на държави не членки на
ЕС, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация
или периодично обучение не само с карта за квалификация на водача, но и със
свидетелство за управление на МПС, на което е маркиран хармонизираният
код „95“ на ЕС. В хода на проведеното административно производство такова
не бе представено. Съдът не намира за основателно и възражението, че на
основание чл.4,ал. 2 от Наредба №41 от 04.08.2008г.водачът – гражданин на
държава, която не е член на ЕС, който работи в предприятие, установено в
държава член на ЕС удостоверява, че отговаря на изискванията за начална
квалификация или периодично обучение със сертификат за водач на превозно
средство, предвиден в Регламент №1072/2009 на ЕП и на съвета от 21.10.2009.
Вярно е, че жалбоподателят е притежавал СУМПС, издаден от българските
власти с изтекъл срок на годност, поради което представил на
4
актосъставителя такова, издадено от турските власти. Този документ обаче
не отговаря на горепосочените изисквания, посредством които нарушителя
като гражданин на трета страна, работещ за българско предприятие е
следвало да удостовери, че отговаря на изискванията за начална
квалификация или периодично обучение. Нещо повече не се ангажираха
каквито и да е доказателства във връзка с местоработата на жалбоподателя, от
които да е видно, че същият работи в предприятие, установено в държава
членка на ЕС, имайки предвид, собствеността на управляваното МПС. Ето
защо съдът намира за неоснователни направените възражения от нарушителя,
че при извършената проверка контролните органи не са се съобразили, че
същият представя СУМПС, издадено от Р. Турция и законът му предоставя
възможност да притежава и представя и други документи съгласно Наредба
№41 от 04.08.2008г.
Поради изброеното съдът намира, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, поради
което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП,
който предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр е
чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена на основание чл. 7, ал. 3,
чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните
превози и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за
превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85
на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003 г. /. Няма спор, че законът в
санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр изисква притежаването на
редовен документ, респ. валиден такъв. С оглед на това съдът приема, че С. Ч.
е допуснал описаното в АУАН и НП нарушение. Доколкото санкцията е
фиксирана от законодателя в абсолютен размер - 2000 лева при първо
нарушение за съда не съществува възможност да я изменя.
Настоящият състав счита, че липсват основания за квалифицирането на
този случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Единственото
смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че нарушението е първо
по ред за въззивника, доколкото от страна на АНО не са ангажирани
доказателства за други допуснати нарушения от жалбоподателя, които да са
наказани с влезли в сила НП. В случая нарушението по своя характер е
формално, а не резултатно, поради което липсата на вредни последици е
негова иманентна характеристика, а не смекчаващо отговорността
обстоятелство. От друга страна степента на обществена опасност на това
нарушение не следва да се възприема като ниска, тъй като удостоверяването
по съответния ред на професионалната квалификация за управление на МПС
5
е свързано и със сигурността на автомобилните превози и най-вече с
изискването същите да се управляват от квалифицирани водачи, поради което
законодателят е предвидил и абсолютен размер от 2000 лв. на глобата, която
следва да се наложи при нарушения на изискванията на Наредба № 11 от
31.10.2002 г. Предвид изложеното настоящият състав намира, че случаят не е
маловажен, а е типичен за нарушения от този вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП
е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №26 – 0000192 / 12.05.2022г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Враца, с което на С. И.
Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр. Асеновград, област Пловдив, ул. „Дружба“
№45 е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
Закон за автомобилните превози “глоба“ в размер на 2000.00 лв. за
извършено нарушение по чл. 58, ал.1,т. 4 от Наредба №11 от 31.10.2002г на
Министерството на транспорта и съобщенията.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6