№ 51
гр. Айтос, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100641 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Р. С. Х., чрез адв. Г. К. М. от Адвокатска колегия – Бургас, е предявил иск
по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу М. Н. Л.
за заплащане на сумата от 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от клеветнически думи, които ответникът изрекъл в публикуван на
11.10.2023 г. видеоклип, качен и излъчван в профила на Фейсбук група „***“,
а именно: „приятели, аз ако искам да излъжа като него, за да извлече няколко
гласа, мога да излъжа, много улици мога да им обещая, ама няма да го
направя“, „който екандидат за кмет през задния вход“, „този човек,
бившият кмет на ***, така нареченият бивш кмет, приятели, навремето, не
знам сега точна година, но завлече доста хора с пари, които бяха за
обработка на тютюн. Сега ще обясня по-подробно. Той тогава нямаше, аз
също съм работил тогава, нямаше друг поминък. Вий знайте, освен тютюна,
не можем да разчитаме на нищо. Да, ама няма квота никъде. Този човек с
неговите приятели, от Айтос пак, няма да им правя реклама на партията
им, взимат квотата, цялата квота, като хората не можем да си продадем
стоката и сме принудени да я дадем на него, за да я препродаде той. Сед
което изгаряме. Близо… не мога да кажа точна бройка, ма много хора
изгоряха. И този човек, в продължение на десет години е взимал субсидии
заради това нещо. Заради това, че е ограбил хората. Вземал субсидии от
държавата за този тютюн. Че така с този човек, няма да му остана
длъжен, на всички интриги ще му отговаря, защото…“, ведно със законната
1
лихва за забава върху главницата от 11.10.2023 г. до окочнателното изплащане.
Ищецът твърди, че е бивш кмет на село ***, общ. Айтос, а настоящ кмет
кмет, както и през мандата 2019-2023 г., е ответникът. С решения на
общинската избирателна комисия от 25.09.2023 г. ответникът и съпругата на
ищеца К. С. Х. били регистрирани като кандидати за кметове на селото. Така
между последните двама се породила конкуренция за избор на кмет за мандат
2023-2027 г. На 11.10.2023 г. близки на съпругата на ищеца й се обадили и я
уведомили, че ответникът е публикувал във Фейсбук групата „***“
видеоклип, касаещ ищеца, в който изрекъл горепосочените думи по негов
адрес. Ищецът счита, че изнесените от ответника твърдения във видеоклипа
не отговарят на истината и са клеветнически. Ответникът посетил нотариална
кантора, където бил съставен констативен протокол относно видеоклипа. Към
този момент публикацията във фейсбук имала 94 реакции на потребители, 14
коментара и 3 споделяния. Ищецът подал сигнал до Районна прокуратура –
Бургас, но с постановление от 28.02.2024 г. бил постановен отказ да се
образува досъдебно производство. Публикацията станала достояние на
неизвестне брой лица, което се отразило неблагоприятно на ищеца. В селото
плъзнали слухове относно дейността му като кмет, бил подложен на
подигравки, подмятания и неудобни въпроси от жителите на селото. Засегнала
била честта му, достойнството и доброто му име в обществото. Всичко това
създало сериозен дискмфорт в жиота му. Поради това ищецът иска ответникът
да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Претендира деловодните разноски.
Отвеникът, чрез адв. З. К. К. от Адвокатска колегия – Бургас, оспорва
иска. В отговора на исковата молба се съдържат само съображения по
редовността на исковата молба, които съдът счита, че са адресирани с
уточнението на исковата молба. В открито съдебно заседание адв. К. пледира,
че не е доказано разпространението и авторството, по какаъв начин е
достигнала публикацията до неизяснен кръг от хора и какви са бил
иреакциите. Сочи се, че разпитаната по делото свидетелка е заинтересована,
защото е съпруга на ищеца и е кандидат за кмет – противник на ответника.
Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
деловодните разноски.
Съдът намира, че исковата молба и отговора са редовни и допустими.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже
противоправно поведение; настъпилите вреди; причинно-следствена връзка
между поведението и вредите. Вината на ответника се предполага до
доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото е представен констативен протокол от 11.10.2023 г., съставен
2
от Нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК. Нотарисът е удостоверил, че Р. С. Х. се
е явил в кантората му и е отворил от своя мобилен телефон страница на
Фейсбук профила на група „***“ и е заредил главната страница на групата, на
която последната публикация е била от преди 6 часа на същия ден.
Кубликацията съдържала видеоклип, на който кметът на *** – М. Л. разказвал
за направеното от него през изтеклия му мандат и за бъдещите му планове, ако
бъде избран за следващ мандат. Към 16:00, когато бил съставен протоколът,
публикацията имала 94 бр. реакции на потребители, 14 коментара и 3
споделяния. Клипът бил свален два пъти на флашка. Нотариусът изгледал
както клипът във Фейсбук, така и качените на флашката, и установил, че са
идентични. Нотариусът е посочил, че неразделна част от протокола е
разпечатана страница от инернет сайта на група „***“ с моменти от видеото,
както и плик със запечатана от нотариуса флашка с клипа. По делото се
съдържат и приложенията към протокола.
В открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. в присъствието на страните
съдът разпечата флашката към констативния протокол и извърши оглед на
видеоклипа. На него се вижда и чува човек, който още от самото начало
заявява, че ще говори за ищеца, като го индивидуализира недвусмислено с
името и предишната му длъжност – бивш кмет на ***. Съдът констатира
идентичност между думите, цитирани в исковата молба, и произнесените от
ответника във видеоклипа, включително: „риятели, аз ако искам да излъжа
като него, за да извлече няколко гласа, мога да излъжа, много улици мога да
им обещая, ама няма да го направя“, „който екандидат за кмет през задния
вход“, „този човек, бившият кмет на ***, така нареченият бивш кмет,
приятели, навремето, не знам сега точна година, но завлече доста хора с
пари, които бяха за обработка на тютюн. Сега ще обясня по-подробно. Той
тогава нямаше, аз също съм работил тогава, нямаше друг поминък. Вий
знайте, освен тютюна, не можем да разчитаме на нищо. Да, ама няма квота
никъде. Този човек с неговите приятели, от Айтос пак, няма да им правя
реклама на партията им, взимат квотата, цялата квота, като хората не
можем да си продадем стоката и сме принудени да я дадем на него, за да я
препродаде той. Сед което изгаряме. Близо… не мога да кажа точна бройка,
ма много хора изгоряха. И този човек, в продължение на десет години е
взимал субсидии заради това нещо. Заради това, че е ограбил хората. Вземал
субсидии от държавата за този тютюн. Че така с този човек, няма да му
остана длъжен, на всички интриги ще му отговаря, защото…“.
Процесуалният представител на ответника призна в открито съдебно
заседание, че лицето на видеоклипа е ответникът.
По делото е разпитана и свидетелката К. С. Х. – съпруга на ищеца, която
споделя, че по време на предизборната кампания през октомври месец 2023 г.
започнали да й звънят приятели, за да й кажат, че ответникът говори за мъжа
й във видеоклип, публикуван в интернет. Свидетелката отворила клипа, в
който се говорили неистини за мъжа й – че е откраднал парите от тютюна, че е
получавал субсидии, че над десет години е ощетявал хората от селото, които
3
са дали тютюна, взимал им парите.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, макар че тя е
заинтересована. Показанията й са подробни, непротиворечиви и съответстват
на писмените доказателства по делото – констативния протокол и
приложенията към него, включително на изгледания от съда видеоклип.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно установено, че на
11.10.2023 г. ответникът е публикувал видеоклип, качен и излъчван в профила
на Фейсбук група „***“, по време на който е казал горецитираните думи по
повод на ищеца.
По делото е приложена преписка № 6942/2023 г. на Окръжна
прокуратура – Бургас, образувана по жалба на Р. *** Х.. Извършена е
проверка и е постановен отказ да се образува наказателно производство
поради липса на извършено престъпленеи от общ характер.
За да се прецени дали думите на ответника имат клеветнически характер,
следва да се анализират свидетелските показания по делото. Свидетелката Х.
е категорична, че, докато се е изкупувал тютюн по време на мандатите на
съпруга й, той не е участвал в това изкупуване. Изкупуването е ставало в
барака на двора на кметството, но тази брака не била собственост на
общината. Свидетелката споделя, че думите на ответника не са истина.
Ответникът е ангажирал един свидетел – А. А. А., жител на селото. Той
сочи първо, че по време на мандатите на ищеца като кмет изкупуването е
ставало в кметството. След това обаче казва, че изкупуването е ставало пред
кметството. Кметът помагал при изкупуването. Всички в селото знаели това.
Свидетелят признава, че само е чувал, но не знае подробности и не е виждал
ищеца да участва в изкупуването на тютюна. Свидетелят чул слухове, че на
някои хора не било платено. Предположил, че щом ищецът е кмет, значи е
свързан с изкупуването.
Съдът намира, че с показанита на свидетеля А. не се доказва, че ищецът е
участвал в изкупуването на тютюн и че е ощетявал хората от селото по
някакъв начин. Свидетелят, както сам признава, е чувал единствено слухове,
но не разполага с никакви конкретни данни, че кметът е свързан с посочените
дейности.
Според съда думите, изречени от ответника, категорично имат
клеветнически характер. С тях се разпространяват позорни обстоятелства за
ищеца, накърняващи неговото добро име в обществото. В чл. 39 от
Конституцията на Република България (КРБ), чл. 41 КРБ и чл. 10 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ) е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и
да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава,
съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на
изразяване. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го
прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде
4
използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в нарушение на общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се
накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително
основание се съдържа и в текста на чл. 10, § 2 ЕКПЧ, допускащ ползването на
свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени в закона, са необходими в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода
на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство
при нанасяне: на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската
отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното
достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на
свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от
Конвенцията.
Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства. В случая на
ищеца са вменени действия, които могат да се характеризират като „позорн“, а
потенциално и престъпни: че е лъгал, че ще направи нещо, за да получи
повече гласове при избирането си като кмет; че е кандидат за кмет „през
задния вход“, с което ответникът има предвид по незаконен начин; че е мамил
хората да му дадат тютюна си да го продаде и след това не им е давал част от
парите; че е взимал и субсидии за този тютюн.
Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се
твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, докато при
обидата се касае за мнение. В случая се касае именно за факти, т.е. за клевета,
а не за обида.
Съдът счита, че думите на ответника са причинили неимуществени вреди
на ищеца. Според свидетелката Х. след публикуването на видеоклипа хората
започнали да гледат на него с други очи, да му се подиграват – питали го какво
е станало с тютюна, какво е направил със субсидиите. Ищецът се затворил
вкъщи, не говороил с никого, не излизал, не ходел по кафенета. Започнал да
вдига кръвно и захар. Случилото се отразило негативно на цялото семейство.
Нужно е да се отбеежи, че по сведения на свидетелката Юсеин в момента
ищецът е регистриран като земеделски стопанин. Няма данни да се е
занимавал с полтика към 11.10.2023 г. Уточнението се налага с оглед
съдебната практика, според която лицата, които се занимават с политика,
следва да имат по-висок праг на търпимост. Но дори да се приеме, че и
бившите политически лица имат такъв висок праг, в случая изнесеното от
5
тветника се характериза като чиста клевета и прекрачва допустимия праг на
свободата на словот. Вж. в този смисъл Определение № 5644/04.12.2024 г. по
гр.д. № 630/2024 г. на ВКС, II г. о. По делото е безспорно, че в кампанията за
избор на кмет е участвала съпругата на ищеца, а не той.
Ето защо съдът прецени, че искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Доказани са всички предпоставки на непозволеното увреждане и не е оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят критериите, разяснени с Постановление № 4/23.12.1968
г. на ВС, Пленум, съобразно конкретните факти и обстоятелства, личността на
увредения, субективните му негативни преживяване, отражението върху
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със
семейството и близките му и други подобни обстоятелства. Значение при
конкретния вид вреда – от клевета, има и тежестта на деянието с оглед
общоприетите норми на етика и морал, обемът на обществения отзвук и др.
Нужно е да се съобрази и икономическта обстановка в страната, както и
съдебната практика по сходни случаи.
По-конкретно съдът взе предвид следнтие обстоятелства:
Към момента на деянието ищецът е бил на 61 г. Работил е като
земеделски стопанин. Безспорно е бил познат в обществото, предвид факта, че
в близкото минало е бил кмет за два последователни мандата. Изнесените от
ответника клеветнически твърдения рушат репутацията на ищеца, градена с
година. Тези твърдения са разпространени в интернет – във Фейсбук група.
Свидетелката Х. сочи, че клипът е бил свален от групата, но не знае кога. От
констативния протокол на нотариса се установява, че клипът е бил достъп
най-малко шест часа. През това време видеоклипът може да е бил гледал от
голям брой хора. Във Фейсбук групата, където е публикуван, е имало 1099
членове, но следва да се съобрази, че тази група е била публична (вж.
документът на л. 49 от делото, приложен към констативния протокол). Видно
е, че публикацията е генерирала интерес, защото към момента на съставяне на
констативния протокол е имала 94 бр. реакции на потребители, 14 коментара и
3 споделяния. Чрез споделянията публикацията е можела да бъде видяна и от
неограничен брой други потребители на Фейсбук, различни от членуващите в
групата. Доказа се, че ищецът е преживял тежко случилото се – затворил се е в
себе си, търпял е подигравки от своите съселяни. Съдът отчете
икономическата обстановка в страната към момента на деянието, която се
характеризира с растящи доходи, но и повишена инфлация. Съобразно
изложеното съдът намира, че справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД
за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 4500 лв. В този
смисъл е и преобладаващата съдебна практика по сходни случаи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На всяка
6
от тях се полагат по половината от претендираните и доказани разноски.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради
което не му се присъждат такива.
Ищецът е представил договор за правна защита, в който е записано, че
адвокатският хонорар е платен в брой при подписване на договора.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за основателно. Сумата от 2000
лв. се явява прекалено висока с оглед правната и фактическата сложност на
делото, която е около средната. Освен това са проведени са само три съдебни
заседания, разпитани са само двама свидетели и няма назначнеи експертизи.
Ето защо съдът намира, че възнаграждението следва да се намали до 1500 лв.
Следователно на ищеца се полагат съразмерни разноски от 1820 лв. (320
лв. за държавна такса и 1500 лв. за адвокатско възанаграждение), т.е. 1023,75
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД М. Н. Л., ЕГН
**********, с адрес: **********, да заплати на Р. С. Х., ЕГН **********, с
адрес: ********** сумата от 4500 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от клеветнически думи, които ответникът изрекъл в
публикуван на 11.10.2023 г. видеоклип, качен и излъчван в профила на
Фейсбук група „***“, а именно: „приятели, аз ако искам да излъжа като него,
за да извлече няколко гласа, мога да излъжа, много улици мога да им обещая,
ама няма да го направя“, „който екандидат за кмет през задния вход“, „този
човек, бившият кмет на ***, така нареченият бивш кмет, приятели,
навремето, не знам сега точна година, но завлече доста хора с пари, които
бяха за обработка на тютюн. Сега ще обясня по-подробно. Той тогава
нямаше, аз също съм работил тогава, нямаше друг поминък. Вий знайте,
освен тютюна, не можем да разчитаме на нищо. Да, ама няма квота никъде.
Този човек с неговите приятели, от Айтос пак, няма да им правя реклама на
партията им, взимат квотата, цялата квота, като хората не можем да си
продадем стоката и сме принудени да я дадем на него, за да я препродаде
той. Сед което изгаряме. Близо… не мога да кажа точна бройка, ма много
хора изгоряха. И този човек, в продължение на десет години е взимал
субсидии заради това нещо. Заради това, че е ограбил хората. Вземал
субсидии от държавата за този тютюн. Че така с този човек, няма да му
остана длъжен, на всички интриги ще му отговаря, защото…“, ведно със
законната лихва за забава върху присъдената сума от 11.10.2023 г. до
окочнателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер до
пъллния претендиран размер от 8000 лв. като неоснователен, ведно със
7
законната лихва за забава върху същата сума от 11.10.2023 г. до окочнателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. Л., ЕГН **********, с
адрес: **********, да заплати на Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес:
**********, сумата от 1023,75 лв. – съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8