Присъда по дело №1244/2020 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №260019/08.02.2021г. по НОХД №1244/2020г., изготвени на 23.03.2021г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.М.С. за престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени и насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание РП- С. изпраща свой представител, който поддържа обвинението така, както е внесено. Предлага на подс. С. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага освен това да му се наложи и наказание „Глоба“ в минимален размер от 10000 лева.

Подсъдимият, редовно и своевременно призован за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, дава подробни обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.04.2020г. в гр. С. подс. С. е бил поставен под карантина за срок от 14 дни (от 27.04.2020г. до 10.05.2020г.) с предписание за поставяне под карантина изх. №COV 22-30448/27.04.2020г. на РЗИ- С. като лице по т.7 от раздел II от Заповед №РД- 01- 183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България като контактен на заразено лице с COVID- 19.

Предписанието било връчено и подписано по надлежния ред от подс. С. на 27.04.2020г., с което била завършена процедурата и по уведомяването му и тази за наказателната отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на задължението да не напуска адреса до 10.05.2020г., на който бил поставен под карантина.

Според предписанието, подс. С. е следвало да изпълнява карантината и да не напуска дома си на адрес гр. С., ул. „Пирин“ №6. На 03.05.2020r. свидетелите К.Д. и В.Д.-*** изпълнявали задача на КПП на входа на кв. „Надежда“ в гр. С.. При извършване на проверка на документите на лицата излизащи от квартала, около 09,50 часа проверяващите спрели лек автомобил марка „Форд Фокус” с peг. №СН 3037 ВН. Установили, че водач на автомобила е лицето И.В.И., а негов спътник- подс. А.С., който заявил на полицаите, че трябвало да отиде до гробищата.

При извършена справка в ОДЧ на МВР- С., служителите на РУ на МВР- С. установили, че подс. С. е поставен под карантина до 10.05.2020г. и не следва да напуска дома си. На подс. С. било разпоредено да се върне в дома си.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели К.Д., В.Д., И.И. и П.Д., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира обясненията на подс. С. в непълен обем дотолкова, доколкото от тях става ясно, че действително той е бил на КПП- то, че е бил в автомобила на св. И. и свидетелите В.Д. и К.Д. са го проверили и са му казали да се прибира в къщи. Съдът не кредитира обясненията му в частта, с която твърди, че св. П.Д. му е разрешил да ходи на въпросното погребение. В тази част обясненията му противоречат на показанията на св. П.Д., а тези показания съдът кредитира в пълен обем.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на 03.05.2020г. в гр. С., нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората със Заповед №РД- 01- 183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2 и чл.63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс, чл.29 от Наредба №21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка свързана с разпространението на COVID- 19  на територията на страната- като лице по т.7, раздел II от заповедта, поставено под карантина като контактно лице на потвърден случай на  COVID- 19  с Предписание за поставяне под карантина изх. №ЗП- 02- 842/27.04.2020г. (COV- 22- 30448) на Регионална здравна инспекция- гр. С. за срок от 14 дни не е изпълнил задължението си по т.8 раздел II от Заповедта да не напуска дома си, където е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес гр. С., ул.  „Пирин” №6 като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020г. на 44- то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020г. и Решение от 03.04.2020г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, прието от 44- то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр.33 от 07.04.2020г .

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре, че не следва да излиза от дома си по време на определения му период  от 14 дни. Макар че веднъж е бил поставен под карантина, която е била изтекла, впоследствие отново е бил карантиниран като контактен с болен от COVID- 19, а именно от 27.04.2020г. до 10.05.2020г. Той е разговарял със св. П.Д., който му е казал, че не може да му разреши да ходи на погребение, тъй като не е в неговата компетентност. Както бе посочено по- горе съдът кредитира показанията на св. П.Д. изцяло, тъй като те са логични и не противоречат на останалия доказателствен материал. Кореспондират с показанията на останалите свидетели и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. От приложеното по делото предписание е видно, че същото е връчено на подсъдимия С. на 27.04.2020г. и той е посочил на кой адрес ще пребивава, а именно на домашния си адрес ул. „Пирин“ №6. Както бе посочено по- горе от показанията на двамата служители на Районното управление, свидетелите В.Д. и К.Д. става ясно, че на въпросната дата 03.05.2020г. подсъдимият е бил със св. И. извън дома си в автомобила на св. И. на контролно пропускателния пункт в кв. „Надежда“. От техните показания се доказва, че на него му е била извършена проверка. Двамата служители на реда В.Д. и К.Д. са установили, че той е поставен под карантина, но е напуснал дома си и се е опитал да отиде на погребение на свой близък.

Съдът не споделя изложеното от защитника на подсъдимия, че се касае за хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Напротив от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че деянието извършено от подсъдимия нито е малозначително, нито обществената му опасност е незначителна. Касае се за  леко престъпление, но същото е извършено по време на пандемия. Видно е, че в целия свят обстановката е напрегната и човечеството се бори за преодоляването на тази пандемия. Налице са множество смъртни случаи, както в България така и в целия свят и това извънредно положение продължава и към настоящия момент. Във всички страни се вземат мерки за ограничаване на пандемията и една от тези основни мерки е поставянето под карантина на заразените и на техните контактни лица. В конкретния случай е видно, че на подс. С. е било връчено предписание за поставяне под карантина изх. №ЗП- 02- 842/27.04.2020г. на Регионална здравна инспекция- гр. С. за срок от 14 дни. Ето защо съдът не може да приеме, че се касае за малозначителен случай и не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Съдът счита, че подс. С. следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание, с което да се постигнат целите, както на генералната, така и на специалната превенция.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви задръжки.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.        

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. С. при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът наложи на подс. С. наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок от ТРИ месеца. Съдът счете, че задължително следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” също в минимален размер от 10000 лева.

Съдът счита, че са налице условия за прилагане института на условното осъждане, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от ТРИ месеца. Той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Намира, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в минимален размер от ТРИ години. Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца за изпитателен срок от ТРИ години.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: