Решение по дело №295/2019 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  121                                   08.10.2019 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и четвърти септември                                                             2019 година

В публично заседание в следния състав:

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Д., като разгледа докладваното от съдията Цветанов, гражданско дело номер 295 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Д.Д.П. срещу „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че на 14.06.2012 г. започнал работа в ответното дружество като кранист по безсрочен трудов договор, като последната заемана от него длъжност била „оператор, топлоелектроцентрала – разтоварище за варовик“ в цех СОИ. Твърди, че със заповед № 12 от 07.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество било прекратено трудовото му правоотношение поради наложено му дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта 07.03.2019 г. Твърди, че уволнението му е незаконно поради нарушаване на императивни разпоредби досежно процедурата по налагането му, както и поради липсата на фактическо и правно основание за налагането му. Твърди, че не е извършвал нарушение на трудовата дисциплина, а най-малко пък тежко такова. Твърди, че в заповедта не били описани обективни и субективни признаци на извършено от него тежко нарушение на трудовата дисциплина, като не разбирал в какво нарушение на трудовата дисциплина би могло да се квалифицира повишаване на тон, обиди и заплахи от него към началник цех и други неуточнени негови колеги, както било посочено в заповедта, не било ясно и какви било агресивните му действия спрямо колегите му. Твърди, че това прави заповедта противоречаща на чл. 195, ал. 1 КТ и я прави незаконосъобразна. Твърди, че работодателят не взел предвид по каква причина били проведени между него и началник цеха разговорите на 07 и 08 февруари 2019 г., причините му за обажданията му по телефона през нощта между двете дати, за посещението на предприятието от него на 08.02.2019 г. извън работно време, както и цялостното му поведение като работник, дадените обяснения от него. Твърди, че наложеното му дисциплинарно наказание е значително несъответстващо на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, а работодателят не претърпял никакви вредни последици. Твърди, че на 02.02.2019 г. получил заедно с колегата си К.К. разпореждане от началника смяна да извършват определени действия, които те отказали да извършат, тъй като били извън техните трудови функции и задължения, тъй като не били на длъжност кранист, за да работят с кран. Твърди, че на 07.02.2019 г. били повикани при колегата си началник цех, който им казал, че има оплакване срещу тях, че не изпълнявали разпореждане на негови колеги, като ги предупредил, че това било за последен път и ако продължават така ще се разделят „по конец“. Излага подробни фактически съображения за случилото се между него и началник цеха на 07.02.2019 г., като заключава, че разговорът приключил със заплашителен тон от началник цеха към тях. Твърди, че се афектирал от това поведение на началник цеха и вечерта вкъщи решил да употреби малко алкохол да потуши напрежението, но това не се случило и не можал да спи цяла нощ. Твърди, че на 2 пъти звънял през нощта на началник цеха да се изяснят, което не било правилно и го осъзнавал. Твърди, че началник цеха му затворил телефона веднага като разбрал кой го търси, поради което не провел разговор с него и не е могъл обективно да го обиди. Твърди, че звънял и на началник смяна В да се изяснят, но той въобще не му вдигнал телефона. Твърди, че на сутринта на 08.02.2019 г. решил да отиде в предприятието, макар да не бил на работа в този ден, тъй като се надявал да свари двамата началници на едно и да се разберат. Твърди, че регистрирал картата си и вътре намерил двамата началници в обща зала, където провел разговор с тях да се изяснят. Твърди, че началник смяна В като го видял и се дръпнал да пуши настрани и му казал да се маха. Твърди, че не обиждал и не повишавал тон на никой. Твърди, че употребата предишната вечер на алкохол не е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като на 08.02.2019 г. не бил на работа. Твърди, че след разговора тръгнал да излиза от предприятието, където го спрели охраната и му направили тест за употреба на алкохол с дрегер. Поради това счита, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина и уволнението му е незаконно.  Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2600 лв. за времето от 07.03.2019 г. до 28.03.2019 г. и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 10625 лв. за времето от 28.03.2019 г. до 07.09.2019 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва върху сумите. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, в който взема становище, че исковете са частично недопустими досежно иска по чл. 225, ал. 2 КТ, тъй като касаят бъдещ период, а в другата част допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „оператор, топлоелектроцентрала – разтоварище за варовик“ в цех СОИ. Твърди, че уволнението е законно, като е спазена процедурата, заповедта била мотивирана, а ищецът извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, чието наказание „уволнение“ е съразмерно с неговата тежест. Не оспорва, че отказът на ищеца да изпълни разпореждането от 02.02.2019 г. било законно и затова не му била търсена дисциплинарна отговорност за това. Излага своя версия на фактите досежно обажданията на ищеца на своите колеги през нощта на 07 срещу 08 февруари 2019 г. с версия за негово грубо и агресивно поведение, употребени обидни думи спрямо колегите си. Твърди, че 08.02.2019 г. след употреба на алкохол и извън работно време ищецът дошъл в предприятието и започнал да се държи грубо и агресивно със своите началници и други колеги, да ги обижда и да ги заплашва. Твърди, че поради това си поведение същият бил изведен от охраната на предприятието и му били направени проби за употреба на алкохол и наркотици. Твърди, че пробата за алкохол била положителна, поради което му била взета кръвна проба, която отчела 0,985% алкохол в кръвта му. Излага съображения защо това поведение на ищеца, макар и извън работно време, представлява нарушение на трудовата дисциплина и нарушение на негови задължения. Твърди, че с поведението си ищецът е нарушил основни правила за сигурността и достъпа до територията на предприятието, засегнал е голям брой служители и продължило във времето значително време, пречил на работния процес. Развива съображения за несъвместимост на поведението на ищеца с това, което се изисква да е в предприятието. Твърди, че са спазени правилата на чл. 189 КТ и са прецени правилно обстоятелствата, а на ищеца законосъобразно му било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, а частично по иска по чл. 225, ал. 2 КТ като недопустим. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

С протоколно определение от 24.09.2019 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 10.06.2019 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключения между страните безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжност „оператор, топлоелектроцентрала – разтоварище за варовик“ в цех СОИ; връчената на ищеца на 07.03.2019 г. заповед № 12 от 07.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца чрез дисциплинарно наказание „уволнение“, че ищецът е посетил на 08.02.2019 г. ответното предприятие без да е бил на работа в този ден.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед отделените като безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, не са налице спорни факти за доказване от ищеца, а ответникът следва да докаже, че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършил твърдените в заповедта нарушение на трудовата дисциплина; че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са спазени правилата на чл. 189 КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Константна е съдебната практика, постановено от ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират в три основни групи: липса на мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.

По отношение на първото оспорване - липса на мотиви в заповедта /чл. 194 КТ/, съдът намира следното:

Приетата по делото като писмено доказателство заповед за уволнение /л.7-8, л.117-120/ е видно, че със същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните посочени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина: 1. На 07.02.2019 г. при разговор между началник цех СОИ 5-8 и ищеца по повод неизпълнение на разпореждания от ищеца на началник смяна „В“ на 02.02.2019 г., ищецът повишавал тон, обиждал и заплашвал началник цех СОИ 5-8; 2. През нощта между 07.02.2019 г. и 08.02.2019 г. в периода около 3:00 часа и 5:00 часа ищецът звънял многократно на началник цех СОИ 5-8, който не бил на работа през нощта, и на началник смяна „В“ и на други свои колеги, които са нощна смяна, като повишавал тон, обиждал и заплашвал началниците и колегите; 3. На 08.02.2019 г., когато ищецът не е на работа, влезнал на територията на ответното дружество, след употреба на алкохол и без разрешение на работодателя или прекия ръководител, като обиждал и заплашвал колегите и ръководителите, като им пречил да си вършат задълженията.

Действително в заповедта няма точно описание на квалифицираните от работодателя думи на ищеца като обидни и заплашителни. Посочени са в заповедта писмени обяснения на служители, от които работодателят е извел изводите си за обидни и заплашителни думи, но тези документи няма нито твърдения, нито доказателства да са станали достояние на ищеца, за да могат да представляват други документи, към които заповедта препраща. Поради това същите не могат да служат за мотиви към заповедта и следва да се разгледа самата заповед дали е мотивирана като документ в достатъчна степен. Липсата на посочване на точните думи и изрази, употребени от ищеца, които работодателят квалифицира като обидни и заплашителни възпрепятстват правото на защита на ищеца да разбере за кои сви думи и изрази е подведен под дисциплинарна отговорност. Тези обстоятелства не могат да стават достояние за ищеца едва при доказването чрез гласни доказателства в съдебния процес, а следва да са посочени конкретно в заповедта за уволнение или към документ, към който тя препраща и последният да е станал достояние на ищеца. Това първо възпрепятства ищеца да разбере за какво му е ангажирана дисциплинарната отговорност и второ възпрепятства съдът да осъществи контрол за законосъобразност на уволнението. Само поради това обстоятелство съдът намира, че заповедта за уволнение не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ в частта, че на 07.02.2019 г. при разговор между началник цех СОИ 5-8 и ищеца по повод неизпълнение на разпореждания от ищеца на началник смяна „В“ на 02.02.2019 г., ищецът обиждал и заплашвал началник цех СОИ 5-8.

В другата част по първото вменено нарушение на трудовата дисциплина /повишаването на тон/, съдът намира, че няма как да се опише същото другояче, освен чрез общите му признаци, а именно като повишение на тон, което по своему е достатъчно за мотивираност на заповедта по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. От друго естество е доколко това представлява нарушение на трудовата дисциплина и дали същото е тежко такова, че да налага ангажиране на дисциплинарна отговорност. По принцип повишаването на тон по време на работа е неприемливо, но пък законът далеч не визира в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190 КТ повишаването на тон да представлява дисциплинарно нарушение от категорията на тежките такива, които да изискват налагането на дисциплинарно наказание. Поради това и съдът намира, че повишаването на тон, не представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя.

За пълнота ще следва да се посочи, че дори и да се приеме, че заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, в частта за това първо вменено на ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина, то съдът намира същото отново за неоснователно и налагащо нуждата от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца поради следните съображения: В достатъчна степен убедително се установи в процеса /от гласните доказателства и писмените доказателства/, че на процесната дата 07.02.2019 г. сутринта началник цех СОИ 5-8 Л.М.е извикал в кабинета си за разговор ищеца Д.П. и колегата му К.К., за да изясни защо същите не са приели да изпълняват възложена им задача да управляват телфер на 02.02.2019 г., както и за други въпроси, свързани с работата им. Съдът намира, че следва да кредитира показания на св. К.К., тъй като същият не е наказван дисциплинарно за случая, няма дела с ответното дружество и няма причина да е заинтересован от изхода на настоящото дело. Същият посочва, че на въпросната среща началник цеха Л.М.„им се карал“ за това, че отказали да управляват телфера, употребявал спрямо тях изрази като „по корем ще се сурнем, но ще се разделяме“, „последно ги предупреждавал, че не си изпълняват разпорежданията“. Видно е от неговите показания, че разговорът се е водил основно покрай отказът им да управляват телфера на 02.02.2019 г., като ищецът Д.П. му обяснил, че нямат разрешително, правил нарушение и било противозаконно да управлява телфера, поради което повече няма да го управлява. Също се установява от показанията на св. К., че на този отговор на ищеца началникът М. се ядосал и започнал с висок тон да им обяснява, че ще им „изкара заповед“, обърнал се към ищеца с думите „Аз ако те кача на кран ти ще се убиеш“ и други подобни, от които думи ищецът Д.П. се ядосал, тъй като карал кран 40 години. Видно е също, че началникът М. им казал на двамата „вън, изчезвайте!“, при което те тръгнали да излизат от кабинета на началника и на вратата ищецът Д. отвърнал на началника „От къде ни гониш ти“ и „И ние ще те изгоним от тук“. В тази връзка следва да се отчетат и показанията на св. Б., който посочи, че „Недоразумение в цеха непрекъснато има, защото има някакви разпореждания, които са такива, които не са за изпълнение“, както и че дори „ТБ-то им казвало да не ги изпълняват, но ги принуждавали“. От показанията на св. К.Д.и св. Л.М.е видно, че ищецът Д.П. е казал на началник М., че „ще го изгонят като мръсно коте“, което се е случило пред вратата на кабинета на началника М.. Налице е незначително несъвпадение на свидетелските показания, конкретно на св. К. и св. К.Д.от една страна и на св. Л.М.от друга страна, касаещ моментът, когато ищецът Д.П. е изрекъл към началника М. думите „Ще те изгоним като мръсно коте“. Съдът кредита с по-голямо доверие показанията на св. Д. и К., че думите са изречени след излизане от кабинета на началник М., тоест пред вратата на кабинета и в коридора. Именно затова същите са станали и достояние на св. К.Д., която ги е чула и възприела. Св. К.Д.посочва, че за нея е станало достояние само тази част от разговора им, което е допълнителна индиция, че тази част от разговора е проведена извън кабинета на началника М.. От всичко изложено е видно, че ищецът е отвърнал на началника М. на края на разговора им, на излизане от кабинета на началника М., и то провокиран от поведението и изречените от началника М. думи към ищеца, които са го засегнали на личностно ниво. Действително, разговор с подобни квалифициращи думи от страна на двамата, не е в рамките на нормалните служебни отношения, но следва да се отбележи, че ищецът се е сдържал известно време и едва накрая е отвърнал на началника М., когато вече е бил пред кабинета му. Ищецът е имал и личен мотив да отвърне, тъй като е бил пряко и лично засегнат от думите на началника М.. Затова и съдът намира, че подобни провокативни думи от страна на началника М., целящи дискредитиране на поведението на ищеца, не биха могли да служат за обуславяне на неговото поведение като „повишаване на тон, обиждащи и заплашителни“. В теорията и практиката е установен принцип, че провокацията изключва вината. Случаят е именно такъв и съдът намира, че по повод възникналите недоразумения не следва да се ангажира едностранно и целенасочено дисциплинарната отговорност на един служител, за сметка на провокативното поведение на друг служител. Това обстоятелство не е отчетено от работодателя при преценка наличието на извършено от ищеца дисциплинарно нарушение. Затова и съдът намира, че ищецът не е извършил тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина чрез изречените на 07.02.2019 г. на повишен тон обидни и заплашителни думи към началник цех СОИ 5-8 Л. М..

С оглед всичко изложено съдът намира, че описаното в заповедта извършено от ищеца на 07.02.2019 г. деяние не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, налагащо ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Съдът намира, че втората и третата хипотези, изложени в заповедта за уволнение, ще следва да се разгледат общо, тъй като касаят извършени от ищеца деяния извън работно време.

В тази част на заповедта отново липса описание на употребените от ищеца обидни и заплашителни думи към колегите и началниците, като заповедта за уволнение се явява немотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, а мотивите на съда са идентични с по-горе посочените такива, досежно първото посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.

Отново за пълнота на изложението ще се изложат съображения на съда, в случай дори да се приеме за мотивирана заповедта по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.

Принципно е уеднаквена съдебната практика по въпроса дали извън работно време работникът може да извърши тежко нарушение на трудовата дисциплина, макар и същата да не е задължителна за съдилищата с оглед отмяната на чл. 291 ГПК. Така например в решение № 17 от 30.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2293/2018 г. на ВКС, 4г.о., е посочено, че  дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват друго. В същото решение е посочено, че самото присъствие на служителя в нетрезво състояние на работното място /предприятието/, не е дисциплинарно нарушение, поради което не дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това съдът намира, че всички доказателства, касаещи наличието на установена концентрация на алкохол в дъха или в кръвта на ищеца, както и че е изглеждал като употребил алкохол, не биха могли да ангажират неговата дисциплинарна отговорност, тъй като употребата на алкохол извън работно време не е забранена, независимо от обстоятелството, че ищецът е отишъл в ответното предприятие в това си състояние.

От друго естество пък е поведението на ищеца в ранните часове на 08.02.2019 г. /касаещо позвъняванията по телефона на началника и други служители, както и при посещението му сутринта на ответното дружество/ с оглед установените етични правила в ответното дружество.

По делото е приет като писмено доказателство Етичен кодекс на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД /л.82-88/ и списък на работниците и служителите, запознати с етичния кодекс /л.89-90/, от които е видно, че ищецът се е запознал с етичния кодекс на 30.04.2016 г. В етичния кодекс е посочено в т.IV Норми на поведение, подточка 2 На персонала, т.2.1 Общи правила за професионално поведение, че всички работещи лица в дружество следват поведение, като спазват редица принципи при изпълнение на служебните задължения и в своя обществен и личен живот, като: 2.1.1 Уважение и коректност – всички работещи в дружество трябва да се отнасят един към друг с взаимно уважение, учтивост, честност и поведение, зачитащо достойнството на всеки, независимо от пола, религията, произхода или други различия. Налице са други посочени в етичните правила задължения, касаещи отношения с колегите /т.2.3/ и задълженията на началниците и ръководителите да спомагат за решаването на личните противоречия.

Безспорно се установява от гласните и писмените доказателства, че ищецът Д.П. е звънял по телефон в ранните часове през нощта на 08.02.2019 г. на различни служители на ответното дружество, били те на работа или не. Установява се, че ищецът е искал да се изясни с началник цех СОИ 5-8 относно възникналия им конфликт предния ден на 07.02.2019 г. в кабинета на началника. Тъй като началниците не му вдигали телефон, като разбрали, че той ги търси и звучал нетрезво, ищецът започнал да звъни на свои колеги, с цел да изясни позицията си спрямо началник цеха. Ищецът на сутринта на 08.02.2019 г. около 8 часа посетил и ответното дружество, където отново издирвал началник цеха М. за да се изяснят относно възникналия конфликт помежду им. През цялото време и на позвъняванията вечерта, и на разговорите на сутринта, ищецът Д.П. е питал началниците Г.З.и Л.М.защо не му вдигали телефон, носил документи за началник цеха М., говорил е на висок тон, като предимно е водил монолог с лицата, почти никой не му е отвръщал. Цялостното поведение на ищеца Д.П. е било вербално, като не е имал изявления или постъпки за физическа саморазправа с някой от персонала на ответното дружество. Видно е също, че началник цех СОИ Л.М.не е искал и не е водил разговор с ищеца Д.П., а разговорът е бил предимно монолог от страна на ищеца Д.П.. Установява се, че началник цеха М. е позвънил по телефон на охрана и зам.изпълнителния директор, след което в командната зала дошъл служител ТБ, който извел ищеца, взели му проба за алкохол и всичко приключило.

Поведението на ищеца Д.П. не може да бъде толерирано, но съдът намира, че същото е било провокирано от личностното му засягане от страна на началник цеха М. в провелата се среща на 07.02.2019 г. Упоритостта, с която е действал ищецът П. през цялата нощ и посещението му сутринта в ответното дружество също не може да се толерира и да се приеме, че е адекватно поведение съобразно етичните правила в дружество и конкретно т.2.1.1. Съдът обаче намира, че в случая активно поведение от страна на ръководителите Г.З.и Л. М., както повелява т.2.3.3 от етичните правила, на доста по-ранен етап, би спомогнало до разрешаването на възникналия конфликт в зародиш. И точно обратното, защото ищецът е бил неизслушван, неразбран, същият е продължавал да дири обяснение на засегнатото му достойнство и чест. Съдът намира, че за така установения възникнал конфликт между ищеца и началника М., няма вина само ищеца, а неговото поведение е последица от действията на началника М.. Съдът намира, че макар и ищеца Д.П. да е нарушил етичните правила, същият не е имал агресивно поведение към служителите, нито е проявявал физическа саморазправа към някой от тях, а извършеното от него нарушение, макар и да се субсумира като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 126, ал. 1, т. 10 КТ /нарушаване на задължението да спазва вътрешните правила /етичния кодекс/, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения/, същото не е тежко такова по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, което да изисква ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Дори и да се приеме, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира, че в случая е нарушена и разпоредбата на чл. 189 КТ, тъй като не са оценени от работодателя всички релевантни обстоятелства – липсата на реални вредни последици за работодателя, наличие на провокация от страна на началник цех СОИ М., липса на активно поведение у началниците за справяне с възникналия конфликт, както и обстоятелствата, че ищецът е принципно тих и спокоен човек, изпълнявал си е работата и няма наложени предходни дисциплинарни наказания. В разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им - трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага. В случая с оглед всички установени обстоятелства съдът намира, че с оглед критериите в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към избора на дисциплинарно наказания на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца, а същият при налагане на някое от наказанията с по-нисък интензитет би спомогнало да се постигне ефекта от наказанието спрямо ищеца. Видно от нормите на КТ дисциплинарното уволнение е най-тежкото наказание по чл. 188 КТ и съгласно чл. 190 КТ то се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина. Например налагането на предходното по интензитет наказание „предупреждение за уволнение“ би постигнал в точност превъзпитателен ефект върху служителя и би спомогнало на работодателя да запази своя дългогодишен квалифициран работник, който освен извършваната работа е работил като кранист в миналото и има достатъчна квалификация да изпълнява и други длъжности в ответното дружество, за което се установи, че няма наличен персонал /например процесния телфер/.

Затова и съдът намира, че наложено на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно и ще следва да се отмени оспорената заповед, с която същото е наложено.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Този иск е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оператор, топлоекетроцентрала-разтоварище за варовик, цех/отдел СОИ блок 5-8“, взено „Сменен персонал” в ответното дружество „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, от която е бил уволнен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:

Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е основателен.

Не се спори между страните, че ищецът в периода след 07.03.2019 г. /тогава е наложено дисциплинарното наказание, чрез връчване на заповедта/ и до 31.03.2019 г. включително не е работил на друга работа, а от 01.04.2019 г. работи по трудов договор /л.9/ на друга работа.  Това е видно и от констатацията на трудовата му книжка в последното съдебно заседание, което отговаря на представеното заверено копие от същата като приложение към исковата молба. Поради това ищецът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 07.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 01.04.2019 г. до 07.09.2019 г.

Съгласно приетото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно, се установява, че БТВ по смисъла на чл. 228 КТ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2516,20 лв., а за 1 ден е в размер на 125,81 лв. Тук съдът ще отбележи, че експертът е посочил период на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ от 07.03.2019 г. до 28.03.2019 г., в какъвто смисъл е въпросът на ищеца в исковата молба, но реално трудовият му договор при новия работодател е считано от 01.04.2019 г., поради което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода до 31.03.2019 г. Вещото лице е посочил наличие на 16 работни дни, като последващият единствен работен ден от месеца го е включил в изчислението на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ /виж таблицата на стр.4 на заключението/. В установения период от 07.03.2019 г. до 31.03.2019 г. за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се включват 17 работни дни, всеки по 125,81 лв., и се получава размер на дължимото обезщетение за периода по чл. 225, ал. 1 КТ в общ брутен размер на 2138,77 лв.

Съответно за периода от 01.04.2019 г. до 07.09.2019 г. обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ е равно на разликата в полученото БТВ при последващия работодател и пропуснатото БТВ при предишния. Съобразно таблицата в заключението на СИЕ /стр. 4, като се изключи частта за месец март 2019 г./ е видно, че обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ е в брутен размер на 9567,36 лв.

В последното съдебно заседание беше допуснато изменение на иска по чл. 225 КТ като същият общо се счита предявен за сумата от 11672,38 лв. Видно е обаче, че сборът от установеното дължими обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е в размер на 11706,13 лв., тоест повече от претенцията на ищеца, поради което исковете ще се уважат до искането на ищеца от 11672,38 лв. с оглед диспозитивното начало в процеса. За пълнота ще се отбележи, че съдебната практика неизменно е разглеждала искът по чл. 225 КТ като един, а единствено размерът на иска зависи от различния начин на изчисление съобразно ал. 1 и ал. 2. А това обуславя принципно уважаване на иска до претендирания размер, без необходимост от разграничаването по ал. 1 и ал. 2 на чл. 225 КТ.

         Относно разноските и дължимата държавна такса:

         При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които се доказаха в размер на 1500 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2019 г. /л.13/.

         Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в размер на 526,90 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 466,90 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на Д.Д.П., и ОТМЕНЯ заповед № 12 от 07.03.2019 г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Д.Д.П..

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „оператор, топлоекетроцентрала-разтоварище за варовик, цех/отдел СОИ блок 5-8“, взено „Сменен персонал” в ответното дружество „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 11672,38 лв. (единадесет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и 38 ст.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 07.03.2019 г. до 07.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 03.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за производството в размер на 526,90 лв. (петстотин двадесет и шест лева и 90 ст.) и сумата от 200 лв. (двеста лева) заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 08.10.2019 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: