№ 1404
гр. Перник, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720105127 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Я. Г. М., с
ЕГН:********** и адрес:гр.*****, и М. Г. М., с ЕГН:********** и адрес:гр.****, чрез адв.
А. Ц., със съдебен адрес: гр.*****", партер, офис №1, срещу ТБ "Инвестбанк" АД, с
ЕИК:********* и адрес:гр.София, район „Триадица”, бул. „България” №85, с която са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищците
искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не дължат солидарно на
ответника сумата от 3508,00 евро, с левова равностойност 6861,05лв., представляваща
главница по запис на заповед от 19.06.2009г., издадена във връзка с договор №КП-03/2009-
МКТ за издаване на персонална кредитна карта, за която сума е издаден изпълнителен лист
от 12.03.2010г. по ч.г.д.№1977/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.
№1638/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени
по давност.
В законоустановения срок ответникът ТБ "Инвестбанк" АД е подал отговор, с който
е признал исковете, като се иска постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК.
Ответникът признава, че процесното изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев е
перемирано по силата на закона, тъй като от 2015г. не са извършвани изпълнителни
действия по същото. Иска се разноските за настоящето производство да бъдат възложени в
тежест на ищците.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
Съдът намира, че дори и при прекратяване на изпълнителното производство е налице
правен интерес от исковото производство с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно
Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№1977/2010г. на ПРС е издаден
изпълнителен лист от 12.03.2010г., с който ищците са осъдени да заплатят солидарно на
ответника сумата от 3508,00 евро, с левова равностойност 6861,05лв., представляваща
главница по запис на заповед от 19.06.2009г., издадена във връзка с договор №КП-03/2009-
МКТ за издаване на персонална кредитна карта.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев. По процесното изпълнително дело са
извършвани изпълнителни действия, последното от което е от 07.04.2015г., като след това не
са извършвани други изпълнителни действия.
По делото няма данни за събирани суми в изпълнителното производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
2
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
12.03.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев е от
07.04.2015г. Това действие прекъсва давността и от този момент започва да тече нова
давност.
Настоящият състав намира, че към 26.09.2022г., когато е образувано настоящето
производство, са изтекли повече пет години, т.е. давността за принудително изпълнение на
процесните вземания вече е била изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени
По разноските:
Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски. Всеки от тях
претендира да му бъде платена сумата от по 954,44лв., от които сумата от 274,44лв. за
държавна такса и сумата от 680,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът иска разноските за настоящето производство да бъдат възложени в тежест
на ищците, тъй като същият не е дал повод за завеждане на делото и признава исковете.
Разпоредбата на чл.78 ГПК урежда основното правило в гражданския процес, а именно,
че страната, която губи делото следва да понесе и отговорността за разноски. Единственото
изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за
съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува
разширително.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал
повод за предявяване на иска и да го е признал. В процесния случай безспорно е налице
3
признание на иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в определение
№ 95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №
534/6.12.2019г. по ч. гр. д. № 4484/2019г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 320 от
20.07.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 1122/2022 г., II т. о., ТК, определение № 474 от 7.11.2019г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, и много други, с която е прието, че
преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на
извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. При признание на иска, ответникът
не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул или не е предприел действия
за принудително събиране на вземането срещу ищеца чрез образувано изпълнително дело,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска.
Доколкото е безспорно, че в процесния случай ответникът разполага с изпълнителен
титул, то и същият не може да бъде освободен от отговорност за разноски. В случая
ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при наличие на изпълнителен
лист, предявяването на иск по чл. 439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт,
който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването
му. Съгласно постоянната практика на ВКС когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 954,44лв., от които сумата от 274,44лв. за държавна такса и
сумата от 680,00лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове Я. Г. М., с ЕГН:********** и
адрес:гр.*****, и М. Г. М., с ЕГН:********** и адрес:гр.****, чрез адв. А. Ц., със съдебен
адрес: гр.*****", партер, офис №1, срещу ТБ "Инвестбанк" АД, с ЕИК:********* и
адрес:гр.София, район „Триадица”, бул. „България” №85, с правно основание чл.439 ГПК, че
ищците не дължат солидарно на ответника сумата от 3508,00 евро, с левова равностойност
6861,05лв., представляваща главница по запис на заповед от 19.06.2009г., издадена във
връзка с договор №КП-03/2009-МКТ за издаване на персонална кредитна карта, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 12.03.2010г. по ч.г.д.№1977/2010г. на ПРС, въз основа
4
на който е образувано изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, поради погасяване по
давност правото на принудителното изпълнение.
ОСЪЖДА ТБ "Инвестбанк" АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, район
„Триадица”, бул. „България” №85, да заплати на Я. Г. М., с ЕГН:********** и
адрес:гр.*****, чрез адв. А. Ц., със съдебен адрес: гр.*****", партер, офис №1, сумата от
954,44лв., от които сумата от 274,44лв. за държавна такса и сумата от 680,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТБ "Инвестбанк" АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, район
„Триадица”, бул. „България” №85, да заплати на М. Г. М., с ЕГН:********** и
адрес:гр.****, чрез адв. А. Ц., със съдебен адрес: гр.*****", партер, офис №1, сумата от
954,44лв., от които сумата от 274,44лв. за държавна такса и сумата от 680,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5