№ 12795
гр. С, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110128172 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на Н. Л. Ч. срещу ЗК „У“ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 10 лв. – частичен иск от вземане
в пълен размер 867,98 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от щети на
лек автомобил Тойота Селика с рег. № СВ ****ВН – увреждане на облицовка на задна броня
и лайсна, причинени при ПТП , настъпило на 06.12.2023 . в гр. С, реализирано по вина на
водача на л.а. Опел Мерива с рег. № Е **** МВ, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
13.05.2024 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2023 г. в гр. С, било реализирано ПТП по вина
на водача на л.а. Опел Мерива с рег. № Е **** МВ, при което на притежавания от ищцата
лек автомобил били причинени щети, а именно увреждане на облицовка на задна броня и
лайсна. За същите уведомила ответника, който след направен оглед на автомобила й
заплатил обезщетение в размер на 132,02 лева. Поддържа, че за възстановяването на
автомобила е необходимо извършване на ремонт на стойност 1000 лева, поради което
претендира, че ответникът й дължи останалата сума в размер на 867,90 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че на ищцата е изплатено обезщетение, съответно на
действителните вреди, поради което оспорва да дължи претендираната сума.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 432 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило твърдяното
събитие по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
1
към датата на събитието е ответникът, вследствие на което са нанесени щети по собствен на
ищеца автомобил и техният размер.
Безспорно между страните е, че на 06.12.2023 г. в гр. С, било реализирано ПТП по
вина на водача на л.а. Опел Мерива с рег. № Е **** МВ, при което на притежавания от
ищцата лек автомобил Тойота Селика с рег. № СВ ****ВН били причинени щети, изразени в
увреждане на облицовка на задна броня и лайсна; че л.а. Опел Мерива с рег. № Е **** МВ е
управляван от водач, застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника към датата на ПТП и че последният е заплатил на ищцата обезщетение за
причинените на собственото й МПС вреди в размер на 132,02 лева. Следователно в случая
страните не спорят по част от елементите от фактическия състав на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а именно относно
обстоятелството, че твърдяното събитие е възникнало по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът.
Безспорен е механизмът на настъпване на ПТП и причинените от него увреждания, с оглед
изричното изявление на ответника в отговора на исковата молба. Страните спорят относно
размера на претендираното право.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предвижда право на увреденото лице да получи
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, включително и вредите, причинени на чуждо
имущество. При вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда – чл.499, ал.2 КЗ, както и предвидената в договора
застрахователна сума – чл.429, ал.1, т.1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При
частични вреди на МПС размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да
бъдат сторени за части и труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С
тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като
е необходимо да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на
тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би
се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е
причинена от виновния водач.
От заключението на вещото лице се установява, че всички увредени части на
автомобила се намират в зоната на удара и могат да бъдат причинени по посочения в
двустранния протокол за ПТП механизъм на ПТП. Според първоначалното заключение на
САТЕ, вещото лице е приело, че годината на производство на автомобила е 2021 г. и първата
му регистрация е на 17.01.2021 г., респ. при ПТП е с експлоатация 2 г. и 11 м. Поради това и
2
в заключението е посочено, че към датата на ПТП автомобилът е в гаранционен срок, следва
да бъде ремонтиран в оторизирани сервизи и средната пазарна стойност на материалите и
труда, необходими за отстраняване на повредите към датата на ПТП при ремонт с нови
оригинални части с ДДС е 834 лева.
С допълнително заключение вещото лице приема за година на производството 2001 г.,
поради което и съобразява, че МПС е в експлоатация 22 години. Взимайки предвид
посоченото вещото лице дава заключение, че средната пазарна цена на материалите и труда,
необходими за отстраняване на повредите към датата на ПТП при ремонт с нови оригинални
части с ДДС е 413,28 лева.
Видно от представеното с исковата молба свидетелство за регистрация Част I,
процесният автомобил е регистриран на 17.01.2001 г., като не се и твърди от страна на
ищеца автомобилът да е с дата на производство през 2021 г., както първоначално е взело
предвид вещото лице. Поради това и доколкото обратното не се и твърди от ищеца, съдът
намира, че не е налице изискване за ищеца да извърши ремонта на автомобила в оторизиран
сервиз. Следователно действителните вреди, които подлежат на обезщетяване от ответния
застраховател се съизмеряват със средната пазарна стойност на ремонтните услуги в размер
на 413,28 лева съгласно допълнителното заключение на вещото лице. Следва в случая да се
посочи, че допълнителното заключение съдът кредитира като съответно на конкретиката на
случая и надлежно обосновано от вещото лице на база притежаваните от него опит и
квалификация, за съмнение в които не е налице конкретно основание.
С молба от 04.03.2025 г. ищецът намалява размера на претенцията си от увеличения с
молба с вх. № 383235/27.11.2024 г. размер от 701,98 лева до първоначалния размер от 10 лева
– частичен иск от претендирано вземане в пълен размер 867,98 лева.
Доколкото съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане в пълен размер
413,28 лева, от което преди образуване на производството е изплатена сумата 132,02 лева, то
непогасено е останало вземане на ищеца в размер на 281,26 лева. Следователно предявения
частичен иск за сумата от 10 лева следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски
в размер на 830 лева /50 лева за държавна такса, 300 лева за вещо лице и 480 лева за
адвокатско възнаграждение/. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съответно на фактическата и правна
сложност на производството и на реализираната от адвоката защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „У“ АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, бул. „ТА“ № 18 да заплати на Н.
Л. Ч. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 539, вх. Б, ет. 8, ап. 36 на основание чл.
432 КЗ сумата от 10 /десет/ лева, представляваща предявена част от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил, марка „Тойота“, модел
3
„Селика“ с рег. № СВ ****ВН – увреждане на облицовка на задна броня и лайсна,
причинени при ПТП, настъпило на 06.12.2023 . в гр. С, реализирано по вина на водача на
л.а. Опел Мерива с рег. № Е **** МВ, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.05.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК „У“ АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С,
бул. „ТА“ № 18 да заплати на Н. Л. Ч. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 539, вх.
Б, ет. 8, ап. 36 сумата 830 лева – съдебни разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4