№ 165
гр. Девин, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100348 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана
искова молба, дв. вх. № 912, вх. рег. 921, акт № 143, том I, Д №
524/22.08.2024г., предявена от К. М. К., с ЕГН **********, от **********,
чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., ул. А. К- № ** да се установи по
отношение на Община Девин, със седалище и адрес на управление гр. Девин,
ул. Дружба № 1, представлявана от З. И. - кмет на Община Девин, чрез
процесуален представител адв. Е. Д. - Р. от АК Смолян, със съдебен адрес гр.
С., бул. Б. *, обособена част А, че е собственик по давностно владение с
начало 01.01.1996г. в продължение на повече от 28 години, което продължава
непрекъснато до настоящия момент на имот с идентификатор 17957.501.319, в
кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота:
17957.501.341, 17957.501.318, 17957.4.86 и 17957.501.320. Претендира за
направените разноски по водене на делото.
Ищецът поддържа, че от 1996г. в с. Г., общ. Девин в поземлен имот
с идентификатор 17957.501.319, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м.,
при съседи на имота: 17957.501.341, 17957.501.318, 17957.4.86 и
17957.501.320 има построена сграда за търговия с идентификатор
17957.501.319.1 на един етаж, със застроена площ от 67 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 17957.501.319.2, със застроена площ
от 14 кв.м. Твърди, че владението му е с начало от 01.01.1996г., продължава
спокойно и непрекъснато до настоящия момент, което упражнява като
собственик и заплаща дължимите данъци като собственик, декларирал го с
декларация с вх. № 09003/24.02.1998г., поради което претендира да е
придобил собствеността на основание чл.77 и чл.79 ЗС. Ответникът оспорва
правото на собственост, със съставен акт за публична общинска собственост
№754/11.07.2024г., предвиден за улична регулация и за озеленяване.
1
Моли съда на основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.77 и
чл.79 ЗС да приеме за установено по отношение на ответната страна Община
Девин, че е собственик по давностно владение с начало 01.01.1996г., което
упражнява спокойно и непрекъснато до настоящия момент на поземлен имот
с идентификатор 17957.501.319, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м.,
при съседи на имота: 17957.501.341, 17957.501.318, 17957.4.86 и
17957.501.320. Претендира за направените разноски по водене на делото.
От ответника в срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. От приложените към
исковата молба писмени доказателства - скица на поземлен имот № 15-
272940/14.03.2023г. на СГКК гр. Смолян, три бр. съобщения за плащане на
данък НИ и ТБО, Разрешение за строеж № 65/10.09.1996г. на Община Девин и
Фактура № 216/23.04.1998г., не се установява тъждество между процесния и
действително съществуващия имот, спрямо който се иска признаване на право
на собственост. Исковата претенция е недопустима поради липса на правен
интерес предвид законоустановената невъзможност процесния имот да бъде
придобит по давност. Ищецът манифестира собственическо отношение
спрямо имот с идентификатор 17957.501.319. Видно от данъчната декларация
ищецът е „ползвател“ на поземления имот, който е „държавен“ в самата
декларация. Отразеното в данъчната декларация право на собственост и
представената от ищеца Фактура №216 се отнасят до поставения в имота
павилион, явяващ се търговски обект. Единствено заплащането на данък и
такса битови отпадъци се явява недостатъчно като поведение за обосноваване
на намерение за своене. „Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и
несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на
трето лице. “ ( Решение № 18/24.03.2021 г. по гр.д. № 418/2020 г. на ВКС, IV
г.о.). Не са налице категорични и достатъчни доказателства нито за
установяване на началния момент на придобивната давност, нито за
релевантна демонстрация на собственическо намерение. Спрямо имот с
идентификатор 17957.501.319 няма данни и доказателства да е отстъпено
право на строеж в полза на ищеца или свързани с него лица. С Договор за
наем, сключен на 25.09.1996г. между Община Девин и ЕТ „К.“, представляван
от Д. Ф. К., както и Скица № 199/15.08.1996г., издадена от Общински народен
съвет - Девин от 15.08.1996г., че ЕТ „К.“ притежава права на наемател спрямо
имота, но не и вещно право на строеж или други вещни права. В скицата
изрично е отразено обстоятелството, че имотът е отреден за „озеленяване“ и
представлява общински имот. Предметът на договора, съгласно чл. 1 от същия
е „определяне на наема и други условия за ползване на площи ... за будки и
павилиони, поставени в площта и ползвани за търговски цели“. При наличие
на сключен договор за наем на процесния имот, е изключена вероятността за
упражняване на владение по смисъла на чл. 79 и сл. от ЗС, тъй като наемното
отношение е основание за упражняване на държане по смисъла на чл. 68, ал. 2
ЗС, но не и владение, защото изключва субективният момент – намерението за
своене. Ищецът не може да придобие имот общинска собственост чрез
давностно владение, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост
- публична общинска собственост ( ДВ, бр. 26 от 12.03.1999 г., а преди това, в
редакция ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.), „имотите и вещите - общинска
собственост, не могат да се придобиват по давност“. Относно имотите -
2
частна общинска собственост има действаща ограничителна разпоредба -
параграф 1 към Закон за допълнение на Закона за собствеността (Обн. -ДВ, бр.
46 от 06.06.2006 г.; в сила от 01.06.2006 г.; изм., бр. 105 от 22.12.2006 г.; изм.,
бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в
сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; изм. и
доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 19.01.2018 г.,
в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 28.02.2020 г.; изм., бр. 18 от 04.03.2022 г.
с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС на РБ по к. д. Л° 16 / 2021 г.), ал 1:
„Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. включително за придобиване
на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други
държавни и общински институции в системата на предучилищното и
училищното образование“. Съставен е акт за общинска собственост по
отношение на имот с идентификатор 17957.501.319 - Акт № 3140 за публична
общинска собственост, съставен на 05.07.2024г., вписан в Службата по
вписванията с дв. вх. №747, вх. peг. № 754/2024г., акт №126, том III, дело №
438/2024г. Актът за общинска собственост е съставен на основание пар.7, ал.
1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА. Цитираната разпоредба гласи: „С влизане в сила на
този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти: ... 4. общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
“. Цитираното нормативно основание се е осъществило ех lege, с влизането в
сила на самия ЗМСМА, станало на 17.09.1991г. Действаща към този момент е
била нормата на чл. 6 от Закона за собствеността (отм.), в редакцията й от ДВ,
бр. 31 от 17.04.1990 г., гласяща: ,Държавна, съответно общинска собственост
са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна
собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват.
Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик“. Редакцията
от ДВ, бр. 19 от 08.03.1985 г. на чл. 6 ЗС (отм.) „Държавни стават и имотите,
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които
нямат друг собственик. " Това нормативно положение съществува още от
1951г., когато редакцията на чл. 6 ЗС (отм.) (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.)
„Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а
така също и имотите, които нямат друг собственик.“ До настоящия момент
няма установена собственост върху процесния имот въз основа на валидно
придобивно основание, от което и да е трето лице, освен Държавата, а в
последствие и Общината. До момента на влизане в сила на пар.7, ал. 1, т. 4 от
ПРЗ на ЗМСМА, станало през 17.09.1991г., поземлен имот с идентификатор
17957.501.319 няма предишен собственик, поради което по силата на
действалите тогава разпоредби на Закона за собствеността, той се явява
държавна собственост. Предвид устройствения статут на процесния имот като
попадащ в предвижданията на регулационния план и напречните профили на
улиците на с. Г., съгласно Заповед №31 от 20.02.1967г. на председателя на
Окръжен народен съвет гр. Смолян, скица с нанесена регулация на Община
Девин, скица №15-659101-27.06.2024г. на СГКК гр. Смолян, поземлен имот с
идентификатор 17957.501.319 е част от уличната регулация, поради което
оспорва иска като неоснователен. Моли съда да го отхвърли и присъди
3
сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ж. Ч. поддържа иска по
съображения, че от представените доказателства ищецът е установил
придобиване на собственост по давност, чрез явно и непрекъсвано владение в
продължение на повече от 25 – 30 години, демонстрирано чрез заплащане на
данъци. Оспорва съставения акт за публична общинска собственост, тъй като
от заключението на вещото лице е установено, че предвижданията на имота за
улична регулация и за озеленяване, не са изпълнени, поради което е съставен в
нарушение на закона. Прави възражение за прекомерност.
Ответникът, чрез адв. Р., поддържа изложените в отговора доводи
за отхвърляне на иска. Актът за публична общинска собственост има
констативно действие и не създава право на собственост, тъй като това право
на общината съществува още с приемането на плана от 1989г., а така и по
предишните планове, с предвиждане за озеленяване по реда на ЗТСУ, т.е по
силата на закона в собственост на държавата преминават всички отредени
терени за обществени мероприятия и улична регулация. Ищецът е бил
ползвател, не е декларирал този имот и не е заплащал данъци, поради което
няма упражнявано от него владение, годно да го направи собственик.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от Удостоверение изх. № У –
672/31.05.2024г., издадено от Община Девин се установи, че имот с
идентификатор 17957.501.319 по кадастралната карта на с. Г., одобрена със
заповед № РД-18-380/03.06.2019г., участва в улична регулация в кв.19 по плана
на с. Г., одобрен със заповед № 31/20.02.1967г. Върху имота има построена
сграда за търговия с идентификатор 17957.501.319.1 на един етаж, със
застроена площ 67 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
17957.501.319.2, със застроена площ от 14 кв.м., видно от скици № 15-
443513/28.04.2024г. и № 15-443511/28.04.2024г.
От Скица № 15-272940/14.03.2023г. на поземлен имот с
идентификатор 17957.501.319 по КККР на с. Г., одобрени със Заповед № РД-
18-380/03.06.2019г. на ИД на АГКК, с площ 277 кв.м., с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за
търговски обект, комплекс с номер по предходен план 438, кв.33, парцел III,
със съседи: 17957.501.341, 17957.501.318, 17957.4.86, 17957.501.320.
Собственици по данни от КРНИ: 1. *********, Община Девин. Няма данни за
идеалните части. Няма документ за собственост. Няма данни за носители на
други вещни права по данни от КРНИ. Сгради, които попадат върху имота са
1. Сграда 17957.501.319.1, със застроена площ 67 кв. м., брой етажи 1,
предназначение - Сграда за търговия и 2. Сграда 17957.501.319.2, със
застроена площ 14 кв. м., брой етажи 1, предназначение - Селскостопанска
сграда.
На 23.09.1991г., с Фактура № 216 Д. Ф. К. е извършила плащане в
полза на РПК „Е.“ – Девин за продажба на основни средства – павилион в с. Г.,
съгласно оценителен протокол от 23.04.1991г. и протоколно решение №
5/11.04.1991г. на управителния съвет на кооперацията за сумата 3 300.00 лева.
На 10.09.1996г. е издадено Разрешение за строеж № 65 на Д. Ф.
К., от с. Г., съгласно одобрени проекти от 02.09.1996г. от Главен архитект за
4
„кафе – аперитив, с магазинно помещение“ в кв.19 по плана на **********.
От Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/24.04.2024г., издадено от МДТ при община Девин, имот с
идентификатор 17957.501.319, представляващ търговски обект с
идентификатор 17957.501.319.1, с площ 67 кв.м. и Селскостопански обект с
идентификатор 17957.501.319.2, с площ 14 кв.м., няма непогасени
задължения.
На 05.07.2024г. е съставен Акт № 3140 за публична общинска
собственост, вписан в СВ, с дв. вх. № 747, вх. peг. № 754/2024г., акт № 126,
том III, Д № 438/2024г., на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, §7, ал.1, т.4 от ПЗР
на ЗМСМА за Поземлен имот, с площ 277 кв.м., с идентификатор
17957.501.319, с Трайно предназначение на територията – Урбанизирана и
Начин на трайно ползване - За търговски обект - комплекс, находящ се в
**********, кв. 33, УПИ III, Поземлен имот с идентификатор №
17957.501.319, попада в терен за озеленяване и второстепенна улица, съгласно
плана на с. Г., утвърден със Заповед № 31/20.02.1967г., с граници -
17957.501.341, 73105.501.380, 73957.4.86 и 73957.501.320.
На 17.01.2025г. е съставен Акт №3154 за поправка на Акт №
3140/05.07.2024г., относно местонахождение на имота - участва в улична
регулация в кв.19 и озеленяване, съгласно плана на с. Г.,
одобрен със Заповед №31/20.02.1967г. и одобрено изменение със Заповед на
ИК -59/01.03.1989г. и заповед № РД - 09-571/06.12.2023г.
Представена е Скица № 15-659101/27.06.2024., съставена от СГКК
- Смолян на поземлен имот с идентификатор 17957.501.319 по КККР на с. Г.,
одобрени със Заповед № РД-18-380/03.06.2019г. на ИД на АГКК, с. Г., е с площ
277 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на
трайно ползване - за търговски обект, комплекс, с номер по предходен план
438, кв.33, парцел III.
На 25.09.1996г. между община Девин и Д. Ф. К., от с. Г. е сключен
Договор за наем от 25.09.1996г., с който на основание чл.197, ал.1 ЗТСУ е
предоставен за временно ползване площ в размерна 78 кв.м., находящ се в
територия за обществени нужди, кв.19, на която наемателя може да постави
павилион, сергия, които да се ползват за търговски цели за месечен наем за
сумата 4 680.00 лева.
На 20.09.1996г. от община Девин е издадено Разрешение за
ползване № 52, в съответствие със ЗТСУ, ПП на ЗТСУ и Наредба № 6 за
държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Р. България /ДВ
бр.23 от 1993г./, протокол обр.16 от 18.09.1996г. на строеж обект „Кафе –
аперитив, с магазинно помещение за хранителни стоки“ в с. Г., в кв.19 в
населеното място, общински терен, предоставен под наем, собственост на Д.
Ф. К., от с. Г.. Строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж №
60/10.09.1996г. за дадени строителна линия и нива и с одобрените проекти.
При ползването на строежа да се спазват законните разпоредби, както и
ограниченията дадени в настоящото разрешение за ползване.
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ, за деклариране на
търговския обект, на основание - покупка с фактура №216, построен върху
държавна земя.
5
От показанията на св. М. М. М. се установи, че имотът се намира в
с. Г., в началото на селото, масивна сграда, който е закупен от ищеца от 91г. от
„Н.“. Граничи с река, път, А. А. и А. Д.. От 91г. собственик и владелец на
имота е К. К. и никой не му е оспорвал собствеността. Плаща си данъците за
сградата и за имота, владение го и никой не го оспорва. От 91г. ползва
сградата като заведение. Първоначално е бил хранителен магазин. Направил
около сградата подпорна, барбекю. Стопанисва земята. Подобрява имота.
Бетон е направил.
Св. Ст. П. заведението се намира в началото на с. Г., граничи с
имот на А. А. и А. Д.. Преди това заведението е било на „Н.“, а след 1990г. К.
го владее и стопанисва. Знае, че е плащал наеми. Направил е подобрения,
докарал пръст 30 кубика, заградил е заведението, направил е стена. След като
взел заведението поставил оградите.
Св. Дж. Д. имотът е в началото на с. Г., ограден е, граничи с река
и път. Сградата е заведение, ресторант, което е собственост на К. К.. Направил
е подобрения. Има дръвчета, пейки, барбекю. Цялото село знае, че това
заведение е собственост на К., което закупил от „Н.“. Пред заведението е
поставил пейки, направил барбекю и градина, засял е дръвчета.
Св. Б. Д. - кмет на с. Г., имотът е от лявата част на селото, при
влизане в селото. Имотът е общински, а сградата е закупена от „Н.“ от ищеца,
която се ползва за предлагане на храна и напитки като заведение. Ищецът е
оградил самото заведение, но имотът е общински. През четирите му мандата
като кмет не е виждал друг да ползва сградата в самия имот. Той си я ползва.
Има стена и бетонна площадка.
Установи се от заключението на вещото лице Ан. П. от
изслушаната СТЕ, след запознаване с материалите по делото, извършения
оглед и замервания в процесния имот и всички необходими справки в община
- Девин: Застроително - регулационния план, който е и сега действащият
Подробен устройствен план на с. Г., общ. Девин, е одобрен със Заповед №
31/20.02.1967г. на Окръжен народен съвет - Смолян. По този план, издадената
виза за проектиране (лист 30 от делото), процесният имот с идентификатор
17957.501.319 попада в УПИ II - за озеленяване, в кв.19. При по-скорошно
налагане на кадастралната карта върху регулационния план на с.Г.,
предоставено от Община - Девин имотът в по-голямата си част попада в
улична регулация и по-малко в озеленяване.
По кадастралната карта на с. Г., одобрена със Заповед № РД-18-
380/03.06.2019г. на ИД на AГKK, този имот е с площ 277 кв.м. и е с начин на
трайно ползване - „За търговски обект, комплекс“. В него се намират две
постройки - сграда за търговия с идентификатор 17957.501.319.1 и със
застроена площ 67 кв.м. и селскостопанска паянтова постройка с
идентификатор 17957.501.319.2 със застроена площ 14 кв.м.
Границите на имота по кадастрална карта са от изток - имот с
идент. 17957.501.320 /НТП за др. вид озеленени площи, публична общинска
собственост/, от юг и от запад - имот с идент. 17957.501.380 /НТП за ниско
застрояване, публична общинска собственост/, от север - имот с идент.
17957.501.341 /НТП за др. поземлен имот за движение и транспорт, публична
общинска собственост/, от югоизток - имот с идент. 17957.4.86 /земеделска
6
територия. НТП нива, частни общинска собственост, в който имотът опира в
една точка.
Търговската сграда е на 1 етаж и представлява метален павилион
тип „Русе“, който е подобряван и дострояван. Използва се като заведение -
кафе - аперитив, състоящо се от търговска зала с мокър бар - плот, по-малка
зала - сепаре и кухня. Зад постройката е изпълнена масивна тоалетна с
тухлени зидове и ст.б. плоча върху тях, с размери 2,25м./ 2,10м. Размерите на
сградата са: дължина - 11,50м.; ширина - 6 м.; височина до покрива — 2,50м.
Конструкцията му е метална, като двете странични ограждащи стени са били
от талашит и при покупката на павилиона, те са били в лошо състояние, което
е наложило замяната им с тухлени стени с дебелина 25см. Сградата е
закрепена върху терена с масивна основа. Покривът е с дървена конструкция,
покрит с ламарина.
Селскостопанската постройка е на 1 етаж с размери 5,30 м. / 2,60м.
застроена площ 14 кв.м. Конструкцията и е изцяло дървена, паянтова, е
покритие от стара ламарина, силно деформирана.
Имотът е идентификатор 17957.501.319 е актуван с Акт за
публична общинска собственост № 3140/05.07.2024г., на основание чл.2, ал.1,
т.2 от Закона за общинската собственост и §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. В
този акт грешно е отбелязано, че имотът попада в УПИ III, в кв.ЗЗ по плана на
с. Г.. Тук трябва да се отбележи, че имотът е в улична регулация и в УПИ II - за
озеленяване, в кв.19, видно от Заповед № РД-09-571/06.12.2023г. за промяна в
ПУП, а по неодобрен план на селото е в УПИ II - за стопански нужди, в кв. 33.
По скица № 15-272940/14.03.2023г. на СГКК - Смолян, имот с
кратък идентификатор 501.319, граничи от ляво с имот с кратък
идентификатор 501.318, а по скица № 15-659101/27.06.2024г. с имот с кратък
идентификатор 501.380. Това несъответствие също се обяснява с промяната в
ПУП, влезнала в сила с горепосочената заповед, с която съседния имот се
разделя на четири по-малки части /имоти/, които са с нови идентификатори. И
в двете скици грешно са посочени данни за номер по предходен план: ,,438,
квартал 33, парцел III“ /вероятно от неодобрения план на с. Г./.
От представеното допълнително заключение се установи, по ЗРП
на с. Г. в общ. Девин, одобрен със Заповед № 31/20.02.1967г. на ОНС - гр.
Смолян, процесният имот с кратък идентификатор 501.319 попада в терен за
озеленяване в кв.19 и в улична регулация.
Одобрено е следващо изменение на ЗРП за кв.18 и кв.19 от плана
на с. Г. със Заповед № ИК - 59/01.03.1989г. на ОНС - гр. Девин, с което се
обособява нова улица покрай реката, на юг от имота и от парцелът
озеленяване се образуват нови парцели III - държ. и I - държ. - за комплексно
жил. строителство. При тази промяна процесният имот почти изцяло попада в
съществуващата улична регулация и съвсем малко към парцел II –
озеленяване, в кв.19.
В издадената виза за проектиране на обекта от 15.08.1996г. /лист
30 от делото/ е показано, че сградата се намира в парцел II - за озеленяване в
кв.19. Впоследствие е изготвен План - проект на сглобяем павилион тип
„Русе“ от инж. Б. А., одобрен на 02.09.1996г., в който проект на план - скица е
отбелязано, също както във визата, че мястото на павилиона е в терен „за
7
озеленяване“ /без номер/.
Със Заповед № РД-09-571 / 06.12.2023г. на Кмета на Община -
Девин отново настъпва промяна в ПУП, като УПИ II - за озеленяване се
разделя на 4-ри нови УПИ за обществено и жилищно застрояване и уличната
регулация се променя по изпълнената на място асфалтова настилка. Тази
промяна засяга общински имот с идентификатор 17957.501.318 /съседен на
запад от процесния имот/. След нея процесният имот остава в улична
регулация и малко към парцел II - озеленяване в кв.19.
Имот с идентификатор 17957.501.319 е актуван с Акт за публична
общинска собственост № 3140/05.07.2024г. В този акт грешно е отбелязано, че
имотът попада в УПИ III, в кв.ЗЗ по плана на с. Г.. /тези данни са от неодобрен
план на селото/.
Тази грешка е поправена с Акт № 3154/17.01.2025г. за поправка на
Акт за публична общинска собственост № 3140/05.07.2024г., в който вече е
посочено, че поземлен имот с идент. 17957.501.319 участва в улична
регулация и в озеленяване в кв. 19 съгласно плана на с. Г..
Теренът, около сградата е повдигнат спрямо тротоара на около
0,50м и е с изпълнена бетонова настилка пред и около сградата.
Границата на процесният имот по кадастрална карта от изток е:
имот с идентификатор 17957.501.320, с НТП - за др. вид озеленени площи,
публична общинска собственост. Тази граница е на около 50 см от
съществуващата търговска сграда. По ПУП на селото частта от съседния имот
с кратък идентификатор 501.320 попада в улична регулация. Той е без
настилка и една част от него представлява градина, оградена с дървена ограда
към улицата. Върху тази част е изпълнена детска площадка с дървени маси и
пейки, метална люлка, засадени са декоративни палми, храсти и дръвчета.
От другата страна на процесният имот от запад се намира имот с
кратък идентификатор 501.380 с НТП за ниско застрояване, публична
общинска собственост. По ПУП на селото този имот образува УПИ V - за общ.
обслужване и жил. застрояване в кв.19. Той се ползва като градина. Между
двата имота на границата е поставена ограда от метална мрежа. Към
действащия към момента подробен устройствен план на с. Г., процесният имот
попада в улична регулация и малко към парцел за озеленяване в кв.19, видно
от графичната част на Заповед № РД-09-571/06.12.2023г. на Кмета на Община
- Девин за промяна в ПУП.
На лист 5 от Приложението към настоящата експертиза е
отбелязан процесния имот в цвят: в жълто - частта, която попада в уличната
регулация и в зелено - частта в озеленяване.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното:
Предявен е установителен иск на основание чл.124 ГПК, във вр. с
чл.77 и чл.79, ал.1 ГПК, с който ищците да установят изключително право на
собственост, придобито на основание давностно владение, което са
упражнявали явно и демонстративно спрямо останалите ответника – община
Девин от 1996г. до настоящия момент на ПИ с идентификатор 17957.501.319,
в кв. 19 по плана на с. Г., с площ 277 кв.м.
8
В доказателствената тежест на ищеца по иска на основание чл.124
ГПК пада да установи фактическият състав на придобивната давност и
препращащата норма на чл.84 ЗС, към чл.113, чл.115, чл.116, чл.117 и чл.120
ЗЗД, които се прилагат към отделни въпроси в областта на придобивната
давност: недействителност на съглашението, с което се скъсяват или
удължават давностните срокове; недействителност на отказа от давност;
основанията за спиране на давността; основанията за прекъсване на давността;
момента на новата давност след прекъсването; неприлагане на давността
служебно от съда. Тези правила се прилагат, съответно на придобивната
давност на собствеността във вещното право.
Ищецът трябва да докаже съществените елементи на
придобивната давност - период от време с определена. от закона
продължителност и владение - упражняване на фактическо господство, върху
имота с намерението да се свои и като правна последица придобиване правото
на собственост. Съгласно чл.79 ал.1 и ал.2 ЗС собствеността може да бъде
придобита с кратка придобивна давност, ако упражняваното владение е
„добросъвестно“ в продължение на 5 години и с общата придобивна давност, в
продължение на 10 години ако владението недобросъвестно, т.е владението не
е основано на правно основание, годно да направи владелеца собственик. В
конкретния казус е приложима общата придобивна давност от 10 години
владение, което ищецът да докаже, че е упражнявал явно, спокойно и
непрекъсвано. ЗС урежда императивно времевия период, след изтичането на
който и при наличие на другия елемент - осъществяване на фактическо
господство с намерение да се свои, се придобива правото на собственост.
Съгласно чл.79 ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Началният момент, от
който се брои давностният срок, е установяването на владението върху имота.
Давността се прекъсва, съгласно чл.116 б.“б“ ЗЗД с предявяване на иск, а
съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност.
В този случай времето, което е изтекло до прекъсване на давността остава без
правно значение. Прекъсването на давностния срок не се припокрива с
понятието прекъсване на владението, защото след прекъсване на давностния
срок започва да тече нова давност, а след прекъсването на владението не тече
никаква давност.
Процесният имот с идентификатор 17957.501.319 е актуван с Акт
№3140/05.07.2024г., поправен с Акт № 3154/17.01.2025г., на основание чл.2,
ал.1, т.2 ЗОбщС и §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА като публична общинска
собственост. Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 ЗОбщС,общинска собственост са: 2.
имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Съгласно чл.3, ал.1 ЗОбщС и §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА,
публична общинска собственост са: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване.
Съгласно чл.86 ЗС, в редакция до изменението, обн. ДВ. бр. 33 от
1996 г. е установена забрана за придобиване по давност на вещ, която
е държавна или общинска собственост. В последствие с разпоредбата на § 1
9
ЗД на ЗС, е установен мораториум върху давността за придобиване на
държавни и общински имоти, като е предвидено, че тази давност спира да
тече. Този мораториум е продължаван до 31.12.2022г., до обявяване на
разпоредбата с Решение № 3 на Конституционния съд на РБ, обн. в бр. 18 от
04.03.2022 г. за противоконституционна.
Съгласно § 1 Закон за допълнение на ЗС (Изм. - ДВ, бр. 105 от
2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от
2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр.
18 от 2020 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ -
бр. 18 от 04.03.2022 г.) „Давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.,
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или
върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван
и от 04.03.2022г., когато с Решение №3 на КС на РБ разпоредбата е обявена за
противоконституционна не се прилага забраната за придобиване по давност на
имоти частна общинска и частна държавна собственост. (Решение № 17 от
29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3612/2015 г., I г. о., ГК; Решение
№6/25.04.2012г. по гр.д. №502/2011г., I г.о.; Решение №331/11.05.2010г. по
гр.д. №958/2009г. на I г.о. на ВКС)
Съгласно чл.86 ЗС ДВ бр.33/1996г. забраната важи за имоти
публична общинска собственост, за какъвто е съставен Акт №
3140/05.07.2024г., поправен с Акт № 3154/17.01.2025г.
Ищецът не доказа в настоящото производство, при условията на
пълно и главно доказване, че владее имот с идентификатор 17957.501.319 за
себе си, тъй като владението е само върху търговска сграда, която използва
като „кафе – аперитив“ и селскостопанска постройка. От събраните
доказателства по делото доказателства Разрешение за ползване №52/
20.09.1996г., Договор от 25.09.1996г., молба е вх.№94-00-2856 от 31.07.1996г.
на Община Девин и приетото заключение на вещото лице се установи, че
имотът е бил ползван от трето лице ЕТ „К. - Д. К.“ под наем. Свидетелските
показания по еднопосочен начин установяват ползване на търговския обект, с
площ от 78 кв.м. от целия имот, а по отношение на останалата площ от имота
не се установи владение.
За обект кафе аперитив са издадени Разрешение за строеж
№65/10.09.1996г. от гл. архитект на община Девин, Разрешение за ползване
№52, придобит обект с фактура №216/23.04.1991г. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели М. М., св. Ст. П., св. Дж. Д., св. Б. Д.,
които по еднопосочен и непротиворечив начин установяват владение спрямо
търговския обект в имота, но от тях не се установява, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене с начало
01.01.1996 г. до настоящия момент. Съгласно показанията на свидетелите в
имота има заведение, което закупил от „Н.“, което стопанисва и владее,
10
оградил го е, направил ремонт, но всички тези действия, установяващи
собственическо отношение към имота са по отношение на постройките в
имота - търговски обект, с идентификатор 17957.501.319.1 и селскостопански
обект 17957.501.319.2, които не са предмет на иска. Дори съдът да приеме
неговите твърдения за упражняване на фактическа власт с намерение за своене
на процесния имот, ищецът не би могъл да придобие собствеността
върху имота по давност, поради забраната на чл.86 ЗС и §1 ЗИД на ЗС, обн. в
ДВ, бр. 105/2006 г. Първата установява забрана за придобиване по давност на
имоти държавна и общинска собственост - до изменението й, обн. в ДВ, бр.
33/1996 г., а втората - установява мораториум върху правната възможност
за придобиване па давност на имоти - частна държавна или
частна общинска собственост - до 04.03.2022г., поради което възможността за
придобиване на процесния имот по давност е изключена. В периода от
04.03.2022г. до настоящия момент, изтеклият период от време не е достатъчен
за придобиване на имота по давност, съгласно чл.79 ЗС. С разпоредбата на § 1
ЗИД ЗС, обн. в ДВ, бр. 46 - в сила от 01.06.2006 г., изменен ДВ бр. 113 - в сила
от 31.12.2007 г. -
давността за придобиване на имоти държавна и общинска собственост, спира
да тече до 31.12.2008 г. За времето от 01.01.2009 г. – до 30.12.2011 г., когато
влиза в сила следващото изменение на §1 ЗИДЗС, обн. в ДВ, бр. 105/2011
г. давност е текла, но периодът от време не е достатъчен за давността по чл.79
ЗС. Считано от 31.12.2011 г., изм. на §1 ЗИД ЗС, ДВ, бр. 105/2011 г. е наложен
нов "мораториум" - до 31.12.2014 г., който впоследствие е продължен до
31.12.2017 г., а впоследствие нормата е действаща до 07.03.2022 г., когато
влиза в сила решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по к. д. № 16 от 2021 г. на
Конституционния съд на РБ, обн. с ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г., с което е
обявена противоконституционността на разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД ЗС.
Съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията на РБ последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на
решението на КС и имат действие занапред. Предвид установената законова
забрана за придобиване на процесния имот през част от периода от време, в
който ищецът твърди, че е владял, останалата част от периода от време не е
достатъчен да го направи собственик по давност – 04.03.2022г. до 22.08.2024г.
Искът е неоснователен, поради невъзможността за придобиването
на имот - общинска собственост чрез давностно владение.
Съгласно чл.7, ал.1 ЗОбщС, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011
г. имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се
придобиват по давност. Това правило е въведено с редакцията на закона ДВ,
бр. 26 от 12.03.1999 г., а преди това в редакцията от ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.
имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по
давност. За процесния имот с идентификатор 17957.501.319 е съставен Акт №
3140 за публична общинска собственост, съставен на 05.07.2024г., на
основание §7, ал. 1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: 4.
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, т.е от влизане
в сила на ЗМСМА на 17.09.1991г. До момента на влизане в сила на §7, ал. 1, т.
4 ПРЗ на ЗМСМА, поземлен имот с идентификатор 17957.501.319 няма
11
предишен собственик, поради което по силата на действалите тогава
разпоредби на Закона за собствеността, той се явява държавна собственост,
съгласно Заповед №31 от 20.02.1967г. на председателя на Окръжен народен
съвет, скица №15-659101-27.06.2024г. на СГКК гр. Смолян, поземлен имот с
идентификатор 17957.501.319 е предвиден като част от уличната регулация.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест
на ищеца се възлагат сторените от ответника разноски по представен списък
по чл.80 ГПК в размер на 2020.00 лева, от които 1800.00 лева за
възнаграждение за адвокат и 220.00 лева за експертиза.
Не основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира, че е съответно на извършената работа и
на фактическата и правна сложност на делото, както и на приетите за
ориентир размери на възнаграждението, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
ВАР, приета от ВАС. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението
се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от
фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.
( т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС; Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16
и C-428/16).
Адвокатското възнаграждение е уговорено в размер, съгласно чл.7
ал.2 и ал. 9 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за ВАР, изм. бр. 88 от 2022 г. „При
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“ По настоящото дело са се
провели повече от две съдебни заседания, за които се дължи допълнително
възнаграждение.
Съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.
101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съответно приетите с § 1а Наредба №1 (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии
за определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа: защита и
съдействие по вещен иск, конкретната "фактическа и правна сложност",
според коефициента за вида дело в ПОНС (§1а, т.2), видът и обема на
проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на
случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане
на срещи с клиента. Съгласно §2а Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г) за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Предвид приетите критерии с §1а Н№1/09.07.2004г. за ВАР при
проведени повече от две съдебни заседания за осъществено процесуално
представителство, според конкретната фактическа и правна сложност на
делото и дължимия ДДС, в този размер, съдът не намира възнаграждението за
прекомерно, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана искова молба, дв.
вх. № 912, вх. рег. 921, акт № 143, том I, Д № 524/22.08.2024г., предявена от К.
М. К., с ЕГН **********, от **********, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр.
Д., ул. А. К- № ** да се установи по отношение на Община Девин, със
седалище и адрес на управление гр. Девин, ул. Дружба № 1, представлявана
от З. И. - кмет на Община Девин, чрез процесуален представител адв. Е. Д. -
Р. от АК Смолян, със съдебен адрес гр. С., бул. Б. *, обособена част А, че К.
М. К., с ЕГН **********, от с. Г. е собственик по давностно владение, с
начало 01.01.1996г., което продължава непрекъснато до настоящия момент на
недвижим имот с идентификатор 17957.501.319, в кв.19 по плана на с. Г., с
площ от 277 кв.м., при съседи на имота: 17957.501.341, 17957.501.318,
17957.4.86 и 17957.501.320, като неоснователен.
Осъжда К. М. К., с ЕГН **********, от ********** да заплати на
Община Девин, представлявана от З. И. - кмет на Община Девин, със
седалище и адрес на управление гр. Девин, ул. Дружба № 1 сторените
разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2020.00
(две хиляди и двадесет) лева, от които 1800.00 (хиляда и осемстотин) лева за
възнаграждение за адвокат и 220.00 ( двеста и двадесет) лева за експертиза.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13