Решение по дело №770/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 31 от 20.02.2023 г., постановено по АНД № 224/2022 г. на Районен съд – Несебър. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 19/04.03.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗВ е наложена глоба в размер на 2000 лв., като размерът на глобата е намален от 2000 лв. на 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС – Несебър е постановил неправилно решение, без да вземе предвид, че в имота на касационния жалбоподател има две изградени съоръжения, които били напълно самостоятелни и нито едното от тях не служело за захранване на другото. Твърди се, че служителите на Басейнова дирекция „Черноморски район“ са узнали за извършеното нарушение още през 2019 г. и в този смисъл се излагат доводи за изтекли давностни срокове за налагане на административно наказание.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд – Несебър е изменено наказателно постановление № 19/04.03.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Д.Т.С., за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗВ е наложена глоба в размер на 2000 лв., като размерът на глобата е намален от 2000 лв. на 500 лв.

За да постанови решението, съдът е приел, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя, за който няма спор, че е собственик на обекта, е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП. Съдът е приел за установено, че в стопанисвания от жалбоподателя къмпинг към 23.09.2021 г. било налично водовземно съоръжение, което се ползвало и за което съгласно Закона за водите се изисква разрешение, с каквото в случая С. не разполагал. Според съда без значение е дали водовземното съоръжение е било свързано с водопреносната мрежа в къмпинга или не. С факта на ползване за каквито и да било нужди, възникнало задължението съоръжението да бъде регистрирано и за него да се издаде разрешително. По отношение на твърденията за изтичане на давностен срок, съдът е счел, че липсват основания за прилагане на давността, тъй като срокът за налагане на санкция започва да тече от установяване на нарушението, т.е. от 23.09.2021 г. и не е изтекъл. При определяне размера на глобата съдът приел, че няма основание да бъде наложено наказание над предвидения в закона минимален размер от 500 лв., поради което изменил НП, като намалил глобата в размер на 500 лв.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Нарушението е описано детайлно и ясно в АУАН и в НП с посочване на всички обстоятелства, свързани с извършването му и е правилно квалифицирано. Спазени са всички изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗВ, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен изрично посочени изключения.

Съгласно чл.200, ал.1, т.1, б. „б“ от същия закон, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда – от 500 лв. до 5000 лв.

По делото е установено, че на 23.09.2021 г. била извършена повторна проверка в изграден комплекс в поземлен имот с идентификатор 27454.23.82, находящ се в м. Кладери, с. Емона, собственост на касационния жалбоподател. При проверката било установило, че в имота има изграден и оборудван за експлоатация собствен водоизточник – сондаж, обсаден с ПВЦ тръба и допълнително монтирана тръба, служеща за шахта, покрита с плътен капак. Констатирано било, че водовземното съоръжение било оборудвано с потопяема помпа, без налични документи за нея, смукател, монтиран водомер и водопровод, изграден от съоръжението до резервоар, като посредством хидрофор, водата от изградената вътрешна водопроводна мрежа захранвала обектите, ситуирани в имота, а именно бунгала, каравани, паркинг за автомобили, магазин, система за капково напояване, палатки. Не били представени документи за изграждането на водовземното съоръжение, като същото не било и вписано в съответния регистър на Басейнова дирекция. Констатирано било водовземане в деня на проверката с дебит 1,7 л. на секунда, без издадено разрешително по ЗВ.

Неоснователни са възраженията на касатора, за наличие в имота на две самостоятелни съоръжения: сондаж за водовземане на подземни води и резервоар за вода с хидрофорна система, свързана с вътрешна водопроводна система. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ изисква наличие на разрешително за водовземане във всички случаи, освен изрично посочените изключения, в които процесният случай не попада. В този смисъл, наличието на сондаж с установено водовземане 1,7 л. на секунда, за който не било налично надлежно разрешаване е факт, достатъчен за ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Приетата по делото експертиза е потвърдила наличието на сондажа и се е съсредоточила върху това дали същият е свързан с водопроводната система, което е ирелевантно по отношение извършеното нарушение. Следва да се вземе предвид, че нарушението е установено на 23.09.2021 г., а експертът е посетил обекта за оглед на 20.06.2022 г. С оглед установеното от АНО и от експерта, съдът намира, че в този почти едногодишен период, безспорно са били извършени промени по функционирането на сондажа. Това обаче не води до извод, различен от извода на органа, че към момента на установяване на нарушението жалбоподателят – собственик на имота и извършител на сондажа не е разполагал с изискуемото разрешително.

Настоящият състав не споделя възраженията за изтекъл давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, като изцяло споделя мотивите на районния съд в тази насока и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.

По изложените съображения правилно районният съд е приел за доказано, че касационният жалбоподател е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, като при липса на мотиви в НП за налагане на глоба в размер на 2000 лв., надвишаваща 4 пъти минималната предвидена в закона глоба, правилно е намалил същата на 500 лв.

При това положение и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 20.02.2023 г., постановено по АНД № 224/2022 г. на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: