Определение по дело №99/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.237 ГПК-постановяване на решение при признание на иска.

Производството е по два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 28 791.56лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 11 584.66лв..

ИЩЕЦЪТ „.ЕООДГ.П.,ЕИК****,представлявано от управителят Д. Х. Р.,чрез пълномощникът му А.И. М.,твърди в исковата молба,че е сключил с ответника СД”. и С.-В.Г.С. устен договор за търговска продажба на автомобилни гуми за леки и товарни автомобили.В изпълнение на този договор ищецът е извършил множество доставки на автомобилни гуми,като за всяка доставка е съставена фактура,с посочен падеж на плащане,подписана от представители на двете страни.По 45бр. фактури ответникът не е заплатил цената на доставените автомобилни гуми,които са на обща стойност 28 960.57лв.В исковата молба ищецът подробно описва каква сума е дължима по всяка отделна фактура.За забавеното плащане на цената на доставените автомобилни гуми,ответникът дължи и мораторни лихви,считано от датата на всяка конкретна доставка до датата на подаване на исковата молба в съда-8.ІІІ.2010год.,които са общо в размер на 11 584.66лв.До момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,както и до настоящия момент,въпреки многократните разговори,проведени между ищеца и ответника,последният не е изпълнил задължението си да заплати доставените стоки.Ищецът е изпратил и молба до ответника,с искане да потвърди каква е стойността на непогасената част от вземанията на ищеца.Съуправителят на ответното дружество С. С. е потвърдила,че към 31.ХІІ.2008год. СД”. и С.-В.Г.С. дължи на „.ЕООДГ.П. сумата 42 491.46лв.,част от която са претендираните по настоящето дело суми.С допълнителна искова молба вх.№2058/3.V.2010год. ищецът пояснява и допълва първоначалната искова молба,във връзка с направените от ответника възражения в писмения отговор.Ищецът признава,че с ответникът СД”. и С.-В.Г.С. има и други облигационни отношения,по повод осъществени международни и вътрешни превози от ответното дружество.Заявява,че няма уговорка за прихващане на насрещни задължения между двете дружества до размер на по-малкото от тях.За да бъде осъществен институтът на прихващането,съгласно чл.103ал.1 ЗЗД “когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,всяко едно от тях,ако вземането му е изискуемо и ликвидно,може да го прихване срещу задължението си”.Ищецът твърди,че няма задължения към ответното дружество,тъй като е плащал веднага и в брой извършените от ответника международни и вътрешни превози,за което представя писмени доказателства.Признава,че ответникът е платил сумата 7 000лв.,като сочи кои задължения са погасени с тази сума.Непогасената част от задължението на ответното дружество е в размер на 28 791.56лв.,за която е предявен и главния иск.Ето защо ищецът моли Смолянският О. С. да постанови решение,с което да осъди ответника СД”. и С.-В.Г.С. да му заплати сумата 28 791.56лв.лв.,представляваща цената на доставени,но незаплатени автомобилни гуми по 45бр.фактури,ведно със сумата 11 584.66лв.лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на цената на доставените стоки,считано от датата на всяка конкретна доставка/по издадената фактура/ до 8.ІІІ.2010год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-11.ІІІ.2010год. до окончателното и изплащане,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ СД”. И С.-В.Г.С.,ЕИК.,представлявано от управителите В.Н.С.,ЕГН* и С.Д. С.,ЕГН*,чрез пълномощникът му А.Ан.А.признава изцяло предявеният главен иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 28 791.56лв..Оспорва изцяло вземането по акцесорният иск по чл.86 ЗЗД,с цена на иска 11 584.66лв..Твърди,че между „.ЕООДГ.П. и ответното дружество са налице търговски отношения още от 2004год.Действително ищецът е доставял автомобилни гуми за ответника.Но ответникът е извършил в полза на ищеца международни и вътрешни превози с автомобили на ответното дружество.Между законните представители на двете дружества е налице конкретна търговска договорка,по силата на която насрещните задължения между двете дружества се прихващат до размера на по-малкото от тях.До получаването на преписа от заповедта за незабавно изпълнение по заявление на ищеца,такова прихващане не е билоизвършено.Ответникът е имал нормални търговски отношения с ищеца и не разбира причините,довели законния представител на „.ЕООДГ.П. да търси съдебна помощ за реализация на своите вземания,преди да е уредил прихващането,съгласно уговорката,между него и управляващия ответното дружество.Ответникът твърди,че има насрещна престация по 7броя фактури и международни товарителници/ЧМР/,на обща стойност 34 600лв.Тези вземания на ответника не са погасени по давност.Освен това ответникът е извършил частични плащания на ищеца-на 24.ІХ.2008год. е платил 3 000лв.,а на 22.ХІІ.2008год. е платил 4 000лв.Ето защо не отговаря на истината твърдението в исковата молба,че ответникът не е извършил никакви плащания за доставените автомобилни гуми.Напротив-ответникът е платил сумата 7 000лв.,която е част от общо дължимата сума за доставените гуми.С писменият отговор ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на вземанията му,на обща стойност 34 600лв.,представляващи извършени от ответника за ищеца международни превози с вземането на ищеца в размер на 28 791.56лв.,до размера на по-малкото от тях.Не представя писмен отговор на допълнителната писмена молба на ищеца.

Смолянският О. С. като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.И.М.,направеното от ответника чрез пълномощникът му А.Ан.А. признание на иска по чл.327ал.1 ТЗ и становището му по иска с правно основание чл.86 ЗЗД,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на С.,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.В този случай,съгласно чл.237ал.2 ГПК,в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника,съдът следва да установи,че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска,когато:1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право,с което страната не може да се разпорежда.В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК по предявения иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ.

От представените с исковата молба писмени доказателства безспорно се установява,че ищецът „.ЕООДГ.П.,като продавач е доставил на ответника СД”. и С.-В.Г.С.,като купувач автомобилни гуми за леки и товарни автомобили,за които са издадени и съответните фактури.Страните не спорят,че ищецът е доставил автомобилни гуми по процесните 45броя фактури№№№*/28.V.2007год.,№*/15.VІ.2007год.,№*/8.VІІІ.2007год.,№*/11.VІІІ.2007год.,№*/15.VІІІ.2007год.,№*/23.VІІІ.2007год.,№*/31.VІІІ.2007год.,№*/10.ІХ.2007год.,№*/10.ІХ.2007год.,№*/12.ІХ.2007год.,№*/13.ІХ.2007год.,№*/14.ІХ.2007год.,№*/4.Х.2007год.,№*/25.VІІ.2007год.,№*/23.VІІ.2007год.,№*/3.VІІІ.2007год.,№*/30.VІІ.2007год.,№*/4.VІІ.2007год.,№*/5.VІІ.2007год.,№*/16.VІ.2007год.,№*/28.VІ.2007год.,№*/10.V.2007год.,№*/2.V.2007год.,№*/25.ІV.2007год.,№*/10.ІV.2007год.,№*/30.ІІІ.2007год.,№*/28.ІІІ.2007год.,№*/22.ІІІ.2007год.,№*/14.ІІІ.2007год.,№*/8.ІІІ.2007год.,№*/5.ІІІ.2007год.,№*/22.ІІ.2007год.,№*/19.ІІ.2007год.,№*/16.ІІ.2007год.,№*/12.ІІ.2007год.,№*/29.І.2007год.,№*/22.VІ.2007год.,№*/31.V.2007год.,№*/2.VІ.2007год.,№*/29.V.2007год.,№*/30.І.2007год.,№*/14.VІІІ.2006год.,№*/14.VІІІ.2006год.,№*/23.VІІІ.2006год. и №*/30.VІІІ.2006год.Платена е частично само сумата 899.98лв. по фактура№*/29.І.2007год.Общо по процесните 45бр. фактури ответникът СД”. и С.-В.Г.С. дължи сумата 28 960.57лв.Вещото лице по назначената С. също твърди,че дължимата сума по процесните 45бр. фактури е в размер на 28 960.57лв.Но ищецът е предявил с исковата молба само сумата 28 791.56лв.,за която е внесъл и дължимата ДТ.Ответникът не оспорва,че не е платил сумата 28 791.55лв. и изцяло признава този иск.Съгласно разпоредбата на чл.327ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.Между страните не е било уговорено друго.Ето защо ответникът-купувач е бил длъжен да плати доставените стоки на датата при предаване на стоката и издадената фактура за всяка конкретна доставка.Съдът ще следва да уважи предявеният иск по чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 28 791.55лв.,като основателен,без да излага подробни мотиви по съществото на спора.Ищецът не е направил искане по чл.214ал.1 ГПК за изменение на размера на предявения иск,въпреки,че действителния размер на задължението по главния иск е 28 960.57лв.Съдът няма право да се произнася извън заявеното от ищеца в петитума на исковата молба,тъй като решението му ще бъде недопустимо,като произнесено свръхпетитум.

В писменият отговор на исковата молба ответникът прави възражение за прихващане на сумата по главния иск със сумата 34 600лв.,представляваща стойността на извършени международни превози от СД”. и С.-В.Г.С. за „.ЕООДГ.П.,за което представя и писмени доказателства-7бр.фактури и международни товарителници.С допълнителната писмена молба ищецът представи доказателства-касови бележки за плащане в брой на сумите по 7броя фактури,както и извлечения от касовите му книги,от които е видно,че “***”ЕООДГ.П. е кредитирал сметка 501 за извършените плащания на международните превози.Или ищецът представи писмени доказателства,от които безспорно се установи,че е плащал в брой при издаване на фактурите за извършени международни превози от СД”. и С.-В.Г.С.,общо за 7фактури е платил сумата 34 600лв.В законоустановеният срок по чл.373 ГПК ответникът не оспори представените писмени доказателства,нито подава писмен отговор на допълнителната писмена молба.Поради което съдът приема за безспорно установено,че ответникът СД”. и С.-В.Г.С. няма изискуемо и ликвидно вземане за извършени международни превози на „.ЕООДГ.П. в размер на 34 600лв.Т.е. в настоящия случай единствено ответникът СД”. и С.-В.Г.С. има изискуемо и ликвидно задължение към ищеца „.ЕООДГ.П. за сумата 28 791.56лв.Поради което и не може да се извърши прихващане между страните,тъй като няма насрещно изискуемо и ликвидно вземане на ответника към ищеца.Ответникът не представи никакви доказателства,от които да се установи,че между страните е имало конкретна търговска договорка,по силата на която насрещните задължения между двете дружества се прихващат до размера на по-малкото от тях..

Твърдението на ответника,че е извършил частично плащане на сумата 7 000лв. е неотносимо към настоящия правен спор.Ищецът не отрича,а и от представените писмени доказателства се установи,че по банков път СД”. и С.-В.Г.С. е извършил две плащания-на 24.ІХ.2008год. е превел сумата 3 000лв.,а на 22.ХІІ.2008год. е превел сумата 4 000лв.Тъй като ответникът-длъжник не е посочил сумите по кои фактури плаща с направените парични преводи,то ищецът е приел,че със сумата 3 000лв. е платена дължимата цена на доставени автомобилни гуми по фактури№№№*/5.ІІІ.2007год.,№*/22.І.2007год.,№*/23.І.2007год.,№*/29.І.2007год.,а със сумата 4 000лв. е платена цената на доставените автомобилни гуми по фактури№№№*/21.VІ.2006год.,№*/21.VІ.2006год.,№*/30.VІ.2006год.,№*/14.VІІ.2006год.,№*/17.VІІ.2006год. и №*/20.VІІ.2006год.Но както е видно от исковата молба тези фактури не са предмет на предявения иск,тъй като ищецът счита,че цената по тях е платена.Т.е. ищецът не отрича,че ответникът е извършил частично плащане на сумата 7 000лв.,но с нея е платил задължения по фактури,които не са предмет на предявения иск по чл.327ал.1 ТЗ.Това обстоятелство е потвърдено и от ответника,който е потвърдил/след извършеното частично плащане/,че към 31.ХІІ.2008год. дължи сумата 42 491.46лв.,част от която е претендираната сума по настоящето дело.

Ответникът оспорва изцяло размера на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД,с цена на иска 11 584.66лв..Ето защо съдът е назначил С.,вещото лице по която С. Т. в заключението си твърди,че обезщетението за забава/мораторна лихва/ в плащането на претенциите по главниците по 45бр.фактури е в общ размер на 11 608.75лв.,конкретизирано за всяка една фактура в таблица към заключението.

Съдът възприема заключението на вещото лице по С. изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

Основателен и доказан е и акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД-за заплащане на мораторни лихви върху главниците за периода от момента,когато вземането по всяка от фактурите е станало изискуемо до датата на предявяване на исковете пред съда-11.ІІІ.2010год. в размер на 11 584.66лв..Съгласно разпоредбата на чл.86 при неизпълнение на парично задължение,длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Съдът счита,че акцесорният иск по чл.86ал.1 ЗЗД е основателен и доказан,тъй като ответникът не доказва да е извършил плащане по процесните 45 бр.фактури в срок,съгласно изискванията на чл.327ал.1 ТЗ.От заключението на С. се установи,че действителния размер на мораторните лихви е 11 608.75лв.,но ищецът не прави изменение на размера на иска на основание чл.214ал.1 ГПК.Поради което и съдът ще следва да присъди само сумата 11 584.66лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главницата по 45бр.фактури за доставени автомобилни гуми.Ще следва да се осъди ответника да заплати и законната лихва върху сумата 28 791.56лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-11.ІІІ.2010год. до окончателното и изплащане.

На основание чл.78ал.1 ЗЗД ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 5 456лв.

На основание гореизложеното и чл.237 ГПК във връзка с чл.327ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД Смолянският О. С.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА СД”. И С.-В.Г.С.,ЕИК****,представлявано от управителите В.Н.С. и С.Д.С. да заплати на „.ЕООДГ.П.,ЕИК****,представлявано от управителят Д.Х.Р. сумата 28 791.56лв./двадесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/,представляваща стойността на доставени,но незаплатени автомобилни гуми по 45броя фактури,ведно със сумата 11 584.66лв./единадесет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на цената на доставените стоки,считано от датата на всяка конкретна доставка/по издадената фактура/ до 8.ІІІ.2010год.,ведно със законните лихви върху сумата 28 791.56лв.,считано от 11.ІІІ.2010год. до окончателното и изплащане и 5 456лв./пет хиляди четиристотин петдесет и шест лева/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

О. СЪДИЯ: