Р Е Ш Е Н И Е
Номер 185 19.06.2020г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На девети
юни 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
в.т.д. № 1073 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е на осн.
чл.259- 272 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и 2 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 24715/19.09.2018г. от ищеца „КРИС ТРАНС“- ЕООД, със
седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, против Решение № 953/31.08.2018г. по гр.д.№157/2018г. по описа на
PC- Ст.Загора, с което са били изцяло отхвърлени исковете му против ответника ЕТ“Танчо
И.“ със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора, за върне получените без
основание частично 10 тона тор „карбамид“ от общо претендираните 74, 620 т.,
или алтернативно да му върне получените на неосъществено основание/несключен
договор за покупко- продажба/ частично на 10 тона тор „карбамид“ от общо 74,
620 т. Преди първото по делото заседание ищецът „Крис
Транс"- ООД е подал писмена Молба за изменение на исковете по отношение на
техния размер, като се счита за предявен за връщане на 10 т. тор „карбамид“ или
изменението в цената на иска за връщане на даденото поради начална липса на
основание да е в размер на 6 240 лв. с ДДС, като изменението в размера се
отнасяло и за евентуалния иск, което изменение на исковете е допуснато в
първото по делото о.с. пред РС и исковата претенция следва да се счита
предявена с цена на главния иск 7 800 лв. и на евентуалния иск в размер отново
на 7 800 лв. А в първото по делото о.с.з. ищецът е поправил допуснатата
техническа грешка в ИМ, като навсякъде където било написано 74 620 т. да се
чете четяло 74.620 т. тор „карбамид“. Счита, че от събраните доказателства по
делото се доказвало изцяло основателността на частично предявените от него 2
бр. алтернативни облигационни иска- съответно по чл.55, ал.1, пр.1 и по чл.55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД. С оглед на гореизложеното моли настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора да отмени изцяло атакуваното от него напълно отхвърлително
първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, и постанови друго свое Решение, с
което да осъди ответника- въззиваем да му върне получените спорен него при
начална липса на основание частично 10 т. тор „карбамид“ от общо претендираните
от него 74, 620 т., или при условията на евентуалност- ако главният иск не бъде
уважен, да бъде осъден да му върне получените с оглед на неосъществено
основание частично 10 т. тор „карбамид“, претендирани частично от общо 74, 620
т. от същия. Моли също така при постановяване на въззивното Решение ОС-
Ст.Загора да определи и посочи стойността на претендираните с предявения иск
частично 10 т. тор „карбамид“ съгласно приетото от РС- Ст.Загора заключение по
съдебно-агрономическата експертиза, с което е била определена средна продажна
цена за карбамида в размер на 620 лв./тон без включен 20 % ДДС. Претендира да
му бъдат присъдени и всички направени по делото разноски и адвокатско
възнаграждение. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. Не се е явил процесуален представител и не е
пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 27864/22.10.2018г. от ответника ЕТ„Танчо И.” със седалище и адрес на управление в
гр.Стара Загора, който заявява, че в първоинстанционното производство безспорно
се доказало наличието на основание за получаване на доставеното в базата му
количество тор „карбамид“ и заплащането му, което се основавало на изготвените
и осчетоводени документи от него страна. Недоказан бил и размера на исковата
претенция в контекста на направеното искане от въззивника/ищец/ съда да се
произнесе относно цената на предмета на производството, предвид разпоредбата на
чл.59 от ЗЗД- т.е. не било посочено претендираното обедняване на ищеца. Счита,
че РС бил изследвал всички налични доказателства и всяко едно от тях по
отделно, и бил стигнал до едно обективно и правилно становище, като този смисъл
бил постановил едно правилно и съобразено с обективната истина решение.
Заявява, че пред РС той безспорно е установил правното основание на което е
получено количеството тор и заплащането на същото. Не е съгласен с оплакването
на въззивника, че не били налице такива, още повече предвид потвърждаването на
същите от Управителя на „Силвър стар”- ООД в показанията му пред РС. Моли ОС да
остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да
потвърди атакуваното първоинстанционно съдебно решение, с всички законни
последици от това. Той
също няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция.
Претендира всички свои разноски
пред двете съдебни инстанции.
Впоследствие е подал и официална писмена Молба вх.№ 1239/29.01.2020г., с което
иска от настоящия ОС- Ст.Загора повторно да разреши правния спор по същество. В
този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат.
Въззивният
ОС- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди доводите на всяка от
страните, събраните пред РС доказателства, приетата експертиза и приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по
несъмнен начин следното :
Действително фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД изисква предаване/съответно
получаване/ на нещо при начална липса на основание- т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго, в какъвто смисъл е и водещото ППВС № 1/28.05.1978г.
Следователно начална липса на основание е налице тогава, когато предаването е
станало и без наличието на някакво правоотношение между страните. Поради това
при претенция за наличие на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да са налице
кумулативното следните предпоставки : обогатяване на едно лице/в случая
на ответника/, настъпило в резултат на получаването на някаква облага или ценност,
обедняване на друго лице/в случая на ищеца/, от патримониума на което е излязла
тази материална облага, и има да има пряка причинно- следствена връзка между
едното и другото- т.е. да е налице обогатяването за сметка на съответното обедняване.
Следва да се изследва въпроса дали разместването на материални блага/получаването
на нещо от едно лице и обогатяването на друго за негова сметка/ е станало без
наличието на валидно правно основание за това. В конкретния случай между
страните по делото е налице влязло в законна сила Решение № 353/21.11.2016г. по
т.д.№ 19/2016г. на ОС- Ст.Загора, с което е бил отхвърлен иска на „Крис
транс"- ООД срещу ответника ЕТ„Танчо И." по чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, като силата на присъдено нещо по смисъла на чл.297-
299 от ГПК се простира над факта, че между страните не е налице договор за
търговска продажба и заплащането на цена на доставения тор не се дължи на това правно
основание. Безспорно е било установено и доказано, че на 05.12.2015г. в базата
на ответника ЕТ„Танчо И." е бил доставен 74.620 т. тор „карбамид“, като по
делото са приети 3 бр. товарителници с № 5701800, № 5702184 и № 5701926, в
които като изпращач е посочено ищцовото дружеството „КРИС ТРАНС"- ООД.
Същите обаче не са били подписани от представител на ответния ЕТ, а носят
подписа на лицето А.Д., като ищецът е пояснил в исковата молба, че подписалият
товарителниците е негов роднина, но не работи при него и това твърдение не е
оспорено от ответника. Предаването на процесната тор се установява от разпита
на управителя на извършилото транспорта „Боци 32"- ЕООД, който посочва, че
заявката за транспорта му била предадена от ищеца и той лично бил присъствал в
базата на ответника в с. В, ***, където собствените на ЕТ- лицето Т.И.разтоварвал
доставения му тор с багер, и при извършване на транспорт за „Силвър стар",
контактите били тогава лично с представител на това дружество.
От
разпита на лицето Д.А./тогава законен представител на „Силвър стар"- ЕООД
до 17.12.2015 г./, се установява, че в конкретния случай тя била договаряла
сделката с ответника ЕТ, и съгласно договореното третото за спора лице „Силвър
стар"- ЕООД закупило зърнени култури „слънчоглед“ от Т.И.и следвало да
достави и тор за ответника ЕТ, за което по делото е представена фактура №
195/07.12.2015г., която е осчетоводена при ЕТ“Танчо И.“. Свидетелката заявява,
че само и единствено тя в качеството си на управител на „Силвър стар"-
ЕООД е договаряла количества тор с ищеца „КРИС ТРАНС"- ООД в началото на
всяка стопанска година и след това само заявявала на ищеца къде следва да се
разтовари съответното количество тор, както било и в процесния случай. Между
„Силвър стар"- ЕООД и „КРИС ТРАНС"- ООД имало установени трайни
търговски взаимоотношения именно във връзка със закупуването на тор от страна
на представляваното от А. ЕООД, като в този смисъл по делото на РС е бил представен
и приет писмен договор за покупко- продажба на амониева селитра и карбамид
между „Силвър стар"- ЕООД и ищеца „КРИС ТРАНС"- ООД. Разпитван като
свидетел е бил и Т.Ж., който бил управлявал ищцовото дружество в периода,
когато се е осъществила доставката, който заявява в съдебно заседание, че уговорка
с Т.И.не е имал, а Д.А. поръчала процесното количество тор и заявила на кого да
се достави, като обещала сумата да се плати от ответника И.. Твърди също, че
след доставката е фактурирал сумата и е отишъл при ответника с искане да му я
плати, в която част показанията му се подкрепят от останалите свидетели, които
заявяват, че не познават Ж. като доставчик на тор за региона и са работили
единствено с А..
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин, че доставката на процесния тор е била по заявка на Д.А.
и в резултат на търговски взаимоотношения между представляваното от нея
дружество „Силвър стар"- ЕООД и ищеца „КРИС ТРАНС" ООД- т.е. тя е била
предмет на сделка между третото за делото лице „Силвър стар"- ЕООД и ищеца
„Крис транс"- ООД. Поради което настоящата въззивна съдебна инстанция
счита, че между страните по делото не е настъпило разместване на имуществени
блага, вследствие на което да е налице претендираното обедняване на ищеца и съответното
обогатяване на ответника. Ето защо предявеният осъдителен облигационен иск по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява напълно неоснователен и недоказан, и законосъобразно
е бил изцяло отхвърлен, със законните последици от това.
С оглед неоснователността на главния предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, настоящият въззивен съд следва да разгледа евентуално предявения осъдителен
облигационен иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД. За да бъде уважен той, следва да
се установи и докаже наличието на предпоставките : получаването на нещо от
обогатилото се лице/ответника/, което му се дава от обеднилото се лице/ищеца/ и
липсата на основание за получаването на материалното благо- вещта/тора/, като разместване
се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не могло да
бъде осъществено- в този смисъл ищецът е следвало да установи, че е предал на
ответника претендираното количество тор, както и че е имал уговорка за
сключване на договор за покупко- продажбата с ответния ЕТ.
По главния иск безспорно се установи, че ищецът „КРИС ТРАНС"- ООД е
доставил стоката на ответника ЕТ, поради което следва да се установи дали това
имуществено разместване е в резултат на очакване за сключване на договор. От
показанията на горепосочения свидетел Т.Ж./бивш управител на „КРИС ТРАНС"-
ООД/ е видно, че между него и ответника ЕТ не е имало никакви предварителни
уговорки. Нещо повече- по делото не е доказано пред РС, че страните са имали
контакт преди доставката на тора и в този смисъл очакванията на ищцовото
дружество, че ответникът бил знаел при какви условия се доставя и учудването,
че не искал да приеме фактурата и да я плати, не могат да се основават на
разумно очакване. Това се подкрепя и от свидетелските показания на останалите
разпитани пред РС свидетели Д.А., Г.З. и В.П.. Ето защо настоящата въззивна
съдебна инстанция счита, че между страните по делото не е настъпило претендираното
разместване на имуществени блага въз основа на неосъществено основание,
вследствие на което да е било налице обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника. Поради което предявеният евентуален осъдителен облигационен иск по
чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД се явява също напълно неоснователен и недоказан, и
следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това.
Предвид гореизложените мотиви въззивният ОС- Ст.Загора намира, че
обжалваното първоинстанционно Решение на РС се явява изцяло правилно,
законосъобразно и мотивирано, и следва да бъде напълно потвърдено, ведно с
всички законни последици от това.
На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.2
от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване
пред по- горен съд.
Ето защо предвид
гореизложените мотиви и на осн. чл.272 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и 2 и
чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 953/31.08.2018г., постановено по гр.д. № 157/2018г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :