РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Добрич, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Д. Б. Петкова Гражданско дело №
20223230101524 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. П. Ж. с
ЕГН ********** и Е. И. Ж. с ЕГН ********** /съпрузи/ , двамата от с. П. И.,
община Д., ул. „***" №***, чрез адв. Д. Д. – ДАК /надлежно упълномощен/,
уточнена с молба вх. рег. № 10494.20.06.2022г. и молба с вх. рег. №
18897/31.10.2022г., с която срещу В. И. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ЖК
„***"***, ет.***, ап.***, А. В. И. с ЕГН ********** и Д. В. И. с ЕГН
**********, последните две от гр. С., ул. "***" № ***, ет.*** е предявен иск
по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на
реална част на площ от 105 кв.м от следния недвижим имот, находящ се в с. Л.,
община Д., представляващ - УПИ XVIII, пл. №130 в кв.11 по ДРП на селото, с
площ от 2 330 кв.м., при граници /съседи/: на север УПИ X, пл. №133 и УПИ
XI, пл. №133; на изток УПИ XIV, пл.№129, УПИ XV, пл.№129 и УПИ XVII
общински; на юг-улица; на запад УПИ XIX, пл.№131, която реална част е
означена на представения към исковата молба протокол за трасиране,
означаване и координиране /л. 4 от делото/ и представлява разстоянието
между точка 3 в южната част на имота със ширина 3 м на запад, и дължина от
45 м. на север, ширина от 3 м в посока запад - изток и дължина 45 м в посока
север -юг до т.3, на основание договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а. №21, том VI,
дело №2128/1978 г.; договор за покупко-продажба, обективиран във вписан в
СВ-гр. Д. н.а. №49, том XI, дело 1981/2015 г.; и договор за покупко-продажба
1
/с предмет идеална част с площ 860 кв.м./ от 22.02.2019г., сключен с Община
Д., вписан в СВ-гр. Д. под акт № 12, том IV, вх.рег. № 1453/22.02.2019г., както
и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху
процесната реална част. В условията на кумулативно обективно съединяване
са предявени и искове по чл. 109 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да
премахнат построените от тях в процесния имот ограда, гараж и стопанска
постройка, т.е. да се възстанови състоянието на имота преди поставяне на
оградата и преди извършване на постройките.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Ищците в режим на СИО са собственици на недвижим имот, находящ се
в с. Л., община Д., представляващ - УПИ XVIII, пл.№130 в кв.11 по ДРП на
селото, с площ от 2 330 кв.м., при граници /съседи/: на север УПИ X, пл. №133
и УПИ XI, пл. №133; на изток УПИ XIV, пл.№129, УПИ XV, пл.№129 и УПИ
XVII общински; на юг-улица; на запад УПИ XIX, пл. №131. Собствеността
върху имота са придобили чрез договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а. №21, том VI,
дело №2128/1978 г.; договор за покупко-продажба, обективиран във вписан в
СВ-гр. Д. н.а. №49, том XI, дело 1981/2015 г.; и договор за покупко-продажба
/с предмет идеална част с площ 860 кв.м./ от 22.02.2019г., сключен с Община
Д., вписан в СВ-гр. Д. под акт № 12, том IV, вх.рег. № 1453/22.02.2019г.
В югоизточната част на имота ищците са съседи с наследниците на
ответника В. И. П., на когото е отстъпено право на строеж върху общински
имот, представляващ УПИ XVII общински в кв.11, с договор от 16.07.1981 г.
Ответникът В. П. приживе е навлязъл в собствения на ищците имот, като
е построил гараж и част от стопанска постройка.
След закупуване на тази част от имота от Община Д. през 2019 г., на
няколко пъти ищците са водили разговори с В. П. да премахне постройките.
Първоначално се съгласявал, но впоследствие се отказвал.
В края на месец април 2022г. ищците извикали правоспособно лице
геодезист, което да трасира границите на техния имот. Трасирането стА.ло в
присъствието и на В. П. . Бил съставен протокол за трасиране, означаване и
координиране на граничните точки на имота на Ж. и Е. Ж.и. Заетата от
ответника площ е на около сто и пет квадратни метра и е означена на
изготвения протокол /л. 4 от делото/ , като започва от т.3, навлиза на запад на
разстояние от 3 м, от там продължава на север почти до средата на имота с
дължина от 45 м, от там на изток до линията с УПИ XVII общински на
разстояние от 3 м и завършва в т.3 със същата дължина - 45 м., като имотът е
ограден от ответника до началото на гаража, а от там до края и за граница
служи стената на гаража. В описА.та площ попадат построените от В. П.
гараж и част от стопанска постройка, посочени и в протокола.
По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените
искове. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците изразяват становище за
2
неоснователността на предявените искове и молят за тяхното отхвърляне.
Поясняват, че са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в село
Л., община Д., обл. Д.: Двуетажна вилна сграда с РЗП 88.00кв.м, брой етажи 2
(два), построена върху общинско дворно място с площ от 770,00кв.м,
съставляващо парцел XVII (седемнадесети)-общински, в кв.11 (единадесети),
по плА. на село Л., общ.Д., при граници и съседи УПИ XV- 129; УПИ XVI,
общ.;улица и ПИ XVIII-130, съгласно нотариален акт № 109, том III, от
15.02.2018г, при следните квоти: а именно 2/4 ид.ч. за В. И. П. ; ¼ ид.ч. за А.
В. И. и ¼ ид.ч. за Д. В. И..
През 2017г. В. И. П. получил заповед № 684 от 05.07.2017г. на кмета на
община Д., с която било одобрено допълването на действащия кадастрален
план и отразяването в действащия ПУП-ПР, одобрен със Заповед
№4069/1951г., на съществуващата стопанска постройка в УПИ XVII-общ.
кв.11, собственост на В. И. П. с договор за отстъпено право на строеж от
16.07.1981г. и за която имало строително разрешение № 9 от 01.07.1982г.
Твърди се знание и съгласие на съседите на имота, а именно: бащата на ищеца
за построяването на имотите на В. П.. Според ответниците ищците са знаели
какъв имот купуват и едва с подаване на исковата молба са заявили, че те са
навлезли в имота му.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
В хода на производството ответникът В. И. П. с ЕГН ********** е
починал, видно от препис - извлечение от акт за смърт № ***г., издаден от
Община Т., Столична община. Доколкото, видно от удостоверение за
наследници с изх. № 197/16.01.2023г. наследници по закон на починалия
ответник се явяват остА.лите две ответници А. В. И. с ЕГН ********** и Д.
В. И. с ЕГН **********, то по делото не е било необходимо прилагането на
разпоредбата по чл. 230, ал. 2 във вр. с чл. 229, ал.1, т. 3 от ГПК /спиране на
производството с оглед конституиране на наследниците на починалия
ответник като главна стрА./.
Ответниците А. И. и Д. И. не оспорват, че ползват процесната реална
част. Сочат, че 40 години не е имало спор за границата на имота. В последно
съдебно заседание изразяват съгласие да поемат разходите по премахването на
постройките, но оспорват дължимостта на разноските по делото, като считат,
че не са дали повод за завеждане на исковата молба.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна стрА.:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на
чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС
По иска по чл. 108 от ЗС:
Ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване,
че са стА.ли собственици на процесния имот на оригинерно правно основание,
а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в н.а. №21, том VI, дело №2128/1978 г.; н.а.
3
№49, том XI, дело 1981/2015 г.; договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а. №12, том IV, вх. per. №1453/2019 г. и договор за покупко-продажба /с
предмет идеална част с площ 860 кв.м./ от 22.02.2019г., сключен с Община Д.
Наред с това в тежест на ищците е да установят, че ответниците упражняват
фактическа власт върху имота.
Ответниците следва да докажат правопрекратяващи правото на ищците
факти и такива, обуславящи негови права върху процесния имот.
По иска по чл. 109 от ЗС:
Уважаването на иск по чл. 109 от ЗС се обуславя от установяване
наличието на извършени действия от стрА. на ответниците, които препятстват
упражняване правото на собственост на ищците, т.е. при условията на пълно и
главно доказване необходимо е да се докаже, че ищците са собственици на
процесния имот, както и че са извършени действия от стрА. ответниците,
които пречат на упражняване правото им на собственост.
По делото не е спорно, че ищците са сбственици в режим на СИО на
следния недвжим имот, находящ се в с. Л., община Д., представляващ - УПИ
XVIII, пл. №130 в кв.11 по ДРП на селото, с площ от 2 330 кв.м., при граници
/съседи/: на север УПИ X, пл. №133 и УПИ XI, пл. №133; на изток УПИ XIV,
пл.№129, УПИ XV, пл.№129 и УПИ XVII общински; на юг-улица; на запад
УПИ XIX, пл.№131. Собствеността върху имота е придобита чрез договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в н.а. №21, том VI, дело №2128/1978 г.; договор за покупко-
продажба, обективиран във вписан в СВ-гр. Д. н.а. №49, том XI, дело
1981/2015 г.; и договор за покупко-продажба /с предмет идеална част с площ
860 кв.м./ от 22.02.2019г., сключен с Община Д., вписан в СВ-гр. Д. под акт №
12, том IV, вх.рег. № 1453/22.02.2019г.
Съгласно нотариален акт № 109, том III, от 15.02.2018г. и удостоверение
за наследници с изх. № 197/16.01.2023г. ответниците Д. И. и А. В. са
съсобственици, при равни квоти от по ½ ид.ч. на следния недвижим имот,
находящ се в село Л., община Д., обл. Д.: Двуетажна вилна сграда с РЗП
88.00кв.м, брой етажи 2 (два), построена върху общинско дворно място с площ
от 770,00кв.м, съставляващо парцел XVII (седемнадесети)-общински, в кв.11
(единадесети), по плА. на село Л., общ.Д., при граници и съседи УПИ XV- 129;
УПИ XVI, общ.;улица и ПИ XVIII-130.
Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в регулационния план
на с. Л., утвърден със Заповед № 4069 / 1951г. не е отразена материализирА.та
на място граница между двата процесни имота. В комбинирА.та скица към
заключението / Приложение № 2 - л. 133 от делото/ тя е отразена с черен цвят
. Вещото лице докладва. че тя не съвпада с дворищната регулационна граница,
изчертА. върху регулационния план с червен цвят /Приложение № 1 – л. 132
от делото/. Експертът пояснява, че върху комбинирА.та скица / Приложение
№ 2 - л. 133 от делото/ е обозначил /защриховал/ площта от УПИ XVIII пл. №
130, заключена между оградата и регулационната граница между УПИ XVIII
пл. № 130 и УПИ XVII общ. в кв. 11. Докладва, че в тази част попадат метален
4
гараж и част от стопанска постройка. Според него зад засегнатата площ
попада и издадената с един метър еркерно част от втория етаж на двуетажното
масивно жилище, както и стрехата на сградата. Пояснява, че реалната част от
УПИ XVIII пл. № 130 заключена между оградата на ответниците и
регулационната граница между двата съседни имота е 105 кв.м. /процесната
реална част е защриховА. и попада между т.1, 2, 3 и 4 на Приложение № 2 към
заключението – л. 133 от делото/.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ
като компетентно и обективно изготвено.
По делото не е спорно, че ответниците упражняват фактическа власт
върху процесната реална част.
По делото не се установява имотната граница между двата процесни
имота да е преместена, нито имотът на ищците да е намален със спорните 105
кв.м. Не е установено по действашия регулационен план спорната реална част
от 105 кв. м. да представлява част от съседен имот. Реална част от имот, която
не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ може да бъде присъединена към
съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или
по давност по реда на чл.17 от ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани.
Процесните 105 кв.м. не отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ, тъй като
са под минимално установените в чл.19 от ЗУТ размери за повърхност, а и
ответниците не навеждат твърдения да са придобили собствеността върху
процесните 105 кв.м. Спорът по настоящото дело се концентрира върху
отговорността за разноските.
Въз основа на заключението по изслушА.та съдебно-техническа
експертиза, съдът намира предявените искове по чл. 108 от ЗС за основателни,
а именно че ищците са собственици в режим на СИО на реална част на площ
от 105 кв.м от следния недвижим имот, находящ се в с. Л., община Д.,
представляващ - УПИ XVIII, пл. №130 в кв.11 по ДРП на селото, с площ от 2
330 кв.м., при граници /съседи/: на север УПИ X, пл. №133 и УПИ XI, пл.
№133; на изток УПИ XIV, пл.№129, УПИ XV, пл.№129 и УПИ XVII
общински; на юг-улица; на запад УПИ XIX, пл.№131, която реална част е
защриховА. и попада между точки с номера 1, 2, 3 и 4 на КомбинирА.та скица
– Приложение № 2 към СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. Г. А.,
приложена на л. 130 от делото, на основание договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а.
№21, том VI, дело №2128/1978 г.; договор за покупко-продажба, обективиран
във вписан в СВ-гр. Д. н.а. №49, том XI, дело 1981/2015 г.; и договор за
покупко-продажба /с предмет идеална част с площ 860 кв.м./ от 22.02.2019г.,
сключен с Община Д., вписан в СВ-гр. Добрич под акт № 12, том IV, вх.рег. №
1453/22.02.2019г., както и за осъждане на ответниците да предадат владението
върху така описА.та реална част от имота. След като ищците установиха
правото си на собственост върху процесната реална част от 105 кв.м., то
следва да бъдат уважени и исковете с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат със собствени средства и за собствена
сметка изградените в процесната реална част ограда, метален гараж и част от
стопанска постройка.
5
Относно отговорността за разноски: С оглед изхода на спора /уважаване
в цялост на предявените искове/ ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по равно на ищците сторените по делото разноски, както следва: 100
лева – държавна такса; 400 лева – депозит за вещо лице и 500 лева –
адвокатско възнаграждение /или всяка от ответниците дължи разноски от по
500 лева/.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. И. с ЕГН
********** и Д. В. И. с ЕГН **********, двете от гр. С., ул. "***" № ***,
ет.***, на осн. чл. 108 от ЗС, че ищците Ж. П. Ж. с ЕГН ********** и Е. И. Ж.
с ЕГН ********** /съпрузи/ , двамата от с. П. И., община Д., ул. „***" №***,
са собственици /в режим на СИО/ на реална част с площ от *** кв.м от
следния недвижим имот, находящ се в с. Л., община Д., представляващ - УПИ
XVIII, пл. №130 в кв.11 по ДРП на селото, с площ от 2 330 кв.м., при граници
/съседи/: на север УПИ X, пл. №133 и УПИ XI, пл. №133; на изток УПИ XIV,
пл.№129, УПИ XV, пл.№129 и УПИ XVII общински; на юг-улица; на запад
УПИ XIX, пл.№131, която реална част е защриховА. и попада между точки с
номера 1, 2, 3 и 4 на КомбинирА.та скица – Приложение № 2 към СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. В. Г. А., приложена на л. 133 от делото,
съставляваща неразделна част от решението, на основание договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в н.а. №21, том VI, дело №2128/1978 г.; договор за покупко-
продажба, обективиран във вписан в СВ-гр. Д. н.а. №49, том XI, дело
1981/2015 г.; и договор за покупко-продажба /с предмет идеална част с площ
860 кв.м./ от 22.02.2019г., сключен с Община Д., вписан в СВ-гр. Д. под акт №
12, том IV, вх.рег. № 1453/22.02.2019г.
ОСЪЖДА А. В. И. с ЕГН ********** и Д. В. И. с ЕГН **********,
двете от гр. С., ул. "***" № ***, ет.***, ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на
Ж. П. Ж. с ЕГН ********** и Е. И. Ж. с ЕГН ********** , двамата от с. П. И.,
община Д., ул. „***" №***, върху гореописА.та реална площ от *** кв.м.
ОСЪЖДА А. В. И. с ЕГН ********** и Д. В. И. с ЕГН **********,
двете от гр. С., ул. "***" № ****, ет.***, на осн чл. 109 от ЗС, да премахнат
със собствени средства и за собствена сметка изградените в гореописА.та
реална площ от **** кв.м. ограда, метален гараж и част от стопанска
постройка.
ОСЪЖДА А. В. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. "****" № ****,
ет.***, на осн чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на Ж. П. Ж. с ЕГН **********
и Е. И. Ж. с ЕГН ********** /съпрузи/ , двамата от с. П. И., община Д., ул.
„***" №****, сторените по делото разноски в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. "***" № ****, ет.***,
на осн чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на Ж. П. Ж. с ЕГН ********** и Е. И.
6
Ж. с ЕГН ********** /съпрузи/ , двамата от с. П. И., община Д., ул. „***"
№****, сторените по делото разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7