№ 156
гр. Враца, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Т. В. Н.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200616 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на
искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно
Решение № BHRO/925130010641/25 от 17.03.2025 г., влязло в сила на 18.06.2025 г.,
постановено от Областна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE, Република
Австрия. Със същото е наложена финансова санкция-глоба в размер на 150 евро /сто и
петдесет евро/ за извършено от българския гражданин К. В. К., роден на ***, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес в ***, ЕГН **********, нарушение по чл. 20, ал.
2 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република
Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице К. К., нередовно призован, не се явява. Назначеният на
основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС служебен защитник - адв. К.
Т., навежда доводи за това, че в случая не са налице условията на чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като по делото липсват доказателства засегнатото лице да има
1
имущество, доходи и местоживеене в страната. На това основание моли съдът да
откаже признаването и приемането на решението за налагане на финансова санкция.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава-Областна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE,
Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на
удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице К. К. административно нарушение на
правилата за движение в Република Австрия, а именно на 10.12.2024 г., в 20:41 часа,
при управление на МПС с български рег.№ ВР *** СМ превишил скоростта на
движение с 38 км/ч, при разрешена максимална скорост от 130 км/ч, не се изисква
двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото
съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с местоживеене в с. ***, обл.Враца, поради което съгласно
чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд –
гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на
чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла
давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
2
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 150 евро с
левова равностойност 293.37 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено на лицето на 03.06.2025 г.
По възраженията, отразени в призовката до К. за липсата на доказателства
засегнатото лице да е извършил посоченото нарушение на правилата за движение по
пътищата в издаващата държава, тъй като те касаят въпроси по същество, българският
съд в настоящото производство, което е формално, не е компетентен да вземе
отношения по тях.
Неоснователно е и твърдението на служебния защитник, че не са налице
условията на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице нямало
имущество, доходи и местоживеене на територията на страната ни. Въпросът дали
лицето има имущество на територията на страната ни би бил ирелевантен, ако
засегнатото лице има обичайно местоживеене и адрес в България, какъвто в случая то
има. Както по-горе се посочи от изисканата справка в регистрите на населението се
установява, че К. е български гражданин с постоянен адрес в с. ***, *** и настоящ
адрес в с.с., ***, считано от 03.08.2023 г., като няма данни същият трайно и постоянно
да пребивава в чужбина. С оглед на това следва да се приеме, че той има
местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето К. К. за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 150 евро е 293.37 български лева съобразно официалния курс
на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се
иска – 17.03.2025 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА Решение № BHRO/925130010641/25 от 17.03.2025 г., влязло в сила
на 18.06.2025 г., постановено от Областна администрация Линц Ланд, Service-Center
CBE, Република Австрия, с което на К. В. К., роден на ***, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес в ***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция-глоба в размер
на 150 евро /сто и петдесет евро/ с левова равностойност 293.37 лева /двеста
деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, за извършено административно
нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд-гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП-
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава-
Областна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE, Република Австрия, за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
органа по изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата
държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на
Република България, като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4