Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №499 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172 ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба от Я.И.Я. с ЕГН **********
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-001046/09.09.2019
г. на Началник група сектор ПП към ОД на МВР град Шумен за прекратяване на
регистрация на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег*******, на основание
чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 06.09.2019 г.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не са налице приетите
от административния орган фактически и правни основания за налагане на
принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят не е предоставял собствения си лек автомобил на лицето З.В..
Навеждат се и доводи, че МПС е било управлявано от сина му И. И., който е
правоспособен водач, а не от вписаното в процесната заповед лице З.В.. На това
основание жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-001046/09.09.2019
г. на Началник група сектор ПП към ОД на МВР град Шумен и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна Началник група сектор ПП към ОД на МВР град Шумен, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт И.С., редовно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден
от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на
материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди,
че не са допуснати съществени нарушения в хода на производството пред
административния орган, а заповедта е издадена в съответствие с материалния
закон и с неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена и да присъди направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение по преценка на съда.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-001046/09.09.2019 г. на
Началник група сектор ПП към ОД на МВР град Шумен на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. *******за срок от 6 месеца, считано от 06.09.2019
г.”, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, и са отнети 2 бр. регистрационни табели с *******и
СРМПС №*********. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№GA-86594/06.09.2019 г. против З.Д.В.,
за това, че на 06.09.2019 г., в 15.10 часа, в град Шумен, в Парк „Шуменско
плато“, пред паметник „Гроба на курсистите“, управлявал собствения на
жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег*******, без да е
правоспособен. Това нарушение, видно от приложения Акт за установяване на
административно нарушение от 06.09.2019 г. е квалифицирано по чл.150 ал.1 от ЗДвП. С Акта за установяване на административното нарушение са отнети 2 броя
регистрационни табели с *******с СРМПС №*********. Въз основа на този Акт е
издадено НП №19-0869-002931/12.09.2019 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР
град Шумен, с което на З.В. е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
В хода на
съдебното производство бяха разпитани свидетелите И. Я. И. и З.Д.В., които в
показанията си категорично сочат, че на процесната дата 06.09.2019 г. лекият
автомобил не е бил управляван от З.В., а от И. И., който е правоспособен водач
и е син на жалбоподателя.
В хода на
съдебното производство бяха разпитани и свидетелите Н.Н.- актосъставител, И.И. -
очевидец на нарушението и свидетел по съставените АУАН и Р.Н.- актосъставител.
От показанията на разпитаните свидетели по категоричен начин се установи, че на
06.09.2019 г. в Парк „Шуменско плато“ е имало обществено мероприятие и е имало
назначени постови, като около паметник „Гроба на курсистите“ бил свидетелят И.И..
Около 15.00 ч. забелязал да се движи процесния автомобил в посока Старият
град-Паметника и на 30-40 м. преди поста автомобилът спрял. От него слезли
свидетелите И. И. и З.В., като З. слязъл от местото на водача, а И. от местото
пътника до водача. Отишли зад колата, отворили багажника и след около пет
минути отново потеглили с колата, като този път на мястото на водача седнал И. И.,
който е правоспособен, а на мястото до него седнал З., който е неправоспособен.
Като достигнали свидетеля И.И., същият ги спрял за проверка и установил, че З.
не притежава свидетелство за управление на МПС. Това наложило да се обади на
дежурен за съдействие и в рамките на половин час пристигнали свидетелите Н. Н.
и Р. Н., които съставили актове за установяване на административни нарушения на
З. В. и И. И.. От показанията на свидетелите също се установи, че на место са
установили кой е собственик на автомобила – жалбоподателя, който е и баща на И.
И., както и на место са били снети регистрационните табели на МПС-то.
Няма спор между
страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се установи,
че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Няма спор между страните, че З.В.
е неправоспособен водач – не притежава СУМПС.
Процесната Заповед не е връчена на адресата,
поради което съдът приема, че към момента на предявяване на жалбата пред съда
на 14.10.2019 г. законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта не е
започнал да тече, поради което жалбата се явява предявена в законоустановения
срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Процесната ЗППАМ
съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171
т.2А
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., на основание чл.186 и
чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37 ал.1 б.б и чл.47 ал.2 от ЗАНН и чл.33 т.9 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР
като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед
№372з-1525/04.06.2019 г. Директорът на ОД на МВР град Шумен на основание чл.172
ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Началник на група сектор ПП при ОД на МВР Шумен да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата
заповед е издадена от Началник група сектор ПП при ОД на МВР Шумен, от което
следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
При издаването
на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен
акт.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са
описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2
от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
При преценка за
материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:
Принудителните
административни мерки по чл.171 т.2А
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на заповедта, в редакция на нормата към ДВ бр.2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство»
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171 т.1
или 4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно тази вид ПАМ
се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид
ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик.
В конкретния
случай, видно от мотивите на процесната заповед, административният орган е
приел наличието на хипотезата „собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспособен водач на МПС“. В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на това лице е съставен Акт за установяване на
административен нарушение от 06.09.2019 г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а
именно за това, че е управлявал собствения на жалбоподателя лек автомобил без
да е правоспособен водач.
Според
разпоредбата на чл.150 ал.1
от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач.
Не е спорно, че
адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на
процесното МПС. Спорът в настоящото производство е насочен върху факта кой е
управлявал лекия автомобил и дали спрямо жалбоподателя правомерно е постановена
ограничителната мярка по ЗДвП.
Съдът приема, с
оглед приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Н.
Н., И.И. и Р. Н., че автомобилът е бил управляван от свидетеля З.В.. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични,
последователни и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите З. В. и И. И. в частта, по
отношение твърдението кой е управлявал МПС, тъй като същите противоречат на
събраните по делото писмени доказателства, а свидетеля И. И. е и заинтересован
от изхода на делото, доколкото е син на жалбоподателя. Видно от приложените по
делото АУАН и издаденото въз основа на него НП №19-0869-002931/12.09.2019 г. се
установи, че З.В. не е подал депозирал възражение по АУАН, както и не е
обжалвал издаденото му НП, с което е санкциониран за това, че управлява МПС без
да е правоспособен. Всички тези факти оборват показанията на двамата свидетели
в частта им за управлението на МПС-то.
Направеното
второ възражение в жалбата за неправомерност по отношение на наложената ПАМ
спрямо жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Посочената от
административния орган правна норма на чл.171 т.2а
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на
собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. Той не е
адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е
ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение
/управление на МПС от неправоспособен водач/ да е констатирано с АУАН, което в
случая е направено. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с
установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е
обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставила управлението на
собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за
това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл.1 ал.2
от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно
възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на
посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
В този смисъл,
съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с
неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна
административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо
състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил
мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което
заповедта съответства и на целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0869-001046/09.09.2019 г. на Началник група сектор ПП
към ОД на МВР град Шумен е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за
присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи
заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът
намира, че в полза на ОД на МВР град Шумен следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен
по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на Я.И.Я. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-0869-001046/09.09.2019 г. на Началник
група сектор ПП към ОД на МВР град Шумен за прекратяване на регистрация на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег*******, на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП,
за срок от 6 месеца, считано от 06.09.2019 г.
Осъжда Я.И.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР град Шумен
направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: