Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Първомай, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията АНД № 36
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с Жалба вх. № УРИ
325000-1871/04.04.2018 г. (по описа на Районно управление на МВР – Първомай), с
която Е.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. П.Л.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да отмени Наказателно
постановление № 17-0325-000878/12.12.2017 г. на Началника на Районно управление
(РУ) на МВР – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив.
Така оспореното наказателно постановление е потвърдено с Решение № 69/01.11.2018 г. по АНД № 68/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, което с Решение № 263/07.02.2019 г. по КНАД № 3689/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено и е разпоредено връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.Жалбоподателят обосновава искането си със съображения за процесуална и материална незаконосъобразност. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържат изискуемите се от закона реквизити и в частност подробно описание на извършеното нарушение, както и че в разрез с Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е лишен от възможността да даде кръвна проба.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. П.Л.Б. поддържа
жалбата, а въззиваемата страна РУ на МВР – Първомай при ОД на МВР – Пловдив,
редовно призована, не се представлява и не застъпва становище по предмета на
административнонаказателния спор.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
На 11.11.2017 г.
след 20:00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 320
Д“ с рег № ***, криволичейки по пътното платно на ул. „Симеон Велики“ в кв.
„Дебър“ на гр. Първомай, когато движението му било забелязано от младши
инспекторите в лицето на свидетелите Т.В.В. и Н.П.К.
на длъжност съответно „Младши автоконтрольор“ и „Водач на патрулен автомобил“ при
РУ на МВР – Първомай, които междувременно изпълнявали служебните си функции по
патрулно-постова дейност и пътен контрол, сведения в какъвто смисъл се съдържат
и в Писмо УРИ 325000-3782/04.07.2018 г. и вх. № 4357/05.07.2018 г. на Началника
на РУ на МВР – Първомай, Месечен график рег. № УРИ 325р-9854/23.10.2017 г. за
определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ППД в РУ – Първомай за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г.,
Месечен график рег. № УРИ 325р-9855/23.10.2017 г. за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на „Пътен контрол” в РУ –
Първомай за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. и Ежедневна ведомост на
личния състав за 11.11.2017 г.
По разпореждане на
свид. В., обективирано със задействане на светлинен и
звуков сигнал на патрулния автомобил и показване на стоп-палка през прозореца
му, водачът паркирал успоредно до него, слязъл от превозното средство и
представил на посочения полицейски служител документи, от които същият
установил самоличността му. Жалбоподателят, речта на когото била провлачена, а походката – нестабилна, и който излъчвал
миризма на алкохол, признал пред органите на реда, че е консумирал такъв, но отрекъл
да е шофирал.
След като го
уведомил, че следва да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол, и по
причина че към момента проверяващият екип не разполагал с техническо средство за
целта, чрез оперативния дежурен на РУ на МВР – Първомай свид. В. изискал съдействие
от колеги от Сектор „Престъпления по пътищата“ – Пловдив, които по същото време
патрулирали на главния път І-8 – Цариградско шосе. След около 10-15 минути
двама полицейски служители от Сектор „Престъпления по пътищата” – Пловдив,
единият от които свид. Н.К.С., заемащ длъжността „Младши автоконтрольор“ в
Група „Престъпления по пътищата” към Отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, пристигнали на мястото и донесли зачисления им апарат тип „дрегер“, на
който пред присъстващите длъжностни лица водачът, приканен от свид. В.,
категорично отказал да даде проба. Тогава последният попълнил Талон за медицинско
изследване № 0045059/11.11.2017 г. в три еднообразни екземпляра, в който записал
отрицателното изявление на жалбоподателя, връчил му препис и му разяснил възможността,
носейки документа, да посети до 22:05 часа филиала на Центъра за спешна
медицинска помощ (ЦСМП) – Пловдив в гр. Първомай за кръвно изследване. Изразеният
от водача отказ да получи екземпляр от предписанието и да го подпише в потвърждение
на връчването му, както и на обстоятелството, че е информиран за възможността
да се яви в ЦСМП, бил удостоверен от свид. С., който
първоначално по погрешка положил в талона подпис в графа „Водач на МПС“, а впоследствие
– и в коректната графа „Свидетел“.
В служебното си
качество на „Младши автоконтрольор” при РУ на МВР – Първомай, овластен с
правомощия по осъществяване на контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със
Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи
на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), чл. 37, ал. 1, б. „б” и чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР и
чл. 33, т. 9 от ЗМВР, свид. В. съставил срещу жалбоподателя в негово присъствие
и в това на свид. К. и на другите двама представители на МВР Акт №
878/11.11.2017 г. (бланков № 810952) за установяване на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в три еднообразни екземпляра, с оглед на
това, че на 11.11.2017 г. около 20:20 часа в гр. Първомай на ул. „Симеон
Велики” до № 9 като водач, който управлява лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № ***
– собственост на М.С.Г., ЕГН: **********, отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол и да изпълни
издадения му Талон за медицинско изследване № 0045059 на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Несъгласието на нарушителя да парафира
акта и инкорпорираната в него разписка, че му е предоставен препис от него и че
е уведомен за правото си в 3-дневен срок да направи допълнителни обяснения или
възражения и за задължението си при промяна на адреса си да съобщи новия, отново
било засвидетелствано с подписа на свид. С..
Възприемайки изцяло
фактическите констанации, описани в акта, Началникът на РУ на МВР – Първомай
при ОД на МВР – Пловдив, оправомощен да
санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната министерска заповед, издал Наказателно постановление №
17-0325-000878/12.12.2017 г., връчено на жалбоподателя на 29.03.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл. І-во от ЗДвП му наложил административни
наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Ιз-2539 на Министъра на вътрешните работи разпоредил да му се отнемат 12 контролни
точки.
Видно от постъпилото
Писмо изх. № 1018/14.05.2018 г. и вх. № 3191/16.05.2018 г. на Директора на ЦСМП
– Пловдив и от препис-извлечение от Журнал за вземане на кръв и урина, съгласно
Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от ЦСМП – Пловдив, Филиал – Първомай, за периода от
11.11.2017 г. до 10.04.2018 г. в медицинското заведение не са регистрирани
данни за взета от жалбоподателя кръвна проба за съдържание на алкохол.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от приобщените по
делото писмени доказателства, от приложената административнонаказателна
преписка и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели В. и К. и частично от тези на свид. С., които се кредитират, тъй като
обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат
непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират както
помежду си, така и с писмените доказателствени източници.
В частта досежно обстоятелството, че
при процесната проверка нарушителят е бил изпробван с техническо средство за
консумация на алкохол, свидетелският разказ на свид. С. не се цени с доверие,
по съображения че е изолиран от и противоречи на останалата доказателствена
съвкупност и в частност на заявеното от другите двама полицейски служители, на чиито
спомени, доколкото се отличават с по-висока степен на конкретност,
обстоятелственост и пълнота, съдът отдава предпочитание.
При така установените фактически положения
настоящият съдебен състав намира
жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2, изр. ІІ-ро
от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но
разгледана по същество, преценя същата за неоснователна.
Оспореното Наказателно постановление
№ 17-0325-000878/12.12.2017 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за нарушение, квалифицирано по чл. 174,
ал. 3, предл. І-во от ЗДвП, е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника
на РУ на МВР – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично
делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр.
с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед
№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение № 878/11.11.2017 г. (бланков №
810952), съставен при спазване на давностните срокове
по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, от длъжностно лице на оторизирана
служба за контрол на пътното
движение, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Служебната ревизия на
законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто
правен режим, съобразно изричното препращане на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, е
подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените.
При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН актът е подписан от съставителя и изготвен от него в присъствието
на свидетел на извършването и констатирането на простъпката – свид. К., който също е положил подпис, както и на
нарушителя, на когото е предявен за запознаване и подписване, а нежеланието му да стори това е
удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подпис на един свидетел – свид.
С., чието име и точен адрес са надлежно отбелязани. Предвид правилото на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН с отказа си да подпише разписката за връчване на препис от
акта, с който му се указва и правото по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на възражения, нарушителят по собствена воля се е лишил от
възможността да получи такъв.
Както актът, така и наказателното постановление
съдържат изискуемите се от чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН задължителни
реквизити и прецизно, пълно, точно и в кореспонденция с установената фактическа
обстановка индивидуализират
противоправното деяние по време, място и начин на извършване.
В контекста на горното и в противовес на
застъпената от жалбоподателя теза следва да се подчертае, че с оглед характера
на проявата – а именно отказ за изпробване с техническо средство, описанието на
неговите характеристики не съставлява необходим елемент от фактическата
индивидуализация на нарушението и липсата му не накърнява правото на защита на
санкционирания. Довод в подкрепа на казаното може да се почерпи по аргумент на
противното от разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изр. І-во от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра
на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, която в редакцията й към процесната
дата (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г.) задължава контролния орган да вписва в акта за установяване на административно нарушение вида, модела и фабричния номер на техническото средство, само когато се касае за регистрирана с него концентрация на алкохол над 0,5
на хиляда, а в случая апаратът въобще
не е ползван по предназначение.
Анализът на конкретната доказателствена съвкупност дава основание на съда да заключи, че жалбоподателят е консумирал състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. І-во от ЗДвП, който гласи: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева“. Нормата инкорпорира правилото за поведение, чието неизпълнение санкционира, а доказателствата по делото формират убеждение, че на 11.11.2017 г. около 20:20 часа в гр. Първомай на ул. „Симеон Велики” до № 9 в качеството си на „водач“ на моторно превозно средство по смисъла на §6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото, преди да бъде спрян от полицейските служители В. и К., е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Д“ с рег № ***, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване със същата цел, материализирано в Талон за медицинско изследване № 0045059.
В случая актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а съобразно ал. 2 от същия подзаконов текст, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство; т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна, и т. 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство – с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или с химическо лабораторно изследване.
В конкретната ситуация поради наличие на първата от изброените особени хипотези, проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши медицинското изследване – филиал на ЦСМП в гр. Първомай, определено, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока на явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя, а отказът му да го подпише и да получи екземпляр от него е документиран по реда на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. с подписа на един свидетел.
Очевидно с поведението си жалбоподателят самоволно е пропуснал възможността да даде кръвна проба, поради което възражението му в противния смисъл се преценя за несъстоятелно. Ирелевантно се явява обстоятелството, че свид. С. се е подписал по погрешка в графа „Водач на МПС“ на талона, тъй като нарушителят преди това е отказал да го приеме и респективно да го изпълни.
Отделно
от горното, в съответствие с чл. 27,
ал. 1 от ЗАНН на дееца е наложена предвидената в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
кумулативна санкция, която е абсолютно
определена и не подлежи на редукция.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за дефиниране
на проявата като маловажна, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от други деяния от същия вид.
Гореизложеното мотивира
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно и правилно.
Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, изр. І-во от
ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
17-0325-000878/12.12.2017 г. на Началника на Районно управление на МВР –
Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. І-во от Закона за
движението по пътищата на Е.М.Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.
ДА СЕ
СЪОБЩИ на страните за постановяване на решението.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ