О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№……………/…….01.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание проведено
на двадесет и седми декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д.
№ 2012/2019 г., по описа на
ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 83692/12.11.2019 г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. "Позитано", № 5 срещу Решение № 4419/21.10.2019
г., постановено по гр.д. № 122/2019 г., на ВРС, XXXI с., с което е отхвърлен искът за приемане за
установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс-Е“, при участието на подпомагащата го
страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59, дължи сумата 4798.00 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № **********/472-18, за причинени
имуществени вреди на трето застраховано лице, от настъпило застрахователно
събитие на 07-08.06.2018 г., сградата на СОК Камчия, находяща се в КК „Камчия“,
общ. Аврен, обл. Варна, представвяващо покрит риск по застрахователен договор
за застраховка на имущества, обективиран в полица № 220070240000032, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. 410 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 18607/2018
г., на ВРС, XVI с.
Въззивникът
твърди, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излага, че с предявяване на иска към
застрахователната полица е приложен и опис на застрахованото имущество, в който
били посочени и увредените при настъпилото събитие вещи. Релевира допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в липса на
указания към ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че
настъпилото събитие представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск. Твърди, че липсата на представен добавък към застрахователната полица бил
установен едва при прочита на постановения съдебен акт. Релевира искане за
приемането на това доказателство. Счита за безспорно по делото възникването на
застрахователно правоотношение по застрахователния договор, както и настъпилото
в границите на действие на договора събитие. В тази посока били и събраните
гласни доказателства, както и специални знания. По същество отправя искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на претенцията. Претендира
разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, в който оспорва подадената въззивна
жалба и застъпва становище, че постановеното съдебно решение е правилно и
законосъобразно. Излага, че ищецът не е установил наличие на застрахователно
правоотношение между него и застрахованото лице, тъй като в представената
застрахователна полица изрично е отразено, че същата се отнася за КК Камчия –
хотел Лонгоз 1, а се твърди застрахователно събитие да е настъпило в сградата
на СОК Камчия на адрес КК Камчия, общ. Аврен, обл. Варна, Спортен комплекс.
Сочи, че представената полице не покрива клауза токов удар и/или късо
съединение като едва с въззивната жалба се представят добавъци, които счита за
недопустими, предвид забраната на чл. 266 ГПК. Счита твърденията за наличие на
процесуално нарушение за неоснователни. Счита за неустановена и вината на
ответника за настъпване на увреждането, както и точния момент на настъпване на
твърдяното събитие. Сочи, че в посочения период не са регистрирани сигнали за
настъпили вреди на имущество на други живущи в района, както и в имота на
застрахованото лице не са налице други уреди. По същество отправя искане
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, отговор на
въззивна жалба е постъпила и от подпомагащата въззиваемия, страна ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, в която счита постановеното съдебно решение за правилно. Счита, че
въззивникът не е доказал, че увреденото имущество се е намирало в застрахования
обект по договора за имуществена застраховка, представен по делото, предвид
установеното по делото, че щетата е настъпила в спортен комплекс. За недоказано
счита и обстоятелството, че събитието представлява покрит от застрахователния
договор риск. Счита за преклудирано доказателственото искане на въззивника.
Излага още, че вината на въззваемия за настъпване на увреждането не се установява
от събраните доказателства. По съществото на спора отправя искане за
потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По доказателственото искане на
въззивника съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице забрана
за събиране на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за
изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във
въззивното производство може да се иска събирането на доказателствата, които не
са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални
нарушения. В конкретния случай, въззивникът е навел твърдение за допуснато от
първоинстанционния съд конкретно процесуално нарушение – липса на указания по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК за покритие на рисковете, обезщетени от въззивника.
Въззивния
съд намира, че твърдяното процесуално нарушение не е допуснато от
първоинстанционния съд. Поначало, указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът
дължи на страните, в случаите когато за твърдяни факти и обстоятелства от
значение за предмета на делото, не са посочени доказателства, но не и в
случаите, когато доказателства са посочени и представени, но те не са годни да
установят определен твърдян факт. Това е така, защото дали определено
доказателство е годно да установи фактът, за който е ангажирано изисква
преценка на доказателствата по същество, каквато съдът извършва при
постановяване на крайния съдебен акт. Такъв е и конкретния случай. За
установяване на наличието на застрахователно правоотношение в обхвата, на което
попада и настъпилото събитие ищецът е представил застрахователна полица, с
описани клаузи и опис на имущества. Дали настъпилото събитие попада в обхвата
на описаните клаузи е въпрос на преценка по същество на представеното
доказателство. Не съответства на обективната действителност твърдението, че за
липсата на представените с въззивната жалба добавъци, въззивникът научил едва
при запознаване с постановеното решение. Видно от исковата молба такива
изначално не са описани при отправянето на искане за приемане на писмените
доказателства. Поради което и представените добавъци към застрахователна полица
№ 220070240000032 не следва да бъдат приемани. Не следва да бъдат приемани и
представените общи условия, тъй като същите не са обхванати от релевираното
искане.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане като допустима и
редовна въззивна жалба вх. №
83692/12.11.2019 г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. "Позитано", № 5 срещу Решение №
4419/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 122/2019 г., на ВРС, XXXI с., с което
е отхвърлен искът за приемане за
установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс-Е“, при участието на подпомагащата го
страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59, дължи сумата 4798.00 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № **********/472-18, за причинени
имуществени вреди на трето застраховано лице, от настъпило застрахователно
събитие на 07-08.06.2018 г., сградата на СОК Камчия, находяща се в КК „Камчия“,
общ. Аврен, обл. Варна, представвяващо покрит риск по застрахователен договор
за застраховка на имущества, обективиран в полица № 220070240000032, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. 410 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 18607/2018 г., на
ВРС, XVI с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника, релевирано
във въззивната жалба.
НАСРОЧВА с.з. на 29.01.2020 г., 13.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от
настоящото определение, на въззивника ведно с препис от отговорите на
въззиваемата и подпомагащата страна.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.