Р Е Ш Е Н И Е
№ 260142 28.04.2021 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети април две хиляди двадесет и
първа година,
в следния
съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
А. АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия А. Атанасов в.гр.д.№ 1177 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С.И. от гр.С.З., подадена от адв.Н.М., против
решение № 260322/17.11.2020 г. по гр.д.№ 6067/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд в частта
му, в която е отхвърлен предявения иск до
размера на сумата от 798,50 лв.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания за необоснованост
на изводите на съда, че сечта
на дърветата е била извършена
от ответника в качеството му на длъжностно лице, т.к. са били основани на неотносими писмени доказателства, а не са били обсъдени други – писмо изх.№ 10-11-6185/27.05.2019
г. на Община С.З..
От своя страна необоснованите
изводи на първоинстанционния съд
довели и до неправилно приложение на материалния закон, т.к. била доказана хипотезата
на лична отговорност на ответника за обезвреда на вреди
от непозволено увреждане по
реда на чл.45 от ЗЗД.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната
му част и постановяването
на ново, с което предявеният от въззивницата иск бъде уважен са сумата от 798,50 лв., а на страната бъдат присъдени и сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Съищците М.С.М. ***, С.М.С. *** и С.М. ***, заместили по реда на чл.227 от ГПК праводателката
си В. С.М.,*** не са се присъединили към въззивната
жалба, поради което първоинстанционното решение по отношение на тях е влязло в
сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А.П.В.,
в който се излага становище
за нейната неоснователност.
Изтъкват се доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, т.к. при постановяването
му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, а изводите на съда
са обосновани и те несъмнено установяват, че сечта не е била извършена лично
от въззиваемия и той не е прибрал дървесината
от отсечените дървета.
Претендира се въззивният
съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, а на въззиваемия да бъдат присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В откритото съдебно заседание въззивницата
се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявеният от
Е.С.И. иск бъде уважен. Претендира присъждането на разноските в
производството.
Въззиваемият А.П.В. се явява лично и се
представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната
жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, както и за присъждането на разноските пред двете
съдебни инстанции.
След
обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е.С.И. и В. С.И. срещу А.П.В.,
с която са били предявени активно субективно съединени искове за присъждане на
сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищците
имуществени вреди от непозволено увреждане.
По реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в
хода на процеса В. С.И. като ищци са били конституирани наследниците й М.С.М., С.М.С. и С.М.С., а
по редана чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на
предявените искове чрез намаляването им по размер, като същите са били
предявени за сумата от 1 597 лв.
Ищците са изложили твърдения, че по наследство са били
съсобственици при равни квоти на недвижим имот –дворно място, находящо се в с.О., в което е имало дървета.
Сочи, че на 02.03.2019 г. Е.С.И. е посетила имота и е
установила, че са били отсечени намиращите се в него млада топола, изсъхнал
ствол на топола, два ореха, черница и слива. На 05.03.2019 г. уведомила кмета
на с.О. – ответникът А.П.В., който от своя страна я уведомил, че той лично е
извършил сечта след дадено му разрешение
от компетентните органи към Община С.З., но нямал обяснения защо освен ствола
на изсъхналата топола са били отсечени и другите дървета. Е.С.И. *** З., в отговор на която била уведомена, че
премахването на дърветата било извършено в нарушение на Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община С.З., както и
че на виновното лице, допуснало отсичането на дълготрайна дървесна растителност е съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Ищците твърдят, че А.П.В.
е действал в лично качество извън функциите си на кмет на
с.О., без да се снабди с разрешително за премахване на дърветата от
компетентните органи на Община С.З., поради което с противоправното
си поведение им е причинил имуществени вреди,
представляващи себестойността на присвоената дървесината от отсечените дървета
и на пропуснатия прираст от плодовете на плодните дървета – орехите и сливата,
които са остойностили първоначално на 2 500 лв.
общо, а в последствие – на 1597 лв.
С подадения
отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете, като е заявил
възражения, че сечта не е била извършена от него в лично качество и без
необходимото разрешение, а отсечената дървесина не е била присвоена от него.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че исковете са неоснователни, т.к. е приел, че отсичането на
дърветата е било предприето от А.П.В. в качеството
му на длъжностно лице, осъществяващо административна дейност – кмет на с.О.,
след получено предварително съгласие от Община С.З. за премахване на топола,
намираща се в коритото на р.Оряховска, а самата сеч е била извършена от
служители от звено „Озеленяване и
комунални дейности“ към Община С.З., които са осъществили и извозването на
отсечената дървесина.
Въззивният съд намира, че правно-значимите факти са били правилно
установени от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
От събраните от Старозагорския
районен съд писмени, веществени и гласни доказателства, и заключението на
повторната агро-техническа експертиза се установява, че
Е.С.И. и В. С.И., а след
смъртта й наследниците й М.С.М., С.М.С. и С.М.С.,
са били съсобственици на недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в землището на с.О.. По регулационен план е
предвидено през имота да преминава улица, като няма данни дали уличната
регулация е приложена, а източната граница на парцела съвпада с коритото на
р.Оряховска, над която е разположено мостово съоръжение.
Установено е, че в имота е имало топола, джанка, черница и два ореха, които са
били отсечени, а себестойността на изсечените дървесни видове, изчислена само
като сурова дървесина предвид изтекъл амортизационен срок, е 1 597 лв. Отсичането
на дърветата е станало, т.к. тополата е била стара и изсъхнала, а клони от нея са падали в близост
до преминаващи наблизо хора, разположени в близост къщи и моста над реката.
Сечта била организирана от кмета на с.О. - А.П.В., а била извършена от
служители на Община С.З., които извозили отсечената дървесина. С докладна
записка, вх.№ 54/06.11.2014 г. кметът на с.О. - А.П.В. поискал съдействие от
кмета на Община С.З. за отсичането и подрязването на няколко броя дървета в
регулацията на селото, някои от които с много високи корони и просъхнали клони
и някои с прогнили корени. Посочено е, че в североизточния край на селотодо единия мост на р.Оряховска, съоръжение на „В и К 4
ООД за питейна вода и съседни къщи се намира дърво вид топола с височина над 40
м., от която при силен вятър падат сухи клони. На 09.01.2015 Община С.З. е
уведомила кмета на с.О. с писмо относно съкращаване на корони на дървета,
премахване на дърво вид „топола“, че се разрешава частично съкращаване на
короните и прочистване на сухи клони на 8 бр. дървета от вид „липа“ и 3 броя
дървета от вид „орех“, намиращи се на прилежащи тротоарни площи към улица, започваща
от ортоточка 98, преминаваща през посочени ортоточки №№№, до ортоточка 169а
в с.О.. Досежно
премахването на дърво вид „топола“, намиращо се в коритото на р.Оряховска, в
близост до мост, с цел осигуряване на сигурността на моста, сградите в близост
и преминаващите хора се предвижда премахването му, но т.к. извършването на
подобно мероприятие е свързано с предварителна подготовка от страна на звено
„Озеленяване и комунални дейности“ към Община С.З., заявлението попада в списък
за изпълнение и чака извършване на график за извършване на работата. С писмо от
27.05.2019 г. Е.С.И. е била уведомена от кмета на Община С.З., че
описаните в подадените от нея жалби факти и обстоятелства са били взети предвид
от инспекторите, извършили проверка относно сечта на 02.03.2019 г., като били
установени нарушения на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на Община С.З., като на 19.04.2019 г. на виновното лице,
допуснало отсичане на дълготрайна дървесна растителност е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната
жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните
съображения:
Въззивният съд изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд, че събраните по делото
доказателства установяват отсичането на съсобствените
на въззивницата дървета да е било предприето от А.П.В. в качеството му на орган на изпълнителната
власт – кмет на с.О., след получено предварително съгласие от Община С.З. за
премахване на топола, намираща се в коритото на р.Оряховска, а самата сеч е
била извършена от служители от звено
„Озеленяване и комунални дейности“ към Община С.З., които са осъществили и
извозването на отсечената дървесина,
поради което препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на в обжалваното
решение.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на изводите на районния съд, че сечта на дърветата е била извършена от ответника в качеството му на длъжностно лице, т.к. са били основани на неотносими писмени доказателства, а не са били обсъдени други – писмо изх.№
10-11-6185/27.05.2019 г. на Община С.З..
От съвкупният анализ на всички събрани доказателства се обосновава извода,
че намиращата се в дворното място на въззивницата
топола, несъмнено разположена в близост до моста над р.Оряховска, съоръжение на
„В и К“ и жилищна сграда, е била изсъхнала. Във връзка с оплаквания на жители
на селото А.В., в качеството си на кмет, е отправил искане до кмета на Община С.З.
за съдействие за премахването на това дърво. Безспорно кметът на Община С.З. е
дал съгласие за премахването на дървото, което обаче е следвало да се извърши
по график от служители на от звено „Озеленяване и комунални дейности“ към Община С.З..
С оглед на това не може да има никакво съмнение, че организирането на сечта е
било направено от въззиваемия в качеството му на
длъжностно лице, при изпълнение на
осъществяваната от него административна дейност. От съдържанието на посоченото
от въззивницата писмо на кмета на Община С.З., не
може да се обоснове категоричния извод, че на първо място написаното се отнася
до А.П.В., а на следващо – че вложеният смисъл за констатирани нарушения
непременно се отнася до липсата на съгласие (разрешение) на кмета на Община С.З.
за отсичането на дърветата.
Поради това неоснователно е и
оплакването за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон, т.к. при така установените факти отговорността
за причинените на въззивницата имуществени вреди от
незаконни действия по отсичането на дърветата не може да се реализира по общия
исков ред на плоскостта на непозволеното увреждане, а по реда на специалния
закон – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ при наличието на съответните предвидени в този
закон предпоставки.
В тази връзка следва да се има
предвид, че Наредбата за изграждането, поддържането и опазването на зелената
система на Община С.З. регулира обществените отношения, свързани с планирането, изграждането, устойчивото поддържане, опазване и развитие на зелената
система на Община С.З., независимо от формите на собственост.
Съгласно чл.2 органите
за управление на зелената система са
Общинският съвет, Кметът на Община С.З. и оправомощени
длъжностни лица от Общинската
администрация.
Съгласно чл.38, ал.1 декоративната дървесна (широколистна и иглолистна)
и храстова растителност на територията на Община С.З., независимо от характера на собствеността, се опазва по реда на тази наредба, а чл.39, ал.1 и чл. 40 предвиждат, че собствениците са длъжни
да опазват и поддържат в
добро състояние намиращата
се в имотите им растителност, като всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите
си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на хората, като ги премахват
своевременно и за своя сметка след писмено
разрешение, издадено по реда
и условията на тази Наредба.
Предвидена е административна процедура по издаването на
разрешение – чл.42-чл.48.
Всички цитирани
норми от подзаконовия нормативен акт сочат на извода, че организирането на
отсичане на дървета на територията на Община С.З. се осъществява по реда на
административно производство, поради което при наличните доказателства по
делото няма как да се обоснове извод, че А.П.В. е действал в лично качество при
отсичането на намиращите се в дворното място на въззивницата
И. дървета.
Дали са били допуснати нарушения на нормативната уредба
от някое от длъжностните лица, участвали в сечта, е предмет на установяване в
специално производство, а вредите от евентуално незаконосъобразните действия
следва да се репарират по реда на ЗОДОВ.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
Следва да се
присъдят разноски в полза на въззиваемият А.П.В., т.к.
именно той има право на разноски с оглед
изхода на делото и пълномощникът му-адвокат своевременно е поискал присъждането
на такива.
Присъдените
разноски следва да включват само съдебно-деловодните разноски направени във въззивното производство, т.к. разноските пред първата
инстанция подлежат на присъждане от самата нея с решението й, или по реда на
чл.248 от ГПК.
Видно от
представения договор за правна защита и съдействие № 102101/16.01.2021 г.,
договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на
700 лв. и разноски в такъв размер следва да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.
I-во и чл.272 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260322/17.11.2020 г. по гр.д.№
6067/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд в частта му, в която
е отхвърлен предявения от Е.С.И., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу А.П.В.,
с адрес: *** иск по чл.45 от ЗЗД до размера на сумата от 798,50 лв., представляваща припадащата й се част от обезщетение
за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди, както и в частта му за
разноските, възложени за заплащане в полза на
А.П.В. от Е.С.И..
В останалата
му част решение № 260322/17.11.2020 г.
по гр.д.№ 6067/2019 г. по описа
на Старозагорски районен съд като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА
Е.С.И., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на А.П.В., ЕГН – **********,
с адрес: *** З. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ - съдебно
деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/