№ 7
гр. Пазарджик , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201692 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. Ш. с ЕГН-
**********,обл.Пазарджик,гр.Ветрен,ул.”П. против Наказателно
постановление №20-0340-001412 / 23.09.2020г. на Началник на РУ Септември
към ОДМВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводи
за процесуално-правна и материално-правна неизправност на двата
административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата и
писменото становище съображения.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
1
На 08.05.2020 г., около 18:36, часа в община СЕПТЕМВРИ на път трети
клас № 3704 жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
Фолксваген Голф с регистрационен номер ******* в отсечка от гр.Ветрен -
с.Бошуля. Бил спрян за проверка от св.пол. Сеферинкин, който направил
служебна справка в централна база КАТ, при която се установило, че
управляваното МПС от водача е със служебно прекратена регистрация на
07.11.2018 гад на основание чл.143 ,ал.10 от ЗДвП.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбопадателя.
Поради това свидетелят на 09.06.20г съставил против жалбоподателя и в
негово присъствие процесния акт -за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП .
Актът бил надлежно предявен, подписан без възражения от нарушителя,
с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.
Доводите против неговата законосъобразност са изцяло основани на
възражения за материално-правната неизправност на акта и НП.
Не са развити доводи за процесуални несъответствия на акта и НП,
доколкото като такива погрешно се изтъкват нарушения , които засягат
материално-правната изправност. Двата акта са съобразени с изискванията и
реда за тяхното съставяне и форма, както и тяхното съдържание. Отразени са
достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършване на възприетото
нарушение, което е получило своята съответна правна квалификация. Освен
наличното и законосъобразно съдържание на АУАН и НП, което съответства
на нормативно установените правила за задължителни реквизити, е спазена и
строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване (
последните относно АУАН) .
Против акта не е правено възражение за маловажност на приписаното с
него нарушение, поради което и необсъждането му в НП с изрични доводи не
може да повлече отмяна на това основание.
2
Становището за процесуална изрядност на административните актове
предпоставя обсъждане по същество, резултат от което е решението за
отмяна.
Първоначално въз основа на акта била възложена полицейска проверка
за престъпление по чл. 345 от НК, като в резултат на нея бил постановен
отказ на прокурор при РП за образува ДСП за такова престъпление.
След това е издадено обжалваното НП.
Като основание за издаването на му се сочи само и единствено
съставения АУАН. От датата на съставяне на акта до издаване на НП не е
изтекъл срок над предвидения по чл. 34 от ЗАНН, тоест повече от шест
месеца от съставяне на акта.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав
наистина е осъществен при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор
по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано от 07,11,18г.
На 12.11.20г. ( виж на л. 6) и след като преди повече от година и
половина е било вече факт служебното прекратяване на регистрацията РУ
Септември изисквало информация от Гаранционния фонд относно
уведомяването на собственика . Полученият отговор ( л. 6) е в същия смисъл
като предоставения на Съда по повод настоящото дело ( л. 48), като от него
става ясно, че „1. Изпращаните от ГФ уведомления ( такова на л. 31) до
собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ представляват
кореспондентски пратки по смисъла на § 1, т. 5 ДР на Закона за пощенските
услуги и по дефиниция били „писмено съобщение върху какъвто и да е
физически носител, което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса,
посочен от подателя върху пратката“. Изрично е посочено, че ГФ няма
задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска
пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ. Процедурата за уведомяване на
собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал.
11, изр. второ от КЗ, не била обвързана с получаването на уведомителното
писмо. В тази връзка законът не предвиждал наличие на документ,
удостоверяващ получаването на уведомлението, тъй като съгласно Кодекса за
3
застраховането, срокът за потвърждение на наличието за сключена и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението.
От така предоставената за настоящото следствие информация става
ясно, че за нуждите на процедурата по служебната дерегистрация е важно
изпращането на уведомление на собственика за липса на договор за ЗЗГО на
притежавания от него автомобил, от която дата тече 14-дн. срок за
предоставяне на информация за сключен такъв договор, след изтичането на
който, ако не е постъпила такава информация ГФ уведомява МВР за липсата
на договор на МВР и така възниква основание за „ предприемане на мерки за
прекратяване на регистрацията на МПС“ ( виж на л. 31). Става ясно обаче, че
за нуждите на процедурата по служебно прекратяване на регистрацията е без
всякакво значение дали собственикът е получил уведомлението, тъй като
нормативните правила изискват само изпращане на уведомление, но не и
неговото получаване. Затова и за служебното прекратяване на регистрацията
на процесното основание е достатъчно 1.изпращането на уведомление от ГФ
до собственика и 2.уведомяването на МВР за това.
За субективната съставомерност обаче това съвсем не е достатъчно, тъй
като за да е налице е необходимо собственикът да бъде надлежно уведомен и
то не само, че ако не уведоми Фонда за сключен договор, че ще „бъдат
предприети мерки по прекратяване на регистрацията“, но дори да бъде
уведомен за самия факт на прекратяването . Без знание за този факт, не може
да има съзнание, че управлява автомобил със служебно прекратена
регистрация.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя ( който в случая е не само водач, но и собственик) не е бил
известен факт, който принадлежи към състава на нарушението (
дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт.
4
Разноски не са претендирани и поради това няма нормативно основание
за присъждането им.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0340-001412 / 23.09.2020г. на
Началник на РУ Септември към ОДМВР-Пазарджик, с което на Н. Г. Ш. с
ЕГН- **********,обл.Пазарджик,гр.Ветрен,ул.”П. са наложени на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5