№ 117
гр. Търговище, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500200 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация С.”ЕАД гр.С.,
ЕИК ******** против решение №308/12.06.2023г., постановено по гр.д.
№1463/2022г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявените от
него против ответниците М. Й. М. и Н. Т. М. , двамата от гр.Търговище
установителни искове по чл.422 от ГПК за съществуване на вземания за
доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021
г., на стойност общо 1 550.13лв., или по 657.40 лв. - представляваща главница
за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г.
до месец 04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
18.07.2022 год. до окончателното изплащане, сумата от по 89.73 лв.,
представляваща лихва за периода от месец 03.03.2020 г. до 23.06.2022г., както
и за сумата от по 23.23 лв., представляваща главница за незаплатено дялово
разпределение за топлоснабден имот за периода от месец 06.2019 г. до месец
04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 18.07.2022 год. до
окончателното плащане, и сумата от по 4.71 лв., представляваща лихва за
периода 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г. за всеки от двамата ответници, в
условията на разделност на задълженията, за които суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 580/05.10.2022г., постановена
по ч.гр.д.№ 1160/2022г. по описа на РС-Търговище.С доводи за нарушения на
закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и
1
уважаване на предявените установителни искове.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемите
страни оспорват основателността на въззивната жалба и молят за
потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявените искове по чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване на съществуване на вземания за доставена топлинна
енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., на стойност общо
1 550.13лв., или по 775.07 лв. - представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец
04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.07.2022
год. до окончателното изплащане, сумата от по 89.73 лв., представляваща
лихва за периода от месец 03.03.2020 г. до 23.06.2022г., както и за сумата от
по 23.23 лв., представляваща главница за незаплатено дялово разпределение
за топлоснабден имот в гр.С., общ.Средец, ул.“Л.К.“, № 17,вх.А,ет.4ап.12, аб.
№****** инсталация ********** за периода от месец 06.2019 г. до месец
04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 18.07.2022 год. до
окончателното плащане, и сумата от по 4.71 лв., представляваща лихва за
периода 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г. за всеки от двамата ответници-
потребители на топлинна енергия за битови нужди, в условията на разделност
на задълженията, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 580/05.10.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 1160/2022г. по
описа на РС-Търговище, са обосновани с обстоятелствата, че по силата на
договорни отношения ищецът „Топлофикация“ЕАД-гр.С. е доставил
ответниците топлинна енергия в посочения период и на посочената
стойност, но до настоящия момент задължението за заплащане на
консумираната в обекта топлинна енергия не е изпълнено.
С писмен отговор по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват
предявените искове с възражения, че не са вещни ползватели на описания
имот с оспорване размера на задълженията, предвид обявената по съдебен ред
незаконност на цените и отмяна на методиката за дялово разпределение,
2
противоречия в нормативната уредба, изправността на уредите за измерване и
отчитане на топлоенергията, както и с възражение за погасителна давност.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от третото лице -
ФДР„Техем Сървисиз“ЕООД-гр.С. не е постъпил.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно рзапоредбите на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице, което
е носител на вещно право (собственик или титуляр на ограничено вещно
право на ползване) или облигационно право на ползване на топлоснабден
имот, като спорът е дали ответниците са задължени лица по смисъла на
посочената регламентация.
Същите са приобретатели на топлоснабдения имот по силата на
алеаторен договор за издръжка и гледане, сключен с прехвърлителката Д.С.,
сключен с нот.акт №163, том ХК, дело №4817/2000г. на СВп при СРС, при
запазено право на ползване от прехвърлителакта Д.С..Посочената сделка е
била атакувана от третото лице В.Д. Д. от гр.С. по реда на чл. 87, ал.3 от ЗЗД,
за което е образувано гр.д.№ 39801/2010г. по описа на СРС, но при липсата на
данни договорът да е развален по съдебен ред, то не е възможно да се приеме,
че ответниците са загубили правото на собственост и че не са потребители на
топлинна енергия за времето от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., т.е. същите са
задължени лица по смисъла на чл153, ал.1 от ЗЕ и след като няма плащания
посочения период предявените искове са доказани по основание.
Съгласно заключението на назначената съдебна икономическа
експертиза, сумата за топлинна енергия за периода е в размер на 1 295.22
лв.(по 647.61лв.) с лихва за забава в размер на 178.44 лв.(по 89.22 лв.) за
времето от 03.03.2020г. до 23.06.2022г., тази за дялово разпределение-
46.46лв.(по 23.23 лв.), с лихва за забава в размер на 9.43лв.(по 4.71лв.) за
времето от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., а съгласно заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза, отчетената за разпределение
топлинна енергия съвпада с данните по фактурите на ищцовото дружество за
процесния период и е в размер общо на 423 717 квтч, като ФДР коректно е
извършила крайните отчети за процесния период, начислявайки суми само за
сградна инсталация и подгряване на топла вода, съобразно нормативната
уредба.Топломерът е преминал първоначална метрологична проверка на
15.08.2000г., извършена от лицензиран изпълнител, констатирал неговата
годност и съответствие на одобрения стандрат, а на 13.07.2017г. и на
19.06.2019г. са извършвани проверки на този топломер от лицензиран
оператор, също констатира годността и съответствието на измервателния
3
уред с одобрения тип.
При тези обстоятелства, налице е съществуващо правоотношение
между страните в процесния период за доставка на топлинна енергия в имота
на ответниците, както и предпоставките за ангажиране на отговорността им за
дължими суми в условията на разделност за доставена в имота топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в установените от
заключението на СИЕ размери, които вземания не са погасени по давност-
чл.11 от ЗЗД, от момента на определяне на окончателното задължение до
предявяване на претенцииите на 14.11.2022г., обуславящо отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение в посочената част и постановяване
на друго решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени
в посочената им част, ведно с присъждане на разноски в размер на 817 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ищеца за
заповедното и първоинстанционното исково производство, съразмерно на
уважените претенции.
В останалата му обжалвана отхвърлителна част решението на районния
съд е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивника юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 100 лв. и направените във въззивното производство разноски в
размер на 167.11 лв., определени по съразмерност.Въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ответниците адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 98.31 лв., съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №308/12.06.2023г., постановено по гр.д.
№1463/2022г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените
от ищеца „Топлофикация С.”ЕАД гр.С., ЕИК ******** против ответниците
М. Й. М., ЕГН ********** и Н. Т. М. , ЕГН:**********, двамата от
гр.Търговище, ул.“Ш.“№5, вх.А, ап.5 установителни искове по чл.422 от ГПК
в частта им за съществуване на вземания за доставена топлинна енергия за
периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г., на обща стойност над сумата
1 295.22 лв.(по 647.61лв.) до сумата 1 550.13 лв., или по 775.07 лв. -
4
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.07.2022 год. до окончателното изплащане, сумата
от по 89.73 лв., представляваща лихва за периода от месец 03.03.2020 г. до
23.06.2022г., както и за сумата от по 23.23 лв., представляваща главница за
незаплатено дялово разпределение за топлоснабден имот за периода от месец
06.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
18.07.2022 год. до окончателното плащане, и сумата от по 4.71 лв.,
представляваща лихва за периода 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г. за всеки от
двамата ответници, в условията на разделност на задълженията, за които суми
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
580/05.10.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 1160/2022г. по описа на РС-
Търговище, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парични вземания
в полза на ищеца „Топлофикация С.”ЕАД гр.С., ЕИК ******** против
ответниците М. Й. М., ЕГН ********** и Н. Т. М. , ЕГН:**********, двамата
от гр.Търговище, ул.“Ш.“№5, вх.А, ап.5 за доставена в собствения им имот в
гр.С., общ.Средец, ул.“Л.К.“, № 17, вх.А,ет.4ап.12, аб.№****** инсталация
********** топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в
размер на 1 295.22 лв.(по 647.61лв.)-главница, с лихва за забава в размер на
178.44 лв.(по 89.22 лв.) за времето от 03.03.2020г. до 23.06.2022г., както и за
дялово разпределение в размер на 46.46лв.(по 23.23 лв.), с лихва за забава в
размер на 9.43лв.(по 4.71лв.) за времето от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., в
условията на разделност на задълженията, за които суми ищецът е снабден
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 580/05.10.2022г., постановена
по ч.гр.д.№ 1160/2022г. по описа на РС-Търговище, на осн.чл.422, ал.1 от
ГПК във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №308/12.06.2023г., постановено по гр.д.
№1463/2022г. по описа на Районен съд-Търговище в останалата му обжалвана
отхвърлителна част относно главницата над сумата 1 295.22 лв.(по 647.61лв.)
до сумата 1 550.13лв., или по 657.40 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответниците М. Й. М., ЕГН ********** и Н. Т. М. ,
ЕГН:**********, двамата от гр.Търговище да заплатят на ищеца
„Топлофикация С.”ЕАД гр.С., ЕИК ******** направените в в размер на 817
5
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ищеца за
заповедното и първоинстанционното исково производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и направените във
въззивното производство разноски в размер на 167.11 лв., определени по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.”ЕАД гр.С., ЕИК ******** да заплати на
пълномощника на ответнициге адв.Илия Асенов Николов от САК адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 98.31 лв., съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6