Р Е Ш Е Н И Е № 260247
26.01.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20719/2019 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на ЕТ „Атлас – М. Н“ , ЕИК…,
със седалище и адрес на управление в с. Д.в, общ. А., ул. З. № .., депозирана
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, и с искане с
правно основание в чл. 124 от ГПК – да
се установи по отношение на ответника
недължимостта на сума от 14 761. 57 лева, представляваща равностойност на
доставена, но незаплатена електроенергия до имот, стопанисван от ищцовия
търговец .
Според фактите в исковата молба, ищецът потребява доставена до негов имот от ответното дружество в с. Д., общ. А, електроенергия, като клиент с номер … в
базата данни на ответника. На
27.03.2018г. служители на ответното
дружество демонтирали в хода на извършвана проверка електромера с фабричен
номер …, монтиран на измервателната точка № …; за проверката съставили
констативен протокол с номер …. На дата
29 .11.2019г ищцовият търговец получил уведомително писмо, че следва да плати в
полза на ответника сума от 14 761. 57 лева, представляваща служебно начислена
на основание чл. 48 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ) стойност - на доставена, но незаплатена електроенергия за
периода от 27.12.2017г до 27.03.2018г. Към писмото била приложена и издадената
за целта фактура с № ********** /29.11.2019г. Изложени
са обаче доводи за недължимост на плащането, като се отрича правната възможност
на ответното дружество за извършване на т. нар. едностранна корекция на сметките
между страните със задна дата. Ищецът нямал достъп до електромера, собственост
на ответника, не били извършвани от негова страна каквито и да било манипулации
на същия, липсвал в общите условия на ответното дружество и ред и начин за уведомяване на клиентите при
извършване на едностранна корекция на сметките.
Моли се да се установи недължимост
на вземането, и да се присъдят на ищеца
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното
дружество е постъпил отговор на исковата молба; искът се оспорва като
неоснователен. Не се отрича съществуването на договор между страните , като
се твърди изричен такъв.
Изложени са факти, че средството за търговско измерване е манипулирано да не мери част от доставеното електричество;
че ищеца – търговец е избрал доставчик на електричество на свободния пазар,
различен от доставчика от последна инстанция, мотивира се приложението на все
още неотменените към датата на проверката Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в частност – сочи се като основание за начислението
разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от същите.
Вещите лица по проведената
техническа експертиза дават заключение, че
електромера е манипулиран, като към фазите му са монтирани допълнителни
съпротивления, и по този начин част от доставената до обект на ищеца
електроенергия остава неизмерена. Това количество електричество е правилно остойностено
във издадената фактура по реда на чл. 48 ал. 1 т . 2 от ПИКЕЕ, който е
спазен.
При изложените факти, води се иск с правно
основание в чл. 124 от ГПК.
Предвид издадената в тежест на ищеца фактура
за плащане в полза на ответното дружество, следва да се приеме , че същото
търси плащане на сумата , което обуславя интерес на ищеца от исканото
установяване.
По същество на спора, съдът съобрази
следното:
При отрицателните установителни искове по
смисъла на чл. 124 от ГПК, в тежест на
ответника – кредитор е да докаже съществуването на вземането си по основание ( фактическо и нормативно) и размер,
доколкото иска на ищеца се базира не на осъществени факти, а на липсата им. Между страните няма спор по
това , че са в договорни отношения, и че на ищеца – стопански абонат, е
доставяна чрез нисконапреженовата електроразпредителна мрежа електроенергия за
процесния период - до обекта му в с. Д. Ищцовият търговец е краен небитов
потребител, "ползвател
на мрежата" по смисъла на § 1, т. 41а
от ДР към ЗЕ, доколкото не се спори между страните и е доказано да е собственик на
електроснабдения имот ( нотариални актове
на л. 21 и 24 от делото).
Съдът приема за доказано твърдението на
ответното дружество за манипулация на електромера с фабричен номер .., монтиран
на измервателната точка № ..; цени се в това отношение представения констативен
протокол за метрологична експертиза № 1343/ 14.10.2019г. , на л. 38 от делото.
Протоколът е съставен на основание чл. 58 ал. 4 от Закона за измерванията, от
специално създаден за целта орган, в изпълнение на предоставената му от същия
закон компетентност, и затова съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. чл. 179 от ГПК; задължителните за съда констатации в него са
потвърдени от вещото лице , и съдът приема, че на фазите на електромера са
присъединени шунтиращи съпротивления, довели до неотчитане на част от
доставеното електричество ( непълно количествено измерване).Тъй като кредитира
заключението на вещите лица, съдът приема , че неотчетеното количество
електроенергия може да бъде точно изчислено при допускането, че манипулацията
на електромера е продължила през целия деветдесетдневен период.
Затова основен въпрос по делото е дали
ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* има право да
коригира сметките на ползвателите на мрежата едностранно.
Към датата на проверката са в сила чл. 49 -
51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г., чиято нормативна сила съдът не отрича. Закрепения в правилата принцип е,
че при „установено неизмерване, непълно или неточно измерване“, операторът на разпределителната
мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция
информация за дължимата сума от съответния клиент, определена на база
коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която
операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите
мрежови цени; плащането на стойността на неотчетеното количество електричество
се дължи съответно на доставчика. Ответното дружество – понеже е оператор на
разпределителната мрежа средно или ниско напрежение - разполага с лицензия (№ Л-140-07 от
13.08.2004 г., издадена от КЕВР) за пренос на електричество на територията на
област Пловдив, където се намира с. Долнослав; лицензия да снабдява крайни потребители
с електричество това дружество не притежава поради забраната на чл. 44 а. 2 от
Закона за енергетиката. На съда е и
служебно известно, че на лицензионната
територия на ответника, лицензия за
краен снабдител и доставчик от последна инстанция притежава друг търговец (EVN
България Електроснабдяване ЕАД). Тъй като не може да снабдява крайни потребители с
електричество, то разпределителното дружество не може, под действието на вече
отменените Правила, да търси и плащане на цената на доставеното- в случая,
цената, по която Националната електрическа компания продава електричество
наелектроснабдителното предприятие. Без значение за този извод е начина , по
който това количество е изчислено.
Само в хипотезата, в която крайния
потребител купува електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от
крайния снабдител/доставчик от последна инстанция, и ако между оператора на
разпределителната мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз основа на
сключен комбиниран договор между клиента и търговеца, може да възникне за
оператора на мрежата неопосредено от доставчика
право да получи цената на доставената електроенергия (чл. 51 ал. 2 от
ПИКЕЕ). В отговора на исковата молба има изложени твърдения, че ищеца –
търговец е избрал доставчик на електричество на свободния пазар, различен от
доставчика от последна инстанция, които обаче не са доказани – няма посочване
на конкретен доставчик или анагажирани доказателства за договор за доставка с
лице , различно от EVN България Електроснабдяване ЕАД. Затова ответното дружество не може да се
позове на тези правила в качеството им на нормативно основание, за да извърши
едностранна корекция на сметките между страните.
Между страните има и договор, чието
съществуване съдът приема. Договорът регламентира не доставка на електричество
или цената на доставено такова, нито особено право на ответника да получи
стойност на употребена, но неотчетена от средството за търговско измерване
такава енергия. По силата на специалната договорки между страните в чл. 2 ал. 2 от
същия, право да получи плащане ( само на стойността на дължимите мрежови услуги)
електроразпределителното дружество има най- напред от доставчика. Това
кореспондира с разрешението, дадено в чл. 33 от Общите условия между същите
страни. Липсва пряко задължение на ищеца да плаща каквито и да било суми (
макар и според заключенито на вещото лице, процесното вземане включва и
себестойност на доставена, но неотчетена електроенергия.)
Съответно , исковете са основателни.
Разноските се възлагат в тежест на ответника ,
предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, че в отношенията между страните, ЕТ „Атлас – М. Н.“ , ЕИК…
със седалище и адрес на управление в с. Д., общ. А., ул. З. № .., не дължи на ответника сумата от 14 761.
57 лева, стойност на едностранна корекция на сметките между страните - на
доставена, но незаплатена електроенергия за периода от 27.12.2017г до
27.03.2018г. ,за която е издадена фактура с № ********** /29.11.2019г.
Осъжда „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов №
37 да заплати на ЕТ „Атлас – М. Н.“ ,
ЕИК …, със седалище и адрес на управление в с. Д., общ. А., ул. З. №.., сумата
от 1790.50 лева разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП