Присъда по дело №4124/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 255
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20185330204124
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юни 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

№ 255

          14.11.2018 година

                   град ПЛОВДИВ  

           

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

             ХХІV наказателен състав

На четиринадесети ноември                        две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                           

 

СЕКРЕТАР: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА

ПРОКУРОР: ГЕОРГИ КЪРПАРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА

НОХД № 4124 по описа за 2018 година.

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.К.П. роден на *** ***, български гражданин, б., със средно-специално образование, неженен, **, неосъждан, живущ ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2017 г. в гр. Пловдив, пред надлежен орган на властта - Й.С.   М. ***,   ** в сектор «Разследване» - IV РУ /Четвърто РУ/ - Пловдив към Отдел «Разследване» при – ОДМВР - Пловдив, като свидетел по дознание № 266/2017 г. по описа на IV РУ ОД на МВР Пловдив, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Категорично април месец 2016г. в дома ми на ул. ** не е влизал инкасатор. Не съм подписвал карнет през този месец... Не, този подпис не е мой.“, за което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на 4 /четири/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подс. Б.К.П. наказание от 4 /четири/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с изпитателен срок от 3 /три/ години.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Б.К.П., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 140,00 /сто и четиридесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.

                                     

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.

 

 

Съдържание на мотивите

М  О  Т  И  В  И  към Присъда №255/14.11.2018 г., постановена  по  НОХД №4124/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.

 

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.К.П. роден на *** ***, български гражданин, б., със средно-специално образование, неженен, ***, неосъждан, живущ ***, ЕГН ********** за това, че на 20.07.2017 г. в гр. Пловдив, пред надлежен орган на властта - Й.С.   М. ***,   ***, като свидетел по дознание № 266/2017 г. по описа на IV РУ ОД на МВР Пловдив, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Категорично април месец 2016г. в дома ми на ул. ***не е влизал инкасатор. Не съм подписвал карнет през този месец... Не, този подпис не е мой.“ –престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. П. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен за престъплението по чл.290, ал.1 от НК, да му се наложи наказание към минимума, като така би се постигнала както индивидуалната, така и генералната превенция.

Защитникът на подс. П. – адв. Ц.К. сочи в пледоарията си, че подзащитния му е невинен, иска оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение, излага аргументи за липса на доказателства за осъществен престъпен състав.

Подс. П. не се признава за виновен за престъпленията и заявява,  че иска да бъде оправдан.

След запознаване с всички доказателства по делото съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Б.К.П. е роден на *** ***, български гражданин, б., със средно-специално образование, неженен, ***, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Б.П. ***. На същия административен адрес живеела и св.Ц.С.. На този адрес в общ двор били построени две къщи, в които живеели подсъдимият и св.С.. Двете къщи имали общ водомер. Отчитането на използваното количество вода ставало от служители на „Водоснабдяване и канализация” EOOД гр. Пловдив. За отчитане на потребената вода от живущите на адреса на подс.П. до неустановена дата на 2016 г. отговаряла свидетелката Е.Т.. Същата отчела показанията на водомера на датите 21.01.2016 г., 22.02.2016 г. и 21.03.2016 г. като отразила показанията на водомера и разликата с предходните отчитания. На 18.04.2016 г. неустановен по безспорен начин служител на „Водоснабдяване и канализация” Пловдив посетил адреса и в присъствието на подсъдимия Б.П. отчел потребената вода, като отразил разлика от 21 кубични метра в карнет № 2120516. Срещу тези показания подс.П. положил подписа си. В последствие същият подал жалба във „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Пловдив, както и пред Районна прокуратура гр.Пловдив, в които сочел, че подписът му в графата потребител е фалшифициран, т.е. подправен. По подадената от подсъдимия жалба било образувано досъдебно производство №266/20017 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив срещу неизвествен извършител за престъпление по чл.308, ал.1 от НК.

В хода на ДП №266/20017 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив е била назначена и извършена графическа експертиза на подписа положен в карнет № 2120516 в графа подпис на потребителя, от заключението на която се установило, че подписът е положен от подс.П..    

В хода на разследването по ДП №266/2017 г. по описа на 04 РУ на МВР гр.Пловдив, в качеството си на свидетел, в протокол за разпит от 20.07.2017 год., пред орган на властта  - *** св.Й.М. подс.П. писмено и съзнателно заявил, че не е полагал подписа си в карнет на ВиК през месец април 2016 г. Той заявил : „Категорично април месец 2016 г. в дома ми на ул. *** не е влизал инкасатор. Не съм подписвал карнет през този месец...Не, този подпис не е мой.” Тези показания били дадени от подсъдимия, след като на него му бил предявен карнет с №2120516.

При разпита на подсъдимия, в качеството му на свидетел по ДП №266/20017 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив, му били разяснени правата му като свидетел, както и наказателната отговорност за лъжесвиделстване, като тези обстоятелства били удостоверени с подписите му в протокола за разпит.

В последствие от образуваното ДП №266/2017 г. по описа на 04 РУ на МВР гр. Пловдив били отделени материали било образувано досъдебно производство срещу подсъдимия П. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.  По случая, подс. П. дал обяснения пред *** – св.М.Щ., пред която заявил, че не е полагал този подпис.

В хода на съдебното следствие била назначена повторна съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписът в графата подпис на потребителя на лист с номер 2120516 е изпълнен от Б.К.П..

За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка съдът съобрази всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно по отношение на гласните доказателства - свидетелските показания на свидетелите Е.Т., М.Щ., Й.М.. Фактическата обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – копие и оригинал на карнет с номер 2120516, копие от жалба на Б.П., копие от протокол за разпит от 20.07.2017 г., заключение на назначената в съдебното следствие почеркова експертиза,  справка за съдимост, характеристична справка.

От доказателствената съвкупност по делото следва да се изключи изготвената по досъдебното производство, изслушана и приета в съдебното следствие графологична експертиза от вещото лице И.Ч., доколкото се установява, че същата е била назначена в хода на дознание 266/2017 г. по описа на 04 РУ на МВР от *** Й.М., която пък има качеството на свидетел по настоящото производство.

Показанията на св. Е.Т., М.Щ., Й.М. съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства.

Свидетелката Т. сочи в показанията си какъв е редът за отчитане на потребената вода от всеки потребител, дава сведения и за посещенията си на конкретния административен адрес. С категоричност сочи, че е разпознала като отразени от нея в карнета данни за посещенията на датите 21.01.2016 г., 22.02.2016 г. и 21.03.2016 г. Сочи също така, че през 2016 г. е настъпила смяна на района обслужван от нея, но не сочи в кой период от годината точно е станало това. Доколкото показанията и не се оборват от други доказателства по делото същите са кредитирани в цялост от съдебния състав.

Показанията на свидетелките М.Щ. и Й.М. касаят извършените от всяка от тях действия спрямо подсъдимият П., като и двете категорично сочат, че подсъдимият пред тях е отрекъл да е полагал подписа си в карнет на „ВиК” Пловдив ЕООД. Техните показания също се кредитират изцяло от съда, доколкото са непротиворечиви и не се оборват от други доказателства по делото.

Показанията на свидетелката Ц.С. се кредитират от съда, но същите не се явяват от съществено значение за разкриване на обективната истина. Те следва да бъдат подложени на критичен анализ с оглед обстоятелството, че същата е роднина на подсъдимия, а същевременно ползват и общ водомер именно на адреса, за който се твърди да не е бил отчитано точно потребеното количество вода, респективно да не е полаган подпис от подсъдимия в карнета. Дадените от нея показания за идването на двама инкасатори през април 2016 г., които не отчели потребената вода следва да се кредитират частично, доколкото в карнета след датата 18.04. се сочат още три посещения за отчитане на потребената вода – 11.05, 23.06., 20.07, като срещу две тях има отбелязване, че достъп е отказан. Доколкото свидетелката сочи, че към момента на това посещение вече е било отразено потребено количество вода 21 кубични метра съдът приема, че такова посещение се е случило, но липсват категорични доказателства, че то е било през месец април 2016 г. Същевременно доколкото е очевидно, че към момента на това посещение вече е било извършено отчитането, удостоверено с подпис, за който се твърдяло че е на подс.П., то няма как да бъде прието от показанията на св.С., че посещение през месец април 2016 г. преди описаното от нея не се е осъществило, както и че подс.П. не е присъствал и не е подписал карнета за отчетените показания. С оглед на твърдението, че свидетелката е пенсионер от 2-3 години, без да се сочи от кога точно, както и с оглед липсата на доказателства, че същата е била на адреса именно на сочената дата 18.04.2016 г., съдът приема, че същата е отсъствала при отчитането на спорните 21 кубични метра потребена вода. С оглед на това и съдът счита, че дадените от нея показания, макар да се кредитират от съда, не се явяват от съществено значение за разкриване на обективната истина, доколкото касаят факти и обстоятелства случили се след отчитането на водата на 18.04.2016 г.

Що се касае до показанията на св.Х. Х. същите се кредитират от съда, но и за тях не се приема, че оборват доказателствата по делото подсъдимият да е подписал карнета през месец април 2016 г. Това е така, тъй като св.Х. дава показания за работното време от 8.30 до 17.00 часа и постоянното присъствие на подсъдимия П. на работното му място, но в карнета липсва отбелязване за час на посещение при отчитането на водомера. Ето защо и няма как да се приеме за безспорно доказано, че подс.П. не е подписал карнета само въз основа показанията на св.Х., а наличието или липсата на това обстоятелство следва да се установи въз основа на всички доказателства по делото.

Съдът кредитира с доверие заключението на изготвената в хода на съдебното следствие почеркова експертиза, доколкото вещото лице е отговорило на поставената задача, а в съдебно заседание даде подробни разяснения за начинът по който е достигнало заключението си, както и дали липсата на буквата „П” в изследвания подпис положен в карнета се отразява и по какъв начин на изводът, че именно подсъдимият Б.П. е положил подписа в този карнет.

С оглед на приетата от съда фактическа обстановка, се приема за доказано безспорно и категорично, че подс. Б.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК на дата 20.07.2017 г.

От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.290, ал.1 от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки : На първо място лицето спрямо което се повдига такова обвинение следва да е било разпитано в качеството на свидетел пред съд или друг надлежен орган на властта и да е дало показания относно някакви фактически обстоятелства. На следващо място следва да се установи, че тези показания са неистински, т.е. следва показанията на лицето да не отговарят на действителността и на събраните доказателства. Възможни са две форми на изпълнително деяние – потвърждаване на неистина или затаяване на истина. При първата форма на изпълнително деяние следва да бъде доказано, че лицето е дало показания, с които изнася или потвърждава едни неверни обстоятелства. При другата форма на изпълнително деяние лицето следва да премълчи факти и обстоятелства, които са му известни. На следващо място следва тези обстоятелства да имат значение за разкриване на обективната истина по делото.

От субективна страна деянието следва да е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като подс. П. следва да е съзнавал, че показанията които дава са неистински,  като пряко да е искал да заблуди разследващите органи относно това положил ли е подпис в карнета на ВиК относно партидата за имота на улица „***”.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия П. е положил лично подпис в карнета на ВиК относно партидата за имота на улица „***” за месец април 2016  година. За да приеме за безспорно доказани тези обстоятелства съдът отчита показанията на св.М., св.Т., св.Щ., както и наличните по делото писмени доказателства – копие и оригинал на карнет с номер 2120516, копие от жалба на Б.П., копие от протокол за разпит от 20.07.2017 г., заключение на назначената в съдебното следствие почеркова експертиза.

 Установено е, че на дата - на 20.07.2017 г. подсъдимият е бил разпитван в качеството на свидетел пред органи на властта ***– Й.М., като на конкретно поставени въпроси свързани с положения подпис в карнет с номер 2120516, подсъдимият категорично е отричал да се е подписал в същия, както и да е идвал инкасатор в дома му, заключение на назначената в съдебното следствие почеркова експертиза.

От отговорите на поставените въпроси безспорно се установява, че свидетелят П. е дал показания, в които е посочил фактически обстоятелства, които са били от значение за разкриване на обективната истина по ДП 266/2017 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив. Сочените конкретни факти от подс.П. са били проверени и са били опровергани с доказателства. Принципно положение е, че свидетелят в процеса възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответния процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган своите възприятия именно във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези възприятия са били точни или неточни, е въпрос, на който следва да даде отговор съдът или съответния друг орган, като изхожда от самите показания, от положението на свидетеля при възприемането на фактите, от останалите доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от изхода на делото. Затова задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е възприел, а задължение на съда /съответния орган/ - да прецени достоверността на показанията. Задача на органа, извършващ разпита, е да го проведе умело и прецизно, така че да установи обективната истина, и негово задължение е да направи фактическите и правни изводи по делото / в този смисъл Решение № 229 от 25.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 603/2013 г., III н. о., НК/. В конкретния случай според съда на датата, когато е провеждан разпит в качеството на свидетел на подсъдимия е налице изнасяне на възприятия относно факти с дадените отговори от подсъдимия, които в последствие са били опровергани от събраните доказателства.

Същевременно съдебния състав приема за доказано, че подсъдимият е бил наясно, че се е подписал в карнета, но независимо от това е твърдял пред разследващите, че не го е направил.

Именно с оглед на това и съдебният състав счита, че подсъдимият П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, като се установява да е извършил изпълнителното деяние потвърждаване на неистина.

Същевременно съдът счита, че от субективна страна също е доказано осъществяването на престъплението, доколкото същият е бил наясно с обстоятелството, че е положил подписа си в карнета, но съзнателно е твърдял, че не го е сторил. С оглед на това и съдът приема, че престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл.

Съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя – подсъдимия Б.П., съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия   Б. за престъплението по  чл. 290, ал.1 от НК, извършено на 20.07.2017 г. съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за това престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, като същите не се явяват многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. За да възприеме такава позиция, съдът отчита, че не са констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, както и обстоятелствата, че подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати  по сметка на ОД на МВР Пловдив направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 140 / сто и четиридесет / лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :               

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ