№ 790
гр. Варна, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501216 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от Х. Р. Г. от гр.Варна против решение №1223/09.04.25г.,
постановено по гр.д.№11044/24г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
Х. Р. Г. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща частичен иск
от целия в размер на 27030.60лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, ляв калник,
преден капак, основа предна броня, предно стъкло, airbag водач, вътрешно
огледало, ляв airbag глава, десен airbag глава, решетка радиатор комплект, лява
решетка предна броня, дясна решетка предна броня, ляво стъкло врата, преден
десен airbag, капак масло, възд. марк. всм. щуцер, охлад. въздушно пълнене,
кондензатор, воден радиатор, кожух вентилатори, перка вентилатор, дясна
перка вентилатор, ремъчна шайба компрес, обтегач трапец ремък, ремъчна
шайба водна помпа, масло картер горна част, преден фланец уплътнение,
масло картер долна част, трегер преден ляв подкалник, рамка радиатор
комплект, чело преден ляв рог, преден ляв рог предна част, преден десен рог
предна част, преден ляв рог, преден десен рог, дясна подпора двигател, ляв
фар комплект, захващане ляв фар, захващане десен фар, основа преден рег.
номер, ляв фар за мъгла и преден десен предпазен колан, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 13.08.2022г., по
сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в
полица №93002210018343/20.04.2022г., със срок на действие 20.04.2022г. –
19.04.2023г., на л.а.„Ауди А5”, с рег.№ *******, ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на
материалния закон и при неправилна преценка на събрания доказателствен
материал. Оспорва извода на ВРС, че не е налице нищожност на клаузите на
т.14.11, т.28.2 и т.27.3 от ОУ към застрахователния договор, като твърди, че
същият е сключен при предварително определени условия от застрахователя,
като застрахованият няма възможност да влияе върху съдържанието им. Като
се позовава на разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ, счита, че не са налице
предпоставките, при които застрахователят може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, като не било установено ищецът да е причинил
умишлено произшествието и да е налице неизпълнение на негово задължение,
което е значително с оглед интереса на застрахователя. Моли да бъде
отменено решението и да бъде уважен искът.
Въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, е депозирала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Х. Р. Г. от
гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на Х. Р. Г.
сумата от 1000лв, предявен като частичен иск от вземане в размер на
27030,60лв, представляваща дължимо обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.„Ауди А5”, с рег.№ *******, в резултат на
настъпило на 13.08.2022г. застр.събитие по застраховка КАСКО, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 30.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че между страните е сключен договор за
застраховка КАСКО по застр.полица №*********г., при клауза 1, за л.а.„Ауди
А5”, с рег.№ *******, със срок на валидност от 20.04.22г. до 19.04.23г. Твърди,
че на 13.08.22г., движейки се по бул.Цар Освободтел преди кръговото
кръстовище с бул.Левски загубил контрол над автомобила и се блъснал в
мантинелата. Сочи, че уведомил за настъпилото ПТП на тел.112 и тъй като
имал наранявания по тялото се прибрал до дома си, който бил в
непосредствена близост, като изпратил баща си да отиде до автомобила.
Твърди, че за ПТП е съставен протокол №1800937. След уведомяване на
застрахователя бил извършен оглед на автомобила и изготвен опис на щетите,
но застрахователят отказал изплащане на обезщетение на осн. т.28.2 от ОУ,
който отказ намира за неоснователен. Счита, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на 27030,60лв.
В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД оспорва иска по основание и размер. Излага, че съгласно ОУ е
налице изключение от покритието предвид извършени от ищеца нарушения,
като се позовава на т.28.2, 27.3 и т.14.11 от ОУ, а именно – ищецът не
2
уведомил компетентните органи от мястото на събитието, не е регистрирал
събитието в съответствие с бълг.законодателство чрез компетентните органи,
самоволно напуснал ПТП, като осуетил извършване на медиц.изследвания за
наличие на алкохол или нарк.вещества към момента на настъпилото събитие и
установяването на водача на автомобила. Счита претенцията за завишена по
размер, като твърди, че е налице тотална щета и счита, че обезщетението не
може да надвишава 80% от застр.сума, като следвало да се приспаднат и
запазените части. Оспорва претенцията за лихва.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на
договорно правоотношение помежду им за застраховка „Каско“ по
застр.полица №93002210018343, както и относно факта на завеждането на
процесната щета при застрахователя, по която е постановен отказ за
заплащане на застр.обезщетение. Няма спор и относно естеството, вида и
обема на причинените вреди.
Наведеното във въззивната жалба оплакване за нищожност на
клаузите на т.28.2, т.27.3 и т.14.11 от ОУ не се споделя от настоящия състав.
Безспорно е, че ищецът, в качеството му на страна по сключения
застрахователен договор, се явява потребител на застрахователни услуги и
към общите условия на договора са приложими правилата на ЗЗП.
Съгласно чл.344, ал.1 и чл.348, ал.1 КЗ приложените по делото Общи условия
са неразделна част от процесния договор за застраховка Каско на МПС. Видно
от представената с исковата молба и неоспорена от ищеца застрахователна
полица, последният е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях
и ги приема. Следователно потребителят е бил наясно със съществуването им
и при полагане на дължимата грижа, която следва да се положи от
потребителя на застрахователната услуга, следва да се е запознал подробно с
тяхното съдържание. Горепосочените разпоредби от ОУ, предвиждащи
задължение на застрахования да регистрира настъпилото събитие по съотв.ред
и изключения от покритите рискове, не увреждат недобросъвестно и
едностранно правата на потребителя на застрахователната услуга. Страните по
застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както
основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на
увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
3
освобождаване от отговорност на застрахователя. Обемът на застрахователна
отговорност се определя от закона и от съдържанието на конкретния
застрахователен договор, както и от общите условия към него. Процесните
клаузи, обвързани с действия, респ. бездействия на застрахования, не водят до
неравенство в правата на страните, нито създават възможност за
облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования, а напротив
същите са изцяло в синхрон със законовата разпоредба на чл.395, ал.1 и 4 КЗ.
Ето защо съдебният състав приема, че клаузите на т.28.2, т.27.3 и т.14.11 от ОУ
са валидни и обвързват страните.
Следващият спорен по делото въпрос е налице ли са основания за
отказ на застрахователя за изплащане на застр.обезщетение.
Както вече бе посочено, с оглед свободата на договаряне – чл.9
ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Когато в
Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение / така Решение №224/20.07.15г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС /.
Когато ответникът е навел едновременно възражения, основани на
„ изключен риск“ и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност съгл. чл.408, ал.1, т.3 КЗ и чл.395 КЗ, то следва на първо място да
се разгледа въпроса съставлява ли процесното събитие изключен риск по
силата на застр.договор, и доколкото не се обоснове наличието на такъв -
налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение съгл. чл.408, ал.1, т.3 КЗ и чл.395
КЗ / така Решение №17/02.06.20г. по т.д.№656/19г. на ВКС/.
В разглеждания случай застрахователят на първо място основава
отказа си да заплати застр.обезщетение с наличието на изключен от
застр.покритие риск по т.27.3 от ОУ, а именно водачът самоволно е напуснал
ПТП, като е осуетил извършване на медиц.изследвания за наличие на алкохол
или наркотични вещества към момента на настъпилото събитие. С посочената
клауза е уговорено в съответствие с чл. 345, ал.5, т.1 КЗ, изключение от
покритите рискове в случай на управление на МПС след употреба на алкохол
и/или други упойващи вещества, както и употреба на алкохол преди идването
на контролните органи или при отказ за извършване на проба за алкохол или
самоволно напускане на ПТП или осуетяване или неспазване указанията за
медиц.изследвания. От ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че ищецът самоволно е напуснал
мястото на процесното ПТП, като по този начин несъмнено е осуетил
извършването на проверка за алкохол и упойващи вещества. След като в
процесния случай се установи изключение от застрахователното покритие, то
липсва основание за заплащане на застрахователното обезщетение. Наличието
на изключен риск прави ненужно обсъждането на твърденията за наличие на
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл.408, ал.1,
4
т.3 КЗ.
По изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до
същия краен извод районният съд е постановил законосъобразен и правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство се следват на възз.страна. Доколкото
възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от
НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят
разноски в размер на 100лв ю.к. възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1223/09.04.25г., постановено по
гр.д.№11044/24г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Х. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Струга
№47, ет.9, ап.149, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, сумата от 100лв,
представляваща сторените за въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5