Решение по дело №1457/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                817/24.4.2019г.

гр. Варна, 24.04.2019 г.

 

 

 

 

 

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

Варненският районен съд                    тридесет и седми състав

На   двадесет и четвърти април            година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание  в следния състав :        

                                              

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Пл. Караниколов

 

Секретар  Петранка  Петрова

Прокурор  Милена Даскалова

като разгледа докладваното ЧНД № 1457 по описа за две хиляди и  деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   

           Варненска Районна Прокуратура е внесла искане на основание чл.157 от ЗЗ за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на  А.  Л.  С. – ЕГН **********, с оглед установяване на някое от заболяванията по чл.146 от ЗЗ и евентуалното му лечение по принудителен ред.

          В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло така направеното предложение. В пледоарията си по същество сочи, че с оглед заключението на съдебно - психиатричната експертиза, делото следва да се прекрати.

Осв. А.С. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител. Той заявява, че страда от психично заболяване, като два пъти е лежал в психиатрична болница както и че разрешава разногласията с родителите си по законов ред. Сочи, че като взема „джонка“ наркотик не е груб и не обижда никого.

 

По съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието настаняване се иска – адв.К., ВАК се присъединява към становището на представителя на ВРП и моли  делото да бъде прекратено.

 

            Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, ъдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Осв. А.С. живее с родителите си и не работи. От няколко години живее на семейни начала и има от съжителството си към момента бебе. Грижи за бебето и жена му полагат предимно неговите родители. Няма данни С. да е боледувал от тежки соматични заболявания. От 15 годишен употребява ПАВ – марихуана и кристали. От около две години е с агресивно и разрушително поведение – чупи вещи в дома си за пари. Заплашвал близките си с побой при отказ да получи пари за ПАВ.  Поради това и родителите му депозирали жалба до ВРП , въз основа на която било образувано настоящото производство.

 

 Според заключението на изготвената и приложена по делото  съдебно - психиатрична експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание и кредитирана от съда е видно, че освидетелстваният А.С.  страда от психични и поведенчески разстройства след употреба на ПАВ – марихуана и метамфетамини. Той обаче не страда от такова психично  заболяване,  което  да отговаря на критериите на чл.146 от ЗЗ.

 

            При  така установената фактическа обстановка, безспорна между страните, съдът прие от правна страна, че искането на ВРП е неоснователно и не следва да бъде уважено. Не е налице кумулативното наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв.

 

             Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъла на чл.146 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ – е психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово разстройство/ или тройна психична увреда в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна  деменция.

 

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв.С. не страда от психични заболявания, визирани в посочените законови текстове. При него е налице разстройство на личността и поведението, но то няма необходимата тежест, за да отговори на критериите на чл.146 от ЗЗ.  

 

С оглед изложеното съдът намира, че спрямо осв. А.С.  не са налице основания да бъде настанен на задължително лечение по смисъла на чл.162 ал.1 от ЗЗ.

 

 

Водим от изложеното и на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ, съдът

 

 

 

 

       Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на ВРП за настаняване на задължително лечение на основание чл. 155 от ЗЗ в специализирано здравно заведение лицето  А.Л.С. – ЕГН **********.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7 –дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: