№ 12672
гр. София, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110108606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба искова молба, уточнена с молба от
02.05.2024 г. (на лист 20 – 24 от делото) и 10.07.2024 г. (на лист 38 и 61 – 64 от
делото) на А. Я. О. срещу С. Ц. А. и Г. Л. А., с която са предявени претенции
за осъждане на всеки от ответниците да плати по 1037,50 лева – половината от
задължение по договори за заем от 30.12.2021 г., 14.01.2022 г., 22.02.2022 г.,
04.03.2022 г. и 10.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 12.02.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на посочените по-горе дати сключил с ответниците
договор за заем съответно за 1500 лева; 255 лева; 40 лева; 50 лева, и 230 лева,
като им предал парите, но ответниците не му върнали заемите – Г. Л. А. му дал
100 лева на 27.02.2022 г., но после веднага си ги взел обратно. Затова ищецът
си иска дадените пари.
В законоустановения срок (започнал да тече на 27.11.2024 г.) не е
подаден отговор от ответниците – С. Ц. А. и Г. Л. А..
(В съдебното заседание ответниците поддържат, че ищецът им бил дал
пари, но ответникът Г. Л. А. поддържа, че въобще не е взел над 2000 лева, а
само 1240 лева, при това и ответниците давали пари на ищеца. Ответницата С.
Ц. А. поддържа, че страните си разменяли различни стоки и се черпели
взаимно. И двамата ответници оспорват исковете. Ищецът чрез адвоката си,
назначен за правна помощ, поддържа исковете, като сочи, че са доказани.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 5 от делото разписка, която не е оспорена
1
като неавтентична или невярна от ответниците, ответницата с посочен
правилния си ЕГН **********, но с имена С. Ц. А., и ответникът, посочен
като Г. Л., с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ап. *, са получили от ищеца по
делото 1500 лева на 30.12.2021 г. и се задължили да ги върнат до нечетима
дата през февруари 2022 г., и ако не платят, щели да носят отговорност пред
прокуратурата и МВР.
Разписката е допълнена със същия почерк, като според текста
ответницата е получила още 240 лева на 14.01.2022 г. и още 15 лева.
Направено е отбелязване, че към 14.02.2022 г. се дължат 1960 лева, а
след това има описани четири реда, под които няма подпис, със следното
съдържание: „27.02.2022 г. Г. ми върна 100 лева“, „04.03.22 г. взе + 50 лв. + 130
лв. на 10.04.22 г.“, „2000 лв. + 130 лв. ощто 2130 лв. – 100 -2 -30 лв.“, общт две
хл. лв. и 30 лв.“.
От описаното съдът прави извод, че на двамата ответници са платени
1755 лева (1500 лева, 240 лева и 15 лева), под което те са се подписали на
14.01.2022 г., ответницата е признала на 14.02.2022 г. задължение в размер на
вече 1960 лева, но това нейно признание не може да обвърже ответника.
Съгласно служебно извършена справка за лични данни на ответницата
(на лист 30 от делото), същата има ЕГН ********** и е регистрирана с
имената С. Ц. А.. Съвпадението на всички данни по разписката без бащиното
име не оставя съмнения, че именно ответницата е взела пари от ищеца, а
грешката е техвническа (бащините имена Ц. и Ц. си приличат).
Съгласно служебно извършена справка за лични данни на ответника (на
лист 44 от делото), същият се казва Г. Л. А. и има регистриран от 29.08.2024 г.
адрес в бл. 145 в ж.к. „Дружба“, а съгласно по-стара справка (на лист 29 от
делото) от 2021 г. поне до 17.05.2024 г. (т.е. в периода на сключване на
договора) е бил с адрес в бл. *** в ж.к. „Д.“ в С.. Съгласно справката на лист
30 от делото е установено, че ответникът Г. Л. А. е съпруг на ответницата от
2003 г. Ответникът не оспорва да е подписал документа, като по косвени
данни и съобразно брака му с ответницата съдът няма как да приеме, че става
дума за друго лице.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове за осъждане на ответниците
да върнат дължимото от тях по пет договора за заем с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ГПК.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ищецът е предал на
ответниците описаните в уточненията на исковата молба суми и последните са
се съгласили да ги върнат, като се дължи и лихва от датата на исковата молба,
ако искът се уважи.
От представената разписка се установи, че ответниците са изразили воля
да вземат заеми от ищеца за сумите, посочени в следващия абзац. Ако ищецът
е давал на ответниците пари в замяна или същите са си дарявали средства или
е имало погасявания, същите е следвало да докажат точните суми и да
2
направят пред съда формално изявление за прихващане на насрещно
дължимите суми. Това не е направено в настоящия процес, поради което съдът
няма да се занимава с въпроса дали двамата ответници са давали нещо на
ищеца, като този въпрос може да се разглежда след края на съдебното дело
между страните, като те си докажат взаимно претенциите. Твърдението на
ответниците, че ищецът само ги бил черпил, се опровергава изцяло от
представения по делото писмен документ – на съда не са известни други
случаи на почерпени хора, издали разписка за стойността на почерпката. При
всички случаи съдържанието на документа съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК не
може да се оспорва с устни твърдения или показания, а само с друг документ,
какъвто по делото никой не е представил.
Що се отнася до получените суми, тъй като съгласно чл. 121, ал. 2 ЗЗД
до установяване на нещо друго поети заедно от няколко души задължения се
изпълняват от всеки от тях според частта му и няма данни частите да не са
равни, то и двамата ответници дължат по половината от признатите от тях
1755 лева, или по 877,50 лева. Ответницата обаче е признала по-голямо
задължение от 1960 лева, от които дължи половината, или 980 лева, но това
нейно признание не може да навреди на ответника съгласно чл. 215, ал. 2
ГПК, и следователно ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
877,50 лева, като претенцията се отхвърли за разликата между тази сума и
поисканите общо 1037,50 лева, а ответницата следва да бъде осъдена да плати
980 лева и искът да се отхвърли до предявените спрямо нея 1037,50 лева.
Следва да се присъди и законна лихва от датата на исковата молба.
Твърденията на ищеца за дадени над 2000 лева се основават на негови
сметки на края на представената по делото разписка, които не са подписани от
никого, поради което в тази част съдът цени документа в смисъл, че не
установява задължения за повече от 1960 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора и тъй като ответниците не са направили
претенция за присъждане на разноски, право на разноски има ищецът съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като е освободен от такса, всеки от двамата ответници
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по бюджета на
съда дължимите се съдебни такси в минимален размер от по 50 лева, тъй като
исковете са на малка стойност.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД С. Ц. А., с ЕГН: **********, и адрес по
делото: С., ж.к. „Д.“ *, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. *, да плати на А. Я. О., с ЕГН:
**********, сумата от 980 лева (деветстотин и осемдесет лева) – задължение
по договори за заем от 30.12.2021 г., 14.01.2022 г., 22.02.2022 г., 04.03.2022 г. и
10.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.02.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата между
3
присъдените 980 лева и претендираните 1037,50 лева (хиляда тридесет и
седем лева и 50 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. Л. А., с ЕГН: **********, и адрес по
делото: С., ж.к. „Д.“ *, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. *, да плати на А. Я. О., с ЕГН:
**********, сумата от 877,50 лева (осемстотин седемдесет и седем лева и 50
стотинки) – задължение по договори за заем от 30.12.2021 г., 14.01.2022 г.,
22.02.2022 г., 04.03.2022 г. и 10.04.2022 г., ведно със законната лихва от
12.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата между присъдените 877,50 лева и претендираните 1037,50 лева
(хиляда тридесет и седем лева и 50 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Ц. А., с ЕГН: **********,
и адрес по делото: С., ж.к. „Д.“ *, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. *, да плати по
бюджетна сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лева (петдесет
лева) – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Л. А., с ЕГН: **********, и
адрес по делото: С., ж.к. „Д.“ *, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. *, да плати по
бюджетна сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лева (петдесет
лева) – държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4