№ 5321
гр. София, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20211100114411 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца Б. В. П. срещу ответника „ЧЕСКА
ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ (Česká
podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group), с номер на
регистрацията: 63998530, със седалище и адрес на управление: Република
Чехия, Pobřežní 665/23, Karlín, Praha 8, 186 00, осъдителен иск за заплащане на
сумата от 70 000.00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение, цялото в размер на сумата от 90 000.00 лв., за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП)
настъпило на 30.01.2021 г. на автомагистрала № D4 на км. 25.4 в землището на
Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага, ведно със законната лихва от
15.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 30.01.2021 г. на
автомагистрала № D4 на км. 25.4 в землището на Вознице – Чехия в посока
Страконице – Прага ПТП, по вина на водача на лек автомобил с марка „Форд
Мондео” с рег.№****, управлявал с несъобразена с атмосферните и пътните
условия скорост (обилен снеговалеж и заснежена настилка) и изгубил контрол
над автомобила, който излиза от пътя вдясно, завърта се и се в крайпътни
дървета, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени телесни
повреди, изразяващи се във – фрактура на дръжката на гръдната кост,
фрактура на тялото на седми шиен прешлен, фрактура на тялото на първи
1
гръден прешлен, фрактура на тялото на трети гръден прешлен, фрактура на
дъгата и лявото краче на шести шиен прешлен, фрактура на бодилестия
израстък на шести шиен прешлен с проминиране (проникване) към
гръбначния канал, травматично разместване между шести и седми шийни
прешлени с 4,5 мм /предна спондилолистеза на ниво С6-С7 I степен/;
претърпени болки и страдания от уврежданията, включително и от
преживения стрес, тревожност и потиснатост.
Поддържа, че деликтната отговорност на К.И.К. - водач на лек
автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№**** е била обезпечена от „ЧЕСКА
ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ чрез
сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към
момента на ПТП-то, поради което счита, че ответникът отговаря за
причинените му вреди. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не
последвало.
Претендира сумата 70 000.00 лева, като част от общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 90 000.00 лева, заедно със
законната лихва за забава от 15.09.2021 г. Претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ЧЕСКА
ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение
на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното
ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е
прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване, поради нарушение от
ищеца на правилата за движение по пътищата от ищеца, който е пътувал в лек
автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№**** без поставен предпазен колан.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за лек
автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№****, е налице сключен при
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със
2
застрахователно покритие към датата на реализираното ПТП.
От представения по делото Протокол за ПТП, съставен от инсп. Я.Б. –
служител в Транспортен инспекторат при Окръжна дирекция на полицията на
Средно-чешки окръг, се установява, че на 30.01.2021 г. на автомагистрала №
D4 на км. 25.4 в землището на Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага,
около 9.45 ч., лек автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№****, управляван
от К.И.К., поради несъобразена скророст на превозното средство с
метеорологичните условия (обилен сняг, сняг на пътя) и след преминаване на
десен завой излиза от пътя вдясно, завърта се на 180 градуса и се блъска в
дърветата в дясно. В резултат на горепосоченото ПТП е пострадал ищеца Б. В.
П..
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при
посочените в исковата молба обстоятелства, доколкото същите се установяват
от представените по делото писмени доказателства, а и не се оспорват от
ответника.
От показанията на свидетеля С.В.К. (сестра на ищеца), които
показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл.
172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП,
което настъпило в Чехия, ищецът се прибрал в България и тъй като бил
видимо в лошо състояние, веднага се обадили на „Бърза помощ”.
Свидетелства, че придружавала брат си при посещения при лекари, тъй като
той изпитвал силни болки и не можел да движи ръката и главата си. След
направени изследвания, ищецът продължил да изпитва силни болки във врата,
ръката и лявото рамо и се наложило да носи шийна яка за период от 3 месеца.
След ПТП-то той бил силно притеснен, психически подтиснат, изпитвал
силни болки, поради които не могъл да спи и имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си. И към настоящия момент продължавал да е силно изнервен и
изпитвал страх да шофира. Сочи, че към момента ищецът все още не работи и
не упражнява професията си на месар, въпреки правените опити. Споделя за
случка, в която се наложило ищецът да пътува с влак, но заради психо-
емоционалното си състояние слязъл от него. Свидетелства, че ищецът и към
момента не може да извършва тежък физически труд и при нужда се налага
прием на обезболяващи. Споделя, че това че не работи и че не може да върши
3
неща му се отразява психически много сериозно. На свидетелката не й е
известно ищецът да е имал някакви заболявания на прешлените или костите
отпреди инцидента.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), изготвена от вещите лица д-р Х. М. и д-р М. М. се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания – фрактура на дръжката на гръдната кост, фрактура
на тялото на 7-ми шиен прешлен,фрактури на телата на 1-ви и иа 3-ти гръден
прешлен, фрактура на дъгата и лявото краче на 6-ти шиен прешлен, фрактура
на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен с проминиране към гръбначния
канал. Травматично разместване между 6-ти и 7-ми шийни прешлени с 4,5 мм.
/предна спондилолистеза на ниво С6-С7 I степен/. Травматичните увреждания
в областта на шийните прешлени при транспортни злополуки се получават
най-често по механизма на хиперекстензионна-хиперфлексионна травма
(свръхсгъване-свръхразгъване), когато механичните силови въздействия
преминават границата на физическа издържливост на съединително-тъканни
връзки, стави, костни структури. Компресионно-клиновидни фрактури на
горните гръдни прешлени се получават при вертикално действащи сили върху
гръбначния стълб в състояние на приведено напред положение на тялото. В
процесния случай ищецът Б. Папанечв е пътувал на задната лява седалка зад
шофьора, като в следствие на осъществен челно-десен удар на автомобила в
крайпътни дървета, тялото му внезапно се е устремило напред и гърдите му са
получили удар в ръба на облегалката на предната седалка. Този удар е
причина за фрактурата на дръжката на гръдната кост.
По време на лечебния и възстановителен период ищецът е търпял -
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3-4 седмици
непосредствено след злополуката, след което болките са останали само
периодично явяващи се при рязка промяна на времето (при студено и влажно
време), когато ищецът е бил принуден да ползва значително повече
обезболяващи средства. Интензивни по своя характер са били и болките в
продължение на първите 2 седмици по време на проведената рехабилитация.
От деня на процесната злополука са изминали почти 3 години и ищецът вече
рядко търпи спорадични болки в областта на шията най-вече при рязка
промяна на времето, но тези болки бързо преминават след употреба на
аналгетици. На ищеца е поставяна твърда шийна яка за 3 месеца.
4
Получените фрактури на гръдните прешлени са довели при ищеца до
трайно затруднение на движенията на снагата. Фрактурата на гръдната кост не
е била разместена и тази увреда не е довела до някакви негативни последици
или усложнения в дихателния процес. Тази травма е довела при ищеца до
„разстройство на здравето неопасно за живота''. Получените фрактури на
шийните прешлени при ищеца, са довели до трайно затруднение на
движенията на врата.
Получените увреждания са затруднили и ограничили движенията на
снагата и на врата за около 6-8 месеца. Пострадалият се е нуждаел от чужда
помощ/подкрепа във връзка с обслужването си в ежедневието през първите
два месеца. Пълният възстановителен период на всички получени
травматични увреждания при ищеца е продължил около 10-12 месеца.
През първите 6-8 месеца след травмата при ищеца е било необходимо
спазването на щадящ режим откъм физическа активност и натоварвания. След
този срок е възможно дозирано увеличаване на натоварванията и физическата
активност, а след изтичане на 18 месеца следва да се приеме, че
травматичните увреждания (фрактурите на прешлените) са консолидирани и
не ограничават сами по себе си физическата активност на пострадалия.
Към момента на извършения личен преглед от вещите лица ищецът
съобщава оплаквания от ограничени и болезнени движения във врата, особено
при завъртане на главата наляво, непостоянно изтръпване на лявата ръка.
Също така и основно се оплаква от обща нервност, раздразнителност,
стряскане от маловажни причини. При прегледи се установява умерена
болезненост в крайните фази на движение във врата, с усещане на леко
хрущене. Налице са белези на обща нервност и напрегнатост. Функционален
дефицит на горните крайници не се установява. Възможностите на ищеца да
вдига тежести не са ограничени.
При извършения личен медицински преглед се установяват като трайни
последици ограничените движения във врата. Последното извършено образно
изследване на шийния отдел на гръбначния стълб е КТ от 16.09.2021 г., при
което е установено непълно консолидиране на фрактурата на дъгата на С6,
стеноза на ниво С5-С6 вляво, вероятно причина за болките в ръката.
Персистира антеролистезата на ниво С6-С7. Възможно е изобщо да не
настъпи пълно анатомично и функционално възстановяване на получените
5
травматични увреждания.
Дегенеративните процеси представляват закономерни, основно
възрастово обусловени промени в тъканите и органите. Най-видима и
манифестна е тяхната проява в опорно-двигателния апарат, в т.ч. гръбначния
стълб. Върху този процес на възрастови изменения неблагоприятно
въздействие оказват различни допълнителни фактори, като травматичните
увреждания са един от тях. Фрактурата на гръдната кост при ищеца е
зараснала окончателно. Тази фрактура не носи последващи усложнения и
дегенеративни промени, както и не оказва влияние върху обема и силата на
снагата към настоящия момент.
Към момента на претърпяното ПТП ищецът е пътувал на задната
седалка, зад водача. Водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост
съобразно външните и метеорологични условия (сняг, заснежен и хлъзгав
терен) и след преминаване на десен завой, автомобилът е загубил
устойчивост, поднесъл встрани, завъртял се на пътното платно, напуснал
пътното платно в дясно и се ударил в намиращите се в дясно крайпътни
широколистни и иглолистни дървета. При внезапно възникналите колебливи
въртеливи движения на автомобила, тялото на ищеца П. внезапно се е
наклонило наляво и главата му е получила удар от намиращото се вляво от
него стъкло на левия заден прозорец. Рязкото движение на главата и шията са
причина ищецът да получи травматичните увреждания в областта на шийните
и гръдните прешлени. След възникналия челно-десен удар на предната част на
автомобила в крайпътните дървета, тялото на ищецът е променило
движението си в предна посока и гърдите са получили удар в облегалката на
шофьорската седалка. Този удар е причина ищецът да получи фрактурата на
дръжката на гръдната кост.
Като се имат предвид вида и локализацията на получените увреждания,
вещите лица са счели, че към момента на процесното ПТП ищецът Б. П. е
пътувал без поставен обезопасителен колан.
При процесния механизъм и при правилно поставен предпазен колан,
пътуващият на задната лява седалка според вещите лица пак щеше да получи
травматичните увреждания в областта на шията и 1-ви и 3-ти гръдни
прешлени, поради това че коланът ограничава движенията на тялото в предна
посока, но той не ограничава движенията на главата и шията и те винаги са
6
свободни дори и когато предпазният колан е поставен според изискванията.
Не така стои въпросът с гръдната травма. фрактурата на гръдната кост е
получена от удар на гърдите в ръба на облегалката на шофьорската седалка.
При правилно поставен обезопасителен колан, тялото на пътуващия не може
да достигне до облегалката на предностоящата седалка, поради това че след
свободно движение в предна посока от 8-9 см., заключващите устройства на
колана блокират и тялото престава движението с в предна посока. Според
вещите лица с предпазен колан ищецът нямаше да получи фрактурата на
гръдната кост.
Травмата на гръбначния стълб - шиен и гръден отдел, е амиелитична, т.е.
без увреждане на гръбначния мозък и неврални структури. При подобни
травми се провежда консервативно лечение, включващо външна
имобилизация, медикаментозно лечение, рехабилитационни процедури. При
фрактура на гръдната кост не е нужно поставяне на някаква имобилизация.
Достатъчно е в продължение на седмица пострадалият да се лекува при
постелен режим и имобилизационна яка за увредата на шийните прешлени.
При пострадалия ищец е проведено нужното лечение, с изключение на
рехабилитационни процедури. Тяхно провеждане би имало благоприятно
въздействие върху оздравителния процес - по-бързо отзвучаване на болковия
синдром, и по-рано възстановяване на работоспособността
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено
от вещото лице доц. д-р инж. А. П. А., което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че процесното ПТП
е настъпило при следния механизъм - на 30 януари 2021 около 09:45 часа, на
автомагистрала № D4 в района на км. 25,4 в еднопосочното платно за
движение в посока от гр. Страконице към гр. Прага, в десен завой малко преди
населено място Вознице, най-вероятно в лявата активна пътна лента се е
движил л.а. Форд Мондео, с рег. № ****, управляван правоспособен водач
К.И.К. (България) със скорост в диапазона 150 – 160 м/ч. При движение в
десния завой със скорост около критичната върху снежна покривка много
лесно настъпва странично занасяне, при което задните колела се отклоняват
наляво. Това води до намаляване на радиуса на завиване, което се
мултиплицира. При забавена реакция на водача за контриращо завъртане на
волана наляво, автомобилът вече е придобил и ротация в посока на
7
часовниковите стрелки със странично плъзгане и на предните колела.
Автомобилът продължава да се движи транслационно с ротация по
дъгообразно траектория диагонално надясно, като пресича дясната активна
пътна лента и лентата за аварийно спиране, завъртян на около 150 о напуска
платното за движение в дясно, като навлиза със задната си част и лявата си
страна напред в терен с различни по вид дървета- гора. По горския терен
ротацията е продължила до удар с първото дърво, което е променило ъгловата
скорост, възможно е дори и посоката на ротацията. Като се имат предвид
описаните деформации и щети, движейки се между дърветата са настъпили и
други удари в дървета, докато накрая се е стигнало до основния силен удар на
лявата страна на автомобила с задната лява врата в ствола на по-голяма бреза,
която го е спряла и се е установил в позиция. Ако автомобилът се е движил с
по-ниска от критичната скорост, напускане на пътя в дясно е възникнало
поради по резки действия на водача с органите за управление на автомобила,
възможно е по-рязко завиване надясно или наляво поради образували се
коловози, отразени в протокола за оглед, да настъпи също странично занасяне,
което да продължи по горе описания механизъм. И в двата възможни варианта
водачът е направил опит да стабилизира движението на автомобила като е
завъртял волана наляво. Времето е дневно с валеж на сняг и наличен сняг
върху платното за движение.
Вещото лице е посочило, че са възможни следните две причини за
настъпване на произшествието:
1. Движение с висока скорост в диапазона на критичната за валеж на
сняг от 150 до 160 км/ч, от която е настъпило странична занасяне на задните
колела надясно. Водачът или е закъснял с реакция за контриращо завъртана на
волана наляво от което появилата се ротация е станала неконтролируема и
воланът вече не е действал. Възможно е водачът да е завъртял волана
прекомерно повече от необходимото на голям ъгъл и това контриращо
завиване вече е неефективно. И в двата случая след настъпване на критична
странично занасяне водачът не е може да стабилизира движението на
автомобила. При този вариант причината е във високата скорост с която се е
дивжил автомобал варху заснежено пътна настилка.
2. Ако автомобилът се е движил с по-ниска скорост 100 -110 км/ч, но
порода неправилни действия на водача с волана, при попадане в коловози при
8
рязко завиване, водачът е предизвикал странично занасяне, при което поради
мултиплициращ ефект и последвали нови действия не е успял да възстанови
устойчивото движение на автомобила. Причината за настъпване на ПТП е в
неадекватните действия на водача.
Според вещото лице водачът на лек автомобил „Форд Мондео“ с чешки
per. № **** е имал възможност да избере по-ниска скорост за движение от
критичната от порядъка на около 100 км/ч. При настъпване на странично
занасяне, независимо по каква причина, при наличие на достатъчен опит е
имал възможност чрез плавно контриращо завъртане на волана да стабилизира
движението на автомобила си да предотврати произшествието.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По приложимото материално право:
С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди
от деликт, настъпил на територията на РЧехия, като ищецът твърди, че
ответникът отговаря в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Форд Мондео“ с чешки per. №
****. За определяне на приложимото материално право, приложим е
Регламент /ЕО/ 864/2007 г., относно приложимото право към
извъндоговорните задължения /Рим ІІ/ и Регламент /ЕО/ 593/2008 г. /Рим I/,
относно приложимото право към договорните задължения.
Според правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. /Рим ІІ/
приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от
непозволено увреждане е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо от това, в коя държава е настъпил вредоносния резултат. В този
смисъл и в Решение на СЕС от 24 октомври 2012 г. по дело С-22/12, се приема,
че приложимият закон е по принцип националният закон на държавата, на
чиято територия е настъпило ПТП. В настоящия случай, вредата е настъпила
на територията на Чехия. Член 15, букви а), б) и в) от посочения регламент
определят, че обхватът на приложимото към извъндоговорни задължения
право включва: основанието и границите на отговорността; основанията за
освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на
9
отговорността; наличието, вида и определяне на размера на вредите или на
търсеното обезщетение. Според чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г. /Рим I/
по отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено
приложимо право, се прилага правото на държавата, в която е разположен
рискът, според правилата на чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО –
правото на държавата, в която е регистрирано МПС.
За пълнота следва да се посочи и, че правната доктрина
безпротиворечиво приема, че местонастъпването на преките вреди следва да
бъде отнесено към мястото на пътнотранспортното произшествие, т.е. към
мястото, където е настъпило увреждането (накърняването) на правно
защитеното благо (т.е. на телесния интегритет), а не където са се проявили
вредите от него, както и че мястото на настъпване на вредата се свързва
единствено и само с мястото на настъпване на преките, директните вреди.
Ето защо приложимо право относно обема на отговорността на
застрахователя е това на РЧехия.
Приложимият чешки нормативен акт, уреждащ гражданската
отговорност за непозволено увреждане при ПТП е Закон №168/1999 относно
гражданската отговорност за причинени вреди при управление на превозни
средства - §6 и сл. Съществува и специална уредба на задължението за
обезщетяване на вреди, причинени от експлоатация на транспорт или
транспортно средство, съдържаща се в § 2927 – 2932 от Закон №89/2012 и
Гражданския кодекс. Задължението на водача да използва предпазен колан е
уредено в §6, ал.1, б.А от Закон №361/2000 за движението по пътищата.
Същото задължение е предвидено и за превозваното лице - §9, ал.1, б.А от
горепосочения нормативен акт.
С цел предотвратяване на правната несигурност е разработена Методика
за обезщетението за неимуществени вреди за здравето, която няма обвързващ
характер, а е в помощ за изпълнението на принципа на благоприличието по
смисъла на § 2958 от Гражданския кодекс.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 30.01.2021 г. на автомагистрала № D4 на км. 25.4 в землището на
Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага, около 9.45 ч., лек автомобил с
марка „Форд Мондео” с рег.№****, управляван от К.И.К., поради
несъобразена скорост на превозното средство с метеорологичните условия
10
(обилен сняг, сняг на пътя) и след преминаване на десен завой излиза от пътя
вдясно, завърта се на 180 градуса и се блъска в дърветата в дясно.
Гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Форд
Мондео” с рег.№**** е била обезпечена от ответното застрахователно
дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП. В
причинна връзка с противоправно поведение на К.И.К., ищецът Б. В. П. е
претърпял неимуществени вреди.
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът намира обаче, че поведението на застрахования при
ответника водач е виновно и противоправно.
По изложените мотиви съдът намира, че поведението на шофьора на
лекия автомобил е виновно и противоправно и в причинна връзка с него на
ищеца са причинени травматични увреждания. Следователно, отговорността
на ответното дружество поначало следва да бъде ангажирана за понесените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
което то дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Основателно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, по следните съображения:
За да има основание за прилагане на института на съпричиняване
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го
обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е
противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен.
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
От представените писмени доказателства и заключението на съдебно-
11
медицинската експертиза се установява, че към момента на процесното ПТП
ищецът Б. П. е пътувал без поставен обезопасителен колан. При процесния
механизъм и при правилно поставен предпазен колан, пътуващият на задната
лява седалка според вещите лица пак щеше да получи травматичните
увреждания в областта на шията и 1-ви и 3-ти гръдни прешлени, поради това
че коланът ограничава движенията на тялото в предна посока, но той не
ограничава движенията на главата и шията и те винаги са свободни дори и
когато предпазният колан е поставен според изискванията. Не така стои
въпросът с гръдната травма. Според вещите лица с предпазен колан ищецът
нямаше да получи фрактурата на гръдната кост.
Пострадалият Б. П. с поведението си е поставил сам себе си в опасност,
което представлява обективен принос и е в пряка причинна връзка с
настъпилите неимуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат 20 %.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя по справедливост от съда. Понятието
„справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното
ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания. От приетата по делото
СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от
пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност са му причинили
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3-4 седмици
непосредствено след злополуката, след което болките са останали само
периодично явяващи се при рязка промяна на времето (при студено и влажно
време), когато ищецът е бил принуден да ползва значително повече
обезболяващи средства. Интензивни по своя характер са били и болките в
продължение на първите 2 седмици по време на проведената рехабилитация.
На ищеца е поставяна твърда шийна яка за 3 месеца. Фрактурата на гръдната
кост е довела при ищеца до „разстройство на здравето неопасно за живота''.
Получените фрактури на шийните прешлени при ищеца, са довели до трайно
затруднение на движенията на врата. Получените увреждания са затруднили и
12
ограничили движенията на снагата и на врата за около 6-8 месеца.
Пострадалият се е нуждаел от чужда помощ/подкрепа във връзка с
обслужването си в ежедневието през първите два месеца. Пълният
възстановителен период на всички получени травматични увреждания при
ищеца е продължил около 10-12 месеца. През първите 6-8 месеца след
травмата при ищеца е било необходимо спазването на щадящ режим откъм
физическа активност и натоварвания. След този срок е възможно дозирано
увеличаване на натоварванията и физическата активност, а след изтичане на
18 месеца следва да се приеме, че травматичните увреждания (фрактурите на
прешлените) са консолидирани и не ограничават сами по себе си физическата
активност на пострадалия.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата в
нормалната деятелност на ищеца, двигателните затруднения и неудобства в
рамките на острата фаза след травмата, претърпяните болки през
възстановителния период, вероятността от наличието на последващи отзвуци
върху емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от противоправното поведение на делинквента К.И.К. неимуществени
вреди е в размер на 50 000.00 лв., от което следва да се приспадне процента на
съпричиняване.
По изложените съображения предявеният иск от Б. В. П. е основателен и
доказан до предявения размер от 40 000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на
исковата молба – 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Д.Д., осъществената
защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
13
1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя възнаграждението на пълномощника в размер на 3 000.00 лв., което
възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 3 933.43 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица и превод).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 1 600.00
лв. и разноски по делото в размер на 824.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ (Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna
Insurance Group), с номер на регистрацията: 63998530, със седалище и адрес
на управление: Република Чехия, Pobřežní 665/23, Karlín, Praha 8, 186 00, да
заплати на Б. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл. ****,
офис 10 – адв. Д.Д., сумата от 40 000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължими по силата на
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка
с реализирано на 30.01.2021 г. на автомагистрала № D4 на км. 25.4 в
землището на Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага пътно-
транспортно произшествие по вина на К.И.К., водач на лек автомобил с марка
„Форд Мондео” с рег.№****, ведно със законната лихва върху сумата от
15.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ (Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna
14
Insurance Group), с номер на регистрацията: 63998530, със седалище и адрес
на управление: Република Чехия, Pobřežní 665/23, Karlín, Praha 8, 186 00, да
заплати на адвокат Д.Д., сумата от 3 000.00 лв. – възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл.
****, офис 10 – адв. Д.Д., да заплати „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА
ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ (Česká podnikatelská
pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group), с номер на регистрацията:
63998530, със седалище и адрес на управление: Република Чехия, Pobřežní
665/23, Karlín, Praha 8, 186 00, сумата от 3 933.43 лв. – разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ (Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna
Insurance Group), с номер на регистрацията: 63998530, със седалище и адрес
на управление: Република Чехия, Pobřežní 665/23, Karlín, Praha 8, 186 00, да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 1 600.00 лв. и разноски по делото в размер на
824.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15