№ 373
гр. Несебър, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело №
20252150100159 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от З. З. Л. с ЕГН-********** от
гр.С.В., заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.И.М. от АК-Бургас с
посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.ц.а.** срещу „Й.С.“ ООД с ЕИК-****,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Н.Р. и А.Г.Г.в, със седалище и
адрес на управление в гр.Н., ул.З.*.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ /обуславящ и обусловени искове/ срещу ответника за признаване за незаконно
уволнение, извършено със Заповед № 12/22.01.2025г. за прекратяване на трудово
правоотношение с ищцата на осн.чл.328, ал.1, т.3 от КТ –намаляване обема на работа и
неговата отмяна, за възстановяване на предишната длъжност, заемана преди
уволнението в качеството й на „готвач", както и за заплащане на сумата от 5598 лева –
шест брутни месечни възнаграждение, представляващи обезщетение за оставането й
без работа считано от 22.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.
Отправено е искане по чл.242, ал.1 КТ за предварително изпълнение на решението в
частта относно обезщетението по чл.225 КТ.
Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения:
По силата на сключен между страните трудов договор № 10/07.05.2024г. на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ ищцата е заемала длъжност „готвач“ в търговски обект
„Г.К.“, представляващ преместваем обект за бързо хранене и риба с административен
1
адрес в гр.Несебър, ж.к.Черно море-1 № 30А, стопанисван от ответното дружество.
Твърди се, че въпреки че в трудовия договор са вписани длъжност „готвач“ и
„помощник-готвач“, ищцата е изпълнявала длъжност „готвач“, тъй като в обекта не е
имало друг работник, който да изпълнява дейности по топлинна обработка на готвена
храна. Досежно посоченото в договора трудово възнаграждение от 933лв. са наведени
твърдения, че в действителност ищцата е получавала по-големи суми за заплата, които
били изплащани на ръка и надвишавали 1000лева, за което сочи, че е сезирала
Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас. Ищцата сочи, че в края на 2024г. от страна на
работодателя е била подложена на силен психически натиск да поиска прекратяване на
трудовия си договор, включително й било отправено предложение трудовия й договор
да бъде прекратен по взаимно съгласие. Тъй като ищцата отказала да подаде заявление
за прекратяване на трудовото й правоотношение, била уведомена, че ще бъде намерен
начин за прекратяване на трудовия й договор, била заплашвана по телефона, че ще
бъде дисциплинарно уволнена, било премахнато от обекта мястото й за сядане и била
лишена от еднократно изхранване по време на работния ден. На 16.01.2025г. и било
връчено срещу подпис предизвестие за прекратяване на трудовия й договор поради
съкращаване на щата с посочен срок – 16.02.2025г.. На 22.01.2025г. срещу подпис й
била връчена Заповед № 12/22.01.2025г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – намаляване обема на работа.
Ищцата твърди, че така връчената й заповед е незаконосъобразна, тъй като в обекта, в
който е работела няма намаляване обема на работа, а и там е назначено друго лице-
Наталия Пикулевич, която фактически изпълнява длъжността „готвач“. Навежда се и
че за да е законосъобразно, приложеното с оспорената заповед основание „намаляване
обема на работа“, работодателят е длъжен да извърши процедура по подбор на
кадрите, но такъв не е извършен. Сочи доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ПК е постъпил писмен отговор от
ответника - работодател, с който предявените искове се оспорват, като неоснователни
и недоказани по подробно изложени съображения, като се взима отношение по всяко
от направените с исковата молба оплаквания. Твърди се, че ответното дружество
стопанисва два обекта за бързо хранене, като от 2022г. е установена тенденция за
намаляване обема на работа. Въпреки усилията на управителите за преодоляване на
затрудненията, включително и чрез покриване на задължения на дружеството с лични
средства, действията им не са довели до положителен резултат, като през финансовата
2023г. дружеството е имало минимална печалба, а през 2024г. са били отчетени загуби
от близо 13 000лева, съгласно публикуваните в ТР финансови отчети. По тази причина
управителите са предприели намаляване на работното време в обектите и изключване
на част от ползваните мощности в стопанисваните обекти за бързо хранене. Конкретно
за търговския обект, в който е работила ищцата се сочи, че независимо от усилията е
продължило намаляването обема на работа, за установяването на което обстоятелство
2
се отправя искане за съдебно-икономическа експертиза, към която са поставени
писмени въпроси в подадения отговор. Поради продължаващата тенденция за
намаляване обема на работата за работодателя е възникнала необходимост от
предприемане на мерки за ограничаване на разходите. Поради това е взето решение от
03.01.2025г. за промени в щата чрез съкращаване и за прекратяване на трудовите
правоотношения с част от наетите лица. В тази връзка на 16.01.2025г. на ищцата е
връчено предизвестие за предстоящо прекратяване на трудовото й правоотношение
поради съкращаване на щата. Работодателят посочва, че не е извършвал процедура по
подбор, тъй като е била определена и разкрита по една щатна бройка за всяка от
длъжностите. Така съгласно щатни разписания от м.януари 2024г. и 2025г. през
първата година по щат в ответното дружество са работили четирима служители, а през
следващата година по щат са били трима служители, като за работодателя е отпаднала
необходимостта от длъжностите „готвач“ и „помощник готвач“. На 22.01.2025г. на
ищцата е връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, след което
е подадено уведомление до ТД на НАП за регистрация на прекратяването на този
трудов договор. Оспорва като неверни твърденията в исковата молба за упражнен
върху ищцата психически тормоз на работното место. Твърди, че работодателят не е
поемал ангажимент за изхранване на служителите и осигуряване на удобства на
работното място. На следващо место се твърди, че са постъпвали множество
оплаквания от постоянни клиенти на търговския обект от поведението на ищцата, като
в приготвяни от нея храни са били откривани различни предмети от опаковки, винтче,
руси косми/като се посочва, че единствено ищцата е с руса коса/, а при отправяни
забележки от клиенти ищцата е реагирала бурно. Твърди се също така и че ищцата е
проявявала неуважение към колегите си и към работодателя. Поради изложеното се
моли предявени иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде отхвърлен като неоснователен, а
като следствие от отхвърлянето му, като неоснователни да бъдат отхвърлени и
претенциите по чл.344, ал.1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Представя писмени
доказателства. Отправено е искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит
на трима свидетели, с които ще се установяват твърденията относно връченото
предизвестие за прекратяване на ТПО с ищцата; относно намаления обем на работа;
относно функциите на длъжностите в дружеството, естеството на дейността в
търговските обекти; поведението на ищцата по време на съществувалото ТПО. Сочи
доказателства, ангажира ССчЕ.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и видно от представените писмени
доказателства ищцата е заемала длъжност „помощник готвач“с НКПД: ********* в
търговски обект павилион за бързо хранене „Г.К.“ в гр.Несебър, стопанисван от
ответното дружество по силата на сключен между страните трудов договор №
3
10/07.05.2024г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ с уговорени място на работа,
основно трудово възнаграждение от 933лв., при 8-часов работен ден, 5-дневна работна
седмица и 20 дни основен платен годишен отпуск.
На 16.01.2025г. на ищцата е било връчено от работодателя предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение с посочено основание: „поради
съкращаване на щата на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ“.
Издадена е от работодателя Заповед № 12/22.01.2025г., с която на осн.чл.328,
л.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като словно е посочено
основание „поради намаляване обема на работа“, като е разпоредено изплащане на
обезщетения по чл.222 КТ-работни заплати за месец от 16.01.2025г. до 16.02.2025г. в
размер на 781,15лв.. Видно от отбелязване, тази заповед е била връчена на ищцата на
22.01.2025г..
Видно от утвърдено с Решение № 1/02.01.2024г. щатно разписание в ответното
дружество, в сила от 03.01.2024г. са утвърдени 4щ.бр., както следва: готвач, помощник,
готвач, помощник кухня заведение за бързо хранене и хигиенист, с посочени кодове по
НКПД. Към 01.12.2024г. утвърденото поименно щатно разписание отговаря на
утвърденото щатно/л.43-44 по дело/. С решение № 1/03.01.2025г. управителя на
дружеството е утвърдил ново щатно разписание, считано от 04.01.2025г./, като в
решението е посочено, че се заличават съществуващите щатни бройки за длъжностите
„готвач“ и „помощник готвач“, като са утвърдени две бройки за длъжността
„помощник кухня заведение за бързо хранене“ и 1щ.бр. за длъжността „чистач,
хигиенист“/л.45-47 по дело/, като в приложеното поименно щатно разписание
действително не фигурират длъжности за „готвач“ и помощник готвач“.
Страните не спорят, а и от експертизата се установява, че ответното дружество
има два обекта за бързо хранене/един за суши и един за българска кухня/, като ищцата
работи във втория.
По делото са представени финансови отчети и щатни разписания на ответното
дружество, изследвани от допуснатите единична/частично оспорена от ответника/ и
тричленна съдебно счетоводни експертизи. Заключенията и на двете експертизи
установяват еднозначно намаляване на приходите и увеличаване на разходите при
ответното дружество. Така тричленната експертиза/доколкото по възложение е
изследвала значително по-голям обем от счетоводни и ТРЗ документи, формиращи
приходи и разходи по пера-отработени часове, работен график, продажни цени на
продукти, заплащани от ответника по фактури, продукция и цени на продажба на
продукцията и др./, е установил, че средногодишно за 2024г. спрямо 2023г. има
намаление от 10,23% на обслужени клиенти, като конкретно прихода от обекта, в
който е работила ищцата за този период е намалял с 2,086%, а дружеството като цяло е
реализирало загуба през 2024г. в размер на 12832,43лв., за разлика от 2023г., когато
4
била реализирана печалба. Констатирано е, че основните разходи на ответното
дружество са от потребление на ел.енергия наеми, покупка на стоки и материали за
извършване на основната му дейност- бързо хранене, като в заключението е посочено,
че това са разходи върху които дружеството не може да повлияе. Експертизата е
установила също и, че през 2024г. има увеличение на разходите на работодателя за
заплати и осигуровки в сравнение с 2023г., което е в резултат от увеличената МРЗ за
страната. При изследването експертизата е установила, че конкретно за обекта, на
който е работила ищцата има средна часова заетост на персонала под 8 часа, което
според вещите лица означава, че обема на работа не може да осигури заетост на наетия
персонал. По отношение на вложените продукти и констатираното намаление на
обслужени клиенти, при представянето и защитата на експертизата вещите лица
посочват в ос.з., че с оглед вида и характера на дейността, нереализираната
своевременно продукция/супа или други готвени ястия/ представлява разход за
дружеството. При обследване на доставките от контрагенти, вещото лица са
констатирали също намаляване на някои доставки, но посочват, че това не е показател
за обема на работа, тъй като не означава реализация на закупените продукти, като към
експертизата е представена и таблица за проследяване потока на
реализираните/вложените/ продукти от изследваното предприятие. В заключение
тричленната съдебно-счетоводна експертиза посочва, че ответното дружество има за
изследвания период намален обем от работа на база годишни данни за брой
обслужени клиенти и при съпоставка на финансов резултат за сравняваните периоди.
Посочено е също така, че при анализ и съпоставка на месечна база не се наблюдава
тенденциозно и трайно намаляване обема на работа поради сезонния характер на
дейността. При представянето и защитата на заключението в о.с.з. вещите лица
поясняват, че гр.Несебър е с активна сезонна заетост, но дори в активния сезон
средния разход по месеци се е увеличил, като в същото време след приключването на
активния сезон, а и на годишна база часовата заетост на персонала е под 8 часа.
Допълват също, че според тях изследваното предприятие е нерентабилно и има
предпоставки да търси решения за намаляване на разходите, включително и чрез
намаляване на персонала, доколкото обема от работа не осигурява 8-часова заетост на
служителите и работниците, макар да са на МРЗ, а двама от тях да са назначени на
работна заплата минимално надвишаваща МРЗ за страната.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в доказателствена тежест на ответника е да
докаже законността на уволнението, че основанието за прекратяване на трудовото
5
правоотношение съответства на действителното такова, което от своя страна да
обуславя законността на уволнението. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ предпоставките за неговото уважаване са две - 1. уволнението да се признае за
незаконно, поради което да се отмени; 2. съществуване на действително трудово
правоотношение. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ тежестта на
доказване за оставянето си без работа, поради уволнението е на ищеца. Уважаването на
третия предявен иск се предпоставя от доказването на следните предпоставки - 1.
факта на оставане без работа, поради уволнението; 2. причинна връзка между
уволнението и оставането без работа; 3. действителния размер на получаваното брутно
трудово възнаграждение. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е
изплатил на ищеца посочената парична сума и на заявеното основание. Тежестта на
доказване е указана на страните с определение № 268/10.03.2025г., постановено по
настоящото дело.
На първо место съдът намира, че следва да се посочи, че в конкретния случай
от данните по досието на ищцата се установява, че тя е била назначена на длъжност
„помощник готвач“ с код по НКПД 51202003, обстоятелство, което на осн.чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК е прието за безспорно с протоколно определение от 11.04.2025г. по делото,
постановено в присъствието на представители на страните.
Намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по
чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Когато съкращаването на щатната бройка за определена длъжност
е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника е по
чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване по
делото е именно фактът на намаляване на обема на работата на предприятието и дали
това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ.
премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на
работата на предприятието. С оглед възраженията на ищцата следва да се посочи, че
основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е налице тогава, когато е извършено
съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при
оспорване законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на
установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата, без да се
изследват причините, наложили съкращаването /В този смисъл Решение
№236/09.07.2012г. по гр.д. №1251/2010г. на IV г.о. на ВКС/. Следователно, в настоящия
случай доколкото съкращаването на щата на ищцата е било извършено поради причина
намаляване обема на работа в дружеството, това е и основанието, посочено от
работодателя и именно то е необходимо да се изследва в настоящото производство.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е посоченото в процесната
заповед за уволнение основание „намаляване обема на работа".
Съгласно константната практика на ВКС под „намаляването обема на работата"
6
следва да се разбира намаляване на производствената програма, на количеството на
продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите като това състояние трябва
обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността
на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Когато съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е
извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника е по
чл. 328, ал.1, т.3 КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване по
делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е
свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ. премахването на
съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на
предприятието.
В конкретния случай, съдът намира за установено по делото намаляване на
обема на работата на ответното дружество към момента на уволнението по следните
съображения:
Видно от представената по делото Заповед № 12/22.01.2025г., с която на
осн.чл.328, л.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, поради
намаляване обема на работа.
По делото е приета тричленна съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, от която се установява, че на годишна база за периода 2023г./2024г. до
уволнението през м.януари 2025г. ответното дружество регистрира намаление в
количеството обслужени клиенти, намалени приходи, увеличение на разходите,
часовата заетост на персонала е под 8 часа, в резултат на което вещите лица посочват,
че е констатирано намаляване обема на работа, а ответното дружество е нерентабилно
предприятие, поради което има предпоставки да търси решения за намаляване на
разходите, включително и чрез намаляване на персонала.
Ето защо, съдът намира, че безспорно по делото е установено трайно /за
изследвания период от 2023г. до процесното уволнение,/ намаляване на обема на
работата при ответника, както в дружеството като цяло, така и в обекта, в който е
работила ищцата. Именно поради това намаляване ответното дружество е предприело
и действия по намаляване на разходите чрез съкращаване на щата, като видно от
последното посочено щатно разписание в обекта в който е работела ищцата са
съкратени длъжностите „готвач“ и заеманата от ищцата длъжност „помощник готвач“,
т.е. не е налице прекратяване единствено на правоотношението с ищцата. От
заключението по счетоводната експертиза се установява, че заплатите и осигуровките
представляват голям разход за ответното дружество, като успоредно с това обема от
работа не осигурява 8-часова заетост на персонала на годишна база.
Накрая съдът намира, че безспорна е и връзката между намаления обем на
работата в дружеството и трудовата функция на ищцата, като съкращаването на
7
щатната й бройка е резултат именно от това намаляване. Както беше посочено по-горе
ищцата е заемала длъжността „помощник готвач“ като установеното от счетоводната
експертиза намаляване на поръчките в обекта, в който е работела се отразява пряко на
заемата от ищцата длъжност и реализираните от нея трудови функции.
Предвид изложеното съдът намира, че уволнението на ищцата е
законосъобразно, доколкото към датата на уволнението й е било налице основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ за това.
Предвид изхода на делото и отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и за неговата отмяна, то неоснователни са и
обусловените от него искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставане без работа.
При този изход на спора в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от
ответника разноски следва да се присъдят в тежест на ищцата. Видно от представен по
делото списък по чл.80 ГПК и представените доказателства за действително
извършени разноски от ответника за заплатено адв.възнаграждение по предявените
съединени искове е в размер на 1950лв., а за експертизи е в общ размер от 1690,98лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. З. Л. с ЕГН-********** от гр.С.В., с посочен
съдебен адрес в гр.Бургас, ул.ц.а.** чрез пълномощника и съдебен адресат адв.И.М. от
АК-Бургас срещу „Й.С.“ ООД с ЕИК-****, представлявано заедно и поотделно от
управителите Г.Н.Р. и А.Г.Г.в, със седалище и адрес на управление в гр.Н., ул.З.* иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно уволнение,
извършено с Заповед № 12/22.01.2025г. и неговата отмяна, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на З. З. Л. на длъжността „помощник
готвач“, заемана преди уволнението и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 5598 лева - обезщетение за оставянетой без
работа за времето от 22.01.2025г. до 22.07.2025г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. З. Л. с ЕГН-********** да заплати на „Й.С.“ ООД с ЕИК-****
сумата от общо 3940,98 лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас на основание чл.
315, ал. 2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от обявяването му.
8
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9