Р
Е Ш Е Н И Е
№
21
гр. Разград, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 273 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (доп. ДВ бр. 61 от 2016 г., в
сила от 5.08.2016 г.) и чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Постъпила е жалба от М. М. Г. и Г. М. М., подадена чрез
адв. С. М. от АК – Разград, против Решение № 14.278 по Протокол № 14 от
30.09.2020 г. на Общински съвет – Самуил, с което не е прието предложението на
началника на ОСЗ – Исперих, изнесен офис Самуил, за предоставяне на земеделски
земи от Общинския поземлен фонд с обща площ 10,026 дка. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно като постановено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се
решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на ОбС – Самуил за ново
произнасяне в изпълнение на задължението по § 27, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Претендират се разноски.
Ответникът Общински съвет - Самуил не
ангажира становище по жалбата.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 125 от 11.06.1992 г.,
постановено по гр. дело № 93/92 г., Исперихският районен съд е признал за
установено по отношение на М. Г. Г., К. М. Г., Г. М. М. и М. М.
Г., че притежават правото на собственост по силата на договор за
покупко-продажба от 12.02.1930 г. и записка за вписване на недвижим имот № 239
от 09.07.1943 г. върху дворно място в чертите на с. Самуил от 10 000
кв.м., в местността „Фаик“.
Горното решение е било обезсилено с Решение
№ 113 от 03.08.1993 г. по гр. дело № 182/93 г. по описа на Окръжен съд –
Разград, делото е било прекратено и изпратено на Общинска поземлена комисия -
Самуил по компетентност за прилагане на процедурата по чл. 10б ЗСПЗЗ –
обезщетяване на собствениците,
притежавали земеделски земи, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността.
В изпълнение на Решение № 113 от 03.08.1993
г. по гр. дело № 182/93 г. на Окръжен съд – Разград, Общинска служба по
земеделие - Исперих, офис Самуил, е
постановила решение по Протокол № 579 от 15.01.2019 г., с което е признала и
определила за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост
върху земеделски земи с площ 10 /десет/ дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл.
106, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 ЗСПЗЗ - обезщетяване с равностойни земеделски земи от
Общинския поземлен фонд.
По реда на чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и на
основание §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСППЗЗ /ДВ бр. 62 от 2010 г./ ОСЗ - Исперих,
офис Самуил, е депозирала до кмета на Община – Самуил искане вх. №
658/05.02.2019 г. за възстановяване правото на собственост с равностойни земи
от Общинския поземлен фонд. Към искането са приложени скици на 5 имота в
землището на село Самуил, местност „Топ Меше“, стопанисвани от общината, ниви,
четвърта категория, с площи съответно 3061 кв.м., 2376 кв.м., 1327 кв.м., 2358
кв.м. и 904 кв.м.
Искането е било разгледано на заседание
на ОбС – Самуил и с Решение № 46.923 по Протокол № 46 от 20.02.2019 г. общинският
съвет е дал съгласие за по-нататъшно реализиране на законовата процедура за
възстановяване правото на собственост, но върху други 26 земеделски имота.
Срещу горното решение на ОбС – Самуил е
била подадена жалба, по повод на която е било образувано адм. дело № 102/2019
г. по описа на Административен съд – Разград. В хода на съдебното производство
оспореното решение е било отменено с Решение № 48.983 по Протокол № 48 от
25.04.2019 г. на ОбС – Самуил и делото е било прекратено.
С нотариална покана рег. № 204 и № 205
от 10.01.2020 г., връчена на 24.01.2020 г., жалбоподателят М. Г. е поискал от
ОбС – Самуил да заяви датата на заседанието за разглеждане на преписката и
приемане на решение.
От представеното по делото искане на М.
Г. се установява, че ОбС – Самуил е взел решение № 7.072 по Протокол № 7 от
28.02.2020 г. да предприеме необходимите
действия след получаване на становище от ОСЗ.
На 10.03.2020 г. ОСЗ, офис Самуил, е
депозирала до кмета на Община – Самуил ново мотивирано искане за предоставяне
на земеделски имоти от Общинския поземлен фонд с писмо изх. №
РД-12-04-18-1/09.03.2020 г. В него е посочено, че е започнала реституционна
процедура по искането на М. М. Г., че с решение № 579 от 15.01.2019 г. е признато правото на
възстановяване на собствеността, че възстановяването на собствеността по
неприключили реституционни процедури, по които има постановени „признавателни“
решения по съдебен или административен ред, се реализира чрез земи от
остатъчния поземлен фонд и общинският съвет е длъжен да предостави земи от
общинския поземлен фонд при условията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С
оглед на това е направено предложение за предоставяне на следните имоти:
1. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.9. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 3061 кв.м и стар номер 115009 по картата на възстановената собственост;
2. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.10. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 2376 кв.м и стар номер 115010 по картата на възстановената собственост;
3. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.12. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - друг вид
нива, с площ 1327 кв.м и стар номер 115012 по картата на възстановената
собственост;
4. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.13. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 2358 кв.м и стар номер 115013 по картата на възстановената собственост;
5. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.14. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 904 кв.м и стар номер 115014 по картата на възстановената собственост.
Към искането са приложени решение № 579
от 15.01.2019 г. наОСЗ - гр. Исперих, офис Самуил, и скици на имотите.
Поради бездействието на кмета на Община -
Самуил да внесе докладна записка в Общински съвет - Самуил по искането жалбоподателят
М. Г. е потърсил защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК и в Административен съд –
Варна е било образувано адм. дело № 2036/2020 г. По указание на съда е
постъпило писмо с вх.№ 12753/16.10.2020г. от кмета на Община - Самуил с
приложена към него докладна записка с изх.№ 61.02.275/25.08.2020 г. до
председателя на ОбС - Самуил във връзка с възстановяване правото
на собственост с равностойни земеделски имоти от общинския поземлен фонд
на наследниците на М. Г. Г. Последвало оттегляне на жалбата и с определение от
05.11.2020 г. производството е било прекратено.
Искане изх. № РД-12-04-18-1/09.03.2020
г. на началника на ОСЗ – Исперих, офис Самуил, е било разгледано на заседание
на ОбС – Самуил на 30.09.2020 г. и с оспореното решение № 14.278 по Протокол №
14 от 30.09.2020 г. предложението не е прието. В мотивите е посочено, че
възстановяването на правото на собственост е на основание изпълнение на съдебно
решение за признато право, а Решение № 113 от 03.08.1993 г. на Окръжен съд –
Разград не давало такова право, липсвало съдебно решение за признато право на
собственост. Решението е гласувано поименно и е прието единодушно със 16 гласа
„за“.
Решение № 14.278 по Протокол № 14 от
30.09.2020 г. на ОбС – Самуил е било публикувано на официалния сайт на Община -
Самуил на 08.10.2020 г.
Жалбата е подадена в съда на 22.11.2021
г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Спазен е и срокът за обжалване. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК
административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването
им. Разпоредбата на чл. 45ж, ал. 2, изр. 2 ППЗСПЗЗ изисква решението на ОбС
да се връчи по реда на АПК
на лицето по чл. 45д, ал. 2 – на собственика /наследника/, който е подал
искането. Съгласно чл. 61, ал. 1 АПК административният акт се съобщава по реда
на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица. В
чл. 18а, ал. 1 - 9 АПК са изброени начините, по които следва да се извършва
връчването на акта. В
административното производство жалбоподателят М. Г. лично и чрез пълномощник е
отправял искания за бъде уведомен за взетото решение. Посочвал е адрес, съдебен
адрес, телефон и електронен адрес на процесуален представител, но решението не
му е било изпращано на адресите или съобщавано по телефон. В чл. 18а, ал. 10 АПК е предвидено, че съобщението се обявява на Интернет страницата на
съответния орган, когато съобщаването в производството пред административния
орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи. В случая е било
възможно да се връчи лично на жалбоподателя или на неговия процесуален
представител, поради което публикуването му в сайта на общината не представлява
надлежно съобщаване.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Решението
е постановено от компетентен орган. Съгласно чл.
21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският
съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, а по реда на §
27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.
62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) предоставя земи
от общинския поземлен фонд.
Оспореното
решение е в необходимата писмена форма, има изискуемите реквизити, включително
фактически и правни съображения за приемането му.
Съдът
не констатира да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Решението е прието при необходимия
кворум, с квалифицирано мнозинство и с поименно гласуване, съгласно чл.
27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА.
Но оспореното решение противоречи на материалния закон и неговата цел.
Съгласно §
27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ неприключилите
производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се
приключват по досегашния ред. Съгласно ал. 2 общинските съвети предоставят земи
от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на
едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти,
за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на
правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими
стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на
собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде
възстановена.
Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя
мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Към искането за имот с признато право на възстановяване в
стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1
на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага
скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от
службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно ал. 2 общинският съвет
се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с
решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал.
2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
В
разглеждания случай ОСЗ, офис Самуил, е представила мотивирано искане до кмета
на Община – Самуил изх. № РД-12-04-18-1/09.03.2020 г. за обезщетяване на
собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Към искането е
приложено решение № 579 от 15.01.2019 г., с което е признато правото на
възстановяване на собствеността при условията на чл. 10б, ал. 1, ал. 2 и ал. 7
ЗСПЗЗ. Приложени са скици на имотите, предложени като обезщетение.
По
силата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинският съвет е бил длъжен да постанови
решение за предоставяне на предложените имоти от Общинския поземлен фонд.
В правомощията на общинския съвет липсва
възможност да преценява други обстоятелства, освен посочените в закона. Той не
е властен да обсъжда акта, с който е признато правото на възстановяване на
собствеността, нито мотивите за издаването му, нито вида и местоположението на
имотите за обезщетяване. Общинската
служба по земеделие е единственият решаващ орган по възстановяването на
собствеността върху земеделските земи. Налице
е влязло в сила решение на ОСЗ - Самуил, с което е признато правото на
жалбоподателите да възстановят собственост върху 10 дка земеделска земя при
условията на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ, и ОбС - Самуил е бил длъжен да зачете
правната сила на това решение. В условията на обвързана компетентност той
проверява само предпоставките по § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗСПЗЗ, а в случая е
налице хипотезата по т. 3 – обезщетяване на собствениците, чиято собственост не
може да бъде възстановена. При това административният орган е следвало да уважи
искането за предоставяне на земите така, както са предложени, след което ОСЗ да
завърши процедурата съгласно чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
В подкрепа на горните изводи е съдебната
практика, изразена в Решение № 7373 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. №
11287/2015 г., IV о., Решение № 10535 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11719/2019 г., III о., Решение № 3422 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2019 г., IV о.,
Решение № 14243 от
17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8549/2019 г., IV о. и др.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, ОбС - Самуил е постановил решението си в
противоречие с тях и то следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК.
Преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне, при което да се
изпълнят дадените указания по тълкуване на закона. Разглеждането на искането за
предоставяне на земите следва да се извърши в срока по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ –
на първото заседание след връщането и решението да бъде връчено по реда на АПК.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените
от тях разноски, които са своевременно заявени и доказани в претендираните
размери - по 300 лв. за всеки от тях.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
14.278 по Протокол № 14 от 30.09.2020 г. на Общински съвет – Самуил, с което не
е прието предложението на началника на ОСЗ – Исперих, изнесен офис Самуил, за предоставяне
на наследниците на М. Г. Г. на земеделски земи от Общинския поземлен фонд с
обща площ 10,026 дка.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет –
Самуил за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на
закона.
ОСЪЖДА Общински съвет – Самуил да заплати на М. М. Г. и на Г.
М. М. за разноски по делото по 300 лв., за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/