№ 48792
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110149670 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова претенция с правно
основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от ***.,ЕГН **********,с
адрес гр.София,***,срещу Софийски районен съд,с адрес
гр.София,бул.“Ген.Скобелев“ № 23,представляван от ***,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не
дължи сумите от 12000 лева по издаден изпълнителен лист от 22.10.2018 г.,540
лева разноски и 1282,69 лева такси по тарифата към ЗЧСИ.
С разпореждане на съда от 23.10.2025 г. исковата молба е оставена без
движение с указания ищецът в едноседмичен срок да обоснове правния си
интерес да предяви иск срещу ответника,с който отрича дължимост на такси и
разноски по изпълнителното производство,да бъдат конкретизирани
фактическите обстоятелства,на които се основава исковата претенция – ако се
твърди,че наложената при кумулиране на наказанията глоба възлиза на 10000
лева – по какъв начин и от кои обстоятелства произтича искането за
признаване недължимост на сума от 12000 лева главница,да бъде посочено с
начална и крайна дата с изтичането на кой период от време ищецът твърди,че
вземането е погасено по давност,да бъде конкретизирано има ли събрани в
хода на изпълнителното производство парични суми и в какъв размер са
същите,да бъде обоснован правният интерес от предявяване на установителен
иск при съобразяване,че установителната искова претенция има субсидиарен
характер спрямо осъдителния иск за връщане на паричните суми,да бъде
надлежно формулирано искането.
Ищецът *** в депозирана уточняваща молба чрез процесуалния си
представител твърди,че при кумулиране на наказанията,които са му наложени
по наказателен общ характер дела,поради което и предвид определянето на
общо наказание ищецът твърди,че липсва основание за издаване на
изпълнителен лист по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС,3 състав за сума в
размер от 12000 лева,твърди се,че давността за събиране на глобата е две
години,поради което погасителната давност е изтекла на 06.04.2017 г. или най-
1
късно на 08.06.2020 г.,ако срокът бъде отчетен спрямо датата на влизане в сила
на присъдата по нохд № 1547/2013 г. В уточняващата молба е посочено,че в
рамките на изпълнителния процес е събрана сумата от 1500 лева. Ищецът
формулира искане,че претендира да бъде признато за установено,че ищецът
не дължи сумите от 12000 лева – по изпълнителен лист по нохд № 1547/2013 г.
по описа на СРС,НО,3 състав,540 лева – разноски и 1282,69 лева такси по
тарифата към ЗЧСИ.
Софийският районен съд приема,че са налице предпоставки
производството по делото да бъде прекратено в частта за сумата от 1500
лева,както и за сумата от 1282,69 лева такси по тарифата към ЗЧСИ.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителна
искова претенция е наличието на правен интерес от предявяването на
установителен иск. С оглед това,че исковата защита по установителния иск е с
интензитет,по-нисък спрямо защитата по осъдителните и по конститутивните
искове ищецът може да предяви установителен иск,ако не разполага с
възможност да се защитава по друг ред. Ако ищецът може да предяви
осъдителен иск,за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на
установителен иск. В хипотезата,когато ищецът твърди,че парична сума не е
дължима чрез способите на принудително изпълнение,за принудително
събраните парични суми ищецът разполага с иск за връщане на паричните
суми като платени без основание,но не се явява допустимо предявяване на
отрицателен установителен иск,че паричните суми се явяват
недължими,защото липсва правен интерес от предявяването на такъв,както и
предвид това,че би възникнала необходимост от водене на втори процес – за
връщане на паричните суми. Така мотивиран,съдът намира,че в частта за
сумата от 1500 лева,която е принудително събрана,производството по делото
подлежи на прекратяване.
Софийският районен съд счита,че искът е недопустим и в частта,в която
ищецът *** претендира признаване недължимост на парични суми от 1282,69
лева такси по тарифата към ЗЧСИ. Съдът намира,че правен интерес от
предявяване на установителен иск съществува за вземането,за което е издаден
изпълнителен лист,предметът на установителната искова претенция е очертан
с оглед изпълнителното основание,докато такси и разноски,начислени в
рамките на изпълнителния процес не могат да бъдат предмет на
установителна искова претенция. Тези вземания биват начислявани по време
на изпълнителния процес и въпросът за тяхната дължимост или недължимост
не може да бъде предмет на установителен иск.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 49670/2025 г. по описа
на Софийския районен съд,42 състав,в частта за сумите от 1500 лева събрана
главница и от 1282,69 лева такси по тарифата към ЗЧСИ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3