РЕШЕНИЕ
№ 1304
гр. Перник, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.М.К.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20231720102414
по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу З. З. Б.,
ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „** ****** , бл.**, вх.*, ап.** с правно основание
чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Позовава
се на чл. 139в от ЗЕ. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С
тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 4330,92 лева, от които сумата от
3716,45 лв., представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „** ****** , бл.**, вх.*, ап.** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от депозиране на заявлението-21.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 614,47 лева, представляваща законна
лихва върху главницата за периода от 08.07.2021 г. до 21.03.2023 г. Претендират се
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който не е депозирал в срока
по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. В заповедното производство е подал
бланкетно възражение по чл.414 ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният му представител
юрисконсулт С. поддържа така предявените искове. Претендира разноски и представя
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява. Не е изразила
становище и по изрично дадената й от съда възможност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
2
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
3
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с
оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до
процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на посочената
от ищеца стойност. Ответникът е възразил, че не дължи единствено бланкетно
подавайки възражение по чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство.
Видно от представения акт № 176 от 21.12.1955 г. за женитба ответницата е
сключила на същата дата граждански брак с Ц.Г.Б.. Видно от представения договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на
19.07.1990 г. Ц.Г.Б. е закупил процесният имот и същият като придобит по време на
брака е станал СИО, като всеки един от двамата съпрузи е притежавал по ½ ид.ч. от
правото на собственост върху същият.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
Ц.Г.Б. е починал на 15.01.2022 г. и е оставил за свои наследници съпругата си и
ответница по делото З. З. Б. и дъщеря си Г.Ц.Г.-Ш.. Ответницата е придобила след
смъртта на съпруга си ¾ ид.ч. от процесния имот, а дъщеря им Г.Ц.Г.-Ш. е придобила
¼ ид.ч. от същия.
Процесният имот е закупен след сключването на граждански брак от
ответницата с Ц.Г.Б. на 21.12.1955 г. през 1990 г. поради което е бил е режим на
бездялова СИО до 15.01.2022 г., когато е починал нейния съпруг, след което
бездяловата СИО е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове по
4
правилото на чл. 28 СК и към ½ ид.ч. на ответницата се е прибавила ½ *1/2 ид.ч. или ¼
ид.ч. от наследството на нейния съпруг и същата е придобила общо ¾ ид.ч. от
процесния имот ½ +1/4 равно на ¾ /. Нейната дъщеря по силата на наслественото
правоприемство е придобила ½*1/2 ид.ч. от наследството на нейния баща или е станала
собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот. На основание чл. 9, ал.1 ЗН преживелият
съпруг наследява част равна на частта на всяко дете, поради което ответницата и
нейната дъщеря наследяват по ½ ид.ч. от наследството на починалия Ц.Г.Б.. Не се
твърди и няма данни наследниците да са се отказали от наследството на починалия им
наследодател.
При този правен извод предявените срещу ответника искове са основателни до
размера на ¾ от заявената претенция, поради което следва да бъдат уважени за сума в
размер на 2787,34 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата-21.03.2023
г. и отхвърлен до пълния предявен размер от 3716,45 лева, както и сума в размер на
460,85 лева представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2021 г. до 21.03.2023 г. и отхвърлен до пълния предявен размер от
614,47 лева.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 191,62 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което също следва да бъде уважено,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца се
дължат разноски в общ размер на 143,71 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид доказаните разноски в общ размер на 136,62 лева и предвид изхода от спора
на ищеца се дължат разноски в общ размер на 102,46 лева
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
5
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу З. З. Б., ЕГН: ********** от гр. ******,
ул. „** ****** , бл.**, вх.*, ап.** за сумата в размер на 2787,34 лева главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден недвижим имот с адрес град ******, ул. “** ****** ”, бл. **, вх. *, ап. **
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.03.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД сума в размер на 460,85 лева представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 21.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 2787,34 лева до пълния предявен размер от 3716,45
лева този за лихва за разликата над 460,85 лева до пълния предявен размер от 614,47
лева като неоснователни, за които суми по ч. гр. дело № 1201/2023 г. по описа на
Районен съд Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. З. Б., ЕГН: ********** от гр.
******, ул. „** ****** , бл.**, вх.*, ап.** да заплати на „Топлофикация-Перник“
АД, ЕИК ********* сумата от 143,71 лева – разноски пред Районен съд Перник в
исковото производство и 102,46 лева разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6