№ 600
гр. Перник, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско
дело № 20231700100421 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Малолетният ищец Ю. Г. се явява лично със законния си представител
неговата майка Д. Р.а и адв. М..
За ответната община се явява адв. А..
Явява се в.л. К..
Вещите лица Г. и Т., редовно призовани, не се явяват.
На 03.10.2023 г. е постъпила молба от в.л. Г. и Т., с която уведомяват
съда, че са се запознали с материалите по делото, но изискването за нова
психологична експертиза и съпътстващите им ангажименти правят
невъзможно представянето на експертизата в срок. Молят за друга дата.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Същото е докладвано с определение от 30.08.2023 г.
Адв. М.: Поддържам исковата молба, оспорвам отговора представен от
ответника, запознат съм с определението, съдържащо проекта за доклад и
нямам възражения по него. Водим свидетелите, които да бъдат разпитани в
1
днешното с.з.
Адв. А.: Оспорваме като изцяло неоснователни исковете за главница и
законна лихва по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Поддържам всички възражения направени в отговора. Относно доклада на
съда от 30.08.2023 г. заявявам, че нямаме възражения, същият следва да бъде
приет за окончателен.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, изготвен с определение №
747/30.08.2023 г.
Докладва изисканото и постъпило гр.дело № 516/2020 г. по описа на ОС
Перник.
Адв. М.: Да се приеме и приложи гр.дело 516/2020 г.
Адв. А.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага към делото гр.дело № 516/2020 г. по описа на ОС
Перник.
Адв. М.: Допуснати са ни трима свидетели молим да бъдат разпитани в
днешното с.з.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката, като сне самоличността й
както следва:
Н. Ем. Г. – 33 г., българка, българско гражданство, неосъждана, с ЕГН
**********, леля на ищеца.
Свидетелката: Желая да дам показания.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелката: Племенникът ми се казва Ю. Ю. Г. на 12 години. Преди
три години и половина се случи инцидент. Карайки колело го нападнаха
улични кучета в гр. Батановци и го нахапаха. Поддържам много близки
контакти със семейството. Виждаме се почти всяка седмица, ако не се
виждаме се чуваме, защото сме много близки. Имам наблюдение върху
2
племенника ми от инцидента и до настоящия момент. Знам, че е водено преди
това гражданско дело във връзка с нахапването. Нямам точна представа кога
приключи този процес. След нахапването моят племенник се влошаваше,
ходеше на психолог, което не даваше резултат. Наблюденията ми към него са,
че изпитва страх към животни и конкретно към кучета и то такъв страх, че не
може самостоятелно да се движи по улицата без възрастен придружител. Това
му състояние не е отшумяло от инцидента и до сега. Може би има
положителна страна това, че го преместиха в спортно училище и той започна
активно да спортува, което се отрази положително на състоянието му.
Преместиха го в спортно училище миналата година, мисля, че беше м. май,
беше в края на учебната година. Това беше решение на неговите родители,
защото беше препоръчано той да се занимава активно със спорт, да има
активна дейност. В крайна сметка в края на учебната година да смениш
учебното заведение не е най-добрия вариант, но се наложи това нещо, за да
може той да подобри психическото си състояние, да бъде малко по-спокоен,
да има по-активна физическа дейност, затова предприеха това преместване.
За мен това са най-всеотдайните родители към децата си. Те наистина са дали
всичко от себе си и продължават да дават всичко от себе си за децата си.
Относно следващо предотвратяване, той реално не ходи никъде сам, за да се
чувства по-сигурен. Той е вече на 12 г. и предвид факта, че е момче, за мен
това е странно. Като казвам, че не ходи никъде сам, имам предвид, че не ходи
дори на 100 метра до магазина. Винаги го придружава някой възрастен,
неговите родители. От родителите му знам, а и от лично мое виждане, че
нощно време се буди, бълнува, има страх, първо той не спи сам, има кошмари
и се буди. Категорично и когато е спал вкъщи е така, бил е на гости вкъщи, да
си играе с моите деца и е оставал да преспива, и е спал при мен лично. Към
настоящия момент личните ми впечатления са, че има подобрения откакто
учи в спортно училище, но да се подобрява драстично не бих казала.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. А.
Свидетелката: По време на инцидента той е карал колело. Родителите
му са били вкъщи. Преди този инцидент Ю. спеше сам. Това беше преди три
години, той се отучваше от това да спи с родителите си, но спеше и сам.
Преди инцидента той учеше в гр. Батановци. Когато учеше в гр. Батановци не
3
са ползвани консултации и ресурсен учител. Преди инцидента той беше
жизнено дете, игриво дете, караше колело, играеше с децата на улицата.
Сънят му беше съвсем нормален. Не е имал здравословни проблеми преди
инцидента. Не знам преди инцидента да му е издавано някакво решение на
ТЕЛК.
Адв. А.: Нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля.
Съдът сне самоличността на свидетелката:
Й. А. Ст. – 46 г., българка, българско гражданство, неосъждана, с ЕГН
**********, без родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелката: Детето се казва Ю. в момента е на 12 години. Знам за
инцидента с ухапване от кучета. Това стана преди три години края на м. юни
2020 г. Във връзка с този инцидент знам от майката, че са водени съдебни
процеси, които са приключили към настоящия момент. Поддържаме близки
отношения със семейството, постоянно общуваме. Много пъти се е случвало
Д. Р.а да ми се обажда да запазя Тома, малкото дете, за да може тя да заведе
Ю. на психолог след случая. Знам, че Ю. има психични проблеми, доколкото
аз имам наблюдение, по-скоро страх, стрес. Даже наскоро, няма и месец, се
наложи минавах до Деси и трябваше Ю. да отиде до магазина и трябваше аз
да го заведа с колата и да го върна. В колата Ю. ми разказа, че в същия този
ден, негови съученици са срещнали някакви три кучета, които били много
злобни и страшни, и него го е страх. Понеже аз имам вкъщи куче, откакто
имаме кучето, те вече не ни гостуват, само ние ходим при тях. Кучето го
имаме от четири години. От последния разказ, който беше съвсем ненадейно
за децата, които са срещнали кучетата, според мен все още го е страх. Самите
деца са му разказали, че са срещнали кучетата и едва ли не едното е щяло да
бъде нахапано, но са влезли в някакъв двор. Знам от Деси, майката на Ю., че
много често Ю. се буди нощно време, сънува кучета, ухапвания. Не мога да
знам точно съня на детето, но на няколко пъти ми е казвала, че детето не
може да спи. Знам за майката, че спи с Ю. от време на време. Родителите са
положили максимални грижи за сина си и преди, и след инцидента, а и към
настоящия момент. Те са много добри родители, които са грижовни. Били сме
заедно с тях на почивка, никога не е оставяно без надзор. Деси се е постарала
4
да направи всичко възможно, водеше го на психолог. Родителите са
потърсили и медицинска помощ за Ю.. Веднага след инцидента го водиха и
на баячки, не знам дали е имало ефект или не, но каквото тя е разбрала и е
могла, го е направила за своето дете. Те го преместиха в спортното училище в
гр. Перник с цел да не е в гр. Батановци и да спортува, и по някакъв начин да
преодолее страха, който има от това ухапване. Към днешна дата мисля, че има
подобрение, но явно това се е запаметило в съзнанието му, след като преди
един месец той ми разказваше пак за кучетата.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. А.
Свидетелката: Инцидентът стана м. юни 2020 г., както казах. Д. беше
при него, а баща му тогава работеше в чужбина. Аз не съм била на самото
ухапване. Ю. е карал колело по време на инцидента. Той е карал колело на
улицата с приятели. Нормално е да излиза с децата на улицата и да играе.
Веднага след инцидента той беше уплашен. Фактът, че аз съм ходила да пазя
Тома, за да може Деси да го води на психолог. За мен си е запечатано това в
него, защото му прави доста силно впечатление такива истории с кучета,
както споменах по-рано. От този разказ на Ю. съдя, че той продължава да се
страхува. Тези страхове са възникнали при инцидента, към настоящия
момент, имайки предвид, че познавам детето, има някакви подобрения, но
страхът си остава. От Деси знам, че и сега има случаи, в които се буди. За мен
лично, след като продължава да има тези проблеми, няма подобряване. Тези
проблеми към момента на инцидента са били в същия вид и са продължили
към настоящия момент в същата форма. След като го преместиха в гр. Перник
той се движи със съученици, докато в гр. Батановци е придружаван от
родителите. Родителите му го карат на училище и го взимат, но в самото
училище е със съученици. В гр. Батановци той не излизаше от самата сграда
на училището без родителите да го вземат. За мен разликата е, че той сега
може да отиде на състезание, по-спокойно се движи откакто е преместен в гр.
Перник. Знам, че излиза с деца, с приятели, ходи на тренировки, на
състезания. С децата от училище ходят на тренировка, не идват родителите
специално да го водят. На състезания ходи с учителите и с децата. В началото
родителите ходеха с него на състезания, но мисля, че последният път Ю. ходи
само с децата и с учителите. Преди инцидента Ю. не е имал никакви
5
здравословни проблеми. Той беше много енергично, здраво дете, усмихнато,
лъчезарно. Преди инцидента Ю. спеше сам, аз имам племенник малко по-
голям от него, идвал е в нас, оставал е да спи у нас, играли са си с моя
племенник с игри. В последствие и случая и това, че взехме куче у нас, не е
идвал.
Адв. А.: Нямам други въпроси, да се освободи свидетеля.
Съдът сне самоличността на свидетеля:
Д. Е. С. – 36 г., българин, българско гражданство, неосъждан, с ЕГН
**********, без родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелят: Ю. сега е на 13 години. Със семейство Р.и се познаваме от
доста години, семейни приятели сме, децата ни са на една и съща възраст и са
израснали заедно. До миналата година учиха в едно и също училище в гр.
Батановци. Служител съм в МВР. Знам за инцидента. Мисля, че беше преди
около три години, точна дата не мога да цитирам. Знам, че Ю. го бяха
нападнали улични кучета, едно от тях го беше ухапало в областта на петата
или ахилеса на десния крак. След този инцидент Ю. коренно промени
държанието си когато е навън, било с децата навън, било когато дойде вкъщи
на гости. Случвало се е вкъщи да идва на гости. Аз също отглеждам кучета,
които са едри. Много пъти се е случвало да ме пита кучетата дали са пуснати,
дали могат да излязат от клетките, дали могат да си отворят сами вратите на
клетките и да се разхождат свободно в двора. Повечето пъти, когато е идвал
вкъщи да играят с моя син, винаги го посрещам на вратата. Това е по негово
искане, тъй като се притеснява от кучетата в двора. Неговите въпроси винаги
са едни и същи – „чичо Яни, затворени ли са кучетата“. Когато идва до вкъщи
някой път е сам, някой път го докарват бащата или майката. Случвало се е
няколко пъти да преспива вкъщи. Една от вечерите, мисля че беше около 3 ч.,
аз се събудих от детски викове. Отидох в детската стая и видях Ю. седнал на
леглото, целият трепереше и крещеше „помощ, помощ“. Тъй като знам, че в
тези ситуации е по-добре да не пипаш сънуващия, започнах отстрани да го
успокоявам, че съм чичо Яни, за да не трепери. Той беше седнал в леглото и
бълнуваше. Не знам да е имало други подобни инциденти в дома на
родителите му. Мисля, че са водени съдебни дела, но не знам дали са
6
приключени. Много пъти съм си говорил с Ю. на тази тема, опитвал съм се да
му обясня, че не трябва да се притеснява, защото вече пораства голям мъж, но
неговият отговор е „чичо Яни, мен изключително много ме е страх, и ме е
страх да ходя сам по пътя“. Родителите му се опитаха да направят абсолютно
всичко възможно, за мен те са един пример за българско семейство, сплотени,
всеотдайни, отговорни, обичащи. Мисля, че водиха Ю. на лекар. Детето
миналата година смени училището. До миналата година Ю. учеше с моя син в
гр. Батановци. Ю. в момента мисля, че учи в гр. Перник. Мисля, че тази
промяна е умишлена от родителите поради това, че в гр. Батановци има
много кучета, които са бездомни и свободно обикалят на всякъде и е
нормално не само децата, а и възрастните да се притесняват от тях. Преди
инцидента Ю. беше прекрасно дете, с моя син по цял ден играеха навън,
тичаха, смееха се. Преди инцидента не се е налагало родителите му да го
водят някъде специално. Преди инцидента, доколкото съм запознат, Ю. спеше
сам в детската стая. След инцидента той винаги иска да има някой с него в
стаята. Не мисля, че Ю. е имал някакви здравословни проблеми преди
инцидента. Преместването в друг град според мен ще му е изключително
трудно да преодолее това нещо, тъй като, когато се разхождаме с моя син в
гр. Батановци, той непрекъснато се оглежда дали има кучета отстрани, ако чуе
някъде лай на кучета, започва веднага да се оглежда. Това е към настоящия
момент.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. А.
Свидетелят: На около 600 м в гр. Батановци живея от дома на
родителите на Ю.. Те бяха с моя син в стаята, той само ме попита „чичо Яни,
ти къде ще си“. Аз му казах, че съм в другата стая. Преди инцидента Ю. е
оставал да спи вкъщи, спеше в стаята със сина ми. Преди инцидента, както
казах по-рано, Ю. беше съвсем различно дете, нямаше страх, идваше вкъщи
много пъти. След инцидента се разредиха доста идванията. Ю. идваше вкъщи,
като един или два пъти е оставал да спи вкъщи. Страхът от кучета се появи
непосредствено след травмата. За мен той все още след инцидента се
притеснява много, страх го е ужасно много, дори като се разхождаме по
улицата или отидем да играем мач, той се притеснява и се оглежда
непрекъснато. За мен няма промяна страха му към кучетата след инцидента и
7
до настоящия момент. Към момента учи в спортното училище в гр. Перник,
мисля че борба, джудо, самбо, нещо такова. Мисля, че ходи на тренировки.
Когато ходи на състезания мисля, че го карат родителите му. Виждал съм
многократно, тъй като минават покрай нас, да го карат родителите му на
училище, на състезания, на тренировки. Доста по-рядко го виждам Ю. да е
навън. Откакто е преместен в училището в гр. Перник с моя син общува
когато ходим до тях на гости да го видим. Нямам впечатления за децата в гр.
Перник.
Адв. А.: Нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля.
Адв. М.: Във връзка с допуснатата експертиза да се даде възможност на
вещите лица да я изготвят.
Адв. А.: Имам искане за допълнителна задача, моля да бъде разширен
предмета на съдебно медицинската експертиза с в.л. лекар психиатър и в.л.
психолог, които да дадат отговор на въпроса налице ли е усложнение в
изпитвания страх от детето към кучета от момента на инцидента до
настоящия момент, тъй като предишното дело е водено за неимуществени
вреди, изразяващи се в посттравматично психологично разстройство, а
настоящият иск е предявен като иск за ексцес. Считам, че това обстоятелство
е от съществено значение по делото.
Адв. М.: Не възразявам по това искане.
Адв. А.: Моля да ни се издаде съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабдим с писмена информация от РЗОК Перник за всички
извършени медицински прегледи и манипулации на ищеца Ю. Ю. Г. с ЕГН
********** от раждането му до настоящия момент, като се посочат всички
амбулаторни листове и за какво същите са били издадени.
Адв. М.: Възразявам, справката, по която не бихме възразили е
непосредствено преди датата на инцидента да се събере такава информация,
т.е. преди 19.06.2020 г., да кажем месец, два, три преди инцидента, но от
раждането до настоящия момент според мен излиза извън предмета на спора
и на доказване.
Адв. А.: Ако съдът прецени, че периодът е прекалено разширен, то поне
да бъде за пет годишен период преди инцидента, т.е. от 2015 г. до 2023 г.
Адв. М.: Исканото съдебно удостоверение ще бъде основателно да бъде
8
издадено за периода от началото на 2020 г. до настоящия момент, не по-рано
от тази дата. Инцидентът е станал на 19.06.2020 г.
Съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от процесуалния
представител на ответника допълнителна задача на допуснатата съдебно
психолого-психиатрична експертиза, както и да бъде издадено съдебно
удостоверение относно исканите данни за периода от 2015 г. до 2023 г.,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗЛАГА на допуснатата съдебна психолого-психиатрична експертиза
допълнителна задача така, както беше формулирана от процесуалния
представител на ответника в днешното с.з. при допълнителен депозит в
размер на 200 лв., платими от ответника в 3 дневен срок от днес по сметка на
ОС Перник.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение с исканото
съдържание след внасяне на дължимата държавна такса.
Адв. М.: На този етап няма са соча други доказателства.
Адв. А.: Няма да соча други доказателства на този етап.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна и изслушване на
допуснатите експертизи съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 22.11.2023 г.
Адв. М.: Моля да определите друга дата, тъй като тогава съм служебно
ангажиран с дело във ВАС.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 29.11.2023 г. от 11,00 часа, за която дата и
час страните и в.л. К. са уведомени.
Да се призоват вещите лица М. Г. и Ж. Т..
Заседанието завърши в 14,15 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9
Секретар: _______________________
10