№ 38168
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110146089 по
описа за 2025 година
Предявен е от Р. Й. Г. срещу ЗК Н. АД осъдителен иск с правно основание
чл. 598, ал. 2 КЗ за заплащане на сума в размер 105 000 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за периода от 11.2022 г. до 09.2025 г., дължимо
съгласно Решение № 1132-ОЗ от 17.08.2017 г. на КФН, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че с Решение № 1132-ОЗ от 17.08.2017 г. КФН отнела
лиценза на ЗКН като застраховател, наложила ограничителни мерки и
назначила ищцата като квестор, която да изпълнява функциите си до
назначаване от съда на синдик или до вписването на ликвидатор на
дружеството срещу брутно месечно възнаграждение в размер на 3 000,00 лв.,
платимо от ЗК Н. АД. Според ищеца правоотношението между квестора и
застрахователя представлява договор за управление и контрол, т.е. касае се за
трудово правоотношение. Излага, че дружеството е изпаднало в невъзможност
да извършва плащания на всякакви свои текущи задължения, в т.ч. и
възнаграждението на квестора.
Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения предявеният
иск не е за трудово възнаграждение, а за възнаграждение на назначен по реда
на чл. 597, ал. 3 КЗ квестор, определено по реда на чл. 598, ал. 2 КЗ с Решение
№ 1132-ОЗ от 17.08.2017 г. на КФН.
Предмет на трудовото правоотношение е предоставянето на работната
сила на физическо лице (работник/служител) за ползване под наем на
способностите му за умствен и/или физически труд на друго физическо или
юридическо лице – работодател, срещу заплащане на трудово възнаграждение.
Отношенията между двете страни по възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването им са предмет на сключен трудов договор,
който се урежда по предвидените в КТ правила. Дори да бъде споделена тезата
на ищеца, че правоотношението между квестора и застрахователното
дружество, възникнало въз основа на решението по чл. 597, ал. 3 КЗ, може да
1
се приравни на договор за управление и контрол, последният е договор, чрез
който търговското дружество – принципал възлага управлението на едно
дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на
управителя – довереник. По силата на този договор управителят поема
задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск
и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав
за АД, както и решенията на Общото събрание на съдружниците, респ.
акционерите, като отговаря за дружествените работи и представлява
дружеството пред трети лица. С този договор се възлага постигането на един
определен резултат, т.е. с договора за управление и контрол се уреждат
отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта по
правилата на договора за поръчка. Правоотношението, което се създава между
управителя и управляваното от него дружество не е трудово, а мандатно.
Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение
по граждански договор, а не е трудово възнаграждение. С оглед на
изложеното, съдът намира, че не е сезиран с „трудов спор“.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. Съгласно
чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.
Предметът на делото се определя от спорното право, което от своя страна се
индивидуализира чрез страните и основанието за възникването си. В
настоящия случай се претендира вземане в размер 105 000 лева,
представляващо възнаграждение за периода от 11.2022 г. до 09.2025 г.,
дължимо съгласно Решение № 1132-ОЗ от 17.08.2017 г. на КФН, на основание
чл. 598, ал. 2 вр. чл. 597, ал. 3 КЗ, поради което производството следва да се
прекрати и делото да се изпрати на С. градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46089/2025 г. по описа на СРС,
119 състав, като ИЗПРАЩА делото по родовата компетентност на С. градски
съд, на основание чл. 104, т. 4 ГПК, вр. чл. 118, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С.
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на С.
градски съд.
Съдия при С. районен съд: _______________________
2