№ 4667
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110131606 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу ИВ. П. Г. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: от сумата от 1699,17 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017
г. до 30.4.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: *** аб.№ ***, ведно със
законна лихва от 17.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
175,66 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 5.3.2021 г., сумата от 22,49 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2019 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 17.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
2,3 лв. за периода от 1.10.2019 г. до 5.3.2021 г. и 87,99 лв. разноски по делото, а именно:
37,99 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15102/2021 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира
и разноските по исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.Г. депозира
писмен отговор, в който дава становище за допустимост, но неоснователнст на предявените
1
искове. Навежда доводи, че между страните липсва облигационно правоотношение,
доколкото не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния период.
Оспорва ищецът да е публикувал общите фактури, издавани за всеки отоплителен сезон през
процесния период, поради което счита, че претендираните суми за лихва за забава са
недължими. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Видно от приетият по делото Нотариален акт за собственост върху жилище от
27.05.1976г., дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ П.М. Г. е придобил право на собственост върху .апартамент, находящ се в ***
Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот 13.05.1997г., че Ц.И.
Г.а е дарила на сина си ИВ. П. Г. собствените си ¾ идеални части от апартамент, находящ се
в ***
Приети по делото са удостоверения за наследници на П.М. Г. и Ц.И. Г.а, видно от
които ответникът И.Г. е техен наследник.
Прието е и съдебно удостоверение за идентичност на адрес.
От горните доказателства се установява, че ответникът Г. е придобил право на
собственост върху процесния имот, поради което съдът приема, че между страните е налице
облигационно правоотношение, респ. че той е имал качеството потребител на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период, доколкото по делото е установено, че същият е бил собственик на
процесния имот.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Т.С.”ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено
е, че фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, Посочено е, че
отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба.
Вещото лице по ССЕ дава заключение за размер за дължимия размер на ищцовите
претенции. Отразено е в експертизата, че ищецът не претендира вземания, които са
погасени по давност. Отразено е в експертизата, че начислените от ищцовото дружество
лихви не са в завишен размер.
Приетите по делото експертизи са компетентно и задълбочено изготвени и съдът
следва да ги вземе предвид при постановяването на крайния си съдебен акт.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
3
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване
в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет
и изравнителни сметки.
Задължението на потребителите за заплащане на мораторна лихва за забава в
плащането на месечната цена на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за плащане на лихва по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, респ. приложение намира
тригодишната давност. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на “Т.С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Подаването на
заявлението спира течението на давността, от който момент се счита, че е предявена
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която давностният срок е прекъснат.
Заявлението е подадено на 17.03.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са
тези, чиято изискуемост е настъпила след 17.03.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/. В този смисъл
погасени по давност се явяват всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
30.10.2017г. Като се вземат предвид, че част от сумите попадащи в обхвата на погасителната
давност са включени в Общата фактура от 31.0.2018г. и по същата са отчетени плащания в
размер на 450,79лв. съдът приема, че с тези плащания са погасени най-старите задължения
включени в общата фактура, поради което ищецът не претендира погасени по давност
вземания.
Съдът, намира, че за заявения период ответника, доколкото не се установи да е
заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва за периода 15.09.2018
–04.12.2020г.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Доколкото е установено предоставянето на услугата,
съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 22,49 лв., за
периода от 1.8.2019 г. до 30.4.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за вземания за предоставяне на услугата „дялово
разпределение“. В новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и
начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и телеологическото
тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига
до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на услугата, което
очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален
аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и
начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
4
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът претендира сумата от сумата от 37,99лв. държавна такса за исковото
производство, както и сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 500лв. –
депозит за вещо лице, като при този изход на спора ответникът дължи сумата от 637,22лв.
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира сума в размер на 87,99лв. – разноски за заповедното
производство. Припадащата се част от тях за ответникът е в размер на 87,88лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** срещу ИВ. П. Г., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ИВ. П. Г. дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата от сумата от 1699,17лв., , представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за недвижим имот находящ се *** аб.№ *** за периода от
01.10.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава в размер на 175,66лв. за
периода от 15.09.2018г. до 05.03.2021г., сумата от 2,49лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.04.2020г, ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 17.03.2021 г.,
до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.д. № 15102/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 2,30лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 05.03.2021г.
ОСЪЖДА ИВ. П. Г., ЕГН **********да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 637,22 лв.,
разноски в исковото производство, както и сумата от 87,88 лв., разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5