№ 5966
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20231100507627 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5554/07.04.2023г., постановено по гр.дело №54973/2022г. по описа на СРС,
ГО, 79 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът С. А. К.,
ЕГН ********** дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:*********, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№36996/2022г. на
СРС, 79 състав: сумата от 527,26 лв.- цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2019г. до
30.04.2021г. по отношение на топлоснабден имот в гр.София, ж.к.**** надпартерен, ап.43, с
абонатен №184145; сумата от 34,61 лв.- цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 07.07.2022г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 99,74 лв.- лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.06.2022г., като са отхвърлени: искът за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 527,26 лв. до пълния
предявен размер от 752,48 лв., или за сумата от 225,22 лв. и за периода от 01.05.2018г. до
28.02.2019г.; искът за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 99,74 лв. до пълния предявен размер от 138,04 лв., или за
сумата от 38,30 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 6,48 лв. за периода от 31.07.2019г. до 21.06.2022г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца 53,26 лв. разноски в заповедното производство и
308,92 лв. разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на
1
„Техем сървисис“ООД с ЕИК:********* като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че няма сключен договор за доставка
на топлинна енергия с ищеца и изрично е поискал топлоподаването до имота му да бъде
прекратено. Отоплителните тела били „затапени“ през 2012г. Позовава се също така на
разпоредбите на ЗЗП относно непоисканите доставки на стоки и услуги. Моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове– отхвърлени изцяло. Не
претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство не е подал
отговор на въззивната жалба в срок. С молба от 07.10.2024г. моли решението на СРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на процесния имот, за който се твърди от ищеца, че в него е потребена
топлинна енергия от ответника, безспорно се установява от представените по делото
писмени доказателства, че е собствен на ответника през процесния период. Установено е
също така, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
2
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г./.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че делът на ответника за
сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата и посочена по-горе нормативна
уредба.
В случая посочените във въззивната жалба разпоредби на ЗЗП относно непоисканите
доставки на стоки и услуги са неприложими, доколкото облигационното правоотношение
между страните по договор за доставка на топлинна енергия е възникнало по силата на
закона- горепосочените разпоредби на ЗЕ и по изрично искане на етажната собственост от
28.08.2002г., обективирано в представения по делото протокол от общо събрание.
Разпоредбите на закона, касаещи погасителната давност относно периодични плащания
са подробно обосновани и правилно приложени от първостепенния съд, и настоящият състав
не намира за необходимо да ги преповтаря.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5554/07.04.2023г., постановено по гр.дело №54973/2022г.
по описа на СРС, ГО, 79 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София"ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет
лева/– разноски във въззивното производство.
3
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Техем сървисис“ООД с ЕИК:*********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4