РЕШЕНИЕ  № 791

гр. Сливен, 4.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 5731 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019 г., на стойност 390.51 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г. Сочи се, че с исковата молба се претендират изцяло сумите, а именно главница в размер на 390.51 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода 01.09.2017г. до 30.04.2019 г., за имот находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 и мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 390.51 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода 01.09.2017г. до 30.04.2019 г., за имот находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 и мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Направена е претенция за присъждане на разноските по заповедното и исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019 г., на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, че е доставяло на ответника за процесния период необходимото подаване на питейна вода, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника  е постъпил.

В отговора са оспорени представените към исковата молба фактури, като е заявено, че ищцовото дружество неправилно е начислявало кубичните метри.Сочи се, че не няма съставен констативен протокол за неизправността на водомера на ответника.направено е възражение, че не са представени към делото цитираните общи условия на ищцовото дружество.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, в писмено становище назначения особен представител, адв.Р.Т., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 25броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019 г.количества за консумирана и доставена вода на стойност 390.51 лева и мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г.

Във фактурите са начислявани количества доставена и консумирана питейна вода, като е отразявано повреден водомер и във всяка фактура са начислявани по 10куб.м. вода.

От удостоверение за наследници на Панайот Димитров Панайотов се установява, че е починал на 23.02.2015г. в с.Тополчане , община Сливен и е оставил за наследници  В.П.Д.-Олимпиев-дъщеря и Димитър Панайотов Панайотов-син.

От удостоверение за декларирани данни се установява, че Панайот Димитров Панайотов е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ за имот, находящ се  в с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 на 29.03.1998г.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 14.02.2017г. до 15.04.2019 г.се установява, че като име на клиент е посочено В.П.Д., адрес ***.В карнета са начислявани ежемесечно по 10кубични метра вода, като ежемесечно има поставяни подписи срещу всяко отчитане до 15.04.2019г.

На 28.06.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен срещу  В.П.Д. за главница в размер на 390.51 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  01.09.2017г. до 30.04.2019 г., за имот находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 и мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2235 от 2.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 3529/2019г. на РС Сливен по силата, на която В.П.Д. е осъдена да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен   390.51 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  01.09.2017г. до 30.04.2019 г., за имот находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 и мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично  доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

От показанията на свидетеля Стоянов се установява, че на адреса живеят ответницата и мъжа й и при отчитането на количествата вода ответницата се е подписвала.От показанията на свидетеля е видно, че има поставен водомер на адреса, но водомера е счупен и служебното начисляване се извършва по 5 куб.м на човек т.е за двама души 10куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 3529/2019г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 390.51 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  01.09.2017г. до 30.04.2019 г., за имот находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13, съдът приема претенцията за   основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Безспорно се установи в производството, че ответника е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8.В чл.2,ал.1, т.1 от от ОУ на В и К Сливен изрично е посочено, че потребители на ВиК услуги са физически лица –собственици на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги.В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата  съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.В производството се доказа и че ответницата е наследила имота от своя баща и ползва имота.

С оглед изложеното иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 390.51 лева, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019 г.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 30.52 лева, начислена към 3.06.2019 г., съдът приема предявеният иск за   основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 30.52 лева,представляваща мораторна лихва начислена към 3.06.2019 г..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 735лева, съразмерно на уважената част от исковете

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че В.П.Д.-О., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 390.51 лева, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: с.Тополчане, общ.Сливен, ул.Злати войвода №13 за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019 г. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 28.06.2019 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че В.П.Д.-О., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 30.52, представляваща мораторна лихва, начислена  към 3.06.2019 г., като отхвърля  предявеният за разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер от 280.68 лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.П.Д.-О., ЕГН **********,***  да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 735 лв, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Р.Т. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: