Решение по дело №157/2020 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 129

 

гр.Айтос, 27.07.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                  Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                        Съдебни заседатели :   …........…………

                                                                                                          

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 157 по описа  за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.И.И. – САК  против Д.Н.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********, двамата с  посочен адрес: ***.

С исковата молба ищцовото дружество моли двамата ответници Д.Н.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***  сумата от  8 817,68 евро (осем хиляди осемстотин и  седемнадесет евро и шестдесет и осем евроцента) - главница; 1365,61 евро (хиляда триста шестдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента) договорна лихва за периода от 25.12.2018 г. до 18.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 8 817,68 евро, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Сочи, че вземането  произтича от неизпълнение на задължението на ответниците по Договор за банков потребителски кредит №410/0022/1497211 от 28.05.2012 година.

С исковата молба е предявен иск с правно основание в чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) във вр. с чл.430 от Търговския закон  (ТЗ).

Към исковата молба са приложени преписи за връчване на ответниците. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Ж.-Н. моли за уважаване на ищцовата претенция и  произнасяне на решение при направеното признание на иска от отнетниците. Поддържа молбата за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата Д.Н.П., чрез процесуалния си представител адв.Г.И. от БАК представя писмен отговор. Признава допустимостта и основателността на исковата претенция, както и факта, че е пропуснала да заплати няколко от дължимите по кредита месечни вноски. В този смисъл заявява готовност и отправя предложение към ищцовата страна за уреждане на отношенията им по спогодба, съгласно която поема задължението да изплати половината от претендираната сума в срок от една година, по предложен от ищеца график. Представя копие от Решение по гр.дело № 818/2019г. на РС-Айтос, с което гр.брак между нея и ответника П. Г.П. е прекратен. Не заявява доказателствени искания. С оглед направеното признание счита, че назначаване на ССчЕ  не е необходимо. 

Моли искането на ищеца за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение, като счита, че с поведението си не е дала повод за завеждане на иска. В съдебно заседание ответницата П. чрез адв.И. поддържа становището в отговора си, като пледира за произнасяне с решение при направеното признание на иска.

 

Ответникът П.Г.П. в срока по чл.131 от ГПК не изпраща отговор. Не излага становище по основателността на иска. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание отв.П. се явава лично като признава, че е солидарен длъжник по вземането на ищеца наред с бившата си съпруга отв.Д. Н.П., но излага съображения, че всеки от тях следва да си плаща задълженията.

 

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответниците надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор, признание на иска и от неупражняване на права.

В срока за отговор ответницата Д.Н.П., чрез процесуалния си представител адв.Г.И. от БАК признава допустимостта и основателността на исковата претенция. Тази позиция се поддържа и в съдебно заседание от адв.И., с молба за произнасяне на съда при признание на иска.

 

От страна на втория ответник П.П. не е постъпил отговор, но пред съда, макар да излага съображения за финансови затруднения и да сочи различни обстоятелства във връзка с настъпилия развод между него и отв.П., препятствали своевременното погасяне на задължението, на практика  прави признание на дължимостта му. Във фазата по същество на спора ответникът отново  прави признание на иска.

 

С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на признанието на иска с добрите нрави  или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е разпоредил приключване на съдебното дирене.

Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и  приложените писмени доказателства, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и следва да бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора, при условията на чл.237, ал.2 ГПК – на база на направеното от ответниците признание.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, при уважаване на иска двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебно-деловодни разноски,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. В конкретния случай не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК доколкото за настъпването им следва освен да е направено признание на иска, ответниците да не са дали повод  и за завеждането му.   

 

По изложените съображения, Айтоския районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ответниците Д.Н.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********, двамата с  посочен адрес: *** да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от  8 817,68 евро (осем хиляди осемстотин и  седемнадесет евро и шестдесет и осем евроцента) - главница; 1 365,61 евро (хиляда триста шестдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента) договорна лихва за периода от 25.12.2018 г. до 18.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 8 817,68 евро, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, произтичащо от неизпълнение на задължение по Договор за банков потребителски кредит №410/0022/1497211 от 28.05.2012 година.

 

ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *** направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство  в размер на 2 149,67 (две хиляди сто четиридесет и девет лв. и шестдесет и седем ст.) лева.

 

Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

     

   РАЙОНЕН СЪДИЯ :