РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501085 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С.С. против решение №
260302/02.02.2021г. по гр.д.№ 7843/2020г. на ПдРС, V гр.с. в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция на жалбоподателя против Сдружение„Форум алтернатива“ за сумата от
706,65 лева, съставляваща разлика между пълния претендиран размер на главницата от
1907,20 лева- възнаграждение по граждански договор № 1/19.10.2017г., и сумата от 1200,55
лева- платена част от възнаграждението, както и законната лихва върху цялата главница от
1907.20 лева за периода от датата на подаване на исковата молба до 13.01.2021г., както и
законна лихва върху сумата от 706,65 лв. за периода от 14.01.2021г. до окончателното й
изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че със заплащане на сумата от 1200.55 лв. на дата
предхождаща един ден първото по първоинстанционното дело публично съдебно заседание,
изцяло е призната исковата претенция и ответникът по иска – въззиваем по настоящото
производство, не е представил доказателства за заплащане на остатъка до пълния дължим
размер от 1907,20 лева. Също така се твърди, че поради късното частично плащане се
дължат законни лихви върху цялата главница за периода от завеждане на делото до
извършване наплащането, както и законни лихви върху неиздължения остатък. От
въззиваемата страна е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна. Изложени са подробни доводи за това какви суми са дължими по договора и
1
какви са платени, като се твърди цялостно погасяване на задължението към жалбоподателя.
От въззиваемата страна Сдружение„Форум алтернатива“ е подаден отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни
твърдения относно възникналите за сдружението задължения по договора и извършените от
същото плащания.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7843/2020г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба
от СТ. С. СТ. против Сдружение „Форум алтернатива“, с която е предявен иск с правно
основание чл.258 и сл., вр. с чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1907,20 лева- главница по договор № 1 от 19.10.2017г., съгласно протоколи за
извършена работа, както следва: от 07.12.2018г., от 06.02.2020г. и от 07.02.2020г. , ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане. В
исковата молба се твърди, че по силата на сключения между страните договор от
19.10.2017г. ответникът- въззиваема страна в настоящето производство, е възложил
извършване на консекутивен превод на лекционни курсове пред курсистите на осмото
издание на Курс по професионално обучение на архитекти по опазване на недвижимото
културно наследство, випуск 2017г.- 2019г. Съгласно чл.3 от договора, срещу извършената
работа възложителят следвало да заплати на ищеца възнаграждение в нетен размер от 20
лева за академичен час от 45 мин. в 10 дневен срок от приемане на извършената работа и
подписване на Констативен протокол за всеки календарен месец. Съгласно чл.5, ал.2 от
договора, наред с това възнаграждение, изпълнителят имал право на заплащане на пътни,
дневни и квартирни пари. В изпълнение на възложеното С.С. осъществил консекутивни
преводи, като за тях били съставяни съответните протоколи. Част от дължимите суми,
съгласно подписаните протоколи, били платени, като останали дължими удостоверените в
Протоколи от 07.12.2018г., от 06.02.2020г. и от 07.02.2020 г. суми, както следва: по
протокол от 07.12.2018г.- 1549,60 лева, по протокол от 06.02.2020г.- 180 лева и по протокол
от 07.02.2020г.- 177,60 лева, или общо 1907,20 лева. Последното плащане се сочи, че е от
15.04.2019г., като с него е погасена частично останалата дължима сума по протокола от
07.12.2018 г. и са останали неразплатени сумите по последните два протокола.
В първото по делото съдебно заседание представителят на ответника заявява, че на
13.01.2021г. на С.С. е платена сумата от 1200,55 лева, с което плащане задължението към
него било изцяло погасено / дори било надплатено/. Твърди се, че през 2018г. на С. били
платени 2409,82 лева в брой.
Безспорно е, че между страните е сключен граждански договор № 1/19.10.2017г.. Не е
налице спор относно предмета на същия, както и относно съставените констативни
протоколи относно извършените от жалбоподателя академични часове консекутивен превод,
за които са договорени по 20 лева на час. По първоинстанционното дело са приети шест
констативни протокола от дати 21.10.2017г., 18.11.2017г., 13.01.2018г., 07.12.2018г.,
2
06.02.2018г. и 07.02.2018г., удостоверяващи дължимостта от възложител на суми в размер
съответно от 228 лева, 208 лева, 271,20 лева, 4154,67 лева, 180 лева и 177,60 лева или общо
5219,47 лева. Прието е и извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, видно от което
на 21.03.2018г. от въззиваемото сдружение са му преведени 351,50 лева, на 24.10.2018г.-
1097,79 лева, на 21.12.2018г.- 836,78 лева, и на 15.04.2019г.- 1026,20 лева или общо 3312,27
лева. Разликата между дължимите и преведените суми е в размер от 1907,20 лева, колкото
са претендирани с исковата молба. С преводно нареждане от 13.01.2021г. / л.51 по делото на
ПдРС/ са платени още 1200,55 лева, като разликата до сумата от 1907,20 лева е в размер от
706,65 лева.
Относно твърдението на въззиваемата страна за извършени плащания в брой по
първоинстанционното дело е представена и приета разпечатка от изпратен от жалбоподателя
имейл до Сдружение „Форум алтернатива“, в който е записано следното: „Що се отнася до
сумите, от общо дължимите ми 5341,07 лева досега са били изплатени 4354,55 лева / от
които 1494,55 лева с банков превод/, т.е. остават да бъдат изплатени 986,52 лева“. В имейла
става дума за предстояща на другия ден среща между страните за подписване на протокол за
изпълнени от С.С. общо 176 академични часа консекутивен превод през периода
м.февруари- м.декември 2018г.. От датата на имейла се чете „чт, 6.12.“. Годината следва да е
2018г., тъй като става дума за съставяне на протокол за изпълнен превод през същото
година. Освен това- 06.12.2018г. се пада именно в четвъртък, а протоколът за изпълнените
176 академични часа превод е съставен на другия ден- 07.12.2018г.. Ето защо и предвид
липсата на изрично, ясно и категорично оспорване от страна на жалбоподателя на
разпечатката от имейла, следва да се приеме, че същият действително изхожда от него и е с
автентично съдържание.
Текстът „от които 1494,55 лева с банков превод“ несъмнено означава, че остатъкът до
4354,55 лева не е платен по банков път. Към имейла са налице и два прикачени файла-
единият с хорариума на С.С., а другият, съдейки по заглавието му, с проект за констативен
протокол. По първоинстанционното дело е приета и разпечатка от първия прикачен файл,
видно от която самият жалбоподател е посочил седем плащания „на ръка“, т.е. в брой, в общ
размер от 2860 лева, колкото е и разликата между 4354,55 лева и 1494,55 лева. В тази връзка
следва само да се добави, че и сумата от 1494,55 лева почти напълно съответства на сбора от
извършените до 06.12.2018г. две плащания по банков път в размер от 351,50 лева и 1097,79
лева или общо в размер от 1449,29 лева. Следователно с посочения имейл жалбоподателят
изрично е признал, че от въззиваемата страна са му платени в брой общо 2860 лева, които
напълно покриват сумата от 706,65 лева. Липсват данни за други правоотношения между
страните или иначе казано за друг източник на вземания в полза на жалбоподателя освен
договор № 1 от 19.10.2017г.. Съответно- ще следва да се приеме, че включително и към
датата на завеждане на първоинстанционното дело претендираната с исковата молба по
същото сума от 1907,20 лева е била недължима, поради което недължи се явяват
претендираните лихви за забавено плащане. Съобразно с горните мотиви,
3
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260302/02.02.2021г. по гр.д.№ 7843/2020г. на ПдРС, V
гр.с. в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на жалбоподателя СТ. С. СТ. против
Сдружение„Форум алтернатива“ за сумата от 706,65 лева, съставляваща разлика между
пълния претендиран размер на главницата от 1907,20 лева- възнаграждение по граждански
договор № 1/19.10.2017г., и сумата от 1200,55 лева- платена част от възнаграждението, както
и законната лихва върху цялата главница от 1907.20 лева за периода от датата на подаване
на исковата молба до 13.01.2021г., както и законна лихва върху сумата от 706,65 лв. за
периода от 14.01.2021г. до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4