№ 21005
гр. **************, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110125356 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена в открито заседание на
24.10.2024 г./ на ******************* АД срещу ************************* АД, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 522.15 лв. – непогасен остатък
от регресно вземане по щета № 10019030124595 във връзка с вредите, причинени по лек
автомобил марка ********************, модел ****************, с рег. №
****************, от ПТП, настъпило на 17.09.2019 в гр. **************, ведно със
законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното плащане; 500 лв. – мораторна лихва за
периода от 09.01.2021 г. до 09.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2520/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Ищецът претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за
исковото производства.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско на МПС“ между него и собственика на лек автомобил марка
********************, модел ****************, с рег. № ****************. Излага, че на
17.09.2019 г. в гр. ************** е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек
автомобил марка **************, модел **********, с рег. № **************, при което
бил увреден застрахованият при него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при
него е образувана щета № 10019030124595, по която е изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на 2 912.23 лв., с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за
произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че е поканил на 02.12.2019 г.
ответника да изплати регресното си задължение, но на 17.01.2020 г. той погасил
задължението си частично – до сумата от 1 390.08 лв. Претендира останалата част от
регресното си вземане.
1
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Твърди, че с погасяването на сумата от 1 390.08 лв. е изпълнил
надлежно задълженията си, тъй като ремонтът на увредения автомобил, заплатен от ищеца,
надвишава средните пазарни цени за труд, части и материали за автомобили със същите
характеристики, поради което претенцията за плащане на допълнителна сума е
неоснователна. Поради неоснователност на главния иск оспорва и претенцията за мораторна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост
на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 2520/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да
бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в
претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно
поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.
В случая с Определение № 34036/23.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са признати за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната
дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“
между ищеца и собственика на лек автомобил марка ********************, модел
****************, с рег. № ****************; наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника за лек автомобил марка **************, модел **********,
с рег. № **************; настъпване на ПТП между двата автомобила на 17.09.2019 г. в гр.
************** при твърдяния в исковата молба механизъм; заплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10019030124595
във връзка с процесното ПТП в размер на 2 912.23 лв. с включени ликвидационни разноски
за определянето му в размер на 15 лв.; погасяване от ответника на сумата от 1 390.08 лв. по
регресната претнеция на ищеца.
2
Между страните съществува спор единствено относно размера на регресното вземане
на ищеца срещу ответника, по който въпрос съдът намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя – ответник да е идентичен с размера на
отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На
увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните
части при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява
такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната
отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за
цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта
/включително да се приведе увреденият автомобил в предишното му техническо състояние/,
поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на
реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
релевантният момент, към който се определя стойностният еквивалент на причинената
вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните
пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и
застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи
цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на
делинквента, респ. на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени
е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая в заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което е прието без
възражения на страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
вещото лице е дало три варианта на изчисление на размера на вредите, като той е определен,
както следва: на база средни пазарни цени на автодетайлите и трудовите операции,
необходими за възстановяване на увреденото имущество – 3 749.24 лв.; на база цените на
алтернативни доставчици – 4 057.04 лв.; на база средни пазарни цени и стойност на предна
броня и ляв фар, доставени от конкретен алтернативен доставчик – 3 987.53 лв. С оглед
изложените по-горе съображения съдът намира, че действителната стойност на вредите е
тази, която е изчислена от вещото лице на база средните пазарни цени на автодетайлите и
трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото имущество, т. е. възлиза
на сумата от 3 749.24 лв., защото определянето й според цените само на алтернативни
доставчици /при това – конкретно посочени от ответника алтернативни доставчици/ означава
да се вземе под внимание само определен пазарен сегмент и на практика „изкривява“
реалната пазарна картина. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая стойността на
вредите, определена на база цените на алтернативните доставчици, е дори по-висока от тази,
определена по средни пазарни цени. При всички случаи обаче в конкретния случай
възражението на ответника за заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка „Каско“ в завишен размер е неоснователно, защото всички
посочени от вещото лице стойности на вредите значително надвишават размера на
заплатеното застрахователно обезщетение от ******************* АД на увредения.
3
Предвид изложеното ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“
за увредения лек автомобил е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вземане в размер на 2 912.23 лв., формирано като сбор
от заплатеното по имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на
2 897.23 лв., ненадвишаващо възстановителната стойност на увредения лек автомобил, и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
Преди завеждане на делото ответникът е погасил част от регресното си задължение, а
именно сумата от 1 390.08 лв., поради което дължимият остатък е 1 522.15 лв. Следователно
главният иск следва да бъде уважен изцяло, като върху главницата ответникът дължи и
законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.01.2024 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В
случая е установено наличието на главен дълг в размер на 1 522.15 лв. Безспорно е, че след
получаване на регресната покана ответникът е заплатил само част от задължението си. След
изтичане на законоустановения срок за плащане ответникът е изпаднал в забава по
отношение на неплатената част от главницата. Размерът на дължимата мораторна лихва за
претендирания с исковата молба период на забава от 09.01.2021 г. до 09.01.2024 г., определен
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, съответства
на претендирания размер, поради което акцесорният иск е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК има
ищецът, на когото се дължат разноски, както следва: за заповедното производство – в общ
размер на 90.45 лв. /40.45 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/;
за исковото производство – в общ размер на 310 лв. /60 лв. – държавна такса, 150 лв. –
депозит за вещо лице, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК искове от ******************* АД, ЕИК *****************, със седалище и
адрес на управление: гр. **************, ул. ******************, срещу
************************* АД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, ул. *********************, че
************************* АД дължи на ******************* АД следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1 522.15 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по
щета № 10019030124595 във връзка с вредите, причинени по лек автомобил марка
********************, модел ****************, с рег. № ****************, от ПТП,
настъпило на 17.09.2019 в гр. **************, ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лв. – мораторна лихва
за периода от 09.01.2021 г. до 09.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2520/2024 г. по описа на СРС, 85
състав.
ОСЪЖДА ************************* АД, ЕИК *****************, със седалище
и адрес на управление: гр. **************, ул. *********************, да заплати на
******************* АД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление:
гр. **************, ул. ******************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
4
от 90.45 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 310 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5