Решение по дело №7194/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1194
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20211110207194
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1194
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
в присъствието на прокурора *******
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110207194 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Т. ДЖ. - българин, български гражданин, женен,
неосъждан, висше образование, без работа, роден на ******** в гр.София, живущ в
същия град, ул.“****** ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 22.02.2018г. в
гр.София, в офис на адрес бул.“******** подбуждал другиго - СВ. ВЛ. М. чрез ВЛ. М.
М. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно като свидетел по ДП
№**********г. на СДВР, пр.пр.********* на СРП, пред надлежен орган на власт -
разследващ полицай при СДВР, устно и съзнателно да потвърди неистина, че са му
възстановени всички пари и няма никакви претенции към търговско дружество
„*********“ АД, тъй като Д. знаел, че С.М. е свидетел по горното ДП и казал на В.М.,
че ще възстанови остатъка от сумата от 19500 лева, която С.М. дал на търговското
дружеството, само ако същият се яви пред разследващия орган в ДП и като свидетел
заяви, че са му възстанови всички пари и няма никакви претенции към това дружество,
с думите: „Така, сега слушай ме много внимателно, обяснявам ти офертата. Ще му
звъннат на него /има се предвид С.М./, днес или в понеделник и ще го извикат, запиши
си и запомни да даде допълнителни обяснения. Ще му звъннат. Следователят ще му се
обади и ще му каже: Господин М., може ли да дойдете за допълнителни обяснения.
Днеска или в понеделник ще му звъннат. Отива и казва: Аз, ******** М. нямам
никакви претенции към дружеството. Доволен и щастлив съм. Така казва, като си го
формулира с негови думи. Излиза от разпита. На мен ми звънят, че го е казал това
нещо. Идваш тук и си вземаш парите. Даваш ми декларацията, че „**********“ цялото
е бутафория и цялата тая глупост, дето съм ти я дал е написана и продължаваме всички
1
по живо, по здраво с живота си. Той си е взел парите. Ти си доволен и щастлив с него и
си го гледаш и продължаваме нататък. Аз ще уредя да го викне следователя, щом ми
казваш, че не може, щото знам, че може, щото знам с кой говоря. Става ли така?“,
поради което на осн. чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.293, ал.1, пр.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1бр. оптичен носител DVD,
на л.47 от ДП да останат към делото, след влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
Решението може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към решение по НОХД №7194/2021г. по описа на РС - София

СРП е внесла обвинителен акт /ОА/ срещу К. Т. Д., с обвинение за престъпление
по чл.293, ал.1, пр.1 от НК, за това, че на 22.02.2018г. в гр.София, в офис на адрес
бул.“ББ“ №42 подбуждал другиго - С. В. М. чрез В. М. М. към престъпление по чл.290,
ал.1 от НК, а именно като свидетел по ДП №*******г. на СДВР, пр.пр.№*******. на
СРП, пред надлежен орган на власт - разследващ полицай при СДВР, устно и
съзнателно да потвърди неистина, че са му възстановени всички пари и няма никакви
претенции към търговско дружество „П“ АД, тъй като Д. знаел, че С.М. е свидетел по
горното ДП и казал на В.М., че ще възстанови остатъка от сумата от 19500 лева, която
С.М. дал на търговското дружеството, само ако същият се яви пред разследващия
орган в ДП и като свидетел заяви, че са му възстанови всички пари и няма никакви
претенции към това дружество, с думите: „Така, сега слушай ме много внимателно,
обяснявам ти офертата. Ще му звъннат на него /има се предвид С.М./, днес или в
понеделник и ще го извикат, запиши си и запомни да даде допълнителни обяснения.
Ще му звъннат. Следователят ще му се обади и ще му каже: Господин М., може ли да
дойдете за допълнителни обяснения. Днеска или в понеделник ще му звъннат. Отива и
казва: Аз, Светльо М. нямам никакви претенции към дружеството. Доволен и щастлив
съм. Така казва, като си го формулира с негови думи. Излиза от разпита. На мен ми
звънят, че го е казал това нещо. Идваш тук и си вземаш парите. Даваш ми
декларацията, че „Г.Е.“ цялото е бутафория и цялата тая глупост, дето съм ти я дал е
написана и продължаваме всички по живо, по здраво с живота си.Той си е взел парите.
Ти си доволен и щастлив с него и си го гледаш и продължаваме нататък. Аз ще уредя
да го викне следователя, щом ми казваш, че не може, щото знам, че може, щото знам с
кой говоря. Става ли така?“.
С определение от 16.11.2021г. в разпоредително заседание, съдът е постановил
делото да се разгледа и реши по особените правила на Глава 28 от НПК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, тъй като го намира за
доказано по категоричен начин, въз основа на доказателствената от ДП, приобщени на
съдебното следствие и изслушания запис в съдебно заседание. Нямало съмнения по
отношение на авторството и изпълнителното деяние, както, че Д. е извършил
престъплението виновно. Предлага, при наличие на основанията на чл.78а от НК,
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание Глоба, в размер на 2000 лева.
Защитникът на подсъдимия - адв.Н. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като от описаната в ОА фактическа обстановка и изложените
обстоятелства не можело да се изведе състав на престъплението, в което е обвинен Д..
Позовава се на съдебна практика, според която, извършителят трябва да подбужда
лично свидетел да лъжесвидетелства, какъвто не е описания в ОА случай, както и при
извършване на действия по подбуждане чрез трето лице, то свидетелят трябва да е
лъжесвидетелствал, за да е довършено престъплението по чл.293, ал.1, пр.1 от НК, за
което също няма изложени обстоятелства в ОА. Намира, че подсъдимият е изнудван
чрез репортажа в предаването „Г.Е.“ от бащата на лице, което е инвестирало в акции,
управлявани от инвестиционен посредник, с който е бил свързан по това време Д., за да
получи пари, които не му се дължат, тъй като не е реализирана печалба от
финансовите активи.
1
Подсъдимият, поддържа казаното от защитника си и моли да бъде оправдан, тъй
като не счита, че е извършил нещо лошо.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. Т. Д. е българин, български гражданин, женен е, неосъждан, с
висше образование, без работа, роден е ****** в гр.София, живее в същия град,
ул.“В.Т“ *******, с ЕГН **********.
Към 2018г. подс. Д. предоставял консултантски услуги в полза на
инвестиционния посредник „П“ АД, при осъществяване на основаната дейност по
управление на финансови активи и да извършва борсови операции с акции по заявка на
инвеститорите.
В периода от м.04.2017г. до м.07.2017г., свид. Св.М. инвестирал в закупуване на
акции на американски компании, чрез същия инвестиционен посредник, за което
превел по сметка на дружеството сумата от общо 81000 лева на няколко части, с
уверение, че ще увеличи парите си и ще бъде на печалба. През м.08.2017г. свидетелят
разбрал, че за компанията, в която инвестирал цената на акциите спада и затова провел
срещи с представители на дружеството, които го уверили, че няма проблем. Въпреки
това, взел решение да продаде закупените от него акции, за което уведомил
инвестиционния посредник. Свързал се и с подс.Д., към който бил насочен от
служители на дружеството, който му обяснил, че трябва да изчака няколко дена, за да
може да се извършат финансовите операции на тази компания. Така през м.09.2017г. от
Св. М. получил обаждане от „П“ АД и потвърдил, че иска да бъдат продадени неговите
акции, която поръчка била приета, с уточнение, че до няколко дена по банковата му
сметка ще бъдат приведени парите от реализираната финансова операция. За времето
от 11.10.2017г. до 18.10.2017г. по сметка на Св. М. постъпила общо сумата от 10965,54
лева. До началото на м.11.2017г. той не получил повече пари. Търсил многократно Д.
по телефона, но не могъл да осъществи връзка с него и да разбере, кога ще получи
остатъка до сумата, която е инвестирал, поради което подал жалба в полицията и било
образувано ДП №*******г. на СДВР, пр.пр.№*******. на СРП за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. На 04.12.2017г. Св.М. бил разпитан в качеството на свидетел по
това ДП. Той продължил да търси по телефона Д., но не можел да осъществи връзка с
него, поради което баща му - свид. Вл. М. позвънил на Д., свързал се с него и двамата
провели няколко срещи, за да се уговорят за възстановяване на пълната сума на Св.М..
Междувременно свид. Св.М. се свързал и с предаването „Г.Е.“, излъчвано по
Н.Т. и на 26.01.2018г. бил излъчен репортаж по неговия разказ за дейността на „П“ АД.
На 02.02.2018г. подс.Д. се свързал по телефона с Вл. М. и му казал, че парите на сина
му ще бъдат върнати, ако подпише и нотариално завери декларация, че участието му в
предаването „Г.Е.“ е творческа измислица и в заснетия репортаж няма естествени
събития, извън предварително начертания сценарий. На същия ден, Вл. М. взел
декларацията от Д. и я предал на сина си, а Св. М. се явил в кантората на нотариус Н.а
и на 02.02.2018г. се извършила нотариална заверка на подписа му под декларацията от
помощник нотариус С.. На 08.02.2018г. по банковата сметка на Св. М. постъпила
сумата от 50620,04 лева, като заедно с другите преведени пари през м.10.2017г.,
останали за възстановяване 19500 лева от общо инвестираната сума от 81000 лева.
В хода на образуваното ДП се провели множество очни ставки, между Св. М. и
служители на „П“ АД - В, Н. и А., както и очна ставка с подс. Д., с които свидетелят
поддържал контакт, във връзка с инвестицията си. След провеждане на очните ставки,
2
Д. и Вл. М. се срещнали на 22.02.2018г. в офис на подсъдимия, находящ се в гр.София,
бул.“ББ“ №42. Преди срещата, Вл. М. уведомил предаването „Г.Е.“ и му била
монтирана камера, за да може да се запише срещата.
На тази среща, М. показал декларацията, която Д. видял, че е подписана от
Св.М. и двамата започнали да обсъждат, при какви условия оставащата сума ще бъде
възстановена по сметката на Св.М.. Подсъдимият заявил, че може да се свърже със
следователя по ДП и да уговори Св.М. да се яви, за да представи документа, с което Вл.
М. не се съгласил и казал, че това е фалшификат и обяснил, че сина му подписал
декларацията, защото се бил изплашил. Подсъдимият се ядосал и казал на Вл. М.:
„Така, сега слушай ме много внимателно, обяснявам ти офертата. Ще му звъннат на
него /има се предвид Св. М./, днес или в понеделник и ще го извикат, запиши си и
запомни да даде допълнителни обяснения. Ще му звъннат. Следователят ще му се
обади и ще му каже: Господин М., може ли да дойдете за допълнителни обяснения.
Днеска или в понеделник ще му звъннат. Отива и казва: Аз, Светльо М. нямам никакви
претенции към дружеството. Доволен и щастлив съм. Така казва, като си го формулира
с негови думи. Излиза от разпита. На мен ми звънят, че го е казал това нещо. Идваш
тук и си вземаш парите. Даваш ми декларацията, че „Г.Е.“ цялото е бутафория и цялата
тая глупост, дето съм ти я дал е написана и продължаваме всички по живо, по здраво с
живота си.Той си е взел парите. Ти си доволен и щастлив с него и си го гледаш и
продължаваме нататък. Аз ще уредя да го викне следователя, щом ми казваш, че не
може, щото знам, че може, щото знам с кой говоря. Става ли така?“. Вл. М. не се
съгласил синът му да лъжесвидетелства, което още повече подразнило Д. и той му
казал: „Няма да ти дам нищо. Докато не го направим, така, както ти казвам, един лев
няма да ти дам“. Вл. М. възразил, че това е изнудване, а подсъдимият му отговорил, че
парите не се дължат на сина му, защото ги е загубил на борсата. Последвал спор между
двамата, в който Вл.М. бил категоричен, че сина му няма да лъжесвидетелства, поради
което Д. му казал: „Тогава искам да излезе в национален ефир /има се предвид Св. М./,
пред всички да каже, че Д.Х. го е накарал да каже това нещо. … Ти ще излезеш и ще
кажеш, че Д.Х. го е накарал /има се предвид Св. М./ да го направи“. Вл.М. се съгласил
на такова интервю, но изискал парите да се платят веднага, което се отхвърлило от
подсъдимия. Последвал спор, на който Д. заявил, че има намерение да осъди
продуцентите на предаването „Г.Е.“, както и Св. М., за това което е казал в репортажа.
Накрая двамата стигнали до уговорката, Д. да преведе по сметка на Св. М. оставащата
претендирана от него сума и на следващия ден, той да даде интервю и да каже, това,
което подсъдимият му е написал предварително.
След тази среща, Вл. М. предал разговора на сина си, който се съгласил на
уговорката между Д. и баща му, да даде интервю, след като ми се преведат парите по
сметката и каже това, което предварително е написано от подсъдимия.
До м.03.2018г. парите не били преведени по сметка на Св. М., с него никой не се
свързал за даване на интервю по готов текст от Д., както и той не се явил пред
разследващ полицай и не дал показания по ДП №*******г. на СДВР, пр.пр.№*******.
на СРП., че парите са му възстановени изцяло от „П“ АД и няма претенции към
дружеството.
Репортажът със записа от скрита камера от срещата между Д. и Вл. М. на
22.02.2018г. се излъчил в предаването „Г.Е.“ по Н.Т. на 05.03.2018г. След излъчването,
прокурор от СРП на 04.04.2018г. постановил да се образува ДП за престъпление по
чл.293, ал.1, пр.1 от НК., по което е изискан и предоставен пълен и необработен запис
3
на 1бр. оптичен носител DVD от съответния репортаж със запис от срещата между
подсъдимия и Вл. М..
Според заключение по комплексната видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза по протокол №18/ИДИ-137, дискът за изследване
съдържа един видеофайл, представляващ цифров презапис, по който не са установени
следи от манипулация/ намеса върху записаната информация, а таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва. Изображението е цветно със звук, заснето с подвижна
камера, с вкопани в кадъра данни за дата и часово време, отразяващи настройката на
съответното заснемащо устройство/ камера. Установена е информация за лице от
видим мъжки пол, със сходни общи черти на главата и лицето с тези на К. Т. Д., като
изображенията съдържат достатъчно информация, позволяваща визуализация на
индивидуални лицеви черти, форма на лицето, очи, нос, брадичка, взаимно
разположение на посочените елементи, което ги определя като годни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. От проведеното сравнително лицево-
идентификационно изследване може да се направи извод, че на кадрите от записа и
снимките на К. Т. Д. е заснето едно и също лице.
Изготвена е фоноскопна експертиза по протокол №18/ИДИ-192 със снет и
представен в писмен вид текст от звуков съпровод на запис, съдържащ се в
предоставен оптичен носител.
Горната фактическа обстановка се установява: от обясненията на подсъдими,
дадени в съдебно заседание на 30.11.2021г.; от протокол за разпит на свид. СВ. Вл. М.
на 25.04.2018г. и частично от разпита на 22.06.2018г.; от протокола за разпит на свид.
В. М. М. от 25.04.2018г. и частично от разпита на 22.06.2018г.; от протокол за разпит
на свид. С. Н. С. от 25.04.2018г.; от писмените доказателства – копие на нотариално
заверена декларация, подписана от С. В. М. на 02.02.2018г.; извлечение от общ
регистър на нотариус Н.а за №4025/02.02.2018г. - декларация от С. В. М. с нотариална
заверка на подписа на декларатора; писмо от „Н.Б.Г“ АД; писмо от „ГФ“ ООД, с което
е представен 1бр. оптичен носител DVD съдържащ запис на репортаж от предаването
„Г.Е.“, излъчено на 05.03.2018г.; протокол за очна ставка от 13.02.2018г. между И.Т А.
и С. В. М.; протокол за очна ставка от 13.02.2018г. между К. Т. Д. и С. В. М.; протокол
за очна ставка от 07.02.2018г. между В.Т В и С. В. М.; протокол за очна ставка от
13.02.2018г. между И.Н Н. и С. В. М.; протокол за разпит на свид.С. В. М. от
04.12.2017г. и от веществените доказателства – 1бр. оптичен носител DVD на запис от
репортаж, съдържащ запис от скрита камера на разговор между Д. и Вл. М., излъчен на
05.03.2018г. в предаваното „Г.Е.“ по Н.Т..
Съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимия, макар за конкретни
обстоятелства, свързани с претендиращите лица, споменавани в разговора на тази
среща, хронологията на събитията, да липсваха конкретни спомени у Д., но той обясни,
че се дължи на изминалия период от време, което според съдебният състав е напълно
житейски разбираемо. Подсъдимият не отрече, че той се вижда на кадрите от записа,
както и че е негов гласа, в това число не отрече, че е казал думите и изразите чуващи се
на записа. Обясни предполагаема за него причина да каже тези думи и изрази, с гнева
си от разговора и претенциите на другото лице. Всичко казано води на достоверност и
незаинтересованост, както и изключват оценката на неговите обяснения единствено
като защитна позиция.
Съдът, изцяло кредитира показанията на свидетелите С.М. и В.М. от
25.04.2018г., че декларация с предварително изготвен текст е предадена от Д. на Вл.
4
М., за да я подпише сина му - Св. М., че участието му в предаването „Г.Е.“ е творческа
измислица и в заснетия репортаж няма естествени събития, извън предварително
начертания сценарий, което той сторил пред помощник нотариус С. в кантората на
нотариус Н.а на 02.02.2018г. Тези показания са единни и се потвърдиха от
приложените писмени доказателства - нотариално заверена декларация от Св. М. и
извлечение от общия регистър на нотариус Н.а, както и косвено от записа на срещата.
Затова съдът ги е възприе като изцяло достоверни и непредубедени.
Не заслужават пълно доверие показанията на свидетелите С.М. и В.М. от
22.06.2018г., в частта, че на срещата между Д. и Вл. М., това, което са се уговорили
двамата е, че на Св. М. ще се обади следовател по ДП, за да го извика да даде
показания и той трябва да каже, че от „П“ АД са му възстановили изцяло парите, които
той инвестирал за закупуване на акции, защото не съответстват на доказателствената
съвкупност.
Разговорът между подсъдимият и Вл. М., проведен на среща между двамата на
22.02.2018г. е записан от камера, монтирана за целите на предаването „Г.Е.“ и е снет в
писмен вид, както е изслушан в съдебно заседание, в присъствието на страните. Много
ясно се разбира, че разговорът приключва, когато подсъдимият и бащата на Св. М. се
уговарят, първо Д. да преведе претендираната сума, а след това Св. М. да прочете в
интервю предварително изготвен от Д. текст. Именно това Вл. М. предава на сина си,
след срещата и също се чува нае част от записа, снет в писмен вид по заключението от
фоноскопната експертиза. Вярно е, че Д. е казал и въведените в обвинението, както и
пресъздадени от двамата свидетели изрази, че Св. М. трябва да даде показания отново
пред разследващ полицаи по образуваното по негова жалба ДП, в смисъл, че няма
претенции към търговското дружество, но това не е уговорката между Д. и Вл. М.,
която двамата постигат от срещата.
Прави впечатление и това, че Св. М. доста свободно и с квалификации разказва
за уговорката на Д. и баща му, за която е разбрал от Вл. М., без да е обективирано в
казаното от подсъдимия на срещата. Никъде в записа не се чува, че Вл. М. се съгласява
Св. М. да „изтегли“ показанията си от воденото ДП пред СДВР по негова жалба и да
даде нови показания, че няма претенции към Д. и фирмата, след очната ставка на
13.02.2018г., както е разказал свид. Св. М. в коментираната част от показанията от
22.06.2018г.
Свидетелят Вл. М., който е присъствал на срещата с Д., която е записана от
монтирана на него камера, сочи в показанията си от 22.06.2018г., че разбрал от
казаното от подсъдимия, че синът му трябвало да даде нови показания по образуваното
по негова жалба ДП, след което ще му се преведе остатъка от претендираната сума, в
размер на 19500 лева и срещата приключила с това, че на сина му щели да се обадят, за
да осъществи казаното от Д.. Това е частичната истина, според записа, който се
изслуша, както и текста, който е свален в писмен вид по фоноскопната експертиза са
пълни и не се намират такива изявления. Не е вярно, според споменатите
доказателства, че срещата е приключила по описания от свид. Вл. М. начин, тъй като
се чува на записа и е отразено в заключението но вещите лица в разговора между Мъж
3- М3 и Мъж 2 -М2, че разговора между двамата приключва с различна уговорка -
първо да се приведе претендираната сума на Св. М. по сметката му и след това той да
даде интервю, като прочете предварително предоставен текст от Д., на която уговорка,
след като му е предадена от баща му, той се съгласява.
Поради изложените противоречия в показанията на свидетелите С.М. и В.М. от
5
22.06.2018г. в частта за крайната уговорка между Д. и Вл. М. на срещата им от
22.02.2018г., с приобщения запис и заключение по фоноскопна експертиза, същите са
оценени като недостоверни, предубедени, тенденциозни и заинтересовани, целящи да
оправдаят подписаната от Св. М. декларация, с нотариална заверка на подписа,
относно предаването „Г.Е.“ и репортажа, свързан с дейността на „П“ АД, а също така
насочвайки разследващите към действия на Д., който според двамата свидетели е
трябвало да преведе сумата, претендираната от тях, само, за да се разграничат от
уговорката, че са съгласни да кажат нещо, което не изхожда от тях, и то ако си получат
исканите пари.
Иначе в останалата част, показанията от 22.06.2018г., относно деня на срещата
между Вл. М. и подсъдимия, в общ план на водения разговор, са възприети от съда като
верни и са кредитирани, тъй като са потвърдени от цялата доказателствената
съвкупност.
Съдът вярва на показанията на свид. С., който в качеството си на помощник
нотариус в кантората на нотариус Н.а е извършил нотариалната заверка на подписа на
Св. М. под декларацията, отнасяща се предаването „Г.Е.“, тъй като са потвърдени от
показанията на М. и писмените доказателства - извадка от общ регистър на нотариус
Н.а. От неговите показания е видно, че в производството по нотариална заверка на
подписа, Станков е проверил самоличността на декларатора и пред него Св. М. е
положил подпис под декларацията, която според коментирания свидетел е била с
готово съдържание и не е съставяна в кантората на нотариуса. М. в показанията си
също не отрича, че той се е явил и подписал пред нотариус декларацията относно
предаването „Г.Е.“. Затова показанията на свид. Станков са възприети за верни и
обективни от съда, поради което са кредитирани изцяло.
Съдът се уповава на заключенията по комплексната видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза по протокол №18/ИДИ-137 и фоноскопна експертиза по
протокол №18/ИДИ-192, тъй като са изчерпателни и обосновани.
Съдът кредитира приобщените писмени и веществени доказателства, като
изключва справката за съдимост и характеристичната справка, тъй като се отнасят до
личността на Д., в смисъла на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а с
настоящото решение, той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение с ОА.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подсъдимият не е извършил престъпление по чл.293, ал.1, пр.1 от НК, по начин
и действия - с думи, въведени в ОА. Всъщност категорично се доказаха фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, но не се доказа тези факти да сочат на
престъпление по 293, ал.1, пр.1 от НК.
Безспорно се установи от цялата доказателствена съвкупност за състоялата се
среща на 22.02.2018г. между Д. и Вл. М. в офиса на подсъдимия и съдържанието на
разговора, свързан с условията за превеждане на претендира от Св. М. сума от 19500
лева, представляваща част от инвестирани 81000 лева чрез ИП „П“ АД, включително и
не се отрече от подсъдимия, че той е лицето от записа, което говори и изрича изразите,
въведени в ОА.
Съдът обаче не може да се съгласи с държавното обвинение, че въведените
изрази, казани от Д. пред Вл. М., отнасящи се до действия на сина му - Сл. М.: „Така,
6
сега слушай ме много внимателно, обяснявам ти офертата. Ще му звъннат на него /има
се предвид С.М./, днес или в понеделник и ще го извикат, запиши си и запомни да даде
допълнителни обяснения. Ще му звъннат. Следователят ще му се обади и ще му каже:
Господин М., може ли да дойдете за допълнителни обяснения. Днеска или в
понеделник ще му звъннат. Отива и казва: Аз, Светльо М. нямам никакви претенции
към дружеството. Доволен и щастлив съм. Така казва, като си го формулира с негови
думи. Излиза от разпита. На мен ми звънят, че го е казал това нещо. Идваш тук и си
вземаш парите. Даваш ми декларацията, че „Г.Е.“ цялото е бутафория и цялата тая
глупост, дето съм ти я дал е написана и продължаваме всички по живо, по здраво с
живота си. Той си е взел парите. Ти си доволен и щастлив с него и си го гледаш и
продължаваме нататък. Аз ще уредя да го викне следователя, щом ми казваш, че не
може, щото знам, че може, щото знам с кой говоря. Става ли така?“, сочат на
престъпление по чл.293, ал.1, пр.1 от НК - подбужда другиго към престъпление по
чл.290, ал.1 от НК, т.е. да лъжесвидетелства пред разследващ полицай по ДП
№*******г. на СДВР, пр.пр.№*******. на СРП.
На първо място, уговорката между подсъдимия и бащата на Сл. М. на срещата
на 22.02.2018г., която е постигната в края на разговора е за превеждане на
претендираната сума по сметка на Сл. М., след което, той да даде интервю и да каже
нещо - да прочете, което предварително е подготвено от Д.. Уточнението е важно, с
оглед на обективната истина, защото на първоначалното предложение на подсъдимия
пред Вл. М., синът му да даде показания пред разследващ по образувано по негова
жалба ДП и да каже, че няма претенции към „П“ АД, без това да е така, след което да
му се преведат парите, не е прието от Вл. М.. Въобще не става въпрос за подобна
уговорка, която да е предадена от него на Сл. М. като единствена възможност, за да си
получи претендираната сума от 19500 лева.
На второ място, престъплението по чл.293, ал.1, т.1 от НК може да се осъществи,
ако извършителят лично подбужда свидетел към лъжесвидетелстване. В конкретиката
на казуса, за да осъществи състав на престъплението, в което е обвинен, Д. е трябвало
да каже на Сл. М., че след като даде показания, че няма претенции към „П“ АД, което
не съответства на действителността, ще си получи парите. Подсъдимият е отправил
това искане не лично към Сл. М., а пред баща му - Вл. М., който е бил на срещата
между двамата. Вл. М. е използван като посредник между подсъдимия и Св. М., защото
както се чува и на записа, а е отразено и в писмен вид в заключението по фоноскопната
експертиза, Д. и Св. М. не се разбират.
Трябва да се има предвид и това, че на записа се чува, че нито Вл. М., нито след
това Св. М. са съгласни последния да лъжесвидетелства на ДП, т.е. подбуждане към
престъпление няма, т.е. лицето към, което е насочено действието по подбуждане не е
съгласно с това и не извършило такова престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Съгласно
чл.20, ал.3 от НК, подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши
престъплението. В настоящия случай няма склонено лице да извърши престъпление,
защото макар и да е отправил изрази с такова съдържание, отнасящи се до свидетел по
ДП, всъщност Д. не е склонил това лице, защото то не е било съгласно да
лъжесвидетелства и това е изразено пред подсъдимия, когато е отправил изразите от
посредника на лицето - неговия баща - Вл. М..
На трето място, както е описано в обстоятелствената част и повдигнато
обвинението в заключителната на ОА, няма се предвид посредствено извършителство-
подбуждане към престъпление по чл.290, ал.1 от НК на Сл. М. от Д., чрез Вл. М.. От
7
една страна, защото няма изложени такива обстоятелства, а от друга - при
посредственото извършителство, трето лице осъществява изпълнителното деяние, без
да знае фактите, свързани с обективната страна на престъплението, поради което е
наказателно неотговорно. Вл. М. е наясно с всички факти по предложението на Д. към
сина му - Св. М., поради което не се съгласява и не приема той да лъжесвидетелства,
като потвърди пред разследващ полицаи по ДП, че няма претенции към търговско
дружество, без това да е така. Още нещо, Вл. М. не предава на Сл. М., след срещата с
Д., че само по този начин - чрез лъжесвидетелстване ще си получи парите. Напротив,
казва му, че са се уговорили с подсъдимия, че първо ще си получи парите по сметка и
след това ще даде интервю, като ще прочете готов текст, неизхождащ от него.
Съдът не може да се съгласи с тезата на адв.Н., изразена в пледоарията му, че Д.
е изнудван от Вл. М. на инкриминираната среща на 22.02.2018г., тъй като право на
всеки е да дава гласност на определени обстоятелства, излагайки своята гледна точка,
както е направил Сл. М. в предаването „Г.Е.“. Тук въобще няма значение, дали
претенцията за сумата от 19500 лева е основателна, или не. Лицето е изложило своята
позиция, въз основа на договор с инвестиционен посредник. Баща му се е срещнал с
подсъдимия по негова покана, с цел да се достигне до разрешаване на спор между него
и сина му. Разбира се, че всеки от двете страни на срещата, ще защитава позицията й
интересите си и това, че се заявява открито не е изнудване. По-скоро в гражданския
смисъл на думата, подсъдимият е принуждавал с обещание Св. М., че ще преведе
исканата от него сума, с цел да „изчисти“ името му и реномето на „П“ АД, а косвено и
спиране на репортажите за подсъдимия в предаването „Г.Е.“, от които Д. не се чувства
добре, защото се гледат от много хора, включително семейството му.
Описаната в ОА фактическа обстановка не реализира и състав на престъпление
по чл.143, ал.1 от НК - който принуди другиго да извърши, да пропусне или да
претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или
злоупотреби с властта си, защото не се разкриват обективните признаци от състава на
това престъпление, а и няма изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК
- прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи
основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
При тези съображения, съдът намира, че обвинението по чл.293, ал.1, пр.1 от НК
не се доказа от обективна страна, което прави безпредметно обсъждането на
субективните елементи от състава на това престъпление и е основание за признаване
на подс.Д. за невиновен и оправдаването му на чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 от НПК по
така повдигнатото му обвинение с ОА.
Съдът е постановил веществените доказателства - 1бр. оптичен носител DVD, на
л.47 от ДП да останат към делото, след влизане на решението в сила, тъй като става
въпрос за запис на репортаж от телевизионно предаване, изготвен за целите на това
наказателно производство.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените разноски по делото
да останат за сметка на държавата, тъй като подсъдимият е оправдан.
Водим от тези съображения, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8