№ 1829
гр. Плевен, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430102269 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД против наследници на Л. Т. Т. ЕГН
**********, *** и наследници на Ж. Ц. Т., ЕГН **********, гр. ***, с цена
на иска за главница: 771,49 лв. и цена на иска за лихва: 87,12 лв., обща цена на
исковете: 858,61 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да
осъди наследниците на Л. Т. Т. с ЕГН ********** и с адрес ***, както и
наследниците на Ж. Ц. Т. с ЕГН ********** и с адрес ***, да заплатят при
условията на разделност на „Топлофикация - Плевен“ АД сума за консумирана
топлинна енергия, доставена до техния имот, находят се в ***. в общ размер
на 858,61 лв., от които: 771,49 лв. главница - представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.04.2022 до 29.02.2024г.
и 87,12 лв. - лихва за забава от 02.06.2022-02.04.2024, ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите.
Фактическите твърдения на ищеца са следните:
Наследниците на Л. Т. Т. с ЕГН ********** и с адрес ***, както и
1
наследниците на Ж. Ц. Т. с ЕГН ********** и с адрес *** са клиенти на
„Топлофикация - Плевен" АД и дължат суми за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за техен топлоснабден имот - апартамент, находящ се
на адрес: ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственици/съсобственици на топлоснабдения имот,
находящ се в гр. Плевен, ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от
дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки’’ бр.239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
2
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава
за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума.
Ответниците, видно от приложеното извлечение от сметка абонатен №
19700 са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си.
Като доказателство по делото е приложена към исковата молба
справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи искането за
главница както следва:
1. Цена за топлинна енергия: според таблица - извлечение по пера
2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за периода, посочен в петитума на
исковата молба в размер на 472,04 лв.;
3. Сума за отопление без ИРУ, за периода, посочен в петитума на исковата
молба в размер на 76,83 лв.;
4. Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за
същия период от време, в размер на 187,07 лв.;
5. Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периода,
посочен в приложението, в размер на 0,00 лв.;
6. Сума за услуга дялово разпределение в размер от 35,55 лв., начислена за
периода, подробно описан в приложението;
7. Корекции - 0,00 лв.
Има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както
следва:
- 0 бр. водомери за БГВ
- 2 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/.
До завеждането на исковата молба няма осъществени действия от
ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните
дължими суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
3
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
С исковата молба, подадена от Топлофикация - Плевен АД е
предявен иск с обща цена на иска 429.31 лева, посочена в петитума като
дължима главница в размер на 385.75 лева за период 01.04.2022 г. - 29.02.2024
г. ,заедно със законната лихва за забава в размер на 43.56 лева за период
02.06.2022 г. - 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът намира, че предявеният иск за заплащане стойност на
топлоенергия, ведно със законната лихва, е допустим, предявен пред
компетентен съд, но неоснователен. Исковата молба не съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от
ГПК. Възпроизвеждането на текстове от нормативни актове и Общи условия
не съставлява твърдение на конкретни факти, а прилагането на писмени
доказателства, съставени от ищеца - справки извлечения е процесуален способ
за доказване на твърдени факти, а такива в случая липсват в съдържанието на
исковата молба.
Липсата на пълно изложение на фактическите обстоятелства, въз основа
на които се твърди, че съществува вземане на ищеца против длъжниците, не
позволява да се осъществи ефикасно правото на защита.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до позоваване на Общи
условия от 2007 г. и на текстове от ЗЕ с посочени редакции в ДВ след
приемането на Общите условия и твърдение за ползване на топлинна енергия,
от които се извежда задължение на ответника за заплащане на суми в размера,
посочен в извлечението. Тези твърдения са недоказани и неоснователни
поради следното:
Липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че общите условия от
2007 г., на които има позоваване, отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЕ, влезли са в сила и са породили последици. Липсват доказателства
за одобряване на общите условия от КЕВР съобразно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ в редакцията на закона - изм. в ДВ бр. 59/20.07.2007 г., респективно
4
за пораждане действие на тези условия, на които се позовава ищецът,
включително за липса на промени от 2007 г. до сега.
Посочените Общи условия от 2007 г. са били приети при действието на
отменената Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Същата е
отменена със сега действащата Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, издадена на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. В тази връзка
не са налице доказателства за действащи валидни общи условия, съобразно
изискванията на ЗЕ, като същите противоречат на закона, на Наредба № Е-РД-
04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и на добрите нрави. Отделно от това
общите условия, приобщени към заповедното производство, са негодни да
бъдат прочетени поради неразбираем ситен шрифт на текста. При липса на
валидни общи условия претенцията на ищеца за главница е недоказана и
неоснователна, тъй като сам ищецът твърди, че общите условия имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия. Липсата на редовно възникнала договорна връзка между
страните обуславя неоснователност на исковите претенции.
Липсват доказателства относно цената: в таблицата-извлечение по
пера за ответника са посочени цени на ТЕ с ДДС, но липсват доказателства
регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, има ли
ищецът регулирани цени и в какъв размер, по които е продавана топлоенергия
на клиенти за исковия период, спазен ли е реда по глава IV от Наредба №
5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия. Липсват
доказателства и относно публикуването на утвърдени от КЕВР цени за ищеца
в един централен и в един местен всекидневник.
По приложена към исковата молба таблица за главница с данни по пера е
посочена една и съща цена на ТЕ с ДДС лв. МВтч за целия исков период. За
това, освен че липсват данни дали цените са регулирани по предвидения ред, е
налице и несъответствие в данните за стойността на топлоенергията по
приложени фактури/справки и таблицата.
Недоказано е твърдението, че ответникът е ползвал топлинна енергия за
исковия период на стойност исковата сума.
Недостоверни са приложените препис-извлечение от сметка за
задълженията на ответника за консумирана топлинна енергия справка -
извлечение, таблица за главница с данни по пера и справки за консумирана
5
топлинна енергия/ описани от ищеца като фактури/ за посочения в исковата
молба период. Преписът-извлечение и таблицата са създадени едностранно от
ищеца за нуждите на процеса, без данни да са връчвани на ответника и нямат
материална доказателствена сила. От приложени към исковата молба справки
за консумирана от ответника топлинна енергия по месеци в рамките на
исковия период /описани от ищеца като фактури/ се вижда, че в тях в
началната част/ се съдържат и съобщения към ответника за просрочени
задължения с начална дата на първото по време съобщение към 30.04.2022 г.
за период 01.11.2012 г. - 31.03.2022 г., като в следващите съобщения също са
посочени различни начални моменти на период на просрочени задължения, с
общи размери на задълженията в това число главница и лихви. При тези
данни няма яснота дали в исковата сума за посочения в исковата молба период
са включени и задължения от предходен период - налице е противоречие
между твърденията на ищеца в исковата молба относно периода, за които се
отнася исковата претенция и доказателствата, на които ищецът се позовава
Тъй като се претендира и стойност на енергия, отдадена от сградна
инсталация, съобразно чл. 9, §3, б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС
самостоятелна услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент
2006/2004, поради което е нищожна ;
За да се претендира исковата сума като стойност на по гребена и
незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е извършено
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата от ищеца за исковия
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Позоваването на Общите условия от 2007 г. не доказва извършване на реален
отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като тези условия уреждат
отношенията с всички потребители. Ищецът не е доказал какво количество
топлоенергия реално е предоставено и разпределено на ответника. Само от
представени по делото справки не може да се направи извод за доставка,
правилно разпределение и начисление стойност на топлоенергия. Главницата
е определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива
2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от
потребителите сметки;
Не се дължи плащане на исковата сума, тъй като начисленото
6
количество топлоенергия не е реално предоставено и потребено, а това
противоречи на принципа на изчисляване на потребената енергия въз основа
на реално енергийно потребление. Ищецът е нарушил чл. 9 и чл. 10 от
Директива 2012/27 ЕС, които установяват изискване за фактуриране на
енергията въз основа на действителното й потребление. Същото изискване е
въведено и в националното законодателство с разпоредбата на чл. 155,ал.2 от
ЗЕ;
При топлоснабдяването на сградата ищецът не е спазил показателите и
изискванията за качество на топлоснабдяването;
По отношение на иска за обезщетение за забава, същият е
неоснователен, тъй като няма яснота по отношение на фактическите
твърдения за главния иск и в частност как е формирана главницата. Няма
яснота как е определена лихвата за забава - върху прогнозни начислените
суми или върху окончателно определените суми след изравняването.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на
делото направените разноски остават в гежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЛЕВЕН АД,
БУЛСТАТ: **********, Адрес (седалище/адрес управление): ***, Законен
представител Й. В. В. - ***, против наследници на Л. Т. Т. ЕГН **********,
*** и наследници на Ж. Ц. Т., ЕГН **********, ***, с обща цена на иска
429.31 лева, посочена в петитума като дължима главница в размер на 385.75
лева за период 01.04.2022 г. - 29.02.2024 г. , ведно със законната лихва за
забава в размер на 43.56 лева за период 02.06.2022 г. - 02.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8