Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 1670 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 242031 от 14.10.2019г.,  постановено по гр.д. № 16948/2018г. по описа на СРС, 36 състав е признато за установено по предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Д.А.С., че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 293.81 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****вх. *****, аб. № *****начислена по фактури, издадени през периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г. , както и сумата от 19.55 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия  за периода 01.09.2014г. до 30.04.2016г. ведно със законната лихва, считано от 11.09.2017г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 1293.81 лв. до пълния предявен размер от 1949.10лв.  и за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г. вкл. Както и предявения иск за главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за сумата над 19.55 лв. до пълния предявен размер от 27.71 лв. за периода от м. 06.2013г. до 08.2104г., вкл. Поради настъпила погасителна давност. Със същото решение е отхвърлен иска на ищец с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 310.01 лв. ,представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.11.2014г. до 09.06.2017г. както и сумата от 5.73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение  на топлинна енергия, начислена за периода от 15.11.2014г. до 09.06.2017г. С обжалваното решение ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ответника сумата от 170.85 лв.  сторени разноски по исковото производство. Ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 448.06 лв. , представляваща направени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата общо от 54.91 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 63112/2017г. по описа на СРС, 43 състав съразмерно с уважената част от исковете.

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Н.И.“ ЕАД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените исковете за сумата над 1293.81 лв. до пълния предявен размер от 1949.10 лв. , представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, както и в частта в която е отхвърлен  иска за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 301.01 лв. – лихва за забава върху дължимата главница  за топлинна енергия за периода от 15.11.2014г. до 09.06.2017г., както и в частта за разноските е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД. В нея се твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че сумите по обща фактура, публикувана на 15.08.2014г. за което има издаден констативен протокол. Твърди, че в раздел VII от ОУ  - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в това число и ответника  са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.  Сочи, че от този текст може да се направи изводът, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е  най- късно до края на текущия месец, следващ на месеца на доставка на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Д.А.С. депозира в срок отговор, в който изразява становище, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Твърди, че съгласно действащите Общи условия на ищеца не може да се направи извод за дължимост на претендираната главница и в това число и за дялово разпределение, поради което правилно съдът е отхвърлил искането за присъждане на мораторна лихва. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната от ищеца въззивна жалба като неоснователна и да потвърди решението в обжалваната с нея част.

  Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д.А.С.. Обжалва се като неправилна частта от решението, в която е признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът дължи претендираната от ищеца сумата, представляваща главница за доставена топлинна енергия за процесния период. Оспорва се качеството на потребител на ответника и наличието на облигационно правоотношение между двете страни, както и че ответникът е ползвал топлинна енергия. Твърди, че в процесния имот топлоснабдяването е преустановено още през деветдесетте години на миналия век. Оспорват и дължимостта на таксата за дялово разпределение. Твърдят, че неправилно съдът е присъдил на ищеца суми за дялово разпределение. Предвид изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете на ищеца – отхвърлени като неоснователни.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част като правилно.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“ ЕАД не изразява становище по двете въззивни жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Д.А.С..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е частично правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, че ответникът Д.А.С. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****вх. *****, аб. № ****. Тя го е придобила по наследство след смъртта на покойния си баща А.С.А.. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  Решение  от 06.05.1982г. по гр. д. №2342 по описа за 1982г. Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 1991г.;списък на етажните собственици, неразделна част от проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда и формуляри за отчет на доставена топлинна енергия. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи наследодателят на ответника А.С.А. е декларирала  съответно, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № ****. Посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателя на ответника и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответннкът е собственик на процесния имот, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответникът се е разпоредили с правото на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, настоящият съдебен състав приема, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

  От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – документ за главен отчет и справки за дялово разпределение, както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че в периода 15.11.2014г. до 09.06.2017г. в имота няма присъединени към отоплителната инсталация радиатори. Поради липса на отоплителни тела в поцесния апартамент  на абоната не е начислявана топлинна енергия и сума за отопление за жилището.  Сумите за процесния период за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация са начислени от топлинния счетоводител на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЕ. За  отоплителния период стойностите се формират от стойността на топлинната енергия, начислена на тръби  от втори кръг без индивидуален разпределител на разходите за отопление, разглеждани от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и Методиката към нея. В този случай абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между всички абонати  пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Установено е, че в имота се полза топла вода, поради което е начислявана топлинна енергия за загряване на топла вода. В конкретния случай сумите за топла вода са формирани на база един потребител по реда на чл. 69, ал. 1  т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. според който при  липса на узаконен водомер в имота или достъп за отчет  се начисляват по 0.14 куб. в.  на един потребител за едно денонощие. Предвид изложено по делото несъмнено установено, че делът на ответника за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /при липса на осигурен достъп за отчет на уредите/, като ищецът бил отчитал за своя сметка технологични разходи, а средството за измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, било годно за измерване през исковия период. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология.

Доказано е по делото въз основа на заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което подлежи на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, че за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. възлиза на 1 447.16 лв. лв., като е съобразен сбора от дължимите прогнозни вноски съгласно издадените от ищеца данъчни фактури, от които са приспаднати суми за връщане с оглед изготвените изравнителните сметки за отоплителните сезони, включени в горепосочения период /като с последните не са извършвани погасявания на стари задължения/. Предвид изложеното исковата претенция на ищеца до този размер се явява основателна като правилно е постановил първоинстонционния съд.

Възззивникът -ответник оспорват и размера на присъдените суми  в размер на 19.55лв. в., представляващи цена за услугата дялово разпределение за периода 01.09.2014г. – 30.04.2016г.. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Доказано несъмнено, че в сградата, в която се намира имотът на ответника, е била въведена услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от .2003г., ведно със списък /л. 9 от делото, в който фигурира и наследодателят на ответника  - А.С.А./, на което е било взето решение за сключването на договор с „Н.И.“ ООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 31.01.2003 год. за срок от 3 г. Същевременно по делото са представени документ за главен отчет, от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет и справки за дялово разпределение за отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. На следващо място СГС приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвени изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, както и документи за главен отчет за имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. *****вх. *****, аб. № *****които са подписани от потребител, акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищцовото дружество, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, количеството и стойността на услугата дялово разпределение за имота. По делото е установено е също така, че абонатната станция, захранваща процесната сграда, общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип. С оглед на изложеното съдът намира за несъмнено установено, че за периода м. 01.09.2014г. до 30.04.2016г. за целия имот се дължи за услугата дялово разпределение сумата от 19.55 лв. като главница. С оглед на изложеното основателна се явява исковата претенция на ищеца срещу четиримата ответници за сумата от 19.55 лв. представляваща главница за дялово разпределение за съответния период, съответно въззивната жалба на ответника следва да се остави без уважение в тази част.

Следващият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответникът е в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС  изводи.

В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният съд.

Следващите спорни между страните въпроси по същество, въведени с въззивната жаба на ищеца, са свързани с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от 01.05. 2013 год. до 30.04. 2014 год. включително, както и тези за обезщетение за забава, са погасени по давност.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.

Съответно вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. Вън от тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата на чл. 111, б. ”в” ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май 2013 год. до м.февруари 2014 год. включително са възникнали като срочни – в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 год. /действали до 12.03.2014 год./. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 11.09.2017 год.  /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/, то СГС приема, че вземанията на ищеца за главници, които се отнасят за периода от м.май 2013 год. до м.февруари 2014 год. включително са погасени по давност.

По отношение на задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.март 2014 год. до м. април.2014 год. въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Съгласно действалите през процесния период Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.март 2014 год. до м. април .2014 год. включително е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респективно от изготвянето на индивидуалната справка, и е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №63112/2017 год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в – 11.09.2017 год. Следователно горепосочените главни вземания се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за забава според правилото на чл. 119 ЗЗД, както законосъобразно е приел и СРС.

Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в издадените от ищеца фактури, с който същият свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.

В контекста на изложеното следва да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор на вземания за стойността на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за периода от м.01.10.2014 год. до 30.04. 2016 год. в общ размер на 1 447.16 лв., определени от СРС по правилото на чл. 162 ГПК, до които и релевираните претенции се явяват основателни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

С оглед на избоженото въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

С оглед изхода на делото не се дължат разноски на страните в настоящото производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                     

                                  Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242031 от 14.10.2019г.,  постановено по гр.д. № 16948/2018г. по описа на СРС, 36 състав, в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“ ЕАД гр. София.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/