№ 14672
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110141577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
В. Б. Б. е предявил иск по чл.405, ал.1 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД за сумата от 50 лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 335,82 лева –
непогасен остатък от застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ***
ММ, обект на сключен между страните договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0306X0637260 от 20.04.2021г., които щети са причинени от събитие,
което е установено на 27.02.2022г. и което събитие е настъпило, докато автомобилът е бил
паркиран в гр.Варна, в ж.к. „Владислав Варненчик“ пред бл.405 и по повод което събитие при
ответника е заведена щета № 10122030101005, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба (08.07.2024 г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество застраховка „каско“ спрямо л.а. „Ш. О.“ с
рег. № *** ММ. В периода на застрахователното покритие – на 27.02.2022г., автомобилът бил
паркиран в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ пред блок 405. Около 16:30 ч., след като се
върнал към автомобила си, ищецът установил, че предната му броня е увредена. По повод
събитието при ответника била образувана щета, по която било платено застрахователно
обезщетение в размер на 64,18 лева. Посочената сума била недостатъчна да покрие действителния
размер на щетите, които според ищеца възлизат на 400 лева. При това ответникът му дължал
разликата между размера на платеното застрахователно обезщетение и действителния размер на
щетите.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Възразява, размерът на определеното по процесната щета застрахователно обезщетение е 113,94
лева, която сума била заплатена на 09.03.2022г. Счита, че с така платената сума е изпълнил в цялост
задълженията си по договора по повод конкретното събитие, тъй като изплатената сума възлизала
на стойността на причинените щети, определена по средни пазарни цени. Поддържа, че към датата
на събитието са изтекли повече от 15 години от датата на първата регистрация на автомобила,
поради което нямало основание ремонтът да се извърши в официален сервиз на марката, в който се
прилагали цени, по – високи от средните пазарни. Според договореното обезщетението следвало
да се определи по експертна оценка.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
1
В тежест на ищеца е да докаже, че при действието на сключен между страните договор по
застраховка „каско“ е настъпил покрит от застраховката риск, както и размерът на действително
причинените вреди към датата на събитието.
Страните не спорят, че са сключили договор по застраховка „каско“ с обект л. а. „Ш.“, модел
„О.“ с рег. № *** ММ, обективиран в застрахователна полица № 0306X0637260. Не се спори и че в
периода на застрахователното покритие е настъпил покрит от застраховката риск – повреда на
автомобила, докато е бил в паркирано състояние. В открито съдебно заседание с оглед
становището на ищеца съдът обяви като безспорно, че по повод процесното събитие ответникът е
заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 113,94 лева.
Страните спорят за дължимия размер на застрахователното обезщетение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума освен в
предвидените в закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случай на частична уврежда на процесния
автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.
В случая няма основание, а и ищецът не претендира размерът на обезщетението да се определи
по цени за ремонт (цени на авточасти и на труд) от официалния сервиз на марката предвид
конкретните договорености за начина на определяне на застрахователното обезщетение съобразно
срока на експлоатация на автомобила към датата на събитието – (т.109 ОУ). Съгласно т.111 от
Общите условия предвид това, че към датата на събитието – 27.02.2022г., са изтекли повече от 15
години от първата регистрация на автомобила (през 2006г.) вредите следва да се определят по
експертна оценка по методика на застрахователя. Клаузата на т.111 ОУ следва да бъде тълкувана
при съобразяване на нормата на чл.386, ал.2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да отговаря
на действителния размер на щетите, т.е. на средните пазарни цени. При това дори и обезщетението
да не се предоставя в натура (т.е. чрез ремонт в официален, респ. доверен сервиз), размерът на
обезщетението следва да отговаря на средните пазарни цени на ремонтно – възстановителните
дейности. Съгласно приетото без възражения заключение по съдебно - автотехническата
експертиза, което се кредитира от съда, размерът на щетите по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на сумата от 354,60 лева. Предвид това съдът приема, че пълният размер на
дължимото застрахователно обезщетение по повод процесното събитие възлиза на 354,60 лева.
След приспадане на извънсъдебно платената сума от 113,94 лева непогасеният остатък от
застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 240,66 лева. При това предявеният частичен
иск в размер на 50 лева е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи, ведно с
присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото само ищецът има право на разноски. Той претендира присъждане на
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС,
като представя доказателства за плащането му (договор за правна защита и съдействие, в който е
обективирана и разписка за плащане на сумата) и доказателства за регистрация на адвоката по
ЗДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. В случая
размерът на платеното адв. възнаграждение е в размер, определен в чл.7, ал.2, т.1, вр. пар.2а ДР от
Наредба за възнаграждения на адвокатска работа (предишно наименование „Наредба за
минималните размери на адвокатското възнаграждение“). Макар съгласно решение на СЕС по дело
C – 438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ, да не са обвързващи за съда,
те могат да служат за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение. Основание за намаляване на разноските за адв. възнаграждение е не всяко
несъответствие между хонорара и правната и фактическа сложност на делото, като само
очевидното, драстично необосновано завишаване на адв. хонорар спрямо действителната правна и
фактическа сложност на делото може да обоснове критерия „прекомерност“. В конкретния случай
правната и фактическа сложност на делото не е изключително ниска, поради което няма основание
2
да се намалят разноските за адв. възнаграждение, определени по наредбата. При това на ищеца се
следват разноски в размер на претендираните общо от 830 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да плати на В. Б. Б., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, ет.2, офис 1 – адв. А., на основание чл.405,
ал.1 КЗ, сумата от 50 лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 335,82 лева – непогасен
остатък от застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Ш.“, модел „О.“ с рег. № *** ММ,
обект на сключен между страните договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № 0306X0637260 от 20.04.2021г., които щети са причинени от събитие, което е установено
на 27.02.2022г. и което събитие е настъпило, докато автомобилът е бил паркиран в гр.Варна, в ж.к.
„Владислав Варненчик“ пред бл.405 и по повод което събитие при ответника е заведена щета №
10122030101005, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба (08.07.2024 г.)
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 830 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка : **** 49 – специална
сметка с титуляр Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3