№ 8599
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110170973 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 289629/29.12.2022г. на СРС, подадена от А.
Г. А. срещу "************" ООД. С Определение № 12029/29.03.2023г. на основание чл.
213 ГПК за общо разглеждане и решаване към настоящото дело е присъединено гр.д. №
70985/2022г. на СРС, образувано въз основа на Искова молба, вх. № 289642/29.12.2022г. на
СРС, подадена от А. Г. А. срещу "************" ООД.
Ищецът А. Г. А. чрез адв. Б. З. – АК-София, е предявил срещу ответника „************“
ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.
146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по
чл. 11, ал. 1 от сключения между страните Договор за паричен заем № 721427/15.08.2022г.,
както и за осъждането на ответника да му върне сумата от 145,41 лева, недължимо платена
във връзка със сключения между страните Договор за паричен заем № 721427/15.08.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (29.12.2022г.) до окончателното
ú изплащане. Ищецът твърди, че на 15.08.2022г. сключил със „************“ ООД Договор
за паричен заем № 721427/15.08.2022г. за сумата от 500,00 лева, като размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен, а кредитът трябвало да бъде издължен на 11 седмични
вноски. В чл. 5, ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение: поръчителство от едно
или две физически лица, отговарящи на поставени от заемодателя условия, или банкова
гаранция.При непредоставяне на обезпечението се дължи неустойка, платима разсрочено
заедно с вноските по кредита /чл. 11, ал. 1 от Договора/. На 15.08.2022г. и 18.08.2022г.
ищецът заплатил на ответника общо 671,00 лева, с което изцяло погасил задълженията си по
кредита. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не била спазена
1
предвидената от закона форма, като същият не бил съставен на шрифт, не по-малък от 12
пункта, и в два екземпляра. Обосновава се, че договорът реално не съдържа съществен
елемент – годишен процент на разходите, като неясно било как е формиран посоченият в
него процент, а и същият бил грешен и не съответствал на сумите по договора. В него не
били отчетени сумите по неустойка и за предоставени допълнителни услуги. Неустойката за
непредоставено обезпечение била нищожна. Тя била предвидена с цел да се заобиколи
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, задължавала потребителя да заплати
необосновано висока неустойка, а и не била индивидуално уговорена. Не бил посочен
процентът на възнаградителната лихва. Договорът бил нищожен и поради противоречие с
добрите нрави. Липсвало яснота за базата, върху която се начислява уговореният лихвен
процент и дължимата за лихва сума. Клаузите на договора не били формулирани по ясен
начин. Затова целият договор бил нищожен. При условията на евентуалност се твърди
нищожност на посочената клауза за неустойка за непредоставено обезпечение. При това
положение за ищеца възниквало правото да получи обратно процесната сума по реда на чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "************" ООД чрез юрк. Л.В., е депозирал
Отговор на исковата молба, вх. № 72682/16.03.2023г. на СРС. Не оспорва, че между страните
е сключен посоченият от ищеца договор за кредит, както и че заетата сума е предоставена от
дружеството на потребителя. Обосновано оспорва доводите за недействителност на
договора и неговите клаузи, като специално посочва, че клаузата за неустойка за недадено
обезпечение не може да се приеме като недействителна.
По присъединеното за общо разглеждане дело ищецът А. Г. А. чрез адв. Б. З. – АК-София, е
предявил срещу ответника „************“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от сключения
между страните Договор за паричен заем № 776098/05.12.2022г., както и за осъждането на
ответника да му върне сумата от 145,41 лева, недължимо платена във връзка със сключения
между страните Договор за паричен заем № 776098/05.12.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (29.12.2022г.) до окончателното ú изплащане. Ищецът
твърди, че на 05.12.2022г. сключил със „************“ ООД Договор за паричен заем №
776098/05.12.2022г. за сумата от 500,00 лева, като размерът на месечния лихвен процент не
бил посочен, а кредитът трябвало да бъде издължен на 11 седмични вноски. В чл. 5, ал. 1
страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора
да предостави на заемодателя обезпечение: поръчителство от едно или две физически лица,
отговарящи на поставени от заемодателя условия, или банкова гаранция. При
непредоставяне на обезпечението се дължи неустойка, платима разсрочено заедно с
вноските по кредита /чл. 11, ал. 1 от Договора/. На 05.12.2022г. и 09.12.2022г. ищецът
заплатил на ответника общо 671,00 лева, с което изцяло погасил задълженията си по
кредита. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма, като същият не бил съставен на шрифт, не по-малък от 12
2
пункта, и в два екземпляра. Обосновава се, че договорът реално не съдържа съществен
елемент – годишен процент на разходите, като неясно било как е формиран посоченият в
него процент, а и същият бил грешен и не съответствал на сумите по договора. В него не
били отчетени сумите по неустойка и за предоставени допълнителни услуги. Неустойката за
непредоставено обезпечение била нищожна. Тя била предвидена с цел да се заобиколи
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, задължавала потребителя да заплати
необосновано висока неустойка, а и не била индивидуално уговорена. Не бил посочен
процентът на възнаградителната лихва. Договорът бил нищожен и поради противоречие с
добрите нрави. Липсвало яснота за базата, върху която се начислява уговореният лихвен
процент и дължимата за лихва сума. Клаузите на договора не били формулирани по ясен
начин. Затова целият договор бил нищожен, а ако това не се приемело, то поне посочената
клауза за неустойка за непредоставено обезпечение била недействителна. При това
положение за ищеца възниквало правото да получи обратно процесната сума по реда на чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "************" ООД чрез юрк. Л.В., е депозирал
Отговор на исковата молба, вх. № 72683/16.03.2023г. на СРС. Не оспорва, че между страните
е сключен посоченият от ищеца договор за кредит, както и че заетата сума е предоставена от
дружеството на потребителя. Обосновано оспорва доводите за недействителност на
договора и неговите клаузи, като специално посочва, че клаузата за неустойка за недадено
обезпечение не може да се приеме като недействителна.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.
Ответникът не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадените искови молби и предявените с
тях искове, становището и възраженията на ответника в отговорите им,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковите молби са подадени от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договора на сочените от него основания. В тежест на ищеца е да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на
ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са
неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на
договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно
3
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че
не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът следва да
установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Страните не спорят, че помежду им е сключен Договор за паричен заем №
721427/15.08.2022г., както и че по силата на същия ответникът е предоставил на ищеца в
заем сумата от 500,00 лева. Страните също така не спорят, че помежду им е сключен
Договор за паричен заем № 776098/05.12.2022г., както и че по силата на същия ответникът е
предоставил на ищеца в заем сумата от 500,00 лева.
Ответникът, въпреки че е бил задължен за това по реда на чл. 190 ГПК, не е представил по
делото сочените от ищеца договори. Поради това и на основание чл. 161 ГПК съдът приема,
че чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от него е със съдържанието, посочено в исковата молба.
По делото са изслушани заключения на вещо лице по съдебно-счетоводни експертизи, които
съдът кредитира като изготвени от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и изчерпателно
дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за тяхната неправилност. По
отношение на Договор за паричен заем № 721427/15.08.2022г. вещото лице е установило, че
общата сума, която ищецът е изплатил по договора в периода 15.08.2022г.-22.08.2022г. е
671,00 лева, от които е покрита главница 500,00 лева, договорна лихва 25,59 лева и 145,41
лева за неустойка. Изчислено е, че, ако се приеме, че трябва неустойката да бъде включена в
изчислението на годишния процент на разходите, то същият би възлизал на 1344,00%. По
отношение на Договор за паричен заем № 776098/05.12.2022г. вещото лице е установило, че
общата сума, която ищецът е изплатил по договора в периода 05.12.2022г.-12.12.2022г. е
671,00 лева, от които е покрита главница 500,00 лева, договорна лихва 25,59 лева и 145,41
лева за неустойка. Изчислено е, че, ако се приеме, че трябва неустойката да бъде включена в
изчислението на годишния процент на разходите, то същият би възлизал на 1344,00%.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр на предоставяните от
ответника финансови услуги, съответно последният има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗПотр. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител
следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието
„потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие
в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“
отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично
законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на
потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези
характеристики се свеждат до това, че, като страна по договор с търговец, потребителят е
4
винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с
това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен
отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в
редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и само
физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои
лични потребности, както е в настоящия случай (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Клаузите от договорите, предвиждащи заплащане на неустойка за недадено обезпечение (чл.
11, ал. 1) съдът намира за нищожни. Оценката на платежоспособността на кандидат-
заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1
ЗПКр, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число
информация, получена от потребителя, и, ако е необходимо, извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за
кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на
съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по
недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да
провери платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Към това следва да се
добави и съображението, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите ú
обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда необходимост от изплащане
на обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което неизпълнение (на
самото задължение за осигуряване на обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди.
По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за
обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на
допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се
обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането
и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16
ЗПКр, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне
при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С предвидената неустойка
фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на
договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на
заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от
задължението. Налице е както противоречие с нормите на закона, така и въведен с
договорите механизъм за неговото заобикаляне, поради което клаузите за неустойка по чл.
11, ал. 1 от него са нищожни и неустойки не се дължат. Доколкото по всеки един от
5
договорите се установи, че такава е заплатена в размер от по 145,41 лева, същата подлежи
на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предявените искове са основателни е
основателен и следва да бъдат изцяло уважени.
Изложените по-горе съображения са достатъчни за аргументиране на основателността на
предявените искове, като обсъждането на останалите доводи за това, инвокирани в исковите
молби, се явява безпредметно. Въведените в отговорите на исковите молби възражения не
могат да аргументират извод за неоснователност на исковите претенции.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ищецът,
който своевремено е заявил претенции в тази насока.
Ищецът е доказал разноски за държани такси и депозити в общ размер от 802,20 лева.
Представени са доказателства за заплатени в полза на адв. З. хонорари в размер на общо
2000,00 лева. Ответникът е оспорил претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение като прекомерни. Възражението съдът намира за основателно. Настоящото
дело, включително след присъединяването към него на гр.д. № 70985/2022г. на СРС, не е
комплицирано от фактическа, процесуална и правна страна, не се отличава по никакъв
начин и с професионална сложност. Защитаваният материален интерес е изключително
нисък. Делото е решено в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищцовата страна не се е и явил. В тази връзка следва да се отбележи, с оглед становището на
Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-
428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна
адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било
точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при
зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не
обвързват съда в преценката си дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали
е дължимо като разноски по делото, независимо дали същото е равно, под или над
праговете, посочени в тази наредба. Наред с това не бива да се допуска нарушаване на чл. 3
ГПК и ненужно генериране на чрезмерни разноски посредством разделно подаване на
искове между едни и същи страни. При това положение, доколкото съдът не е обвързан от
праговете по НМРАВ, а двете дела са обединени за разглеждане в едно производство, в
полза на ищеца следва да се присъдят само едни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съответният размер на което съдът намира, че следва да се определи на
300,00 лева. Така общо дължимите на ищеца разноски възлизат на 1102,20 лева.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр уговорките за заплащане на неустойка по чл. 11, ал. 1 от
Договор за паричен заем № 721427/15.08.2022г. и чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен
заем № 776098/05.12.2022г., сключени между А. Г. А. и "************" ООД.
ОСЪЖДА "************" ООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на А. Г. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 145,41 лева, недължимо платена като неустойка за недадено обезпечение по чл. 11, ал. 1
от сключения между страните Договор за паричен заем № 721427/15.08.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (29.12.2022г.) до окончателното ú
изплащане.
ОСЪЖДА "************" ООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на А. Г. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 145,41 лева, недължимо платена като неустойка за недадено обезпечение по чл. 11, ал. 1
от сключения между страните Договор за паричен заем № 776098/05.12.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (29.12.2022г.) до окончателното ú
изплащане.
ОСЪЖДА "************" ООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на А. Г. А., ЕГН **********, от град София,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1102,20 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7