Решение по дело №1509/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………………….../06.01.2016 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                           

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар С.Я.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1509 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Е.К.Д. твърди, че ответницата Л.С. Б. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 116 396.35 лева, представляваща 1/2 от погасеното от него, в качеството му на правоприемник на заличения ЕТ „Аспирин-500 Е.Д.” и ипотекарен гарант, задължение в общ размер на 232 792.70 лева на ответницата, в качеството й на солидарен длъжник по договор за заем от 15.12.2004 г., обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 85, том V, рег. № 605, дело 885/2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 19.05.2015 г. до окончателното й заплащане. Отправеното до съда искане е за осъждане Б. да бъде осъдена да заплати горепосочените суми.

Ответницата Л.С. Б. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Излага се, че цялата заемна сума е преведена по сметка на ЕТ, като всички дължими суми – главница, лихви и разноски са изплатени чрез продажбата на ипотекирания имот. Твърди, че ипотекираната сграда е придобита в режим на СИО между страните по време на брака им, а не е собственост на ЕТ. Прави се възражение за давност, тъй като ипотекираният имот е продаден на публична продан през 2009 г., като ЧСИ е подписал разпределителния протокол на 27.07.2009 г. Излага се, че сумите, с които са изплатени задълженията са семейни средства, поради което ответницата не дължи претендираната сума. Оспорва се размерът на претенцията. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № 29, том І, рег. № 405, дело № 27/1999 г. /лист 53/ ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” купува ПИ № 10 в кв. 370 на 10 микрорайон на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов” № 10.

На Е.К.Д. е издадено разрешение за строеж № 58/13.03.2000 г. /лист 54/ за обслужваща сграда с жилища на ул. „Панайот Волов” № 10.

С нот. акт № 85, том V, рег. № 6051, дело № 885/2004 г. /лист 8 и 9/ ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” учредява в полза на „Билдстрой инженеринг Ком” ООД ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: ПИ № 10 в кв. 370 на 10 микрорайон на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов” № 10, ведно с изградените в имота обекти, както следва: първи етаж, състоящ се от аптека с площ от 30 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., склад за търговия на едро с площ от 80 кв.м.; втори етаж, състоящ се от аптечен склад с площ от 50 кв.м., аптечен склад с площ от 80.53 кв.м. и трети етаж, състоящ се от едно жилище с площ от 135.99 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 192 кв.м. за обезпечение на предоставения заем от „Билдстрой инженеринг Ком” ООД на Л. С. Д. и Е.К.Д. за сумата от 170000 лева.

По гр.д. № 8897/2007 г. по описа на ВРС, ХХІ състав е издаден изпълнителен лист /лист 7/, от който е видно, че Л. С. Д., Е.К.Д. лично и като ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” са осъдени да заплатят на „Билдстрой инженеринг Ком” ООД сумата от 170 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 15.12.2004 г., обезпечен с ипотека по нот. акт № 85, том V, рег. № 6051, дело № 885/2004 г., сумата от 5449.86 лева, представляваща сторените по делото разноски.

От удостоверение на ЧСИ З. Д.,*** действие ВОС /лист 10/ е видно, че за удовлетворяване вземането на взискателя „Билдстрой инженеринг Ком” ООД срещу Л. С. Д. и Е.К.Д. по издадени изпълнителни листи от 27.11.2007 г. по гр.д. № 8897/2007 г. по описа на ВРС, ХХІ състав, от 07.01.2010 г. по в.т.д. № 517/2009 г. по описа на ВАС, от 03.02.2011 г. по гр.д. № 7484/2009 г. по описа на ВРС, от 02.03.2011 г. по гр.д. № 7484/2009 г. по описа на ВРС, от 27.03.2012 г. по в.т.д. № 577/2011 г. по описа на ВАС и т.д. № 414/2011 г. по описа на ВОС е извършена публична продан на имота на ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.”, ипотекиран с нот. акт № 85, том V, рег. № 6051, дело № 885/2004 г., като от продажбата е получена сумата от 232 792.70 лева, с която са погасени вземанията.

С решение № 403/05.02.2008 г. по гр.д. № 6169/2006 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав /листи 74 – 76/ Е.К.Д. е осъден да заплати на Л.С.Д. сумата от 5000 лева, представляваща част от сумата от 60855.87 лева, съставляваща ½ ид.ч. от стойността на имуществото на ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” – дворно място  и лек автомобил на обща стойност 121711.73 лева, за придобиването на която стойност Д. е допринесла с труда си в ЕТ и в домакинството, както и с влагането на лични средства, на основание на чл. 29 от СК /отм./.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 155 от ЗЗД

, ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. По силата на алинея втора на същия законов текст, същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

            В процесния случай е осъществен фактическият състав на  чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки. Не се спори между страните, че договорът за ипотека, обективиран в нот. акт № № 85, том V, рег. № 6051, дело № 885/2004 г. е валидно сключен, поради което е годен да породи своите правни последици. От същия е видно, че ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” е обезпечил със собствен имот, а именно:  ПИ № 10 в кв. 370 на 10 микрорайон на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов” № 10, ведно с изградените в имота обекти, както следва: първи етаж, състоящ се от аптека с площ от 30 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., склад за търговия на едро с площ от 80 кв.м.; втори етаж, състоящ се от аптечен склад с площ от 50 кв.м., аптечен склад с площ от 80.53 кв.м. и трети етаж, състоящ се от едно жилище с площ от 135.99 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 192 кв.м., задължението на Л. С. Д. и Е.К.Д., в качеството им на заематели спрямо „Билдстрой инженеринг Ком” ООД, в качеството му на заемодател за сумата от 170000 лева по договор за заем от 15.12.2004 г.

Възражението на ответницата, че недвижимият имот, послужил за обезпечаване на процесното задължение не е собствен на ЕТ е неоснователно. От събрания доказателствен материал е видно, че с  нот. акт № 29, том І, рег. № 405, дело № 27/1999 г. ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” купува ПИ № 10 в кв. 370 на 10 микрорайон на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов” № 10. Т.е. едноличният търговец е собственик на земята, върху която са изградени по-късно ипотекираните обекти, в този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК. По делото няма наведени твърдения, съответно и представени доказателства, собственикът на земята, да е учредявал право на строеж за обектите на трети лица, за да може да се приеме, че изграденото е придобито в режим на СИО от заемателите. По силата на приращението по чл. 92 от ЗС собственикът на земята е и собственик на изграденото върху нея. Въпросът с чии средства са изградени аптека с площ от 30 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., склад за търговия на едро с площ от 80 кв.м.; аптечен склад с площ от 50 кв.м., аптечен склад с площ от 80.53 кв.м., жилище с площ от 135.99 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 192 кв.м. е ирелевантен за правото на собственост върху тях. Издаването на разрешение на строеж за процесните обекти с титуляр Е.К.Д. не създава право на собственост на последния в режим на СИО, т.е. извън търговското му предприятие като едноличен търговец.

            В настоящия случай безспорно се установи, че ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” е ипотекирал свой имот за чужд дълг, в който ищецът като физическо лице е и солидарен длъжник поради наличие на режим на СИО с ответницата – тогава негова съпруга, че поради непогасяване на кредита, ипотекираният имот бил изнесен на публична продан по искане на кредитора и и бил продаден за сумата от 232 792.70 лева. Бракът между страните е прекратен с влязло в законна сила на 01.09.2005 г. решение от 20.05.2005 г. по гр.д. № 1926/2004 г. по описа на ВРС, ХХV състав, поради което след тази дата същите дължат връщане на заемната сума при равни квоти. Ищецът, като правоприемник на заличения ЕТ „Аспирин-500-Е.Д.” е собственик на ипотекирания имот, като същевременно е лично задължен към „Билдстрой инженеринг Ком” ООД до размера на 1/2 от задължението, е встъпил в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор срещу другия длъжник до размера на 1/2 от размера на задължението, т. е. отстъпилият ипотека за чужд дълг е заел правното положение на поръчител и се суброгира в иска на кредитора срещу ответницата като длъжник.

Изложеното обосновава категоричен извод, че са налице предпоставките на  чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 143 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Б., като последната бъде осъдена да заплати сумата в размер 116 396.35 лева, поради което и иска на Е.К.Д. против Л.С. Б. се явяв изцяло основателен.

С оглед изхода на спора по главния иск, основателен се явява и акцесорния с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 116 396.35 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда – 19.05.2015 г. до окончателното й заплащане.

            Ищецът не е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и не е представил доказателства за действително извършени разноски в настоящото производство.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Л.С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Оптичен магазин /Аптека/ да заплати на Е.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 116 396.35 /сто и шестнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и пет ст./ лева, представляваща 1/2 от погасеното от него, в качеството му на правоприемник на заличения ЕТ „Аспирин-500 Е.Д.” и ипотекарен гарант, задължение в общ размер на 232 792.70 лева, което ответницата е поела като солидарен длъжник по силата на режима на СИО с Е.К.Д. по договор за заем от 15.12.2004 г., обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 85, том V, рег. № 605, дело 885/2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 19.05.2015 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: